Късно ли е на 30 да започнеш да учиш отново?

Това изобщо не го разбирам.Има доста гадни хора.Ако ти кажат,че си тъпа и трябва да се гръмнеш,ще се замислиш ли?Аз лично правя каквото съм си решила и никакви хора не ме вълнуват,и не могат да ме бутнат с критики.

Благодаря за отговора.

Хората са казали, човек се учи докато е жив. Дерзай смело и не се притеснявай да плуваш в непознати води.

Не, категорично. (Не е късно да учиш/работиш, каквото искаш!)
Обмисляш добре и правиш  каквото искаш. Когато човек вярва в себе си, не е късно нито на 30, нито на 40...
Аз самата завърших второто си висше образование след 30 Коренно различно, по-малко престижно и много по-ниско платено. Но пък съм удовлетворена  от работата си в момента

Никога не е късно човек да последва мечтата си. Повярвай ми. На една възраст сме и мога да ти кажа, че много от връстниците ни направо са се отказали от живота, така че ще имаш шанс да покажеш, че мечтите ти са живи, че живота ти тепърва ще става интересен😊

Бих казала, че е малко късно, ако искаше да станеш пилот. Макар че и за там не е съвсем късно на твоята възраст.
Но не бих казала, че е късно за това, с което ти искаш да се занимаваш.
Имам позната, която на 32 год. записа да учи медицина и завърши на 38 год. Реализира се доста добре.
Разказваше как в университета всички били по-малки от нея и се изненадавли от възрастта ѝ. Тя не изглеждаше на годините, на които е, та съвсем объркваше народът край себе си. Въпреки това успя да се впише и в средата, и в ученето, и в работата.
Успех!

разбира се, че не е късно! При мен има трети път "учене отново" - малко след 30 и малко след 40, и продължавам и сега. Харесва ми и ми е полезно. Може би покрай това в някаква степен се подмладявам.

Действай смело и изобщо не мисли какво ще кажат другите. Аз съм привърженик на идеята за учене през целия живот и ми предстои защита на магистърска теза догодина, а гоня 40-те Имаше и при мен един момент на колебание, когато преди 2 години записах магистратура след два бакалавъра, но не съжалявам за решението си, а и срещнах и други като мен Сигурна съм, че и ти ще попаднеш на хора със сходни интереси. Желая ти успех!

За музика професионално, особено ако не се е занимавала досега, може би е късничко, но за любителски занимания си е съвсем ок.
Никакво значение няма какво ще кажат хората!

Абсолютно не е късно Имаш поне още 35 години да работиш, а и щеш нещеш през това време ще ти се наложи да учиш и хиляди други неща (huge)

А и това е нещо хубаво. Свестните хора само биха те адмирирали

Какво ще кажат хората - си е проблем на същите тези хора.
Учи си, радвай се на живота и хич да не ти пука. Аз на 41 записах магустратура по специалност, която ме вълнуваше, но нямаше нищо общо с досегашната ми дейност. Или поне на пръв поглед. И това беше едно от най-удовлетворяващите неща, което направих за себе си. Успех!

Не е късно щом желаеш нещо. Виж, аз на 33 и повече не ща да чуя за образование след една магистратура. Уморена съм психически от цялата тази образователна система.

97 годишната жена току-що е получила дипломата си за средно образование.

Мислех, че никой вече не казва "Какво ще кажат хората".

Не само казват, а и го чуват. Аз съм го чувала за себе си много пъти в различни вариации
- за какво ти е, нали вече имаш диплома?
- вече деца си родила, сега се сети да учиш.
- на тази възраст (тогава бях на 30) вече човек не може да учи, къде си тръгнала?
- стара си, младите голеги ще ти се подиграват.
- няма да се впишеш при младите, ще изоставаш, те са със свежи умове.
- щом искаш, човек може да стане за резил
- децата ти са ученици, а ти пак учиш!
- децата ти са студенти, а ти пак учиш, не може децата ти студенти, и ти пак студентка! Те ще се срамуват. (това съвсем наскоро. Очевидно децата ми не се срамуват, дори си обсъждаме студентските неволи).

Малко късно се включвам. Аз съм на 32 и също уча, преквалифицирам се. С дете съм. Хич не ми пука какво ще кажат хората. Дори собствената ми майка беше против, наду ми главата, но даже напук на нея се абмицирах още повече. Дано скоро да си намеря работа каквато желая, че да и натрия носа!
Прави/ учи каквото на теб ти доставя удоволствие. Околните могат само да гледат и да ти завиждат. Успех!

Никога не е късно.

Разбира се, че не е късно! Имам позната, която на 50 и няколко изкара второ висше и започна работа в съвсем различна сфера. Успех!

Живей си живота, следвай си каквото ти е на сърце.
Както казва една мъдра мисъл: "Живея сред хората, но не живея за тях."
Както и по-нагоре са ти написали, има много злобни и завистливи хора.
Бъди здрава и успех!

Ами аз на 30 започнах втора специалност, на 40 се върнах към първата и сега чакам да отворят университета да си завърша, а може и нещо нагоре да запиша.
Ооо, хората яко завиждат! Как така ще си вееш гъза на лекции, докато другите се утрепват от бачкане на касата в супера, примерно.

Как изобщо имаш наглостта да си вееш ума из учебниците, току виж си се оказал по-умен от тях, а това никой не може да го понесе. Богатството се прощава, но умът и знанието не се прощават, хората го приемат като лична обида, все едно си им казал, че са глупави.

Аз съм на 27 и ще почвам да уча Зъботехника, която ще завърша на 30,почти 31. След икономическото си образование и години работа по специалността или близки до нея, смяна на сумати работни места, осъзнах колко е зле трудовият пазар в България, още повече за административните професии. Поне ще имам шанса някога да работя за себе си за разлика от преди или да замина като квалифициран кадър в чужбина а не като повечето общаци.

Моят съвет е да не слушаш никой, направи си сметката сама колко време, пари и нерви ще ти отнеме. Дали можеш да се справиш сама, дали ще можеш да го съчетаеш с няква работа и действай.
Повечето Българи са се отказали от живота и каквито и да амбиции още на 25. Примиряват се цял живот да се занимават с нещо колкото да вземат няква заплата и да изкарат месеца. Слушат родителите и бабите си, това е огромна грешка, те са живяли в тотално различно време и обстановка, вече я няма държавата да ти оправи живота като го закъсаш и да решава вместо теб.

ПП: Ще се радвам да чуя и други хора минали по подобен път на този, който ми предстои да измина следващите няколко години. Аз лично не съм убеден, че ще мога да съчетая тази специалност дори с почасова работа  в кол център (като сега), но поне ще пробвам.

Подкрепям, в днешно време по принцип си се налага, че трябва една непрекъсната преквалификация, повишаване на уменията и пр., с една дума - повече дипломи по-добре, отделно и одобрявам това че всеки трябва да се стреми макар и в по-малка степен да учи нови неща. Един езиков курс да се изкара, може да бъде от голяма полза.

Езизите са основа.
Това, което и аз препоръчвам е, да се учи нещо занаятчийско, с което можеш да се занимаваш сам, без шефове, а не специалности от типа Администрация, Маркетинг,ПР, Икономика при които трябва да работиш в офис и си зависим от прищевките на изкукуригали бг шефове.
Занаятчийско имам предвид даже счетоводство, зъботехника, дизайн, интернет дизайн...

В днешно време се учи ежедневно - НО, помисли си с тези танци ще търсиш ли професионална реализация - ако да е късно според мен , за хоби става, но за бъдеща професия едва ли. Не знам кои хора какво ти казват, но фокуса трябва да бъде към професия/занимание което освен удоволствие да осигурява добри доходи. Само дано с тези танци не бягаш от други проблеми, ако ти липсва семейство по-добре си насочи усилията към друго.

това с другите проблеми и липсата на семейство и прочие е някаква любителска психоанализа.  Авторката може да реши да учи каквото си иска - пълнолетен човек е, има житейски опит, имала е акъл да завърши едно образование, значи ще има акъл да завърши още едно. Ако не й се получат нещата винаги може да се откаже и да се върне към сегашната си професия. Във всеки случай човек най-много съжалява за нещата, които е искал да направи и не му е стискало, отолкото "да се провали" в започнатото.

Никога не е късно за учене.Друг е въпроса ,че е малко вероятно да можете да се издържате с музика,особено в България

Не е късно, особено щом си имаш цел и най-вече мотивация.

Абсолютно подкрепям това мнение.

Никога не е късно за учене е различно от учене цял живот. Чисто физически има дейноски, които са за определена възраст, когато тялото може да понесе определена физическа активност. Не е случайно, че футболисти, тенесисти, гимнастични и всички други занимаващи се със спорт приключват състезателна кариера на 20 или 30 години. Не започват да тренират на 40-50.

Също бих прибавила професии като медицинска сестра, акушерка, медицински лаборант, рентгенов лаборант. Наясно съм, че са зле платени, за момента ( може в бъдеще да се подобрят нещата), смятам, че имат перспектива! Административните професии, всеки иска да учи и работи на стол, но в нашата държава, няма много поле за изява. Много стават продавачи, не че е лошо, но не си струва блъскотията. А зъботехник е идеална професия/ занаят. Също се сещам за техник-оптикометрист.

Като човек, който е работил основно административни работи досега. Мога да кажа смело, че тези работи са в пъти по-стресиращи, изморителни и тварещи от физически тежките такива.

Бившите ми свекъри бяха зъботехници по професия. Еми, никога не го бяха практикували.

Ще бъде страхотно да го направиш ако го искаш!Особено щом още си свободна откъм задължения с мъж и деца, дори ще ти бъде по-лесно. Щом го искаш, значи ще успееш! Успех!!!

Всеки си има причина, каква е тяхната? Това, че те са решили след 3 години учене на нещо подобно, че не е за тях, не означава, че професията няма смисъл да се практикува. Малко е абсурдно да изучаваш нещо толкова конкретно и на края въобще да не се пробваш да го практикуваш. От сегашната ми гледна точка, на фона на повечето професии и работни места в България, бих казал, че зъботехниката е една от малкото смислени и с потенциал от към финансова стабилност на прилично ниво. Казвам го като човек, който е минал през повечето административни "тъпотии", опа позиции в производствените предприятия и също така съм наясно в какви условия работят и какви пари получават хората в самото производство. Говорим за големите градове. Аутсорс фирмите за услуги също съм ги минал. Още по-зле.

Перфектна професия няма или пък такава неизискваща много и трудна работа, която да се заплаща добре.
Но пък има много, при които напрежението, обема и трудността са в много повече от нормалното и на края на месеца нито си доволен от типа работа, нито от заплащането. Не мога да си представя още 30 години да продължавам в същия дух с редовното оправдание на българите "Ем те всички са зле".

Нищо абсурдно няма в това да изучаваш нещо и после да не го практикуваш. Приеми, че човек осъществява мечтата си - искал да учи нещо конкретно, сега му е дошло да започне. В повечето случаи човек смята да практикува, а какво ще се случи до края на ученето не се знае. Колкото до случая със свекърите на потребителката, навремето нямаше "искам-неискам", а имаше ограничения за право на кандидатстване - един вуз и един полувисш. И ако искаш изобщо да си студент, просто влизаш там, където те приемат и не разсъждаваш особено дали ще го практикуваш. А ако е било ученето в София, а хората от провинцията, каквато ще да е била специалността, това е осигурявало поне две години живот в София, пък нататък не е ясно, но беше начин хората да мигрират поне временно с надеждата нещо да се промени и да останат. Та, има исторически предпоставки, които определят доста неща. Не е като сега - кеф ти едно, кеф ти второ, а ако искаш и в десет вуза можеш за една година да кандидатстваш, ако ти се занимава.

Никога не е късно да се учи, мое мнение.
Живеем във време, в което хората учат повече от 1 неща, най-успелите хора са мултифункционални, разбират от своята област, но и от странични неща.
Това, което съветвам, е да мислите за прехраната. Т.е. докато учите това, което Ви влече, да имате сигурни доходи, да не разчитате само на новото занимание.

Така е, много сте прав. И аз минах през най-различни офис дейности (нали се забих да уча стопанско управление). И най-лошото е, че продължават да ме канят на интервюта само за административни и аутсорсинг работни места. То и други по сайтовете с обяви няма освен в услугите, администрация и аутсорсинга, няма никакви обяви от сферата на изкуствата например, а и от медицината рядко се появяват. За учител пък изискват лиценз или педагогика.

На мен ми куца математиката още от училище и се чувствам зле когато много се забатачвам в цифри и файлове, вървеше ми история, биология, музика и спорт, това че имам диплома по Стопанско управление не означава, че ставам за писарушка или да слушам на американци глупостите по цял ден в кол център. Лошото е, че не само в България вече масово по сайтовете с обяви има такива безсмислени позиции. Есето и книгата Bullshit Jobs на антролога David Graeber (Дейвид Гребер) не случайно са написани, наистина повечето офис дейности, особено в големите компании са напълно безсмислени, не носят нито много пари, нито удовлетворение. Аз не познавам човек, който като малък и не толкова малък си е мечтал да работи в кол център или да се занимава с папчици, обработка на данни и пр., такива няма. Приличат ми на модерната версия на поточната линия - 70 човека в един огромен офис... и затова ли да се напъваш 4 години в университет, за да си просто едно номерче? А за зъботехниката искам да попитам трябва ли да си много добър художник? На мен истинската ми любов си остава изкуството, но от "сериозните" професии обмислям зъботехника. Преди това обмислях диетология, но ще ме натоварва оплакването на пациентите и постоянното говорене за болежки и болести, а да уча за зъболекар е късно.

Никога не е късно за още знания и постижения.
А какво биха казали хората е нещо, което никак не ме вълнува, нека говорят...

Започнах да уча за пръв път на 22. Бях с две малки деца, записах техническа специалност, която изобщо не ми беше по сърце, но нямаше почти нищо друго задочно тогава в нашия град. На 43, след като децата ми вече бяха завършили висшето си образование, отново станах студентка. Учих нещо, което ми е интересно и ми харесва, учих с удоволствие, завърших една от първите по успех в курса, но тогава работех нещо съвсем друго и така и не си потърсих работа по специалността. На 49 реших, че искам да бъда учител, всъщност, цял живот съм го искала, но все имаше някакви обстоятелства, които пречат. Записах педагогическа магистратура и уча с удоволствие, даже вече се оглеждам за работа като учител. Имам колеги на по 40-45 години. Имам приятелки, които само мрънкат и се оплакват, но не правят нищо, за да променят живота си. Като се хванах на 43 да уча, моя близка ме попита: "Защо ти е това учение?" Отговорих: "Защото не искам като стана на 55-60 години, да се чудя кой път да хвана, защото никой не ме иска на работа. Защото обичам да уча и ми е приятно и интересно". Впрочем, същата тази близка, вече девет месеца е без работа, но не полага никакви усилия да научи нещо ново и полезно.
Така че никога не е късно, мнението на хората изобщо не е важно. Може би е късно единствено за свирене на музикален инструмент професионално, там, доколкото знам, се започва още от ранна детска възраст. Успех!

Късно е, сестро, когато умреш. Тогава няма да можеш да учиш нито танци, нито каквото и да е било друго.
И в крайна сметка тялото често не отговаря на възрастта на душата. Никой, абсолютно никой, не може да ти каже кога и с какво да се занимаваш, ако здравето ти го позволява. Позволи си да направиш нещо за себе си, да зарадваш теб самата. Ако ти се учат танци - танци да са.