Психолог за дете на 3 години

И аз да съм наблъскана с още 25 в държавна ясла, няма да слушам. Не от психолог, от нормална, спокойна атмосфера има нужда детето ви. И от хора, които да се грижат добре за него, защото две жени не могат да обгрижват по 25 деца, колкото и да искат. Някъде са по 30 в група. Дететето ви е бебе още и подобни глупости могат да си помислят само хора от системата, които искат всички деца еднакви и като по калъп, роботизирани. Това не е нормално мислене. Не бих си оставила и за секунда детето при хора с подобен “ интелект”. Преместете детето другаде, тези ви пълнят главата с глупости. Дете е, много ясно че ще иска внимание и грижи, каквито те очевидно не могат да му предоставят и ако слушане е да спи, пишка  и се концентрира под строй… Това е робско отношение, изтриване на личността на детето. Защо им се връзвате на глупостите?

Ако вие не сте забелязали проблеми в развитието на детето си, защо учителките трябва да са специалисти по всичко?
Аз на ваше място бих сменила веднага градината, защото ако така са го "идентифицирали" отсега, така ще продължи и така ще бъде.
В много ясли и градини има и общ стил на поведение на учителките, дори да има по-способни, по-млади и кадърни, те трябва да изпълняват линията на по-старите.. И си мълчат. Така може да "чуете", че всички са забелязали еди-какво си у детето ви, а да не е така.
Ако там, където живеете има ясли/градини тип Валдорф или Монтесори, те са добри, защото имат друг принцип на работа с децата. Ако не, не е фатално. Просто като търсите, гледайте какво предлага градината като занимание, искайте час за посещение - разгледайте вътре помещенията, залите, дали имат помещение за психомоторна дейност (това е физкултурен салон със сух басейн с цветни топки, други прости уреди, съобразени с детската възраст). 2 пъти в седмицата на такова място в яслите, прави децата спокойни и щастливи. Някои имат собствен готвач, което е предимство, други предлагат и английски език под форма на игра - веднъж-два пъти седмично идва учителка с английски, която си играе с децата, закусва с тях, научават, без да се усетят да броят на английски до 5, после до 10, научават песнички и на английски.
В новата градина не казвайте защо го местите. От допълнителни градини/курсове с игри няма нужда. Важното е там, където прекарва детето деня, да ги има тези неща, да има всичко.
Може да купите на детето малко барабанче, помага на тази възраст от гледна точка на звук/ритъм/изразяване. Или други малки уреди тип пиано с караоки - да пее, да се записва, да се наслаждава.. Изобщо каквото му харесва, интуицията ще ви води.

Градината ли предлага техен психолог или трябва вие да търсите?

Учителките предлагат, няма значение къде.
Ние си знаем, че отвреме навреме не слуша, но с различни подходи все напипваме кое работи.
Истината е, че е ударил с топка една госпожа, без да иска, тя се е разплакала, другите деца са се разплакали, само нашето се превивало от смях.
Оттогава тръгна тази песен с психолога.
Говорим си в къщи, питам го в разни ситуации това хубаво ли е, лошо ли, той си отговаря съвсем на място.
В къщи също обича да строи разни неща и в един момент нещо като не се получи по неговото и всичко разваля и се ядосва.
С говорене след това бързо се успокоява, но действително трябва да се обърне внимание.
Може в градината да изпитва ревност, когато другите играят без него, знам ли, през толкова неща може да мине. Но трябва да му се обясни на място, в момента.
Това е мое мнение, затова и търся странични мнения и опит от вас.

[quote author=gingerche link=topic=16348

Истината е, че е ударил с топка една госпожа, без да иска, тя се е разплакала, другите деца са се разплакали, само нашето се превивало от смях.
Оттогава тръгна тази песен с психолога.
-------------

Ей това е катарзис като в стара гръцка трагедия.. Учителката е за психолог, и то не детски.





Това е мое мнение, затова и търся странични мнения и опит от вас.
[/quote]

Добре, след като вие сами признавате, че му трябва повече индивидуално внимание и специален подход, отколкото на останалите деца, може би не е лошо да посетите детски психолог, някой, който е с добри препоръки, да видите какво ще каже, но при всички случаи е добре детето да е в група с малко деца, защото в големите групи няма как да осигурят такова специално внимание.

Истината е, че тенденциите в съвременното общество са такива - да се търси специализирана помощ и за най-дребните на пръв поглед неща. Трябва да свикваме с това. За добро или за лошо - това е положението.

За мен проблемът не е кой знае какъв, естествено, че детето ще го преодолее, ще го израсте. Ще се справи и само, но може би по-бързо и по-безболезнено за другите ще е да поработи с психолог. Няма нищо страшно в това, вече е съвсем нормално това нещо.
Нищо не пречи да се възползвате от психолога в детската градина (разбирам, че има такъв или не съм разбрала правилно?).

А ние трябва да се научим, че това да поговориш и поработиш с психолог не означава, че ти се лепва някакво клеймо за цял живот, а е просто един съвсем обичаен вече начин за справяне с даден, макар и дребен и временен, проблем.

Това с разплаканата госпожа ми се струва нереално, може би се е преструвала, за да покаже, че постъпката на детето е болезнена за другите, знам ли...

Ама психолога няма да го коли!
Даже няма да го възпитава и да му говори, както вие му говорите. Те имат съвсем различни методи от това, което си представяте. Чрез тях детето изгражда увереност и спокойствие в чуждата среда на градината и заради това, започва да се държи по-спокойно.
Аз лично съм много доволна от годините работа с психолог на моето дете, на което по принцип "нищо му няма".

Според мен изобщо не е нормално да удари някого, макар и без да иска и да се смее толкова искрено, а госпожата може да е била ударена в носа и да й са се насълзили очите, случва се. Според мен Вие трябва да говорите с детето, че не е нормално да се смее, когато някой го боли.
Все пак никой не е казал да го водите при психиатър, а просто си психолог, който ще обясни и на детето и на Вас как да се справите с такива и подобни ситуации.

С риск да съм груба ви казвам направо какво мисля.
Учителките се срещат и общуват с много деца, в това са се специализирали  и работят всеки ден.За разлика от нас майките, които виждаме в децата си най-сладкото човече на света, което е още малко и не разбира, те могат да видят и  хванат проблема в зародиш и да ви улеснят преди да е станало нещо по-сериозно.
Аз винаги питам нашите учителки как  е поведението на моето дете и дали се държи добре с другите деца, тъй като хич не е цвете и си го познавам.
Посетете с детето психолог все пак, дори да е стадии и да го нарастне,  поне учителките ще видят че сте отговорен родител и може дори да му обръщат повече внимание.

Искате да ви кажем, че е непослушен и не е за психолог. Психолог/психиатър не е страшно, дори не разбирам въпроса. Какво ви пречи да се консултирате?

Работата с психолог е само в полза на детето. Рядко родител е научен как да бъде такъв и как да се отнася с детето си. Реално това е периода в който родителя се учи завдно с детето. Една консултация не би навредила. Пък и в последно време учителките се пазат да дават съвети и реално в първи клас фактите лъсват.
Щом са дали такъв, най-вероятно има защо.

Нищо страшно няма да заведете детето на консултация. Тя ще е полезна и за Вас, ще Ви се дадат насоки как да реагирате в определени ситуации. Всичко преминава като игра за детето.

Няма лошо да се консултирате с психолог, но детето е прекалено малко да работи ефективно с такъв. Всъщност с психолога ще работите основно вие и ще прилагате съветите и препоръките му върху детето. Пробвайте, нищо не губите. Има вероятност да не си допаднете с психолога и да търсите нов. Пиша го от опит с разни психолози по разни въпроси и проблеми. Първата психоложка я напуснахме след първата ми среща с нея. Със следващата много добре се разбирахме и аз, и детето. Със сегашната детето се разбира, но на мен не ми допада съвсем и все още обмислям дали да я сменя. Ще изчакам до края на учебната година с надеждата, че после няма да имаме нужда. Вече на 11 години психологът работи основно с детето и по-малко с родителите. При предишните синът ми почти не е ходил. Аз ходех и се обяснявахме.

Последното мнения отразява това, което мисля и аз. С психолога ще работите вие като родители.
Педагозите в градината са се нагледали на непослушни деца. Масовката деца са доста глезени в наши дни, което води до поведение, което да се определи като непослушно. НО не послушание и проблем при отработване на емоции са доста различни неща. Безумен смях или силен гняв, което и вие сте отбелязали говорят за нещо, с което детето не знае как да се справи и отработи. Затова е хубаво да се посъветвате със специалист и коригирате сега, а не да сложите в графа неоослушен и проблема до училищна възраст вече да е доста сериозен. Успех

И пак всичко се завърта и стига  до родителя и "демократичното" възпитание, приемането че подобно поведение
е  нормално и обвиненията че учителките си "нямали друга работа и гледали да се изказват по въпроса" . Затова и психолога започва от родителите. А не от детето.

Проблемите са много и за мен вече практика, от която няма спасение. Не "демократично" възпитание, въобще липса на такова, недостатъчно време с детето, объркването на презадоволяване с вещи, емоции, угаждане, с любов. Много деца са поставени в ролята те да взимат решения, а родителите абдикират от задълженията си под претекст, че се съобразяват с детето. А то реално е без опит и умения да прецени реалните си нужди и потребности. Офф топик малко пост.

Аз бях по-мека от вас, но мислите ми са в унисон.
Родителството не е лесно. Всеки иска да е добър родител, но всеки допуска грешки по един или друг начин. Има и някакви митове за родителството от  последната четвърт на миналия век, сякаш е било нещо толкова лошо, че сега всеки иска да го избегне и завива в другата крайност. Важното е всеки родител да се стреми към развитие, да е критичен към себе си, да умее да слуша , анализира и прилага. И да не се страхува да признае че има нужда от помощ. .

Моля?? Учителката се разплакала? Май тя е за психолог. Що за хора гледат малки деца? Мнението ми се препокрива напълно с това на Руми. По описанието мисля, че на детето нищо му няма. Прекалено кротки и разбрани деца на тази възраст са за притеснение.

Ние не познаваме и не сме виждали вашето дете. Учителките го виждат всеки ден заедно с други деца на неговата възраст, вероятно прекарват повече време с него, отколкото вие. И на базата на няколко думи от вас искате съвет от някакви случайни непознати дали детето ви има проблем. Това сериозно ли е?
 Иначе разбирам, че търсите ускопоение. Дава ви го последната потребителка. Питам се къде ще е тя и какъв съвет ще ви даде, ако се окаже, че не е била много права и след време заради нея и други от нейната порода сте пропуснала да действате за доброто на детето ви. Дали тя ще се вълнува от вашите тревоги тогава. Или няма да каже , че детето е ваше и е ваша отговорността за бъдещето му.
И съм убедена, че не сте изцяло честна и подробна. Поработете върху себе си, ще ви трябва време.

Аз още не разбирам какво лошо/страшно//срамно има да се консултираш с лекар или психолог. От малък град ли сте, 21 век сме.

Няма нищо срамно в това да отидеш на психолог. В развитите страни почти всеки ходи на психолог и то редовно, а тук още има някаква стигма около това и се възприема като нещо, за което не трябва да се говори, сакън да не би някоя съседка-клюкарка да разбере. Очевидно нещо се случва, след като е причинило болка на друг човек и се смее, докато друг плаче...Днес е това, утре може да е нещо по-сериозно...Не разбирам защо някой по-назад беше писал, че учителката била за психолог, щом ревнала. Ако вас някой ви удари силно с топка в носа (примерно, не знаем дали е точно това), как трябва да се почувствате?

А да не би да се е смяло на нещо друго детето, например на друго дете което нещо е направило и не е било забелязано? Тук учителката ще може да прецени и да каже. Подкрепям мненията, че една консултация с психолог само може да е полезна за детето

Аз съм скептична за работа с психолог от такава ранна възраст. По мои наблюдения днес повече от всякога децата не се оставят на естествения ритъм на развитие, а се канализират в някакви уж полезни, но не винаги ефективни модели.
С уговорката, че няма как да зная какви са проблемите на конкретното дете и че не отричам принципно работата на психолозите. Но веднага ще кажа, че истински професионалисти сред тях се намират изключително рядко.

С моето дете от малко по-висока възраст(около 4г)минахме по този път-психолози, "специални учители", дори до психиатър опрях. Бях много критично настроена към детето и отворена към полезни практики.
С риск да прозвучи като "мамин златен", да споделя какви му бяха нарушенията. И да, наистина имаше проблем с дисциплината
В първа и началото на втора група имаше уникални учителки. Всяко дете беше обгрижвано и му беше оказано внимание. Но в един момент се смениха и двете.
Един ден детето ми вместо на червените люлки отишло на сините в двора. С около 10 см разлика и играещи деца от друга група, обаче минал "демаркационната линия" - проблем.
Не желае да оцветява - проблем
Не желае да яде - проблем.
На "входното ниво", забележете, в началото на 4 група критики, че децата (някои на 5 години) забравили материала. А едно от тях, (да, моето) демонстративно затворило тетрадката и казало "Аз това няма да го пиша". Следва цъкане с език от загрижени майки и въобще, драма.
Обърках се от притеснение, обиколих всякакви специалисти, никой не откриваше проблем, ама така, профилактично ходех по на някой и друг сеанс.
И така, да не ви отегчавам, но като цяло строши много нерви
Едва във второто основно училище учителите започнаха да споделят добрите качества на детето
Да, не е бил от най-успешните. Но както не изпълняваше, така на 6 не навършени четеше гладко, на първите състезания по математика без каквато и да е подготовка имаше резултати сходни с деца, които от пеленачета ходят на курсове, образно казано.
Днес е абитуриент, за момента с отличен успех и много интереси. Да, мързелив е, да, не дава всичко от себе си. Но никога не е отказвал помощ у дома. Не ходи по дискотеки, не пие, не пуши. Има приятели, с които във всеки момент, когато могат са сред природата. Не се старае чак толкова много с ученето, няма езикови сертификати, но с лекота изкара успех 5, 80.Мързелив е и често спи до обяд. Но вчера стана в 5ч(почивен ден) да ходят с приятели на велопоход през 3копътеки до съседен град. Карал е колело от 6 до 18ч,а днес стана в 7 ч, за да иде на пробна матура.

Защо пиша всичко това. След натиск и неуспешна работа с психолози реших да си отделя кое е важно и кое не толкова. И започнах да си отглежда детето, като му създавам или по скоро спазвам естествен ритъм на занимания, почивка и себе изразяване. Никога не съм го глезила, но и не съм го подлагана на свръхнатоварване, не съм искала това от него, нито пък безпрекословно подчинение.

То по принцип няма нищо лошо да се направи една консулатция със психилог. Това, което ме изненадва е, че не ви оставят вие като родители да стигнете сами до това решение, заради което предложението им се възприема като едва ли не крайна мярка и нещо кой знае колко фрапиращо.
В яслите по принцип нямат особена търпимост към по-буйни деца и доста ги строяват. Моят в яслата го изкарваха кротък, но постоянно си търсеха поводи да ми го "връщат".
Сега в градината има разни прояви, които ме притесниха, но и други, които не намирам за толкова страшни и подозирам, че вече ми го "ковладят", защото знаят, че ми дреме и ми пука и тъй-тъй са ни подхванали, какво ли си казват: поне ако едно семейство успее да си укроти детето, пак е кяр. Едно от последните оплаквания от едната госпожа беше, че отишъл до тоалетната без да им каже. После от другата госпожа разбрах, че тази тоалетна е точно под носа им и самата тя беше доста учудена, че това е било отчетено като някакъв проблем.
На мен също ми се ще да се консултирам с психолог по някои въпроси, и съм запазила час, но и мен ме притеснява същото, което споменава Светкавица. Не е като да не познавам психолози, някои от тях дори училищни. И като знам що за хора са някои от тях, какви разбирания за живота и мироглед имат, просто ми настръхва косата. Аз при тях не бих си завела детето, но много родители, които не ги познават, ще го направят. Вероятно просто ще им дават отговорите по учебника, а не решения от личен опит и практика.