ДВАНАДЕСЕТИ клас - в очакване на ДЗИ

Ех, момичета, не така прощално. Аз тръгнах и сега като ви зачетох, ми домъчня. Това е краят, но и началото на страхотният път на децата ни! 😊
Толкова много ще се радвам да ги видя всички в училището днес.... И за всеки случай не се гримирах. 😊

Аз съм леко изненадана от усърдието с което учи тези дни младежа.Така не съм го виждала не помня от кога:grinning:Приет е в ТУ- Варна  и ми казваше как вече няма  значение какви оценки ще има на ДЗИ и на Държавния изпит,ама явно друга мисъл му дойде в главата!

На изпращащите се днес, кажете къде да пращам кърпичките? Кураж, момичета.
Хубавото е, че може да се скрият емоциите под чадъра и дъжда.
И чакаме разкази, ако има и снимки...

Още няма бележка за ДЗИ при нас. Може би в понеделник, на 13-ти.
Преди месец и нещо се снима на пожар за дипломата, даже не разбрах как се облече. После отказа да ми покаже снимките.
Вчера беше на редовното подстригване, обяснявам - не я скъсявай толкова много цялата, нека има нещо за бала. Защо, какво толкова, беше отговорът.

Ако някой се интересува от курсове по италиански, то Италианският културен институт ще правят курс за начинаещи сега.

Нещо чува ли се за събиранията пред Ал.Невски?

Изпращането мина, както трябва - с щастливи деца. Енергията, емоцията им беше толкова силна, че сякаш зареждаше всички около тях. Просто нямаше място и възможност за сълзи. Гледаш ги, радваш им се и се усмихваш широко с тях. Признавам, че имах два момента - в единия настръхнах, а в другия за малко да се разплача. Първият момент беше още в началото, докато 12 - ти клас чакаха събрани вътре в училището да започне тържеството. През опеделено време изригваха с мощно броене до 12. Сякаш нямаха търпение да се втурнат в живота, да превземат света, да изкачват върхове и да осъщесъвяват мечтите си. Навяха ми асоциация на млади жребци, които чакат момента, в който ще се отвори вратата и те ще се втурнат напред- волни и свободни. 😊 Емоционалният момент беше когато тръгна да излиза класът на моя син.
Организацията беше добра. Всеки 12-ти клас излизаше под съпровода на песен, която са си избрали, правеше малка обиколка и стигаше до определеното за него място. Имаше пръскане със шампанско, тромби, цветни димки. Много добрият им оркестър свири, мажоретките танцуваха и те. Имаше слова и от директора, който ми стана много симпатичен като го видях на живо (силно се надявам да направи много добри неща за това училище) и от учители. След речта на учителката по БЕЛ, която преподаваше на целия випуск, всички дванадесети класове започнаха да скандират името и. Не знам тази жена как запази самообладание. Адски мило ми стана. Дечица от първи клас от 112-то, с което делят сграда, ги поздравиха също. На края на официалната част се изви едно голямо хоро на "Мома Яница". 😊
Имало е и други хора, но аз тръгнах. Е, не се размина и без тъпаните, някой ги беше поръчал. 😊
Като финал - щастлива съм за децата ни, оптимист съм и вярвам, че ще успеят там, където други не успяват. Успех пожелавам на всички! 🍀

Разчувства ме и се насълзих. Леле, какво ли ще бъде при нас

Няма да се повтарям след Izida, тя всичко е описала подробно. За мен от началото до края беше емоционално и не един и два пъти избърсвах по някоя отронила се сълза.
Децата бяха прекрасни. Щастливи, красиви и тръпнещи в очакване на живота, които им предстои.
И колкото и далеч да ми се струваше днешния ден, той все пак дойде и моето дете завърши.

Чудесно звучи описаното от Izida!
При нас се очаква супер скучно изпращане, тези неща: "Имаше пръскане със шампанско, тромби, цветни димки" са забранени, избраната от 12- токласниците песен също не е одобрена. Учителката по музика щяла да избира музиката, текстовете на абитуриентите също не са одобрени, дали са им други текстове да представят, изобщо глупости само...
Само си повтарям край, последно, свърши се...

MIK, кое е това строго училище, тип соц-гимназия?

Izida, и аз настръхнах, докато те четях. Прииска ми се да сложа сърчице, вместо “полезно”. 😁
По същия начин се почувствах на дипломирането от гимназията на големия син, на изпращането не успях. Бях очарована от всички тези млади хора, щастливи, уверени, безкрайно красиви. Бяха спокойни и невероятно организирани. Наслада за очите, ушите и сърцето.
Марти, прекрасен млад човек. 🤗

Марти, пу-пу - красив е!

Izida, прекрасно си го описала. Сви ми се коремчето.

Марти, ама много е готин!

Новият ви директор успя за отрицателно време да съсипе страхотните отношения между Испанската и 129то. Не е много готин.

Аз се отказвам от бала... след като половин година дъвчене, че ще е вкъщи, преди малко съпругът ми изръси, че нямало да се получи. Сега мисли... аз пия. Добре, че имам седмокласничка и пиене бол...

Е, защо да не се получи? При нас също е тип "домашно парти", лек обяд и изпращане на абитуриент. Да, организационно не е лесно, но не е непосилно.
А може и забавно да е, вкл с недоизкусурените моменти

Аз пък се впечатлявам от всички, които ще се организирате вкъщи със сбирките. В добрия смисъл се впечатлявам. 😊

etomira, не знам какви са били драмите между двете училища. Може и да не става за администратор, не знам. Днес такива ми бяха първите впечатления от него.

etomira, съгласна съм със Светкавичка, може да стане много по-добре даже, на собствена почва. 🤗
На големия беше в къщи и се получи много приятно, топло изпращане. Малко преди да тръгне, излязохме в парка до нас и си направихме прекрасни, аматьорски снимки. Всичко мина без напрежение, правила и условия. Освен това се възползвах от домашната обстановка и предварително направих кратък филм с негови спомени и послание към него от всички, който гледахме всички заедно.