Къде се вижда втори фонтан? Аз само един виждам.
- Публикувана: 12 дек. 2016, 13:24 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2017, 15:01 ч.
Случи ми се нещо странно XV
Старата ботаническа градина е до Факултета по журналистика, близо до паметника Левски, втори фонтан няма, а сградата сигурно хиляди пъти е давана по телевизията по различни поводи, така че поне за мен, няма нищо толкова странно човек да сънува нещо, което му е попаднало някога в полезрението. Това важи както за сгради така и за хора 
Старата ботаническа градина е до Факултета по журналистика, близо до паметника Левски, втори фонтан няма, а сградата сигурно хиляди пъти е давана по телевизията по различни поводи, така че поне за мен, няма нищо толкова странно човек да сънува нещо, което му е попаднало някога в полезрението. Това важи както за сгради така и за хора
А и как позна че това е сградата. Би могла да е коя ли не... 
Като студентка имахме часове във факултета по журналистика, а тя е до него, а и сега май си е там
По принцип бях много зле с миризмите, ноо....един ден страшно ми миришеше на урина в офиса, полудявах. Всички ме гледаха странно, защото дори парфюми усещах трудно, какво остава за такива миризми. Беше май и прозорците на офисът бяха отворени. 2 седмици по-късно разбрах, че съм бременна и всичко си дойде с логичното обяснение, отпушили са ми се рецепторите. По-късно се досетих от къде е миризмата , прозореца до компютъра и работното ми място беше точно срещу една стара кооперация, където живеят основно възрастни хора......Преди да разбера , че съм бременна бях потресена защо усещам тази миризма, като по принцип имам проблем с обонянието. След това разбрах, че бременността идва и със суперпоуър. 
До ден днешен обаче това е повече бич от колкото дарба, хубаво си ми беше да не усещам, сега усещам много и то от км, лошото е че усещам и хубаво и лошо.
До ден днешен обаче това е повече бич от колкото дарба, хубаво си ми беше да не усещам, сега усещам много и то от км, лошото е че усещам и хубаво и лошо. 
Преди години усетих аромата от одеколона на прадядо ми. Няколко минути по-късно ми се обади леля, която каза, че е починал. 
Това е, което ми се случи наяве.
Другите странни неща са насън. Не всички сънища се сбъдват, но някои сякаш знам, че са по-особени.
Сънувах, че много сбръчкана възрастна жена ми гледа на ръка. Нещата, които каза тя, бях разказала на две приятелки. Когато започнаха да се случват(около 3 години по-късно), добре, че беше една от тях да ми напомни. Оттогава много се вслушвам в себе си.
Това е, което ми се случи наяве.
Другите странни неща са насън. Не всички сънища се сбъдват, но някои сякаш знам, че са по-особени.
Сънувах, че много сбръчкана възрастна жена ми гледа на ръка. Нещата, които каза тя, бях разказала на две приятелки. Когато започнаха да се случват(около 3 години по-късно), добре, че беше една от тях да ми напомни. Оттогава много се вслушвам в себе си.
Действието се развива като ученичка в 10 за 11клас(лятната ваканция)-края на август.
Седиме с две мои съученички в парка Заимов и си говорим. По някое време минава една циганка и предлага да ни гледа,на което аз реагирах доста бурно и я отпратих по живо,по здраво.
Да ама не,изведнъж ми се стори добра идеята. Настигнах я и и казах,че съм съгласна. Ромката ме накара да си откъсна конче от роклята и да и го дам.
Взе конеца жената и от там като започна да говори.... Никакви букви-директно имена и факти. Започна с миналото,после настояще и накрая за бъдещето ми каза само,че следващата година по това време ще съм бременна и вече омъжена,на което аз и заявих,че всичко до момента ми е познала,но тук сбърка. Тя само се усмихна и каза:Ще видиш.
Действието се развива в далечната 1991г когато не се котираха никакви гледачки и баячки.
На следващата година доста късно разбрах,че съм бременна(цветна бременост) и на 02.08 сключих граждански брак.
Тази жена видя целият ми живот в рамките на 10-15минути.
Седиме с две мои съученички в парка Заимов и си говорим. По някое време минава една циганка и предлага да ни гледа,на което аз реагирах доста бурно и я отпратих по живо,по здраво.
Да ама не,изведнъж ми се стори добра идеята. Настигнах я и и казах,че съм съгласна. Ромката ме накара да си откъсна конче от роклята и да и го дам.
Взе конеца жената и от там като започна да говори.... Никакви букви-директно имена и факти. Започна с миналото,после настояще и накрая за бъдещето ми каза само,че следващата година по това време ще съм бременна и вече омъжена,на което аз и заявих,че всичко до момента ми е познала,но тук сбърка. Тя само се усмихна и каза:Ще видиш.
Действието се развива в далечната 1991г когато не се котираха никакви гледачки и баячки.
На следващата година доста късно разбрах,че съм бременна(цветна бременост) и на 02.08 сключих граждански брак.
Тази жена видя целият ми живот в рамките на 10-15минути.
,напълно непозната жена... 
Случка от миналата седмица. Майка ми има сестра, с която сме близки, нашата вила е до нейната къща в село до София и много си помагаме. Тя имаше син, който почина за 18 дена от усложнение от левкемия за която не е знаел и не се е лекувал ( разви двустранна пневмония и анемия) само на 46 години. Моите родители не са в добри отношение със семейството на покойния братовчет и неговата жена, защото постоянни им искаха заеми, които не връщаха или връщаха след хиляди покани и със голямо закъснение. От майка ми знам,че жената на починалия ми братовчет не ни "обича"...
Отиваме на погребението аз, моя мъж, брат ми и майка ми. Баща ми е с болно сърце и понеже беше много топло ( миналата седмица) решаваме да не го вземем с нас.
След опелото в църквата майка ми при опит да се качи в колата на брат ми залита и пада на пътя ( тя е здрава и жилава жена), удря си гърба. На връщане пред нас аз се спъвам и падам, цялото ми коляно е синьо-лилаво. Брат ми када в дома си при опит да свали нещо от един шкаф. Всичко това се случва в деня на погребението.
Умът ми не го побира.
Отиваме на погребението аз, моя мъж, брат ми и майка ми. Баща ми е с болно сърце и понеже беше много топло ( миналата седмица) решаваме да не го вземем с нас.
След опелото в църквата майка ми при опит да се качи в колата на брат ми залита и пада на пътя ( тя е здрава и жилава жена), удря си гърба. На връщане пред нас аз се спъвам и падам, цялото ми коляно е синьо-лилаво. Брат ми када в дома си при опит да свали нещо от един шкаф. Всичко това се случва в деня на погребението.
Умът ми не го побира.
А дали братовчед ви не ви е сърдит за нещо?
Според мен трябва да приемете случката като знак, че грешите в преценката си за близките му и може би и да спрете да говорите против тях.
Имах аналогичен случай - почина роднина и с баба домакинстваме и говорим за жена му. Клюките на село бяха, че жена му била такава и такава, че направила това и това, какво чувствала и как се държала, каква майка била - а бе хорски простотии за хубава жена, останала с две малки момчета сама. Аз преразказвам на баба цялата клюкария с която ме напоиха на погребението и чистя зелен боб в един поднос. Нещо стана - аз ли се облегнах на ръба на подноса, той сам ли скочи и ме плясна през устата, разсипвайки боба.
Приех го като знак, че приказвам простотии против жената и се спрях.
15 години по-късно всички видяхме, колко силна, отговорна и свястна е била жена му, невероятна майка, която отгледа и изгради пълноценни отношения с две свестни момчета. Поведението и покрай смъртта му и погребението въобще не са били това, което клюките носеха, а просто е изживявала болката си по свой начин. Не съм близка с жената, но искренно и се възхищавам и уважавам.
Та каквото и да ме плясна тогава през устата, че да млъкна е било право.
Според мен трябва да приемете случката като знак, че грешите в преценката си за близките му и може би и да спрете да говорите против тях.
Имах аналогичен случай - почина роднина и с баба домакинстваме и говорим за жена му. Клюките на село бяха, че жена му била такава и такава, че направила това и това, какво чувствала и как се държала, каква майка била - а бе хорски простотии за хубава жена, останала с две малки момчета сама. Аз преразказвам на баба цялата клюкария с която ме напоиха на погребението и чистя зелен боб в един поднос. Нещо стана - аз ли се облегнах на ръба на подноса, той сам ли скочи и ме плясна през устата, разсипвайки боба.
Приех го като знак, че приказвам простотии против жената и се спрях.
15 години по-късно всички видяхме, колко силна, отговорна и свястна е била жена му, невероятна майка, която отгледа и изгради пълноценни отношения с две свестни момчета. Поведението и покрай смъртта му и погребението въобще не са били това, което клюките носеха, а просто е изживявала болката си по свой начин. Не съм близка с жената, но искренно и се възхищавам и уважавам.
Та каквото и да ме плясна тогава през устата, че да млъкна е било право.