Кога детето започва да разбира?

Между година и година и половина започна да разбира моето дете. Да показва части от тялото дойде първо (покажи си носа, покажи си очите и т.н.), после животинки и вещи от книжките (книжки с картинки от типа на Сто думи, не книжки със сюжет). Но след безброй повторения. На въпросника за аутизъм, който тук в Чехия се попълва на прегледа на 18я месец, имаше въпрос "изпълнява ли команди (например "подай ми книгата" без да използвате жестове), така че приемам, че на тази възраст децата би трябвало да разбират подобни указания. Педиатърът ви какво казва, той ще знае най-добре...

След годинката започна да разбира малко по малко. Команди като "дай", "боц", както и сочене - къде е нослето, къде е пъпчето...
Проговарянето беше малко по-късно - към година и 5-6 месеца, защото дотогава моята беше все с биберон в устата. Изведнъж сама реши, че вече не иска биба, и рязко се отприщи и проговарянето. Започна да отговаря на въпроси - как прави кучето и подобни.

Първо, има разлика между момчета и момичета. Последните се развиват по-рано. После, има разлика между различните деца - някои избързват, други закъсняват, някои се развиват постепенно, други на скокове... Тоест дали има проблем или не ние не можем да кажем, говори с педиатър. И работете повече, но не си внушавай нищо без да си се консултирала.

Не е задължително да дава играчка, може да не иска да я даде. А за да подава ръчички, като му ги искате, едновременно сами си ги взимайте - сами го хващайте за ръчичките.
Дали няма някаква вероятност детето да не ви чува? Реагира ли на звук, ако не вижда движението? Ако чува, говорете с педиатъра как му се струва на него развитието на детето. Според мен, би трябвало на тази възраст да реагра на разговор на възрастния с него. Не да казва кой знае какво, но да рагира с движения, смях, даже начало на пеене, да показва колко е голямо, като вдига ръчички, да показва лампата... такива дребни неща.

Със сигурност ме чува добре, защото понякога се буди от най-малкия шум. Иначе реагира с много смях на гъделичкане и шеги, направо се залива от смях, с интерес слуша песничките, които му пея. Явно трябва да настоявам повече да правим някакви упражнения. Да му показвам повече и с опита да започне и той да прави повече неща.

Помня, че първата команда "Донеси ми телефона" я разбра и изпълни на 11 месеца, някъде около прохождането му.

Нз дали това се счита за разбиране,още пълзеше само я питах къде е топката тя я погледна и тръгна да лази към нея.
Но си е доста активна и любознателна,рано проходи,няма спиране.
Може би около годинка посочваше в книжки айде година и три да е била нямам точен спомен.
Биба не е ползвала.
Децата са различни.

Ние сме назад с говора, чак след 2 почваха първите думи. Миналото лято много се притеснявах, защото изоставаше с развитието.
Започна да посочва малко след 1 година и 6 месеца, тогава почна да посочва и в книжки 100 думи.
Първата команда изпълни около 1год 5м - 1г 6м като си хвърли памперса в кошчето. Преди това му бях показвала 10-тина пъти, без напредък и след 2-3 седмици като пробвах пак и го направи от раз.

Как сте с жестономиката - посочване, махане с ръка?
Опитва ли да ви имитира - примерно да мете с метлата, да отвори кош, да бърше нещо и подобни?
Използва ли думите функционално - да ви  извика, да поиска нещо и т.н.?

Моето на годинката се сещам, че изпълняваше прости команди (беше проходил) - примерно дай ми патето, дай боц, натисни копчето, питах го къде е хладилника и го сочеше, климатика, пералнята и т.н. Знаеше как правят някои животни.
 Аз късно махнах памперса, на 2,7м. Но с разбирането, от ранна възраст ме разбираше за някакяи прости команди. Но аз адски много му четях, още като бебешор.

Моето е момиченце, на 11-12 месеца посочваше животните от книжките. Към годинка , 13 месеца казваше как казват повечето домашни животни- котка, куче, крава , от този сорт.
Помня, че като беше на 15 месеца и взех мини метла от лидъл да мете с мен и се включи с готовност в тази имитационна дейност.
Проговори с по 3-4 отделни думи на година и 6-7 месеца и откакто стана на 2 г и 2 месеца си говори с цели изречения. Сега ще стане на 2г8м и си говори нормално и разбираемо, поддържа нормален разговор.

Но - доколкото знам момичетата проговарят по- рано и второ- всяко дете е различно и се развива с различно темпо. Все пак мисля, че има някакви стандарти на развитието - може да проверите дали детенцето ги покрива поне частично.

Докато се занимавам с домакинските дейности - прахосмукачка и т.н. той си е в кошарата. Иначе ме вика, обръща се към мен по 100 пъти на ден с "маме". Като цяло не имитира жестовете ми и това ме притеснява. Показвам му примерно как да пляска с ръце, но той предпочита да си играе с някоя играчка. Той е и с атопичен дерматит, в една книга за дерматита четох, че тези деца са малко по-своенравни и по-трудно се поддават на учене. Не знам доколко е вярно, но е възможно да има връзка с това.

И при моя има дерматит, който се появява по това време на годината. Сега гледам пак е избил под коляното.
При нас помогна страстта му към колите за да наваксаме в някои неща. Любимата му книжка беше 100 превозни средства и там първо упражнявахме посочване и разпознаване. Но най голям успех имах когато го карах с количката и посочеше кола веднага го доближавах да я пипне. Не посочи ли, подминаваме.
Другото е показване, също той да извършва действието с моя помощ. Така му показвам да се съблича примерно - слагам му ръцете където трябва да са, обяснявам и го "натискам" сам да се справи. В началото е малко трудно ТИ да свикнеш да го натискаш, да осъзнаеш на какво е способен, че не е малко бебе вече. После си става рутина. Трябва много упоритост всеки ден, не се отчайвай ако няма напредък понякога, просто натискай.
Те са хитри, знаят при кой, какво, как. Моя веднъж видя как му извадих количката от зад леглото с пръчка и веднага запомни как и къде е пръчката. Иначе ръцете мъчим от 1 месец да мием. Така са...
Също много време навън, катеружки, пързалки, да играе в пясъка, в тревата, бос да върви и т.н. При нас дръпна много напред лятото.
Може да пробваш и игри на ужким. Примерно молиш да ти донесе топка, ако не го направи молиш плюшка някаква, която той харесва и отиваш и все едно тя ти носи топката.
Тези неща ги кореспондираш с всички, които се грижат за детето - бащата, баби и дядовци и всички натискате еднакво. При нас таткото не съдейства много-много.
Ако гледа екрани - тв или телефон спри ги напълно. Само пречат.
Книжки - може да пробваш с барбароните - шарени са, с хубави картинки и нямат много текст, че те сега не седят много дълго да слушат.

Благодаря много за съветите! Ще му купя тази книжка. Досега му купувах книжки с кратки разказчета и картинки, но ще му взема нещо друго, където да разпознава предмети. Само аз го гледам, не помагат баби, дядовци, баща му не живее с нас и така. Телефон не му давам, а ТВ гледаме по много малко през деня и не детска телевизия, а аз гледам примерно новините за половин час. Търпение трябва.

Не знам конкретен момент, който да посоча, още около годинката разбираше, когато говорим за животинче или здравей/чао. Може би от около 1г5м доста осъзнава всичко. В момента тъкмо навърши 1г10м. Не говори много, но разбира всичко. В ежедневието ни аз й говоря и не е имало път да остана с впечатление, че не разбира. Примерно, ела да измием ръцете и идва на мивката, донеси ми някакъв предмет, носи го, излизаме, отива взима си обувките и сочи якето си, когато сме навън и ще тръгваме я моля да си вземе топката или каквото сме изнесли и си събира. Вече спи в детската, след като разбра, че има ново легло и като кажа вечер, хайде да спиш е твоето легло, бяга в детската. Вчера за пръв път беше с детегледачка, въпреки че не говори е успяла да покаже и да се разбират. Аз разговарям с нея като с възрастен. Тоест не правя нищо вместо нея или без да говоря какво и защо правим. Например пускам пералня, знае подава коша за пране, слагам дрехите, пускаме. Като е готова пералнята, тя вади дрехи и ми ги подава, аз ги слагам в сушилнята. Един вид е приобщена към дейностите у дома, не я третираме като бебе, да я държим настрана, участва активно. И също има по-голяма сестра, от която доста учи. Различно е като има по-голямо дете вкъщи.

Между годинка, годинка и половина и моите. Моето не говори много, дори говори малко, но изпълнява всичко. Изпълнява елементарни неща/команди като "Донеси си шишето с вода", "Дай шишето, за да ти го напълня с вода", да донесе еди кой си конкретен предмет, да изхвърли нещо в коша. Носи си обувките, когато иска да излизаме, чака за обличане на яке, такива неща. Повтаря мелодии на песнички и пее, шантаво произнася думите в песните, но го прави. С каката не си спомням как беше точно, но и тя разбираше на тази възраст.

Не е нормално да не разбира на тази възраст. Повтарянето на думички след вас, може и да е т.нар. ехолалия, когато детето не разбира смисъла на думата, но я повтаря. Примерно питате "какво е това?" И вместо отговор то повтаря въпроса. Направете консултация с логопед и там вече ще ви насочат.

Моя син е на 1г и 11 м . Разбира ,аз мисля така ,но почти не изпълнява команди . Знае кой предмет за какво е ,реше се с гребена , опитва да се хвани с лъжица , назовава предмети ,но социално сме много зле . Освен това е и доста нервен . Взема мечето и казва "мече " ако види кола казва "виж буто" ,но мисля ,че това е ехолалия. Песни пее ,някои може да ги изпее целите . Притеснена съм и аз ,но ще изчакам още малко ,докато се свържа със специалист

Може ли уточнение какво означава малко нервен? Винаги ми е било интересно какво се дефинира като нервно дете, все ми се струва, че това е по- скоро определение за възрастен човек.

Разбиране на кратки команди, изречения може би към година и 3-4 месеца. Разбиране на последователни действия доста преди това, например че ако се обуят обувките следва излизане и тн.
Мария- детето на тази възраст не разбира кратките команди или не изпълнява? За да започнат да разбират, те трябва да слушат и да им се показва. Ако детето е в кошарата, докато ти вършиш дейности и да му говориш и да не, най-вероятно фокуса му е другаде. Отделно, щом бащата не живее с вас, то процента на диалози, които слуша е много по-малък.

Опитай да обясняваш всяко действие, което вършиш с прости думи. Например - "Мама пие вода", "Мама ще смени памперса на ××", " Давам ти ....". За действия като "чао", "дай", "целувки" използвай и жестове.

Според мен и не разбира, и не изпълнява. Е, имаме прогрес, като кажа Дай пет! си подава ръчичката нагоре към моята. Но да даде играчка - абсурд. Много пъти показвах, ще продължавам да опитвам. Иначе винаги обяснявам какво правим като сменяме памперс, преобличаме се, храним се, обяснявам кой предмет какъв е. Диалози с бащата не слуша, но слуша монолози колкото искаш хаха. Отделно като говоря по телефона е на високоговорител. Не е като да не чува по цял ден реч. И аз му говоря постоянно.

ядосва се за всичко,особено ако кажеш "не " ,често цирика ,когато не му се угоди и се тръшка

Не става с монолози, трябва да говориш със детето, а не на детето. Съвсем простички изречения за това, което му е привлякло интереса. После чакаш отговор, дори и да е жест или поглед. Купи му книжки с картинки Моите първи думи и подобни, най-добре ако е на тематика, която го вълнува, животинки, коли и т.н. Нека само я разгръща и каквото му привлече вниманието - назоваваш.

Проверете му и слуха, при намален слух може да има забавяне на разбирането.

Това не го ли правят всички на тая възраст?

Не знам

По темата - няколко пъти успя да ме имитира и да пляска с ръчички, но в повечето случаи сякаш просто не иска. (В 99% от случаите). Възможно ли е просто да няма желание да имитира, да се касае за по-особен характер...Иначе има очен контакт, обича да се гушка, да се смее на моите закачки. Не знам вече какво да си мисля. Спрях телевизора, от няколко дни махнах и играчките да не се разсейва и гледам по цял ден да общувам с детето, да му показвам, да му говоря. Предполагам както и с ходенето се иска да мине време за упражнения, така е и с придобиването на социални умения, едва ли ще стане от раз?

За телевизора има разнопосочни мнения, но не знам дете, на което играчките да са навредили. Правилните играчки имам предвид - кубчета, разни там цветни блокчета, онези фигурки, дето се пъхат в дупки... С тези играчки нещата са 2 в 1 - ако то не умее да си играе ти показваш и говориш - обясняваш за цветовете, как кулата от кубчета да не падне, казваш му да се редувате кой да сложи кубче и така нататък. Даже и мече да е, може да му пеете или разказвате приказки... Но да махнеш играчките за мен е абсурдно.

Имитации според мен са за бебешките месеци. Вече следва да си комуникирате, дори да не говори, да общувате. Пример косата ми е мокра, малката отива и ми носи сешоара. В коридора ми сочи къде е контакта, за да го включа. Тъй като имаме батут в градината, не разрешавам да се скача с отворен цип, влиза вътре и с ръце показва на дядо си да закопчае. По-скоро го увличайте и обяснявайте и после следете дали повтаря. Например, ще се храним, затова трябва да ти измием ръцете. Като му го повтаряте и правите няколко пъти ще видите  дали сам няма да почва да ходи на мивката като види, че ще се храни. С повторяемост на действията и обяснение.
Ако му кажетв хайде, ще се къпеш или ще мием зъбите, тръгва ли към банята? Прави ли нещо, което подказва, че разбира какво следва? Обяснявайте всяко нещо, което правите и му делегирайте някакви неща, които да върши. Да хапва сам, да се съблича, да се чувства равен в комуникацията. Не мама прави нещо, аз просто съм там.

Имаме точно от тези играчки, където фигурки се пъхат в дупките. Е, от стотици показвания от моя страна нито един път не уцели кое къде да сложи. Имаме и от тези рингове, които се нареждат като пирамида - и там пълна греда. В един момент се отчайвам като виждам какво се случва. За хранене сам с лъжица - абсурд. Едвам се сеща да си сложи сам зрънчо в устата. А за такива причинно-следствени връзки и показване и подсещане на възрастния какво да направи явно трябва да дочакам доста. Явно нещо не е наред, но още е рано да се каже какво точно.

Е, то си е до дете това. Първото ми беше факир, на година и половина вече ѝ бяха станали скучни такъв тип играчки. Второто на година и 9 все напъва да бутне кръг в квадрат и размества големината на кръговете в пирамидката, но пък има други интереси. Тя, за разлика от сестра си е много оправна и самостоятелна, все иска сама да се обува, облича, с гърнето е по-бърза, в количка не иска да се вози и не се изморява да ходи дълго пеша, играе повече с кукли - облича, храни, гушка, докато кака ѝ хич не искаше да ги докосне. Всяко е различно.

Той си има негов си начин да ги пуска фигурките - отваря капака на къщичката и директно така ги пуска вътре, а не в съответните формички. Играе си с тях по негов си начин. Може сам да си събуе клина и чорапите, но да се облича - не още. Като види, че пристига храната веднага скача и отваря уста, но аз да му кажа Ела да направим еди какво си...рано му е.

А пробвала ли си? Веднъж, два, три пъти - ако му стане начин на комуникация може би ще се променя в тази посока. Моето, например, когато изисквах нещо от него в началото и то знаеше, че не разбира или не може да повтори се дразнеше, изнервяше се, беше нейният начин да покаже, че не може да се справи. След известно време свикна, че искаме нещо от нея и сама започна да прави каквото се иска.

Това с играчките е много относително. Наблегнете на ежедневието около него, просто му говорете, не вие да вършите нещата вместо него и без обяснение. Ако всеки път вие взимате шишето с вода при излизане и го правите машинално, без да споменете, разбира се, че сам да си потърси водата няма как да стане. Но ако всеки път преди излизане коментирате, взимаме раницата, слагаме водата и има повторяемост, в един момент като чуе, че ще излиза, ще грабне водата. Надявам се разбирате примера. Колкото повече обслужвате и не обяснявате, толкова по няма да се впечатлява и ще приема че всичко се случва от само себе си, без да има нужда от негова намеса или да помисли за нещо.
Друг пример, жадна е и си търси водата, вместо да стана да я дам, казвам, шишето ти е на стола за хранене. Ей с такива дребни ежедневни неща почнете.

Не е задължително нещо да не е наред. За липсата на причинно следствени връзки може и да има друго обяснение - детето не разбира, когато му говорите и не обръща внимание на действията, докато ги правите.

Някъде в началото четох, че докато вие вършите нещо, то си е в кошарата. При мен това не е било никога възможно. Той ми е бил винаги в ръцете и наблизо, от насочено внимание към действието се учат тези неща.

Радева много хубаво го обясни с водата. Според мен може и при излизане да му слагате водата в ръката и да го насочвате къде да я остави& в раница, в количката и тн. Всеки път едно и също повторение.

Направихте ли консултация с логопед или психолог?

Все още не, но ще задвижа нещата. Ще говоря и с педиатърката да видим към какъв специалист ще ни насочи.