Как щяха да изглеждат учебниците, ако авторите им бяха деца?
Двама разбойници обикалят България с колата на баба си, правят си номера, смеят се, мърморят, похапват от местните лакомства и пишат заедно непълната, неточна и абсолютно невероятна география на своята страна. Приключенията им се услаждат: от страшните пчелояди до спускането с всъдеход из Родопите, от пещерната юфка до черешовите горички или спокойния пикник до шабленския фар. Всички рецепти в книгата са изпробвани наистина и изядени до шушка.
Безкрайно мила и сладка, родена на най-точното място на света - Точица, при това в компанията на Слоу фууд. Супер е идеята за личен "учебник" или повече дневник за места от Родината, които са били видяни, вкусени, преживяни и превърнати в свои. Впечатления, преживелици, информация, кухня - всичко се преплита в едно и носи светли детски усещания. (И колко хубаво, че сред авторите са десетинагодишното Ане и малко по-голямата Дара!) Илюстрациите заслужават специално внимание, защото освен МНОГО, са и безкрайно красиви, сладки, забавни. Стори ми се още, че на книжката й е тясно в тези 70 страници и щеще да се чувства по-комфортно в 80-90, но здраве да е. С книгоиздателското си око забелязах и някои дребни недоглеждания тип номерация на авантитул, контратитул и титул; рецепта, в която се ползва 1 яйце, а в инструкциите чуваш "добави яйцата". Като казах рецепти, облиз, направо не зная какво да приготвя първо. Макар че повечето бяха откровено нездравословни в моите очи, не се съмнявам, че са много вкусни и си струва да се опитат. Особено ме привлича например баницата с нищо ;-)
ПП: Веднъж случайно обядвах с книжката при най-любимия ми асириец и бежанец от Ирак, знаменития готвач Фреди - http://multikulti.bg/map/bg/spot/ashu... Показах му я и той със задоволство прочете мислите ми: идеята е страхотна и за световната география ;-)
Разкошна книга с тънко чувство за хумор, от деца за деца. Жалко, че учебниците им не са такива … готино поднесена информация с любов и реални случки, които да ги провокират и мислят. Издате��ство Точица право в целта.
В основата на "Вкусна география" е пътешествието на две момчета, които не могат да се концентрират в ученето, понеже в главата са им само момичета, та баба им най-безцеремонно ги качва в колата и ги води на образование в натура — ядене на всевъзможни манджи и поглъщане на всичката географска и културна специфика, която те съдържат.
Текстът е оформен като кратки вписвания от страна на авторите, така че това е дневник или пътепис. Езикът е изключително жив и осезаемо художествен, а историята следва някаква сюжетна нишка, така че това без съмнение е роман. Маршрутът кръстосва всички краища на България, така че това е пътеводител. В структурата на разказа са вмъкнати подробно описани (и изядени) специфични манджи и рецепти, така че това е готварска книга. Всяка страница е обилно изрисувана с гледки, животни, лица и рецепти, така че това е рисувана книга или графичен роман, или илюстриран хартиен блог. Пътьом са изложени всякакви любопитни географски факти, които са изникнали в процеса на яденето, така че това е учебник.
Е, може да не е пълен учебник (кой учебник е пълен в крайна сметка?), но пък е личен учебник, а така е по-хубаво, защото не казва "това е еди-как си, там се среща еди-какво си, тук е живял еди-кой си", нито пък като пътеводител казва "иди там, виж това, направи онова, първо, второ, трето", а по-скоро казва “аз пътувах там, открих това, обикнах онова — пътувай, откривай, обичай и ти".
Това е учебник, който не просто учи на знания, а по-скоро учи как да търсим, разпознаваме, извличаме и обичаме знанията, как да учим и да се забавляваме чрез изживяване.
Не всеки може да си позволи баба - фотограф за "Нешънъл Джеографик", която да прелива от въображение и пътешественическа енергия, но се надявам някой български туроператор да прочете тази книга и да я приложи в действие. Аз бих се записала на подобна екскурзия - най-малкото, за да се запозная с кокошката Ватикана.:)
Книгата беше нападната, прочетена и обикната на секундата. Едно от най-добрите авторски български издания, на които съм попадала в последно време. Илюстрациите са вълшебни, смешни и разкошни.
Същината на книжката е именно умението да учим посредством изживяване (най-естествения и непринуден начин, мисля си), да забелязваме ежедневните чудеса, да търсим и да споделяме (преживяното).