Няколко въпроса за детската градина

Не виждам с какво ще допринесе градината, че едно дете я е учило година повече от другите, на изхода - все тая. Най-добре за 3 г дете е да е щастливо, а то е най-щастливо със семейството си и на свобода, това не изключва да играе и с деца на детски площадки.

Взимай го, когато прецениш, разбира се, ще го научат да спи без проблем.
С детските градини има проблем, ако се откажеш, губиш ли мястото?
Те ще ти кажат какво трябва да носиш. Децата имат гардеробчета.  Нищо не носиш, пижамите ги дават в петък за пране.

Добре е да ходи, да.
Че не се е делило от вас не е окей на тази възраст, шокиращо е, но вие няма да му дадете каквото му е нужно.
В раницата вода, пижама, пантофи, резервни дрешки, кърпички от двата вида, вода според разпоредбите, дребна играчка.

Според разпоредбите в градината - не мисля е удачно.

Според мен е най- добре да се ходи по от ранна възраст , но се разболяват много .

Време в да започне да се отделя от вас. Дали ще ходи на градина или ще го гледа баба му примерно, е все едно, но не може вечно да ви виси за полата.

Децата имат нужда от себеподобни, пускайте го на градина.

На 3 навършени е добре да тръгне. Не знам за кой град става въпрос, при нас в целодневна градина, а полудневни вече нямаме, не разрешават редовното вземане на обяд, а само при необходимост - например за посещение на лекар за някакви изследвания (бях взела дъщеря си за ЕЕГ). Предполагам, че в момента детето си ляга по-късно с вас и става по-късно. Като започне да става в 6:30 - 7:00 за градина ще си нагласи режима и ще си доспива следобед. Ако не започне да спи, като навърши 4, т.е от 2024-2025 може да пробваш в подготвителен клас към училище, ако намерите. Те обикновено са полудневни. Синът ми отказа следобеден сън категорично на 4 тчгодишна възраст. В градината казваха, че пръв заспивал и често последен се будело, не знам доколко е вярно. Като цяло.мразеше градината заради следобедния сън, но го каза след като завърши. Преди това му предлагах предучилищна група към училище, можех да си го позволя - отказваше.

На мен пък това ми е шокиращо: как пък без да познаваш жената прецени, че “няма да даде каквото е нужно” на детето си? От какво има нужда едно дете на 3 години: от здравословна за умственото и физическото развитие среда, разходки и игри, четене (от възрастен) на много книжки. Хехе, майката, няма да даде на 3 - годишното си дете каквото му е нужно. Да, ако няма време или не й се занимава с него, или пък е безотговорна и т.н. Лошото е, че в този случай детската градина няма да я замести. Цял ден в група от 20 деца с един възрастен, точно това е от което имат нужда на тази възраст, няма съмнение. Пък и до три години все около мама, мамино синче ли ще го правиш? Делегирай на други грижата още от самото раждане, че ще вземе много да се привърже. Добре, че не живея в България със задължителната детска градина…

Domlika, най-добре слушай себе си относно това какво е по-добре за детето ти. Не винаги това, което избират повечето хора е най-правилното решение. Често е точно обратното. Ако имаш време и желание да се занимаваш с детето си, може да отложиш детската градина. Това ти е последната година, през която ще можеш да му се насладиш по този начин. Използвай я, за да изградите здрава и хубава връзка. Чети му много книжки, защото това развива детето във всяко едно отношение, освен че допринася много и за силната връзка между вас, за която споменах. Извеждай го редовно в парка с други деца, сред природата, дай му възможност за креативност чрез рисуване и други артистични занимания, играчки тип Лего, музика, опитай се да запалиш любознателност към света около него. Това се получава най-добре, ако и ти самата притежаваш такава. Каквото и да решиш, успех.

Много патос, нищо съществено.

Майката няма да даде контакта с другите деца, себеподобните. цялостното осъзнаване на азът, изграждането му в конкурентна среда, отстояването, приятелствата.
Тригодишно не е бебе вече, има достатъчен речников запас и любопитство, че да надникне отвъд полата на мама.

Защо неходенето на детска градина да означава липса на контакт с други деца? Едно е да “надникнеш” отвъд полата на мама, друго е да я виждаш по 2 часа на ден. Всеки си знае ситуацията и си решава за собственото семейство, но ме учудват подобни категорични мнения, че именно ДГ е мястото, където едно дете има контакт със себеподобни и е най-здравословното място за едно дете. Оцеляването в “конкурентна средa” и отстояването имат връзка с качествата на характера и личната себеоценка, които се изграждат и появяват постепенно в бъдеще. 3 - годишно в конкурентна среда, за зверове ли говорим 😆 На тази възраст още не може да се говори точно за приятелства, но то май и доста възрастни не разбират точното значение. Много е закостеняло това мислене, че децата могат да имат контакти с връстници само в ДГ. Да не говорим, че за детето е най-полезно да има контакт с хора, включително деца от всякакви възрасти. Детската градина е създадена за помощ и удобство на родителите, нищо повече. Къде в нормалният живот човек е принуден да прекарва цял ден в група със свои връстници? В ДГ и училище. От там нататък в живота е друго.

Аз още се чудя,но сьм решила ,ако плаче много и не му харесва да го отпиша(губейки една точка за следващата година)...аз така или иначе не работя и нямам особено желание да го правя ,така че ще преценя,но се надявам да мога да го вземам преди обедния сьн...той никога не спи през деня ,сутрин става в 8,вечер заспива кьм 0ч... Не е много поспаливо дете ..

и това, че държавата все пак ти дава майчинство (възможност да бъдеш с детето, като време, трудов стаж и някакви минимални пари) е още една причина майката да остане в къщи и сама да си гледа детето.
В София с тази точкова система още от яслата  и после в същата градина, стигат до парадокса, да го пратят на  10 месеца на ясла, за да могат по-късно да имат място в градината.

Всеки случай е конкретен, зависи каква е майката, зависи какво е и детето. Има и по-интровертни деца, за които ДГ е мъчение и може никакво социализиране да не стане, ами детето да е се чувства като в изгнание там, защото още не е достатъчно съзряло за колектив.
Аз също съм в чужбина, при нас майките, които си планират децата,  си ги правят едно след друго, като им свърши първото майчинство да им започне второто, след това и третото  и им се събират по 9 години в къщи. Никой не напира за ДГ, ако не е принуден. Даже като по-малки дечицата нямат шанс да влязат в ДГ, колкото са по-големи по-вероятно да ги вземат в ДГ, а след 5 - с предимство. Като гледам и за училище не се изпребиват, повечето  ги дават чак на 7, макар, че е разрешено и на 6. Предпочитат по-дълго да играе детето, да си изживее детството.


 

За мен не е от особено значение дали детето ще тръгне на 3 или на 4 години. Стига, ако си е в къщи да му се осигурява достатъчно време навън, да общува с дечица, да му се четат книжки, да го развиват. Моето дете като малко беше супер общително, от детската градина вечер не искаше да си тръгва, в училище понякога я връщаха от занималнята (обаждаха ни се да я вземем), защото им се струвала болна и тя беше много нещастна и много се сърдеше. Лятото първи срещу втори клас обикаляха по цял ден навън с приятелчета -в малък град сме. И изведнъж дойде пубертета на 11 и стана супер затворена и необщителна. Дори със съучениците си не общува
 Така, че при нас специално не зависи от колко рано детето се е отделяло от нас.        В нашата детска разрешаваха да се вземат децата на обед, но пък тя там спеше с кеф, даже се оплакваше, че госпожата я събудила много рано. Но тя си беше поспаланка и в първи клас ми разказваше, че по обяд са си полягали на чинчетата.

А кога ще се отдели? Колкото по-голямо, толкова по-зле. Това че не спи на обяд - явно режим няма, там ще му създадат.
 Моето тръгна, няма 2г. С другарчета ще е по-щастливо.

От къде знаеш, че е по-щастливо? Едно двегодишно дете не може да си обясни като заведат сутрин на ДГ, кога и дали ще дойде някой да го вземе. То се чувства някак предадено.

Ако нямате 3 години майчинство, друго щяхте да приказвате. То от тази позиция е лесно-знаеш че държавата плаща и се почва-малко било детето, стресирано било. Предадени било-като има кой да дава пари е лесно. Излишно е да се внушава вина на майките, които трябва да работят и да плащат данъци за да може някой друг да опъва и да ги сочи с пръст.

Авторката на темата има възможност да се грижи за детето си вкъщи.

Колкото по-късно, толкова по-добре. Едно дете на 3 има нужда от персонално внимание и отношение, което в държавна ДГ колкото и да искат, и колкото и да са добри учителките, трудно ще му окажат. Обаче има едно голямо НО - децата се адаптират и завързват приятелства много по-лесно когато постъпят заедно с всички т.е. на 3 г, 1-ва група. На 4 г. вече влизат в изграден колектив и много по-трудно намират мястото си в него. Във втора група вече има изградени приятелства и йерархия и ако дете е по-плахо и неконтактно, много по-трудно ще се впише.
Да го взимате в 13 е добър компромис.

От моя гледна точка сте луда, ако си мислите, че да правите  детето си роб е нормално. Да го оставите в държавно заведение, наблъскано с 30 деца в група, “ отглеждани” от една или две жени е ад за детето. Никъде го няма това по света, навън три жени гледат 6 деца, тук една - 30.  Първо му отнемате здравето, а тази основа е за цял живот, отнемате му спокойствието, съня, разходките навън, пълноценната храна, вниманието. Пълни глупости пишат някои, каква социализация на 3г., то не е достигнало до този етап, още е на ниво физически нужди. Малко от малко човек трябва да попрочете за различните етапи на човешкото развитие, преди да се размножи. Точно обратното е, когато на 6г. се отдели, за малко много ясно, броени часове, не за повече и от работния ден на родителя, то е уверено, нищо не го притеснява, разбира че не го изоставяте, знае как да общува, било е в нормална среда, не сред диваци по 30 група, които се самоотглеждат, удрят, обиждат… и на които никой не е обърнал необходимото внимание. Един ден няма да е роб, като тях, а ще цени свободата, защото никой не го е натикал като робот да спи, пикае и яде и броени минутки навън въздух да диша с всички останали заедно, все едно са един организъм, а не всяко отделна личност.  Моето никога не е било в държавно заведение и общува прекрасно. Разликата е огромна - и откъм интелект, и откъм здравен статус, поведение…Ако ще забивате едно бебе сред стени по 9 часа дневно, по-добре не го раждайте. Само го мъчите. На такива деца, оставени отрано в държавните детски заведения и по цял ден, а не за три-четири часа и то на друго място естествено, не в държавно заведение, им е чудно после, че някой се разхожда навън, посещава театър, храни се с нещо друго, освен дюнери, забавлява се, спи достатъчно, майка му и баща му общуват с него, водят го на училище… Всичко нормално и най-естествено им е чуждо, точно защото са хвърлени в ненормалността още от самото начало и те друго не познават реално. В цял свят си гледат децата и се стремят да се чувстват добре, само българските родители, ако има как от родилното още да ги изритат и да прехвърлят цялата отговорност на някой друг за възпитанието и образованието. Нямало да може да се отлепи - пълни глупости. Точно обратното е, уверено е обичаното дете, другите ще търсят мама и тате да ги спасяват, заради неприемливото им, невъзпитано поведение. С живота се справят обичаните и отглежданите нормално деца, не игнорираните. Игнорираните са в стадото от самото начало.

Няма нищо по - ужасно за дечицата от общинските детски градини, където едни изнервени лелки с налудничави погледи ти вкарват в едни калъпи на полуидиотчета, от които никога вече няма измъкване, въпреки неистовите усилия на загрижените им родителки, които са готови да се хванат за гушите, когато едното дете е прието в "концлагера", а другото е "нямало късмет". Хора, жени, майки, хайде решете веднъж и завинаги какво искате и ако не искате точно вашето дете да е подложено на "мъките" в детската градина, просто не кандидатства, не го записвайте, не отнемайте мястото на дете, чиито родители имат нужда  от тази грижа за детето си и я оценяват. Има безброй частни градини, кооперативи и какви ли не други форми и начини за отглеждане, възпитание и образование на деца в предучилищна възраст, че и в училищна, намерети си удобната да вас и децата ви и спрете да плюете по това, което не ви харесва, но изисквате да ви се придостави на тепсия!

Учителките в детската градина са много добри и спокойни . Децата се хранят разнообразно , нищо лошо няма в градините . На площадката децата са , тези дето са болни и не са на градина . Детето от всякъде може да се разболее .

Ние имаме една много възрастна майка-осиновителка, от която госпожите са луднали. Тази жена е вманиачена на тема хранене и си е внушила, че детето ѝ не се храни, докато е на градина през деня. Налагало се чак клипчета да правят как детето яде и да ѝ ги изпращат, за да я успокоят, но тя пак била недоволна, че нарочно подбират в кой момент да снимат. Веднъж се засякохме на площадката с децата и не я изтърпях. Не спря да храни детето си, дори и когато се въртеше на въртележката. Че и моето започна да захранва с банани, чупейки с ръце ту на едното, ту на другото. Не ги остави да тичат, че щели да се изпотят. Подчертавам, че детето никак нямаше недохранен вид. Дори напротив. Не изглеждаше и да е много гладно, честно казано.
И тук аз си задавам два въпроса, на които се надявам да намеря отговор:
Защо, по дяволите позволяват на 60 и кусур-годишни жени да осиновяват малки деца? С какво може да му е полезна тя на това дете, освен да го угои и да му насади всевъзможни комплекси и страхове? При толкова сравнително млади семейства, които чакат да си осиновят деца, баш на тази старица ли намериха да дадат дете, дето си личи, че вече я е ударила деменцията? Как изобщо са преценили, че става за такова нещо?

Втори въпрос: Жената е видимо във пенсионна възраст. Като толкова я е страх да не ѝ уморят от глад детето, оти не си го гледа дома? Децата на пенсионерите имат ли право да ходят на ДГ?

Всъщност виждам някакво голямо противоречие между тези две точки и все си мисля, че нещо много гнило е имало при уреждането и на двата въпроса.

Нали осъзнавате, че и тя най-вероятно е чакала да осинови дете и е искала такова. Не е ок да се подхожда така грубо към хора, които имат проблеми (репродуктивни, финансови или други) поради, които са останали без деца. Съгласна съм, че тя не може да тича с детето, както една 20-30-40 годишна майка/баща, също съм сигласна, че разбиранията и ценностите й най-вероятно са остарели и е възможно да е повече в ущърб отколкото в помощ на детето, НО не я познавате наистина и не й знаете историята, за да я съдите. Също така - по-добре детенцето при нея и да е обичано и обгрижвано, отколкото в някой дом. Все пак не го малтретира, а се опитва да се грижи за него според възможностите и разбиранията си. Има не малко 'млади' родители (на години), които гледат децата си много по-зле, което показва, че възрастта не е абсолютен критерии дали да позволяват или не на хора +Х години да осиновяват.
Относно градините не знам Дори мисля, че на нея би й било по-спокойно да си го гледа вкъщи, отколкото да му трепери като го няма и да тормози персонала

Е , нали ще лудне постоянно с дете да го гледа сама .

А нямаше ли някакво ограничение на възрастта за осиновителите? Тук става въпрос за поне 60 години разлика между родител и дете. Тя проблеми с ходене и тичане не виждам да има. По-скоро нещо не е много на център психически. Което според мен е много по-притеснително.

Първо, това, че детето е осиновено е информация, която ако не знаете от нея, някой сериозно е сгазил лука, като е разкрил тайната на осиновяването, станала му известна по служебен път, за което го грози затвор до 6 месеца и глоба в размер на няколко хиляди лева.
Принципно и аз не съм ок с такава огромна разлика, независимо дали става въпрос за осиновяване или за инвитро. Имаше някакви предложения на жени над 45 години да не се прави инвитро, както и да не се дават за осиновяване деца, на които разликата с осиновителите е повече от 45 години, но явно не е прието, макар че, при осиновяванията, които аз знам горе-долу се спазва.
Относно храненето, моето първо дете имаше период на тотален отказ от храна, буквално можеше да изкара деня с половин кофичка кисело мляко или едно бурканче плодово пюре. Три месеца се борих да захраня дете на 3+ години, прояде навън, просеше храна, вземаше от земята, а у дома отказваше пред пълни шкафове и хладилник.... Адекватна помощ нямах от никъде. Възможно е и въпросното детенце у дома да не яде, затова да го храни навън, има и такива деца, които само така биват прилъгани да ядат.
И последно, това че е пенсионер не лишава детето й от право да посещава детска градина, още повече че по закон посещаването на градина или предучилищна група към училище е задължително.

От нея се знае и то е очевидно. Детето е на ръба на наднорменото тегло, а се вижда и че няма проблеми с апетита. Когато го тъпче - яде послушно.  Госпожите в градината са грижовни и мили и не вярвам да я лъжат, че детето се храни, ако не е така.
Благодаря за информацията, Mama Ru.

Преди време попадах на информация, че има горна възрастова граница за осиновяване (някъде до 50г беше разликата с осиновеното дете). Но в момента мисля, че няма.
За храната я разбирам донякъде. Моето дете е от неядящите. На 2г е, а е едва 9 кг! Просто не иска да яде. И ако ми кажат в яслата, че е яла, не им вярвам. Влизала е и в болница заради хипогликемия от неядене. Така че, да, при такива деца се използва всяка възможност, за да хапнат нещичко.
Но ако детето е на ръба на наднормено тегло... явно е като всяка баба - сакън детето да не остане гладно.

Оф, малкият ми от градината го вземах все гладен. В началото си искаше да му купя банани, ябълки... Като не видял, казваше че другите са яли, но на него не са дали. Като взех да разпитвам се оказа, че им слагали нарязани плодове в тава и всеки да си вземе. Той на ясла не беше ходил, нямаше такива навици. У дома му се даваше или просто сам си вземаше цял банан, цяла ябълка... После уж казваха, че му сипват ядене допълнително, но той все гладен беше и по два пъти вечеряше - в 17-17:30 и после към 19 пак гладен. Ама гладен, какъвто не е бил докато не тръгва на градина. До тогава си знаеше закуска, обед, вечеря, междинно... Вече е трети клас, с яденето е ужас - по малко, през два часа, изключително капризен към храната, много малко неща яде... В градината все казваха, че всичко си изяждал.

Те може и да си изяждат всичко, но порциите не са много големи. Моят също, ако не излезем да играе и се приберем директно вкъщи, започва да рови за солети и бисквити. Но аз го разбирам дали е наистина гладен, ако се съгласи да яде сготвена храна.

Ама моят в 17:00 ядеше боб, а после в 19 пак питаше за вечеря, защото не сме били вечеряли.
И не, не е прехранен. В момента е на 10 години, 138 см и 27 кг, на профилактичните преди няма и месец с отбора.

Нашият ако го оставиш ще го кара само на луканка, маслини, хляб и джънк. Доста често пропуска закуска или си разваля вечерята, като се нахрупа с пустите солети. За мен е цяло чудо как при това неядене и движение като динамо се вмества в нормата за възрастта си. Е, като килограми в долната граница на нормата, но не е чак кльощав.