Снимки – спомени от близко и далечно минало

Точно. Имаше ги в реповете, но единични бройки и се чакаше или с връзки.

писала съм го и преди - за живеещите в малки градове и селца това беше единствения досег с театъра.
и колкото и неприемливо да се струва на някого, за мен, в ранните ми години, това беше единствения вариант.
харесвах Леда Тасева, Апостол Карамитев, Митко "Бомбата", "Кичо, глей си английския", даже Коста Цонев като конче ми липсва.

чакахме ги като истински представления, татко разказваше колко голям е народния театър, как гасят лампите в залата и се вижда само сцената... и гасихме лампата у дома, а телевизора ставаше сцена.
не знам дали съм го разказвала, ако съм го правила и преди, кажете за да изтрия.

първото посещение на истински театър е бил на сцената на селското читалище.
нямам никаква идея от къде са дошли, но пиесата е била "Ромео и Жулиета" и баща ми бил твърдо решен да заведе майка ми на истински театър.
да, но баба и дядо не намират идеята за добра. защо пък да дават пари за театър, като могат да си останата в къщи безплатно и твърдо отказали да гледат мен (на около 6) и двамата ми братя (големия на около 8, малкия на около 2). малко сблъсък на воли, малки инат, баща ми заявява, че на театъра отиваме четиримата, ако трябва децата ще спят на седалките, а малкия брат ще го оставят да спи сам в стаята.
и тръгнахме.
лампите гаснат, театъра започва и ...
вратата на залата се отваря, на фона на вратата, контражур се очертава силует на жена, вниманието на всички се пренася от сцената към вратата, а залата се озвучава от гласа на баба ми: "ХХХ, НННН, детето се съсипва от рев, веднага се прибирайте!"
изнизахме се бързичко и се прибрахме. оказа се, че братчето си спи като буба.

По телевизията имаше много детски игрални филми, в които деца си правеха детски неща, а сега са само филми за тинейджъри които се правят на възрастни. 😯

В София в училищата идваха да продават на учениците билети за театър и мюзикъли, защото нямало достатъчно публика в салоните.

Не е било нужно да си от "голямото добро утро", за да направиш абонамент. Всеки декември/януари татко сядаше на масата и правеше списък за какви вестници и списания да се абонира семейството. Една негова заплата почти отиваше, но у нас винаги много се четеше. И понеже списъкът беше дълъг, винаги получавахме и абонамент за сп. "Паралели", а бройките като цяло са били ограничени. В. "Антени", "Поглед", и задължителният "Стършел" си спомням, и "Учителско дело" на майка. Сп. "Родна реч" също, печатаха ученици, между тях и Петя Дубарова.

Аз бях фен на Студио Х. От тогава та и до днес това ми е любимия жанр.)
Имахме малко, уютно, прекрасно кино в нашия град. Ходехме на детските прожекции, рядко на някой 'голям' филм.
После киното изгоря и така и не го възстановиха.

От детските анимации много любима ми е Синдбад мореплавателя.
Не бях дете но го свързвам с прекрасна година. Последна година в техникума, живеех на квартира. В неделя следобед се прибирах там и чаках гаджето ми да се прибере и той от неговия град и да дойде.
Всяка неделя следобед около 16 часа идваше и ми носеше в една кутия прекрасна торта правена от майка му. Правеше я за мен, всяка седмица защото знаеше, че я харесвам. Страхотна жена беше.
Модерна. И тортата беше 'Пламъци" по рецепта от купищата списания които имаше у тях и които сте изброили по горе.
Все още съм си със същото гадже.

Моя дядо всяка година ми правеше абонамент за Мики маус.
Даже мисля тази година аз да направя на детето за някое списание ама няма толкова хубави
Аз обичах " Капитан Планета"

"Бърборино" не е лошо. и е за вашата възраст.

Това го имаше и по времето на моите деца мисля.

По едно време даваха по телевизията и дублирани представления на кралския театър и Шекспирови пиеси. За мен те бяха вълшебни. Бях впечатлена от изказа и от костюмите, от специфичното английско излъчване на актрисите. Търсила съм ги в ютюб в последствие, но така и не намерих нищо. А английският ми не е така добър, за да ги слушам в оригинал.

"Жената днес" беше много хубаво списание, най-добрите фунийки ставаха от него.

  Ха ха, вярно е, а как ми се караха като късах страници.

Сигурно защото си късала страници и лесно са те хващали. Аз нарязвах цяло списание и следите изчезваха.

Да бе, те под брой се водеха. Имахме и Лада. И те ставаха за фунийки.

А ние с брат ми събирахме списание Дъга