Когато съм сама, имам съвсем различно меню и часове на хранене. Няма да ми мине през ума да се натъпча с палачинки сутрин.
- Публикувана: 24 септ. 2017, 20:27 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2017, 09:07 ч.
Какво за вас са битовизмите?
И когато си сама, и когато той е сам, а се виждате за по няколко часа, е пей сърце.
Като останеш една нощ, виждаш разликите в подреждането на нещата.
Като останеш една седмица, почваш да се чудиш как да ги промениш- да станат както ти ги правиш.
Няма как да накараш милото да си събере чорапите- като ти пречат, ги събираш ти.
Ако си достатъчно мърлява, ги прескачаш и миризмата дори ти действа като афродизиак.
Като останеш една нощ, виждаш разликите в подреждането на нещата.
Като останеш една седмица, почваш да се чудиш как да ги промениш- да станат както ти ги правиш.
Няма как да накараш милото да си събере чорапите- като ти пречат, ги събираш ти.
Ако си достатъчно мърлява, ги прескачаш и миризмата дори ти действа като афродизиак.
Само веднъж съм попадала на мърляч, няма да изпадам в подробности, че ми се обръща стомаха от това, което видях. Но какъв е се вижда и без да живее човек с него, така че не разбирам какво би ви задържало до подобен човек, та чак да се съберете да живеете заедно.
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.
Иначе палачинките, мекиците и бухтите са ми детски спомен от всяка съботна и неделна сутрин и я пресъздавам когато имам време и желание. Детето ги обича, също както и мъжа ми. Че и аз, но за мен това не са битовизми.
Битовизмите могат да ме разведат успешно лично мен.
Шшшт, недей, че натисна копчето на Контесата и сега ще ти обясни, че може и че при нея 24/7 е за снимка, лови трохичките във въздуха и ги изпепелява с поглед:)
Легендарен сблъсък от ранга на Годзила версус Кинг Конг.
И мен не ме смущават чорапите, но не съм попадала на мъж, който да осмърдява с чорапи вселената. Тогава щеше да ме бърка сигурно.
къщата ще е като във викториански роман- всеки в някое кьоше с някакво кротко хоби.
В някакъв период малкият ми син имаше едно изключително кротко хоби - да облепя с тънък слой пластелин абсолютно всяко нещо - от гумите на количките си, през вратите, та чак до фугите на паркета. До днес има затъкнат пластелин, който си розовее или зеленее и дава весел акцент върху иначе бездушния светъл бук. А по едно време си отбелязваше със знак "Х" незнайно какви ключови позиции по белите стени. Принципно бели имам предвид, към днешна дата са подходящи за декор на детска лудница.
А с мъж мога да живея, даже предпочитам, стига да е такъв, който ме весели и ми прави живота лесен, с нацупено и сърдито на живота тролско същество не бих делила ни хралупа, ни залък.
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.
Защо на пода, винаги съм се чудила?
Има столове, има легла, бюра и каквото там се сетиш и пак няма да е като за снимка, ама да си пуснеш " човещинката" на земята и да се спъваш в нея или да я прескачаш, пък и да понамирисва, не го разбирам.
За чорапите мога да обясня защо се оказват разпилени по пода - като се прибереш, започваш да се събличаш още от вратата, вървейки, затова сакото го мяташ на сушилката за дрехи, панталоните на някой стол, а за чорапите дори не се навеждаш - изуваш с палеца на левия крак десния чорап в хола и тамън преди да се проснеш в спалнята, левият чорап е събут на топка току пред нея. Затова има домове, които приличат на дървото пред гроба на Демир Баба. Няма значение колко възмутително може да звучи това за примерната домакиня, важното е никой в домакинството да не се дразни и всичко ще е наред.
Ние имаме навика при прибирането да си взимаме душ, в банята сваляме дрехите и на излизане направо всички в комплект влизат в пералнята или кош за пране.
Но примерно вечер като си седя на дивана и ми стане топло си ги свалям, както каза Янечек, и си остават там.
като си лягам си свалям панталона пред леглото, пак на пода. В спалнята имаме само легло, нощни шкафчета, гардероб, на леглото като спим не е удобно да се оплитаме в дрехи.
Ако смърдяха вероятно щяха да ми пречат, но така не са ми проблем, подът ни е чист, така че съм ок с това.
Но примерно вечер като си седя на дивана и ми стане топло си ги свалям, както каза Янечек, и си остават там.
като си лягам си свалям панталона пред леглото, пак на пода. В спалнята имаме само легло, нощни шкафчета, гардероб, на леглото като спим не е удобно да се оплитаме в дрехи.
Ако смърдяха вероятно щяха да ми пречат, но така не са ми проблем, подът ни е чист, така че съм ок с това.
Иначе палачинките, мекиците и бухтите са ми детски спомен от всяка съботна и неделна сутрин и я пресъздавам когато имам време и желание.
А за мен не са. Живеехме с баба вкъщи и подобни удоволствия бяха ежедневие, не само събото-неделни.
След време осъзнахме, че подобни екстри не си струват цената – също ежедневното съскане между снаха и свекърва.
Да прибавя още един битовизъм към списъка просто...
Аз съм от правещите палачинки или пържени филийки събота или неделя. Не ми е хрумвало да ги снимам за Фейсбук, нито пък ми е голяма драма да ги направя. Правя ги, понеже детето иска и на мен ми е приятно поне почивните дни да седнем всички да закусим заедно. През седмицата покрай тичане до училище, после на работа, нямам време повече от 15-20 мин. да отделя, за да му приготвя закуска (пък аз за толкова време палачинки не успявам да направя, вероятно съм си туткава), затова приготвям нещо набързо. По-времеемките неща оставям за почивните дни.