Синът ми (5-ти клас) е тормозен в училище

  • 7 336
  • 38
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 2 529
Здравейте,
по-малкият ми син (роден 2007г) завърши пети клас преди дни и скоро случайно разбрах чрез по-големия ми син, че е системно тормозен от негов съученик....
Малко предистория...Малкият ми син започна училище от 6 години и след 4-ти клас кандидатства в друго училище, където е може би единственият петокласник роден през 2007-ма. В началото на учебната година синът ми за първи път имаше проблем с въпросното дете, което освен, че е по-голямо с една година, превъзхожда сина ми поне 3 пъти и по други физически размери като ръст и тегло . Както и да е, след разговори с психолози и т.н. аз бях решила, че проблемът е решен...Колко глупаво от моя страна...Преди дни големият ми син ми каза, че малкият има рана на гърба от ухапване от същото това момче, което продължава да го тормози. Раната успях да излекувам, без да накарам детето да се усъмни, защото той определено показва, че понесеното от него е унижение, което той не би желал да се разгласява Sad
И сега не знам как да постъпя...Детето ясно показва, че не иска историята да се разгласява, нито да се мести в друг клас или подобно. Самият той си признава също , че е честолюбив и лесно избухлив и с лекота се поддава на провокациите на съученика и "отвръща на удара" (макар и силите да са напълно несравними - само килограмите са 28:58)...
 Може би сега е моментът с наша помощ да добие опит изрялост в тази посока през лятото, а може би трябва да потърсим разрешението за новата учебна година в момента - чрез срещи с учители, родители и т.н.
Сблъсквали ли сте се с подобен проблем?

# 1
  • Мнения: X
А как е положението с другите деца в класа? Синът Ви егиднственото тормозено дете ли е ? Ако има и други потърпевши, би било добре да се обедините родителите им.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 121
Препоръчвам да прочетете книгата "Тормоз в училище" на Барбара Колоросо ( изд.Софтпрес). Изключително полезен наръчник както за специалисти, така и за родители. През ваканцията имате възможност да размислите на спокойствие и наесен да приложите наученото.

# 3
  • Мнения: 2 529
Благодаря много ! И аз си мислех за подобна литература... Иначе тормозещият си е най-нормално дете и не смисля, че е системно агресивен към другите. За съжаление ние сме нови в класа освен всичко и не познавам родителите до степен, че да поставя такъв въпрос...

# 4
  • София
  • Мнения: 17 592

Евала на детето ти! Проявява се като достоен за уважение (бъдещ) мъж. За да отговориш при съотношение на силите 1:2 си се искат топки.
А на въпроса - на твое място щях сериозно да си поговоря с по-голямото дете... в смисъл да го насърча да защити брат си. Обикновено хора - дори и малки - които биха нападнали толкова по-слаб противник са всъщност страхливци... и сериозно биха се притеснили от ясно отправена заплаха от по-голям или равен противник.
И, понеже не си казала колко по-голям е големия, това не важи, ако е, примерно, на 18. Т.е. не става, ако голямото дете не е вече дете.

# 5
  • Мнения: X
Ако тормозът е заради това че детето е ново в класа, търсила ли си съдействие от класната? Какви са реакциите на учителите?

# 6
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Моят опит е следния: нито разговори с детето и родителите му, нито с класната, нито с другите учители помагат. За съжаление, разговорите с моето дете, което също е тормозено, но е същевременно свръх чувствително и избухливо на тема лично достойнство (вкл. е по-дребен от другото), засега не помагат. Децата имат нужда от израстване и да се научат да се справят с неуместните закачки, подигравки и провокации, преди да се стига до бой. Но това е много много трудно понякога, в зависимост от характера. Засега аз също не съм решила въпроса, а детето ми наистина страда и си губи времето и емоциите в безсмислени и безперспективни взаимоотношения. Процедурата някой да се намеси от училище е доста тромава и като цяло, не работи, а и като че ли училищата нямат интерес да се намесват.
Желая ви успех с по-голямото дете, може би неговият авторитет ще свърши по-добра работа от родителския и учителския.

# 7
  • Мнения: X
Да, ако са в едно училище с големия брат, не е лоша идея той да си поговори с тормозителя.

# 8
  • Мнения: 1 267
По-големият брат въобще не трябва да се меси, не е негова работа да защитава брат си, а на родителите. Такива проблеми може да си създаде като по-голям само защото мама и тате не знаят какво да направят.
За съжаление съвременното училище е безпомощно или по-точно безхаберно да се справи с подобни проблеми. Има директори и директори, но повечето са просто управители на фирми и им се плаща на брой ученик. Аз бих се посъветвала с адвокат.

# 9
  • Мнения: 10 998
трябва да възпитаме децата да не отговарят на провокации,  Да нямат нужда от чуждата компания, но това е много трудно и до голяма степен едно такова възпитание съответства на аутистичното  поведение и липсата на всякаква емоционална интелигентност. Моят син също в годините е имал подобни проблеми, но някак не са били с такава степен на драматизъм. Какво да ти кажа, целият живот е борба и удари. Аз също бях тормозено и тревожно дете, днес анализирайки училищните си години не знам с какво съм го провокирала. Аз на твое място бих сменила училището, но не се знае и на новото място на какви ще попаднеш. Моят син ходи на тааекон в дов, по принцип го уча, че ако нещата загрубеят  от затвора се излиза, от гроба не. Не вярвам учител или директор да помогне, нито полицията. Истината е, че жертвата винаги сама си е виновна.

# 10
  • Мнения: 4 051
При ескалиращата агресия, за чиито тежки последици четем и чуваме, не бих останала безучастна. Не се знае поредно "невинно" сборичкване до какво може да доведе. Бих говорила с двете деца с молба да спрат да се забелязват - просто, сякаш другият не е в същата класна стая. Ако синът ви вече има социални контакти с класа, това няма да влоши усещането му за среда.

Струва ми се, че е правило нови деца в класа да бъдат приети недружелюбно. Другите вече са извървели пътя на сработване, ясни са лидерствата и подчинените позиции. Новият заявява присъствието си и нарушава схемата. Един или много въстават в защита на статуквото. Най-често това е бившият аутсайдер, който преди това  бил тормозен/изолиран. Тук е важната роля на водещия учител (класен), който следва да подпомогне социализирането на новото дете в стария клас.

Ако отношенията не се изгладят, бих променила класа, но не бих оставила детето в ситуация на конфликт (непредизвикан от него).

Последна редакция: чт, 21 юни 2018, 16:13 от Шарлот

# 11
  • Мнения: 5 064
Аз съм била така тормозена и мога да ви кажа,че остава белег за цял живот(ако тормоза е системен).
Точно в 5 клас,в новия клас почна и точно,защото бях почнала училище на 6 и бях много много мъничка(нищо,че съм момиче).
Подтиснах се,затворих се и до ден днешен си хващам черти от характера,които са негативни и изградени в онзи период.
Честно,не знам какво да направите,но направете нещо!
Не оставяйте нещата така,защото сега почва изграждането на личността на детето ви като възрастен ,а не искате да стане един подтиснат и притеснителен човек.После нещата много трудно се връщат назад.

# 12
  • Мнения: 1 267
Родителите трябва да "стреснат" системата! Поведението им трябва да даде заявка, че ако училището не се справи с проблема ще има последици! От опит знам, че даде ли отпор, но не на ниво истерична майка, а законово и непримиримо много бързо се оправят нещата.

# 13
  • Мнения: 382
Значи детето ви е системно тормозено от съученик, който дори е упражнявал и физическо насилие над него, а вие не искате да повдигате въпроса, защото не се познавате добре с родителите?
Класната не е ли говорила с родителите, а     психолога?
Колкото и да искаме момчетата да стават  мъже, все ми се струва че не е това начина. Аз бих използвала всички възможни законни начини.

# 14
  • Мнения: 5 064
Още нещо ще кажа-учители,психолози и дори директори не могат да направят абсолютно нищо.0,нула,нищо.
Минала съм през това,още повече разпалват агресията на "нападателя" и положението става много зле.

# 15
  • Мнения: 8 591
Не е добра идея да намесвате по-големия брат. Скоро в нашето училище имаше случай в който по- голяма сестра беше защитила по-малък брат и  познайте кой излезе виновният?!

Според мен първо говорете с детето си и му обяснете, че никой няма право да се държи с него така и трябва да ви споделя за всеки такъв случай!

# 16
  • Мнения: 652
Аз нямаше да оставя детето ми да се оправя само в тази ситуация. Когато бях 5-ти клас един мухльо ме тормозеше, един ден дойде баща ми и си поговори с него със знанието на класния. След разговора тормоза спря и си отдъхнах. Тогава много се зарадвах на подкрепата на баща ми, даде ми сили, но все пак бях момиче.
При момчетата сигурно е малко по-различно, но внимавайте да не се стигне до там да му е неприятно да ходи на училище, да го е страх, да се стресира.

# 17
  • Мнения: 5 064
Аз нямаше да оставя детето ми да се оправя само в тази ситуация. Когато бях 5-ти клас един мухльо ме тормозеше, един ден дойде баща ми и си поговори с него със знанието на класния. След разговора тормоза спря и си отдъхнах. Тогава много се зарадвах на подкрепата на баща ми, даде ми сили, но все пак бях момиче.
При момчетата сигурно е малко по-различно, но внимавайте да не се стигне до там да му е неприятно да ходи на училище, да го е страх, да се стресира.

Мдаааа,това е един добър начин за справяне,особено,ако бащата е авторитетен.
Аз нямах баща и може би заради това нещата се задълбочиха.Само майка имах и тя беше кротка и добра и не успя да направи нищо.

# 18
  • Мнения: 652
Vervam не можем да поправим миналото, всеки е белязан от определени преживявания, избори, грешки. Но сега знаеш какво би изпитвало детето ти на твое място и няма да стоиш безучастна. Когато ти си силна ще си му пример и то ще се учи да е като теб.

# 19
  • Мнения: X
Ако от училището не могат да направят нищо, баткото да хвърли един бой на насилника и толкова. В нашата държава тези проблеми винаги остават на заден план. Или пък говорете с родители на келеша и ги заплашете, че ще подадете оплакване в полицията.

# 20
  • Мнения: 18 771
Детето е било ухапано по гърба?? Какво казват родителите на детето, което го е ухапало? За много по-малко провинение аз веднага организирах среща с директор и родители. Нямам опит със системен тормоз, при нас беше по-скоро инцидент, но веднага реагирах.

# 21
  • Мнения: 10 998
Когато моят син имаше проблем с едно момче - аз му направих луд  скандал и му наговорих куп грубости. Сега, че няма да получа браво от форума ми е ясно, но както и вервам каза, моето дете придоби увереност и полека-лека проблемът се реши. Ако няма да местите детето, намерете насилника и му покажете кой командва. Аз съм била тормозено дете, което нямаше кой да защити и никога няма да позволя децата ми да са в тази ситуация.

# 22
  • Мнения: X
Ако от училището не могат да направят нищо, баткото да хвърли един бой на насилника и толкова. В нашата държава тези проблеми винаги остават на заден план. Или пък говорете с родители на келеша и ги заплашете, че ще подадете оплакване в полицията.
Насилникът си е точно за бой. Но познай кой ще  бъде наказан, ако баткото набие насилника.

# 23
  • София
  • Мнения: 17 592
По-големият брат въобще не трябва да се меси, не е негова работа да защитава брат си, а на родителите. Такива проблеми може да си създаде като по-голям само защото мама и тате не знаят какво да направят.
За съжаление съвременното училище е безпомощно или по-точно безхаберно да се справи с подобни проблеми. Има директори и директори, но повечето са просто управители на фирми и им се плаща на брой ученик. Аз бих се посъветвала с адвокат.


Моля!?
Не е работа на по-голям брат/сестра да защитава по-малко братче/сестриче!?
В какъв свят живеете бе хора!?
Ако братът не се грижи за брата си... не дори не искам да продължавам да го коментирам това просто ме потриса идеята!

# 24
  • Мнения: 2 529
Благодаря на всички за отговорите!

Разбира се, няма как по-големият брат да бъде намесен в тази ситуация. Те са близки, но различни по характер и се нядявам по-скоро големият да е добър пример  и да окуражава брат си, когато е необходимо...
Ние родителите също не смятаме да неглижираме нещата. Както споменах децата вече имаха конфликт в началото на учебната година, който беше адекватно разрешен с много разговори, с участието на класната, психолог, родителите...
Виждала съм малкия и въпросното дете и да си говорят и шегуват по рождени дни, от което си правя извод, че на моменти все пак се пробужда първоначалната вражда и се стига до тези инциденти. Дали има начин просто и двамата да заровят томахавката?!
Друг е въпросът, че не смятам за нормално дете на 12 години да хапе - това е рефлекс на безпомощност от гняв до максимум 5-6 г?! 
Както също споменах си давам сметка и за силно накърнимото усещане за лично достойнство на малкия, което със сигурност ескалира проблемите и върху което съм си поставила за цел да работя това лято...
Смяната на клас или училище е възможност, която евентуално бих обмислила след началото на новата учебна година, така или иначе сега всички са в отпуски ит.н.

# 25
  • Мнения: 2 909
Никой не е в отпуска. Мести го.

# 26
  • Мнения: X
Да, учителите обикновено излизат в отпуск след 1 юли. Но дори през юли и август винаги има дежурни учители.

# 27
  • Мнения: 2 529
Децата имат нужда от израстване и да се научат да се справят с неуместните закачки, подигравки и провокации, преди да се стига до бой. Но това е много много трудно понякога, в зависимост от характера. Засега аз също не съм решила въпроса, а детето ми наистина страда и си губи времето и емоциите в безсмислени и безперспективни взаимоотношения. Процедурата някой да се намеси от училище е доста тромава и като цяло, не работи, а и като че ли училищата нямат интерес да се намесват.

Много близо усещам Вашата ситуация, malina_m и затова реших да дам още малко време и на нашата (имам почти 3 месеца до началото на учебната година). Синът ми ще започне 6-ти клас на 11 години и 4 месеца все пак - дано да успеем да постигнем по-добра емоционална зрялост.
Новото е, че успяхме с общи усилия всички вкъщи, деликатно да изкопчим информация за това, което мен най-много ме стресна, а именно ухапването - оказа се, че по-скоро е случайно следствие от падане , а не преднамерен акт от страна на другото дете (моля се, наистина да е така Sad
Благодаря отново на всички Heart

# 28
  • Мнения: 2 529
Когато моят син имаше проблем с едно момче - аз му направих луд  скандал и му наговорих куп грубости. Сега, че няма да получа браво от форума ми е ясно, но както и вервам каза, моето дете придоби увереност и полека-лека проблемът се реши. Ако няма да местите детето, намерете насилника и му покажете кой командва. Аз съм била тормозено дете, което нямаше кой да защити и никога няма да позволя децата ми да са в тази ситуация.

Напълно Ви разбирам, christina1980 и искрено съчувствам за преживяното. Важното е, че детето е добре и никой няма право да съди избора Ви!
Нашият "насилник" засега го виждам по друг начин, но повярвайте ми, не бих се поколебала да да защитя детето си... 

# 29
  • Мнения: 2 529
Vervam, специално благодаря за личния опит! Дано никога хе се налага да се връщаш към такива изживявания!

# 30
  • София
  • Мнения: 17 592
Децата имат нужда от израстване и да се научат да се справят с неуместните закачки, подигравки и провокации, преди да се стига до бой. Но това е много много трудно понякога, в зависимост от характера. Засега аз също не съм решила въпроса, а детето ми наистина страда и си губи времето и емоциите в безсмислени и безперспективни взаимоотношения. Процедурата някой да се намеси от училище е доста тромава и като цяло, не работи, а и като че ли училищата нямат интерес да се намесват.

Много близо усещам Вашата ситуация, malina_m и затова реших да дам още малко време и на нашата (имам почти 3 месеца до началото на учебната година). Синът ми ще започне 6-ти клас на 11 години и 4 месеца все пак - дано да успеем да постигнем по-добра емоционална зрялост.
Новото е, че успяхме с общи усилия всички вкъщи, деликатно да изкопчим информация за това, което мен най-много ме стресна, а именно ухапването - оказа се, че по-скоро е случайно следствие от падане , а не преднамерен акт от страна на другото дете (моля се, наистина да е така Sad
Благодаря отново на всички Heart



Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.

# 31
  • Мнения: 2 529

Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.
[/color]

Това е ясно. Имах предвид, че другият не го е хванал и захапал за гърба съвсем преднамерено, а са се сбутали, паднали и било станало по-скоро случайно като паднали...
 

# 32
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 311
Аз щях да извадя медицинско,да подам жалба -до директора,да се обадя на родителите на другото дете ,ако трябва и в детска педагогическа стая ще отида и при социалните и така всеки път щом има такъв проблем.
Накрая ще им писне и или ще си стегнат отрочето или ще го преместят.

# 33
  • София
  • Мнения: 17 592

Абсолютно невъзможно е при каквото и да било падане да се получи следа от ухапване.
[/color]

Това е ясно. Имах предвид, че другият не го е хванал и захапал за гърба съвсем преднамерено, а са се сбутали, паднали и било станало по-скоро случайно като паднали...
 


Това е направо скрепено с бели конци. Не го вярвай, колкото и да те изкушава.

# 34
  • Мнения: 129
За мен проблемът е в другото дете, което проявява агресия. Говорете с директора и учителката, те са тези, които трябват да говорят с родителите на това дете. Шансът да има и други оплаквания от агресивното дете е голям.
Да се мести детето в друго училище бе решава проблемът. Кое ви гарантира, че някое друго дете няма да го тормози в новото училище.
Братчето не трябва да се намесва, не е негова работа да намира решения на проблеми, които трябва да се решат от възрастните.

# 35
  • Мнения: 192
Толкова тъжно ми стана, когато прочетох първия пост. Направете нещо наистина! Но не намесвайте по-големия брат, после ще започнат да му се подиграват, че търсиужда защита и може да стане по-зле. Според мен говорете с класния и по време на някое от учебните занимания или междучасие намерете хлапето и говорете с него. Даже според мен по-респектиращо е, ако мъжът ви направи това. Повярвайте, освен ако малкия насилник не е пълен темерут ще се стресне и ще престане. Успех!

# 36
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Много отговрна тема. Не разбирам изчакването в намесата от страна на родителите. Нито желанията за местене. Децата трябва да растат полечка и да бъдат защитени както физически така и от прекалено ранно сблъскване с големи житейски драми. Това включва собственото дете и съучениците, включително децата с проблеми, които не знаят как да се държат и имат нужда от помощ в крайна сметка най-често.

В по-рана възраст имахме дете с много опасни прояви в класа. Оказа се, че детето преживява болка, която и за възрастен е непосилна. Децата не знаеха. То избухваше. Имаше наранени. Всичко се реши с помощта на класната и родителите, макар и не съвсем навреме. Нямаше сериозно пострадали, но всички минаха през ненужни промени. Много е важно "насилникът" да бъде възприеман като дете. И да не се отлагат действията. Когато родителите на детето /грубото/ са на мястото си всичко минава леко и бързо. Когато не са е по-сложно.

ПП Намесата на голямото дете е можело да помогне. Но вече е късно /минало е много време и да "маркира" присъствие с дума и намигване вече няма да свърши същата работа/. А и няма как да стане в неучебно време непринудено.

# 37
  • Мнения: 4 051
Съгласна съм с всяка дума на Ом и най-вече с уговорката "ако родителите са на място". Помня, обаче, родителска среща, на която исках да повдигна въпроса за агресия на дете. Видях (и чух) майката и се изплаших. Припомних си края на романа "Успех" от Л. Фойхтвангер: "Те всички (бивши персонажи от романа) бяха тук (в лицето на наследниците си, които са настоящите герои). Безусловно всички бяха тук!". Та ако агресивното поведение е духът на дома, ако детето подражава на агресивен родител, единствено промяната на средата може да избави обсъжданото дете от съгласяването му с ролевото позициониране на жертва (а това вече е много страшно за психиката му и модела му на поведение занапред)!

# 38
  • Мнения: 2 529
Познавам бегло родителите на детето, но не допускам, че става въпрос за пример на агресивно поведение в семейството.
Благодаря, Ом, аз винаги се старая да погледна нещата и от другата страна, когато преценя, че обстоятелствата позволяват (така е и в нашия случай до момента за щастие).
Моят син - от своя страна - колкото и да е физически уязвим, толкова е и психически готов за отпор, когато става въпрос за личното му достойнство и се мобилизира, а не се потиска. Разбира се, не мога да допусна да пострада при никакви обстоятелства... Sad
Благодарение на всички мнения съм си съставила план за действие и се надявам нещата да се развиват за добро...

Общи условия

Активация на акаунт