Изгубен път

  • 2 482
  • 22
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1
Здравейте! Използвам възможността да споделя нещо лично тук, защото чета и виждам, че има много по-зряло мислещи жени от мен, както и такива с много повече житейски опит.
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤

# 1
  • Мнения: 2 494
На 24 години си прекалено млада. Животът е пред теб и можеш да правиш каквото си искаш. Помисли сериозно какво ти харесва да правиш и с какво искаш да си вадиш хляба цял живот. Като си отговориш на този въпрос, действай в тази насока.

# 2
  • Мнения: 2 352
Да, има. Само, че още не съм излязла от батака... Завърших образованието, за което са дадени освен много труд от моя страна и много пари от страна на родителите ми.
Работих известно време по специалността и искам да се гръмна, ако трябва да го работя до края на живота си!
На повече години от теб съм и с 2 деца, надявам се в близките години да се преквалифицирам в друга посока.
Много ме е яд за изгубените години и пари. С огромно удоволствие записах, някъде към края на 2 курс започнаха да ми светят лампите. Реших, че все пак ще завърша, ще поработя и се надявах да се върне хъса ми. Уви, стана по- зле...
Всъщност много хора завършват някаква специалнист, обаче в последните работят нещо съвсем различно. Вероятно голяма част са записали с желание специалноста си.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 549
Завърши това, което си започнала, иначе всичките ти усилия и време ще са нахалост. Винаги можеш да пробваш и нещо друго, съвместявайки го със старото. Ако ти допадне повече, можеш да се насочиш изцяло натам. Безразборното лутане от едно на друго без да приключваш никое, не води до нищо добро. Винаги ще има нещо, което да ти изглежда по-привлекателно за учене или професия, но дали ще е твоето, никой не може да ти даде гаранция.

# 4
  • Мнения: 1 840
Завършете си образованието и поработете поне 1 година.За да не отидат труда и парите напразно.Като се издържате сама,можете да пробвате нови неща и ще си намерите вашето.

# 5
  • Мнения: 943
Завърши започнатата специалност, защото дори в момента да не си сигурна, не знаеш след 5, 10 или 20 години накъде ще те завърти живота. Учила си 3 години, остава само още една. Стисни зъби и се дипломирай.
Междувременно не ти пречи частично/почасово да пробваш нещо ново.
На 24 като се замисля не познавам нито преуспели, нито във вихъра на кариерата си, честно да ти кажа. На 24 обикновено са като телета в железница, не знаят нито какво правят, нито защо. Току-що завършили, половината нямат и един работен ден, така че въобще не мисли за годините. 24 не е никак много. Имаш предостатъчно време да се преориентираш, ако решиш. Да не говорим, че хора и на 40+ напускат работа, за да започнат нещо свое от нулата. Примери всякакви.
Успех!

# 6
  • Мнения: 5 180
Имаш две опции - или завършваш и опитваш, или започваш нещо друго. Двете не можеш да съвместиш качествено. Поне аз не бих могла, де.
ММ има две паралелно-карани висши, и двете е завършил семестриално, без диплома, защото докато е следвал му е станало ясно, че това не е за него. Работи нещо съвсем различно в момента и е един от най-добрите специалисти в областта си в България.

Брат ми започна да учи нещо, което родителите ми искаха. Заряза го. Започна нещо, което приятелите му правеха. Заряза го. Накрая стана готвач - нещото, за което мечтаеше от малък. Справя се повече от добре.

Никога не е късно за нищо. Направи си проучването, но все пак не протакай много, защото не само ще загубиш пари от нереализираното образование, но и не си струва да губиш и още време в чудене.

# 7
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 350
Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна
Е щом не ти харесва старото хвърляй се в новото, на 24г имаш още много време, докато се пенсионираш на 70г това си е почти половин век, предостатъчно време да изградиш кариера, стига да намериш поприще дето да ти харесва. А и е по-добре отрано да започнеш промяната, иначе току се събудиш на 34г и пак същото, тогава ще си загубила дори още повече време, пари и усилия в нещо дето ще иде на вятъра.

# 8
  • София
  • Мнения: 224
Подкрепа за предходните съвети.

1. Завършваш това, което си започнала. После винаги можеш да запишеш магистърска програма в каквато и да е област (е, без медицина и още и някоя и друга регулирана професия). Работодателите винаги гледат с по-добро око на завършилите университет.

2. Работиш нещо - може по специалността, а може и друго. Въпросът е да трупаш трудов стаж и да печелищ пари.

3. Правиш това, което към даден момент ти харесва - като курс, хоби, freelancer... ексрериментираш със себе си. Имай предвид, че на 25 г. едно ще ти е интересно, на 30 - друго, а на 40 - трето. Просто приеми, че се развиваш и опознаваш света. Не може да стоиш на едно място. Още повече във времена, когато всичко се променя ужасно бързо.

И не, не си изгубила много време досега. Та ти едва сега започваш Simple Smile. И не се сравнявай с другите. Сравнявай се със себе си. Хората сме различни и имаме различни потребности, таланти и интереси.

И ако това ще те успокои: учила съм, бая съм учила, дори в чужбина. Работих нещо 15+ години и на 45 реших да се преквалифицирам. И отново учих. За миг не съжалявам за времето, което съм посветила на предишните ми образования и работа. Видях много, научих много, а сега отидох в друг свят Simple Smile

Така че, животът е пред теб, учи, работи и не робувай на остарели схаващания, че каквото си започнал на 20, с това ще се пенсионираш на 65 Simple Smile.

# 9
  • Мнения: 776
Учете, грешка е дори да прекъсвате, учете и завършете специалността. После учете още. Доста ви е объркал съзнанието този анормален свят с изкривените си представи за успех. Успехът е единствено, когато мозъкът ви може да направи така, че да живеете както искате през цялото време, включително и като човек, който може да си позволи да бъде свободен, не да редува стените в офиса със стените вкъщи. На вашите години имах толкова сериозно образование, че то ми отваряше веднага поне 6-7 врати. Не бях въобще объркана. Възползвах се, видях, насладих се на много интересни професионални преживявания, които си ги бях заложила като цел, само за да поискам по-късно 8-ма врата - свободата да използвам наученото изцяло за себе си и хората, които обичам, не работодатели да притежават дните ми. Учете, няма друг начин, знанието и мисленето са успехът.

# 10
  • Мнения: 10 594
А каква е тази професия, която чак толкова да не ти харесва?
Ако споделиш малко повече, ще получиш по-адекватни и конкретни съвети. Така на общо основание много трудно...

# 11
  • Мнения: 5 277
Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
От какво те е страх? Ако е, че няма да си намериш работа или няма да изградиш кариера, това и с магистратура в джоба може да ти се случи, ако специалността не ти доставя удоволствие. Бъдещето го виждам с малко човешки ресурси, тоест не се тревожи - ще имаш достатъчно време да изградиш кариера преди да се пенсионираш, дори и да завършиш на 28. Аз не съм от типа, който работи в един бранш цял живот и дори сега планирам нещо съвсем ново. Не ме плашат промените, аз дори ги търся съзнателно, но това е моят характер. Не зная дали е за всеки.

ПП Каква е другата специалност, която те интересува?

Последна редакция: нд, 09 апр 2023, 10:10 от Ли Лу

# 12
  • Мнения: X
На 24 си толкова млада! Не знам защо се вайкаш! Нямаш представа колко хора сме завършили нещо желано и накрая осъзнаваме, че реалността е друга. Аз това го разбрах в трети курс на бакалавърската ми степен. И накрая избутах една година за да завърша. Казах си, че ще запиша магистратура в друга област, когато осъзная с какво искам да се занимавам. И през това време работех съвсем различно нещо. Чак на 29 зписах магистратура и не съжалявам, осъзнат избор е, харесва ми и го правя с желание. Не съм си представяла, че ще работя в тази сфера, ако човек ми беше казал преди 10 г това нещо, щях да се смея!

Бъди смела и въобще не мисли как на 24 ще се преориентираш! Млада си, имаш още много работи да смениш и да градиш кариера!

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 1 989
Аз съм от тези, които ще те посъветват да си завършиш започнатото. Не е важно за нас какво учиш в момента. Ако го кажеш, ще започнат дискусии в съвсем друга посока и ще избягаме от твоя въпрос. Учи със съзнанието, че това е един етап и после можеш да учиш И нещо друго. Непрекъснато съм се впускала в разни курсове, -нови специалности, кога като хоби, кога -от мерак към ученето., кога за самата авантюра. Споделях с родителите си, /защото мъжът ми все ме подкрепя и никога няма да ме спре/  и татко ми винаги казваше: "Много добре. Запиши се. Човек , докато е млад, винаги трябва да учи". Олекваше ми. С годините разбрах, че аз винаги съм била млада за него, макар че се появяваха и деца , и внуци, но той ми е давал кураж, от който съм имала нужда. Продължавам да мисля, че каквото и когато научи човек, винаги му е от полза.Желая ти кураж, вяра в себе си и успех!

# 14
  • Мнения: 2 352
Абсолютно е без никакво значение каква е специалност. За едни може да в крайно интересна, за други скучна.
Ама щом си добутала до 3-ти курс е най- добре да го завършиш образованието. По- голямата част е минала.

# 15
  • Мнения: 5 277
Абсолютно е без никакво значение каква е специалност. За едни може да в крайно интересна, ..
Аз не попитах каква е специалността, за да разбера дали "е интересна" - ясно е, че на авторката не е. За мен е важно дали сферата е тясно специализирана и може да се работи в нея само със завършено висше. Ако не, смяна на следването не е проблем. Втората причина за въпроса ми беше, за да добия яснота дали другите интереси въбще са свързани със следване, защото смяна на една специалност с друга не е същото като изцяло прекъсване на образователната степен. Като работеща двайсетина години определено не бих взела такова решение само на базата на "интересно ми е, не ми е" Simple Smile

# 16
  • Мнения: 958
Няма нищо лошо да се учат и работят няколко коренно различни неща, докато човек намери "неговото". Дори в съвременния свят е нещо като норма, показва желание за развитие и адаптивност. Но човек трябва да знае къде да сложи чертата на "ами ако". Успешни истории са споделени достатъчно, но аз съм виждла и обратното - вечния студент, който скача от едно на друго и все не намира себе си.
Няма как да си сигурен, че новото, което за момента ти е интересно, ще те удовлетвори наистина. Най-добрият начин да минимизираш потенциални неприятни последици е да имаш нещо старо, към което да се върнеш. План Б за всеки случай. В този смисъл не ми харесва прекъсването на образованието, и аз, и всичките ми приятели, които сме се преквалифицирали и не работим това, което сме учили, поне сме го завършили. Някои се прехвърлиха задочно, други в по-малко престижни университети за по-лесно, трети влачеха, взимайки по 2-3 изпита на семестър, но никой не се отказа. Ако се откажеш напълно, вече наистина е загубено време.

# 17
  • Мнения: 60
Аз съм на 24 години също. От 19 годишна съм сменила 3 университета и 3 специалности. Съучениците ми завършиха вече, но като гледам никой не се е реализирал особено много. В момента уча задочно и завърших втората година от третата специалност. Да си призная, ако можех да върна времето назад бих завършила първия университет и след това бих записала магистратура, но все пак приемам че е станало така както трябва да бъде. Искам само да ти кажа, че и в предходната и в тази специалност имам колеги на 30-40 дори наближаващи 50 години, които съчетават учене с работа и семейство. Но все пак ти си решаваш. Моят съвет е да си завършиш образованието щом ти остава една година и след това ако искаш запиши нещо друго, ако е възможно задочно  или магистратура. Така ще можеш да работиш и ще имаш време за себе си и в същото време ще пробваш това което искаш. Става въпрос за година време за да се дипломираш и да запишеш това което искаш, няма смисъл да се отказваш!

# 18
  • Мнения: 12 864
...На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”. ...
Така и така си объркана, поне довърши сегашното образование, докато ти се прояснят следващите творчески планове. Те може да се окажат ялови, не че ти го пожелавам, а така ще имаш поне някакво стабилно постижение, на което ще можеш да разчиташ.
Никакво развитие не е напразно. Сигурна съм, че ще дойде момент да оцениш сама усилията  си.

# 19
  • Мнения: 1 355
Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Абсолютно ограничаващи вярвания. Не се сравнявай с никого и стига с това "хората", всеки си има свой живот и съдба.  Учи се цял живот, ако искаш да си в крак с работа, живот и със света. Напиши си целите си, реши какво искаш и просто действай. Не чакай одобрение от някого, не чакай някой да събне твоите мечи. Колкото хора, толкова и мнения. На твоята възраст има всакакви случаи, включително и такива, които нищо не правят.

# 20
  • Мнения: 38
Здравейте! Използвам възможността да споделя нещо лично тук, защото чета и виждам, че има много по-зряло мислещи жени от мен, както и такива с много повече житейски опит.
Сблъсках се с проблем, с който не знам как да се справя. Силно съм притеснена. На 24 години съм и до този момент следвах висше със специалност, към която имах огромен интерес и за която нямах съмнение, че това е нещото, с което искам да се занимавам занапред. С времето обаче и с много преврати в живота и в начина ми на мислене прекъснах образованието си (преди 1 година, с възможност да го продължа). Започнах все повече да осъзнавам, че имам много други разнообразни интереси, както и открих много свои скрити таланти и заложби, за които нямаше как да не си задам въпроса “Ами ако пък се пробвам в това?”.
За съжаление нещото, което ме спира е точно това, че съм хвърлила много труд в образованието си до момента, както и в работата ми в областта, а другото - вече съм на 24 години и изобщо не изглежда като добра идея да започвам нещо ново, в което не съм сигурна, от самото му начало. Идеята ми е, че хората на тази възраст започват да градят кариера и да преуспяват, да сбъдват мечтите си и отдавна вече са завършили образованието си, а аз тепърва започвам да се лутам и се обърквам все повече. Чувствам се адски изгубена и не намирам решение и правилен път.
Въпросът ми е - има ли такива сред вас, които се чувстват по този начин или в миналото са се сблъсквали с подобен проблем и са намирали решение? Благодаря Ви предварително за споделения опит.❤




Във форума имаше подобна тема и над 50% бяха отговорили, че в зряла възраст са направили кариерна промяна, Масово се случва. Казваш, че си и на 24 години - помисли и нещо друго, МНОГО СЕРИОЗНО - искаш ли семейство и деца, имаш ли връзка? Защото там биологичният часовник цъка много по-бързо, за разлика от кариерата. Ако се чудиш кое и как и имаш стабилен партньор (или искаш да намериш скоро и търсиш), това е добър период да създадеш семейство, да родиш две деца и след 4-5 години прекарани в майчинство, бебета и градини, много бързо ще ти се изясни какво точно искаш - деца ли да гледаш, кариера в каква сфера - съвместима ли ще е със съвместния живот и т.н. Защото на 24 да започваш да учиш отново, преквалификации и т.н. и така с идеята за кариера на 35, може да изпуснеш влака. Казвам го с най-най-добри чувства, моля никой да не ми се засяга, но около мен имам не една или две приятелки над 35 год, които започнаха вече да се грижат за възрастни родители, а нямат още дори деца и кел файда от тази кариера, като и високият им доход не им стига за наем/ипотека, родители, разходи и т.н. Не така обаче изглеждат нещата при другите ми приятелки на по 24-27, които не само, че се радват на щастливо майчинство, а ползват помощ и на млади баби/дядовци и имат много силна подкрепяща среда. Житейските избори при нас жените не са така лесни и прозрачни и всичко крие риск, но аз не бих сменяла кариера на 24, а бих си потърсила партньор директно с идеята за семейство.

# 21
  • Мнения: 1 257
Пишеш за "скрити таланти и заложби" - явно става въпрос за някоя област на изкуството. Доколко тези "таланти и заложби" са реални, тоест - оценени от специалисти, или са само някакво твое усещане и убеждение? Изправя ли те практикуването на тези "таланти и заложби" в пряка конкуренция с хора, които са учили в специализирани училища от малки, и имат вече 10-15 годишен опит в областта? Доходите, които ще получиш от практикуването на талантите - ще ти бъдат ли достатъчни за самоиздръжка и нормално съществуване, с перспектива за семейство, деца и т.н.?  Ако не - има ли кой да те издържа дългосрочно? Въпросите са много, и трябва да си отговориш на тях не само от гледна точка на личните ти нагласи и желания, но и съгласувано с хората, които те издържат (предполагам родителите). След като си на 24, редно е да си самостоятелна (извинявам се ако си, не го разбрах от темата). Пиша го, защото имам в обкръжението си двама човека, които така започват, прекъсват, променят, пак прекъсват, пак променят - едното момиче е на 28, учи трета поред специалност (нито една завършена), живее у родителите си и те я издържат напълно. При момчето положението е още по-трагично. С две думи - прави това, което можеш да си позволиш, без желанията ти да рефлектират върху околните.

# 22
  • Мнения: 14 978
По-добре да завършиш започнатото, особено ако родителите ти са плащали. Намирам за гаден гевезелък на чужда издръжка да се сменят специалности с причина ми не ме кефи вече.
Освен това, обективно - на 2-3 години (може и по-кратък период) се сменят програмите и губиш споменатата от теб опция да продължиш. Трябва да кандидатстваш наново, може да не ти признаят някои изпити и да те пратят в по-нисък от очаквания курс.
За семейство, деца и болни родители не бих се притеснявала на тази възраст, но бих се оглеждала как да наредя и личния си живот, без да правя компромиси с важни и съществени неща, разбира се.

Общи условия

Активация на акаунт