Винаги може да има недоволство, не си цвете, а и то иска адаптиране като го преместиш. Въпросът е да намериш път.
Мрънкането помня , но не съм го влагала по сметка да расте влогът. Помня е аз за какво мрънках, повече е въпроси ,дето може би дразнят, по отговора разбирах.
Интерес яде ли, зъбче расте ли, добре ли е, хрема, кашлица - съвет да пратя ли цвят от бъз и индрише, не искат. Ако това дразни, не знам. Спрях да питам ,каквото кажат.
Та от опит от двете страни, говоря, пиша.
Само думи, не бива да са капитал, дразнят, усмихващ се ,казваш твоето, приемаш или отказваш, но не става повод за разваляне на отношения.
Ако това е целта , разваляш ги, и караш нататък, да си говори зад гърба ти всеки каквото реши.
Снаха и свекърва са си чужди хора. Като могат, като си допадат - ура, като не могат - чао.