Как се справяте с нетолерантността? Днес на площадката една майка и баба викаха на ухото моя син и при опит да обясня,че той има проблем ми казаха,че мястото му не е там. Разправията стана,защото той не се пусна веднага по пързалката и току що проходилото тяхно дете плака 20 сек. На мен ми е много обидно от такива изказвания. И нормален да беше пак нямат право според мен да му крещят на ухото.
Позната история. Преди година или две една така "отзивчива баба не чак толкова възрастна с внучето си ,което беше на 1,6 годинки (поне така си мислех аз) беше на площадката.
Моят син щурее и крещи и не се спира,страшно хиперактивен....а женичката все му правеше забележка да мълчи. А той е от децата,които кажат ли им НЕ ,продължава да го прави напук.... И искаше да играе с внучето й,а тя милата само го дърпаше. Накрая ми изръси че сина ми е невъзпитан и ненормален,за тези деца си имало специално място....Останах втрещена. Срещала съм такива майка ,които дърпат децата си от сина ми,ама тази баба ужасно ме възмути... Попитах я какъв й е проблема? Тя нищо не ми каза. Казах й да се радва че внука й няма проблем,и че децата с аутизъм или с друго изоставане в развитието не са заразни. Въпреки че са по различни,какво от това.....да си стоят затворени вкъщи ли?
Би трябвало като по възрастна да има повече опит и акъл от мен,ама явно не е така!
Все още за съжаление не мога да преглъщам кривите погледи и шушуканията. НИКОЙ не ни разбира, докато не изпита това което преживяваме ние
