Автор: www.fisherprice.com

Езиците се научават най-лесно през детството.
Колкото е по-голямо детето, толкова по-трудно му се запечатат в съзнанието звуците, ритъмът и граматическата структура на друг език.
Това е така, защото мозъкът на детето е не само по-чувствителен към нюансите на звука и значението, но и способен да запамети буквално пътечките, необходими за обработване на информацията  качество, което избледнява с всяка изминала година.
Двуезичните деца много по-лесно учат допълнителните езици в по-късните стадии на живота, защото притежават извънредни пътечки, за да се пригодят към учебния процес. Поради същата причина повечето двуезични деца не се объркват с двата речникови запаса, граматика и произношение. Едва по-късно, при деца, които не са развили областите в мозъка, обработващи езика, вторият набор от информация се натрупва върху първия, затруднявайки изучаването на нови звуци и структури.
Двуезичният дом
Децата, отглеждани в истински двуезичен дом по естествен начин съвместяват двата езика в своите мисловни процеси и устно изразяване. Изучаването започва почти с раждането, бебето бързо установява кои звуци предизвикват по-голям отклик и кои звуци ще бъдат пренебрегнати. Новородените умеят да подражават на даден език много преди да развият способността да го използват.
В домакинство, където единият език преобладава, детето ще се научи да разбира по-малко използвания език, но е възможно да не се научи да го говори гладко без по-нататъшни указания. Дори в домове, където се говори само един език, но детето е изложено и на звученето на друг чрез книги, касети и музика, това може да му помогне за постави пътечките в мозъка, необходими му да научи този език (или други) с много по-формално обучение след време.
Материалът е преведен от английски език и изпратен от inna76