Дъщеря ми беше на 7 години, когато решихме да имаме второ дете. При първото закъснение на цикъла ми купих от аптеката един тест за бременност и на следващата сутрин се събрахме в кухнята: аз, мъжът ми и момиченцето ми и заедно направихме теста. резултатът беше положителен и сега като се замисля май ние с таткото малко се стреснахме в началото, докато Моника се зарадва съвсем спонтанно. разбрахме се, че тя има право да знае новината, защото е бъдеща кака, но няма нужда останалите хора да научават. тя се съгласи. още същия ден следобед, когато я взех от детската градина госпожата ме посрещна ухилена с едно ''Честито'', а дечурлигата се скупчиха на вратата да ме огледат хубавичко. тайната беше дотук.
по време на бремеността ми имах време да й разкажа всичко за зачеването /даже тя ми каза: ааа, ето защо е толкова важно да се подмивам всяка вечер!/ и бремеността /обичаше да си слага ръка на корема ми и да усеща движенията на бебето/. имаше и период, когато питаше: аз не ви ли стигам, че искате друго дете?, но той отмина сравнително бързо и безболезнено. разказвах й много за нейните бебешки години, кога е проходила, разглеждахме снимки и т.н.
когато получих родилните болки и тръгнах към болница, спокойно й обясних, че отивам да родя бебето. неочаквано за мен /предварително бяхме обсъждали и този момент/ тя се разплака и не искаш да ме пусне, търча след мене по стълбите. точно тогава нямах много време да я утешавам /бяха ми изтекли водите/ и не разбрах защо така се развълнува. по-късно говорихме и тя ми каза, че е гледала по телевизията как една жена ражда /предполагам, че е било някой сапунен сериал, където се дерат и потят яко/ и се е страхувала, че ще умра. това стана причина съвсем категорично да забраня на баба ми да гледа такива филми в нейно присъствие.
сега е много горда, че бебето веднага се ухилва и буквално грейва, щом я види и често повтаря: ''Виктор много ме обича, май мене повече от тебе!'' разказва на приятелките си на площадката какво прави бебето в най-големи подробности, съседите също са информирани дали малкият има запек, кога съм му сменила повърнатата блузка и т.н.
тя отдавна спи в отделна стая, но сложихме бебето при нас. очаквах, че ще ревнува, но тя само попита кога ще го преместим в детската стая и щом й казах, че първо трябва да спре да се буди нощем, го прие като разумен довод.
преди да се роди бебето извадих кашоните с нейни дрешки и играчки и я питах за всяко нещо дали го дава за новото човече. нещата, които не пожела да му подари /едно одеалце и някаква гумена играчка/ прибрах отново в кашона и тя беше много доволна, че ''контролира процеса''. малкият получи купища подаръци от роднини и приятели, мисля, че това й беше крайно неприятно, но подтисна яда си. не съм сигурна, че по-малки деца ще реагират по този начин и затова препоръчвам подаръците за бебето да не се афишират много шумно и продължително /какъвто всъщност си е българският адет/.
преди да родя бях твърдо решила да не я карам да ми помага /имам по-малка сестра, за която се бях превърнала в гувернантка и никога не излизах навън без нея, а това много ми попречи в отношенията с другите деца/. сега, обаче тя самата проявява желание да върши разни неща за бебето! може би, защото не е ''по задължение''.
имам да пиша още толкова много неща за отношенията между двете деца, но се страхувам, че са твърде лични и няма да са интересни на никого. единственото, за което се моля най-горещо е да се обичат и да са си близки цял живот.

Материалът е предоставен от ивана