Как да се приобщим към истината? – Като вярваме в Христа. Но какво означава да вярваш в Христос? Това означава да пребъдеш целият в Неговото слово, да се оградиш с това слово, да живееш с него и според него, да пребъдеш в него вечно. Само такава вяра приобщава човека към истината, преобразява грехолюбивия човек в ученик и следовник на Христа. Половинчатата вяра, вярата до време, условната вяра не спасява и не преобразява човека. Ако пребъдете в словото Ми, казва Господ, наистина сте Мои ученици (Иоан. 8:31). И по нататък: Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (ст. 32), – свободни от греха, от самоизмамите, от лъжата. Забележете, по думите на Спасителя истината и свободата са единосъщни. Това е ново благовестие на Новия Завет. Всяка друга истина извън Христос, извън пълнотата на благодатта и истината, разкрити чрез Христа, всяка друга истина само се зове истина, а всъщност е лъжеистина.
Който прави грях, роб е на греха (ст. 34). Грехът ни лишава от свобода. Как? – Като ни отчуждава от Божията благодат, от Божията сила, отнема ни богосиновството. Така грехът ни отдалечава от истината и убива истинската свобода в нас самите. Само, единствено в Бога свободата и истината нямат граница. Всяка друга свобода и всяка друга истина, като човешко творение, умират заедно с човека; и нещо повече, умират с всеки негов грях, с всеки негов порок.
И така, половинчатата вяра, вярата до време, условната вяра, тази вяра, разяждана от безкрайни наши компромиси и уговорки с греха и лъжата, не може да ни приобщи към истината, не може да ни преобрази, не може да ни направи истински свободни. Ето защо ние не можем, просто не можем да бъдем православни по име, по произход, по навик, по обичай. Ние можем да бъдем православни само съзнателно, само тогава, когато съзнаваме неверието си, съмненията си, колебанията си, маловерието си и се стремим с цялото си същество към тази пълнота на благодатта и истината, която ние наричаме Православие. Не можем, ще повторя, да бъдем фасадно православни, номинално православни, формално православни, сиреч външно православни. Не можем, защото Православието не е идеология, не е философско, политическо или някакво друго учение, а пълнота на благодатта и истината в нашия Господ Иисус Христос.
Нека да не се мамим. Това, че нещо изглежда правилно от една външна и изцяло формална гледна точка, съвсем не означава, че то е правилно по същество. Ала уви, тягата да бъдем външно изправни, а вътрешно да бъдем такива, каквито ни се ще, просто ей така, – тази тяга е много силна, тя не е от вчера. Спомнете си какво отговорили евреите на Спасителя, когато Той им рекъл, че е дошъл в този свят да свидетелствува за истината и че всеки, който прави грях, роб е на греха. Те му отговорили: Ние сме чада на Авраама, ние сме Авраамово семе и никога никому не сме били роби (ст. 33). Тази тяга е много силна и днес, възлюбени. Ние сме православни, ние принадлежим към една канонична всепризната Православна Църква, а това вярваме ли, как вярваме, живеем ли според тази вяра, стремим ли се да пребъдваме в словото Христово и да живеем с него и според него, – това няма значение. Но съвсем не е така, съвсем не е така.
Ако нашият живот е отрицание на Православието, ако нашите мисли, думи и дела не тук – в храма и от амвона, – а в живота всеки един миг са отрицание на Православието, то това е едно от най-коварните отстъпления от светото Православие. Да, Православието е Сам Христос. Православието е истина, свобода, дух и живот.
Да ни удостои Господ, възлюбени, да се стремим да бъдем православни, това да е смисълът и целта на нашия живот, да се стремим да пребъдем в Христовото слово, да пребъдем в самия Христос Господ, да пребъдем в Неговата истина, драгоценното наше Православие – вярата, която утвърди вселената.
Амин.
Проповед, признесена от Триадицкий Епископ Фотий в катедралния храм на БСПЦ „Успение на Пресвета Богородица“, гр. София, на 8 март (23 февруари ст. ст.) 2009 г.
