НОВО! Пилешка супа за душата!

И пада нощ, звезди в небето,
но коя е моята звезда ?
Нима в деня на раждане детето
загуби то живота си,
за да огрява пак нощта?
Къде си ти, звездице моя,
защо остави ме сама ?
Защо с мъка да се боря
и да съм в очакване на тъмнината и нощта ?
Защо и Господ ме наказа,
дете едничко ми отне
И само спомен ми остави
от болката и .......
твоето невиждано личице.
Обичам те, детенце мое,
мечтая да те имам в своите ръце
Мечтая да ми казваш "мамо"
и топлиш моето сърце
Но вместо радост  -
живота мъка на мене отреди
Да виждам теб в очите
на всяко мъничко дете
Боли ме, Боли ме мене в душата,
сърцето бие, но по-добре да спре
Невиждам смисъл вече във живота,
изгубих всичко, изгубих теб -
най-ценното ми, моето дете!

Посветено на моето ангелче, което вече 4 години живее в моето сърце и топли душата ми в тъмните нощи  

 *sweetie ,разплака ме миличка!Думите ти парят!
За твоето и всички наши ангелчета !  
 

elisalou , тези думи излезнаха от душата и сърцето ми в една нощ, когато дълго плаках и не можех да заспя. Има много такива нощи в живота ми, и знам че ще продължава да има,защото никога няма да забравя тази малка душичка, която очаквах с такова нетърпение.
Надявам се Господ да е милостив към всички нас и да ни дари с най-ценния дар на живота - да станем майки 

*sweetie, разплака и  мен..    
Прекрасни стихове, които докоснаха сърцето ми..  Прегръщам те..
  за твоето ангелче

Малкият енот Честър стоял в края на гората и плачел.
-Не искам да ходя на училище! - казал той на мама. - Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля!
Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво:
-Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на нови люлки. А освен това знам една забележителна тайна, която ще ти помогне да се чувстваш навсякъде толкова добре, колкото у дома.
Честър изтрил сълзите си и попитал с интерес:
-Тайна? Каква тайна?
-Това е старинен секрет. Аз го знам от моята майка, а тя от нейната. Нарича се "лапичка с целувка".
-Лапичка с целувка? А какво е това?
-Сега ще ти покажа.
Мама хванала лявата лапичка на Честър и разтворила мъничките му пръстчета като ветрило. После се навела и целунала Честър точно в средата на дланта. Честър почувствал, как мамината целувка побягнала нагоре по лапичката и достигнала до самото му сърце. От тази целувка пламнала даже черната космата муцунка на Честър.
-Сега, - усмихнала се мама - ако ти стане самотно или се затъжиш по дома, просто притисни лапичката в бузката и си кажи:"Мама ме обича, мама ме обича!" И тогава моята целувка ще скокне на бузката ти и ще те изпълни с приятни, топли мисли.
Тя взела лапичката на Честър в своята и внимателно свила пръстчетата му в юмрук:
-Гледай да не загубиш моята целувка! И не се тревожи - ако миеш лапичките си, тя няма да се измие.
Честър много харесал своята лапичка с целувка. Сега той знаел, че мамината любов завинаги ще остане с него, където и да отиде. Даже и в училище.
След малко Честър и мама били вече пред училището. Честър се замислил. Внезапно се обърнал и усмихнато казал:
-Дай ми лапата си.
Хванал мамината лапа със своите лапички, разтворил нейните големи, така добре познати пръсти, навел се и я целунал в средата на дланта.
-Сега ти също имаш лапичка с целувка! Довиждане мамо, обичам те!
Енотчето се обърнало и заскачало към училище.
Мама гледала, как Честър прескочил клона на едно дърво и влязъл в училище. И когато старата сова ударила камбанката, с която обявила началото на новата учебна година, притиснала лапа към бузата си и се усмихнала. Топлата целувка на Честър изпълнила сърцето и, което биело:"Честър те обича, Честър те обича!"

 Хайде, подавайте лапички! {}

 

Момичета...не знам какво да ви кажа. Искам да ви прегърна-всичките. Не знам как се живее с такава мъка....Умът ми не го побира.  Аз загубих детенце, но слава на Бога беше много рано - в 11-12та седмица. Пак ми беше тежко. Но не зная как се преживява това , когато си имал времето да започнеш да мислиш за него като за детенце. Когато си го носил в себе си месеци, когато си видял сърчицето му муцунката .....И наистина , наистина не мога да си представя измерението на болката , когато си го загубил след като си го родил, след като си го държал в ръцете си....не мога да спра да мисля за дечицата си и за щастието , което имам....отивам да ги целуна. Обичам ви, макар че не ви познавам. Прекланям се пред силата ви, макар че сте се сдобили с нея без да я искате.
Преди години влязох в този форум с желанието да ви даря малко утеха с една книга....тогава някой ме освирка,че не било тук мястото и времето да занимавам момичетата с такива неща или нещо в този смисъл.Най-малко очаквах да получа такъв отговор тук...И все пак ....ако някой иска и има желание. http://www.amazon.de/Himmel-tat-sich-auf-Jenseitsbotschaften/dp/3442215692   ето това е книгата, аз я четох на немски , но я има и на английски. На мен ми даде много надежда и успокоение.

Не вярвам в знаците на съдбата, но днес ми се падна следното късметче на кафето:

Трънлив и зъл е на живота ребусът
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
                              Дамян Дамянов

ето го и цялото стихотворение
винаги когато го чета докосва душата ми
всичките стихове на Дамян Дамянов са много прочувствени

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

много е хубаво  стихотворението.

Надеждата човека го крепи.
Без нея той е просто нищо.
Надеждата я имаме нали?
Тогава нека пак да ни е чисто.

Да търсим нови утрини.
От болести и и мъките лишени.
Да гледаме към други висини,
в които лошотиите са спрени...

Да имаме мечти. И топлина.
Да можем да раздаваме на други.
Да има нощи, но и светлина.
И да намираме все още неоткритото от други...


Тази сутрин момичета се събудих с тези стихове в главата си. И ги споделям с вас. Надявам се да направя денят ви с една идея по-лек...

Карма135 , 
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

      Приказна нощ

В приказната нощ когато сбъдват се мечти...
Точно в полунощ, когато печката догаряше...
На масата ни  като светъл силует ми се яви
моят татко. От години тук го нямаше.


До него там на вторият ни стол от дясно
седеше тихичко до дядо си другият син.
Преминали през прага на портата тясна
Дошли бяха.Явиха се.Боже! Амин!


Щастливо се поглеждаха и търсеха
да видят очите ни от сълзи помътнели.
Не можеха да ни говорят. Само ги избърсаха.
Забрана имаха от там. Където нямало предели.


Усетих лекото докосване по челото.
А после онова покрай очите...
Запомних ги. Олекна ми.Това им беше делото.
Да донесат спокойствието на душите!


И стана ми и топло и уютно. И страхът изчезна.
Някой го уби.
Била вълшебна тази нощ, била полезна.
Магията е жива. И не може да се развали.


Така година след година... тази нощ ще чакам.
Била вълшебна. Вярно е така.
Повярвах аз. Повярвайте и вие вечерта във мрака.
Във вярата е всичко. Другото си е съдба...


Лично творчество  


Така се почувствах във вълшебната нощ, когата казват, че небето се отваря. Може би наистина има нещо...

Карма135, много ме развълнува твоето стихотворение!  Радвам се, че Бъдни вечер ти е донесла омиротворение и едно малко чудо.. че си почуствала присъствието на любими хора.. Аз не успях, адски ми беше мъчно.. Дано един ден да повярвам..