На моя хубавец брат му си беше набелязал там 2 или 3 варианта за кумове. След като му отказаха, от немай-къде поканиха нас и колкото и да нямах желание (вече сме били веднъж кумове), нямаше как. В онзи момент бяхме на червено с парите и въобще не им подарихме подарък. Достатъчно разходи направихме по тоалети, обувки, прически, не знам си какво. На по-късен етап също не им подарихме.
- Публикувана: 23 септ. 2014, 20:38 ч.
- Последно мнение: 15 март 2018, 12:44 ч.
Сватбени "селски" номера и пинизи
Когато поканихме наши приятели за кумове, не знаехме как се процедира с тези неща - кой какво плаща и т.н., но самите те проявиха желание да поемат чашите, шампанското, моят букет и парашутките.
Предполагам това:
https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B1%D0%BE%D0 … rc=AXyhWL5U6wz0fM:
Не бих нарекла селски пиниз поканата ви за кумове, по-скоро хората са били в безизходица, след като са им отказали другите и са търсели спасителен вариант, какъвто се предполага, че човек винаги може да намери в лицето на брат/сестра. Според мен щеше да е по-добре да не сте с нови дрехи, но да се отчетете с нещо, макар и малко, икона или нещо друго, което да остане. Вие си знаете.
Първоначалната ми реакция беше да откажа, разбира се. Но моят, нали все пак му е брат а и нямаше много време до сватбата, помисли и предложи да приемем. Без кумове щяха да останат. Иначе неин братовчед големец ѝ отказа, както и на младоженеца най-добрият приятел и колега, с който са по цял ден заедно. Та изведнъж ние се оказахме .... жертва, ако мога така да го кажа.
Казахме, че сме финансово затруднени. Уж разбраха и предложиха да купят шаферска рокля на детето. Е, не го направиха, та и с това трябваше да се оправяме.
Казахме, че сме финансово затруднени. Уж разбраха и предложиха да купят шаферска рокля на детето. Е, не го направиха, та и с това трябваше да се оправяме.
Когато ни поканиха нас за кумове, едновременно с нашето семейство беше поканено и още едно, с което сме общи близки приятели. Обърнахме го на майтап и като свидетели на гражданския брак, защото по Семейния кодекс са точно такива, се появихме аз от нашето семейство и момчето от другото. Подписването беше сутринта в делничен ден и ние двамата можехме да избягаме от работа, за да се отчетем с подписите си в кметството. Половинките ни не можеха да отсъстват. Та стана забавно. Едните купихме чашите и халките /сребърни, защото нямахме финансова възможност за златни/, а другите се погрижиха за фотографското заснемане на събитието и букета. И беше весела, делнична и непринудена церемония. Пари и подаръци не сме правили. Винаги е имало с какво друго да помогнем в даден момент. За това считам отношенията между хората за по-важни от финансовата възможност.
Според мен винаги може да се отчете човек и с нещо скромно и символично, още повече за брат си. Братът на мъжа ми също не ни подари абсолютно нищо, дори и картичка с пожелания, написана от сърце, а си доведе и приятелка на сватбата. Това за мен също е адски селски пиниз!
Аз си мислех, че при нас е имало уникати.
Сестрата на ММ не само, че не ни подари нищо, но и няколко дни след сватбата поиска "назаем" не малка сума, щото нали сме събрали. Естествено не я върна. И си доведе приятелка на сватбата да не й било скучно
Всъщност и родителите му не ни подариха нищо, че и бяха притеснени дали ще се обявява кой какво дава, но там е дълга, широка, дълбока... Обаче хич не се притесниха да си обявят годишнина от годежа си баш на нашата сватба
