Случи ми се нещо странно XXVIII

И на втората, и на третата. Като на третата има и зурла на прасенце

Скици
Аз на втората снимка, втората дъска от дясно наляво видях Сид от Ледена епоха
Спирам, щото ще ни заметат.
И за да влезна отново в тематиката на странностите, да попитам на някой друг случвало ли му се е в главата му да звучи музика. Непозната. Не рефрен, който си припяваш, а нещо, което никога не си чувал и е винаги различна. От малка ми се случва от време на време, когато се замисля за нещо или се отвея нанякъде. Ако нещо ме върне в действителността, мелодията рязко прекъсва. По едно време си мислех, че или съм психясала или някакъв тумор имам в мозъка, за да чувам мелодии разни, обаче после свикнах и сега дори ми липсва, ако дълго време оркестърът в главата ми е мълчал.

Нали, много добре звучи, не зная ти как се усещаш.
Аз съм сънувала няколко пъти и беше много хубаво. Музика, която не познавам. Без картина, само звуци.

На снимката на Рая първо видях две *очи* после осъзнах, че това е всъщност онова пиле с дългия врат. И аз виждам чихуахуа на другата снимка.😆😁
Когато бях малка, и после, в годините, в които усилено медитирах ми се случваше често. Сега е доста по-рядко, защото главата ми е задръстена от проблеми, а не ми събира и много сън.
Но е неземно преживяване. Веднага, щом осъзная какво се случва, и всичко затихне в главата ми.

Да, усещането е неземно и въздигащо, много приятно. И точно така - осъзная ли, че чувам музика и тя рязко спира.

Аз ще разкажа накратко няколко странни случки, свързани с мои роднини:

Баба ми ни е разказала, че когато нейният мъж е починал (след самоубийство) гардеробът на горния етаж се е отварял и затварял интензивно посред бял ден, тя самата го е видяла. Без никой да го мърда. По ламперията в коридора са се чували звуци сякаш някой минава с пръсти по нея.

Когато почина дядо ми (другият) майка ми чу почукване 3 пъти по прозореца в същия ден.

Аз съм сънувала глас, който ме предупреди, че някой мой близък ще почине (2г по - рано го сънувах).

Ммда, паранормални неща. Но доколкото знам, почти във всяка къща живеят духове, особено в по-старите сгради. И аз чувам шумове вечер и нощем, от кухнята (в която няма никой)... и котаракът ми наостря уши веднага и гледа към вратата, т.е. в посока кухнята, което е доказателство, че не ми се е сторило. Но... гледам да не се впечатлявам. Или леко ТУП... или някоя чиния се се чува как се опира в друга, да речем...  Или все едно сляга самият блок, някакво припукване точно за секунда, знам ли. Гледам да не го мисля, защото така или иначе няма да стигна до логично обяснение, а и няма да мога да заспя. Кооперацията, в която живея е от 1952, убеден съм, че има духове в нея.

И при мен е така. Но не са гласове, а е вътрешният глас, който дава информация  за дадения човек.

да се впиша и аз в странните случки.

От към средата на Декември бях с някаква странна обсесия, че ни трябват камери за колата защото ще се случи нещо. Търся, ровя, чета за тези камери. Приятеля ми сервира на 25-26 новината, че от 2 Януари 2024 е обратно в офиса на работа 3 дни в седмицата и мен ме обзема някаква фикс идея, че ще бъде в катастрофа и трябва камера за да запише всичко. Като усещане-знание, и мътна/бледа/отдалечена картина в главата ми.

Изпращам го на 2-ри януари сутринта и ми е нервно. Като излезе, едно такова вътрешно напрежение, подтик да се помоля. Молих се светлината на Бог която видях при едно от преживяванията да го обгради, и него и колата, и гумите. Трети Януари пак. Четвърти Януари сутринта ходя напред назад, той се облича, а в главата ми каша и усещане че нещо предстои, за важно позвъняване днес, за инцидент, обяд. Тръгна той, а аз още по-напрегнат да кажа молитва. Казах. Пак същата, силно на глас няколко пъти.

Пишем си SMS-и, пита да носел ли нещо за ядене - гръцко или Showmars. Викам не искам точно Showmars (имам усещане че този ресторант трябва да е избегнат да не ходи там) обаче той е решил от там. Нервно ми е, гледам постоянно часовника 11:35, 11:44. Изведнъж забих очи в 11:55 и след малко усетих - напрежение и след това отпускане.

12:01 той звъни... бях в катастрофа добре съм. Завивах на ляво през кръстовището и някаква (възрастна жена на 75 години) мина на червено пред мен и я блъснах. Леко било, 15 мили/ч. Предницата на колата закачила нейната кола и тя отнесла пластмасата и фаровете.

Прибира се и разправя -  седя си аз и чакам зелено, пред мен джип но почти не виждам нищо от него и го изчаках да иде напред за да видя какво свети. Като видях, че е зелено не знам защо не дадох рязко газ след като той мръдна напред а тръгнах бавно. Ако го бях направил тя щеше да ме удари директно във вратата...

Вчера седим у нас, ядем индийско от ресторанта под нас. Той започва да се смее и вика, абе аз вчера на 4-ти тотално бях забравил, че можехме да си поръчаме от тях. Как така изобщо не се сетих, ядем ги от 1 месец почти всеки ден и тотално изключих!

Пристигна доклада на полицая - шофьор 1 твърди, че светело зелено. Шофьор 2 твърди, че за нея светело зелено. Сега чакаме да видим камерите на кръстовището какво са записали, и дали ще можем да изровим единствения свидетел който спря да ги пита добре ли са за да не играем той каза-тя каза. Ако имаше камера в колата, драмата щяхме да я ликвидираме веднага!

Урока е, като те чопли нещо такова не се моткай а слушай и не се офлянквай


 има ли връзка с тази жена

Странно или не, все по-често започна да се случва, като се притесня, напрегна за нещо, или ядосам телефона рестартира.

Емпатия му се вика

Кубратова, имаш предвид, че телефона и "емпатира" ли? Това не е ли присъщо за живите организми и хомосапиенс?! Не знаех, че и техниката може да бъде "емпатична".

Това е некст левъл bonding