Много са факторите. В моя случай, докато живеех в София, почти нищо не ми оставаше. Сега като живея в чужбина и разполагам с по-малко пари (просто защото реших, че вече не искам да работя много), реално мога да си позволя повече неща, просто защото намерих място, където това, което ми харесва да правя, да ям и т.н. е много по-изгодно и достъпно. Важно е да си намериш местенце спрямо начина си на живот.
- Публикувана: 1 апр. 2024, 08:44 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 18:15 ч.
Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално - тема 79
mystic, благодаря за отговора 
Честно казано от нещата, които изброи има такива като пътуванията за които не харчим почти нищо. Рядко пътуваме, а когато го правим е към ваканционен имот, тоест не плащаме за хотели.
Техника и дрехи също рядко купуваме като последните рядко са маркови.
Аз не ходя никъде, мм излиза често, но пак не е като да пръска пачки пари.
Колата също ползваме рядко.
Ноо виж храната си остава голямо перо при нас иии децата :Р
Честно казано от нещата, които изброи има такива като пътуванията за които не харчим почти нищо. Рядко пътуваме, а когато го правим е към ваканционен имот, тоест не плащаме за хотели.
Техника и дрехи също рядко купуваме като последните рядко са маркови.
Аз не ходя никъде, мм излиза често, но пак не е като да пръска пачки пари.
Колата също ползваме рядко.
Ноо виж храната си остава голямо перо при нас иии децата :Р
Съветите за спестяване са много субективни. Ти може да си правиш сметката повече от нея, но да спестяваш по-малко от нея.
Примерно тя харчи 3к лева, но изкарва 5к - спестява по 2к на месец.
Ти харчиш 2к лева, но изкарваш 3к - спестяваш по 1к. И как ще ти помогне да я питаш "как успяваш да спестиш 2к на месец"?
Освен това тя няма деца, ти имаш - коренно различна ситуация.
Общото във всички стратегии за спестяване е само едно: харчи по-малко, отколкото изкарваш.
Примерно тя харчи 3к лева, но изкарва 5к - спестява по 2к на месец.
Ти харчиш 2к лева, но изкарваш 3к - спестяваш по 1к. И как ще ти помогне да я питаш "как успяваш да спестиш 2к на месец"?
Освен това тя няма деца, ти имаш - коренно различна ситуация.
Общото във всички стратегии за спестяване е само едно: харчи по-малко, отколкото изкарваш.
cris78, доста наивно би било да вярвам, че нечии навици могат да бъдат съотносени на 100 процента към моите. Най-малкото с оглед броя на членовете в домакинството, както отбелязваш.
Все пак за мен остава интересно и полезно да чета подобни неща не е нужно, а и няма как да сме еднакви всички. Това естествено не пречи човек да си направи някакви равносметки и преосмисляне на бюджета.
Все пак за мен остава интересно и полезно да чета подобни неща
не е нужно, а и няма как да сме еднакви всички. Това естествено не пречи човек да си направи някакви равносметки и преосмисляне на бюджета.
Относно спестяванията, на мен акъла ми дойде в главата към 25-26 годишна възраст, когато и купих двустаен апартамент (за жалост, не взех тристаен на цените от 2018та, реве ми се…). Вноската ми е толкова малка спрямо доходите ми в момента (а и тогава), че не е това причината да започна да спестявам, по-скоро е възрастта.
- Повратната точка за мен беше да започна да си водя записки какво харча. Като получа заплата, махам задължителните разходи като ипотека, сметки и тн. Тези, от които няма как да се отървеш. После махам определена сума за спестяване. Каквото остане го записвам в тефтер на телефона и всеки път като си купя нещо, дори за 2 лева, записвам минус 2 лева и така си смятам колко ми остават до следваща заплата. И съм дисциплинирана, не прекрачвам границата, освен за нещо извънредно.
-Купуваме всичко с кредитната ми карта и веднага ги връщам с онлайн банкирането, защото имам кешбек. За 1 година ми се събират едни 300-350 лева кешбек. Съпруга ми като реши да купи колело за 1000 лева, го купи през моята кредитна карта, бензин, ежедневни разходи и тн, всичко през тази карта. И на приятели купувам неща и те ми превеждат сумата. Така си се събират кешбеци. Не са много за 1 година, но така и така ти ги дават, защо да не ги вземеш. Кешбеци ползвам и за онлайн магазини, изплащат ги.
—Като малка на 21-22 си купувах кремове за 200 лева (малка и глупава с висока заплата и никакви разходи, какво да се прави..). После започнах да проучвам съставките и видях, че нианцинамид 10% за 12 лева е същия като серума 10% за 70 лева, ама марков и тн.
-По естествен начин започна на мен и на приятеля ми (вече съпруг отскоро) да не ни се излиза по заведения често. Наистина, повече ми харесва да си сготвим и да си гледаме сериалчета. Приятелите ни на нашата възраст са същите. Петък вечер предпочитаме да се съберем у нас или у тях. Започва да ме боли сърцето да давам 20+ лева за 2 кюфтета и пържени картофи и чаша вино за 7-8 лева. Не че не излизаме изобщо, но рядко ни се иска.
-Дрешки и аз си следя промоцийки, следя сайтове за втора употреба или единични бройки с етикет. Имам 100% кашмирени пуловери за по 40 лева, ризи от коприна за 30 и после като видя, че полиестерен пуловер на Манго е 70+ лева, ами не ми харесва. За да си купя нещо по-скъпо трябва много, АМА много да ми хареса и да няма някъде по-евтин подобен вариант. Повече пари бих дала например за качествено кожено яке например, което е непреходно и издържа много години.
-Ако си харесам нещо по-скъпо, премислям го задължително поне 1 ден. Ако в следващите дни още го искам - взимам. Често, на другия ден дори не се сещам, че съм го искала.
-Следим промоциите в магазините. Ако нещо много ни се яде точно сега и не е намалено, ще си го вземем, но не прекаляваме с такива искания. Купуваме нещата, които не се развалят бързо в по-големи количества, ако са на промоция. Примерно съпругът ми има лактозна непоносимост и може да пие само бадемовите и подобните млека, и е роден в Стара Загора. Посещаваме майка му в Стз около 1 път на месец/два месеца. На връщане спираме през италианския магазин, където Алпро млеката са на 3 лева и купуваме 10-15 бройки на тази цена, не купуваме по 1-2 пъти на седмица по 7 лева от близките магазини.
Единственото, което купувам без много да му мисля е например злато. Цената си я държи, даже се качва, така че ако грама злато е приемлив спрямо продажната цена, купувам си. Купувам и инвестиционно злато. За халките намерих златар, който ги изработи по известен модел за 110 лева за грам, не се хвърлих на халки от мола, където ми искаха 215 лева за грам 14 карата.
Наскоро започнах и да се образовам за инвестиране като цяло (не в имоти).
И въпреки това не се чувствам сякаш се лишавам кой знае колко. Да, не нося блузки по 200 лева, ама какво от това. Предпочитам тези 200 лева да са в джоба ми за истински важните неща, не да впечатлявам неправилните хора.
Редно е да спомена, че още нямаме дете. Но търсим тристаен, надяваме се, че ще се появи.
П.С. Редно е да спомена и че в магазини като джъмбо и тн. НЕ влизам, освен за някое допълнение към коледната украса. Предпочитам да дам 120+ лева за тиган или тенджера, който да издържи 5+ години (имам такива), отколкото да дам 30 лева и да трябва да купувам нов след 1 година. По-евтино ми излиза качествения продукт.
- Повратната точка за мен беше да започна да си водя записки какво харча. Като получа заплата, махам задължителните разходи като ипотека, сметки и тн. Тези, от които няма как да се отървеш. После махам определена сума за спестяване. Каквото остане го записвам в тефтер на телефона и всеки път като си купя нещо, дори за 2 лева, записвам минус 2 лева и така си смятам колко ми остават до следваща заплата. И съм дисциплинирана, не прекрачвам границата, освен за нещо извънредно.
-Купуваме всичко с кредитната ми карта и веднага ги връщам с онлайн банкирането, защото имам кешбек. За 1 година ми се събират едни 300-350 лева кешбек. Съпруга ми като реши да купи колело за 1000 лева, го купи през моята кредитна карта, бензин, ежедневни разходи и тн, всичко през тази карта. И на приятели купувам неща и те ми превеждат сумата. Така си се събират кешбеци. Не са много за 1 година, но така и така ти ги дават, защо да не ги вземеш. Кешбеци ползвам и за онлайн магазини, изплащат ги.
—Като малка на 21-22 си купувах кремове за 200 лева (малка и глупава с висока заплата и никакви разходи, какво да се прави..). После започнах да проучвам съставките и видях, че нианцинамид 10% за 12 лева е същия като серума 10% за 70 лева, ама марков и тн.
-По естествен начин започна на мен и на приятеля ми (вече съпруг отскоро) да не ни се излиза по заведения често. Наистина, повече ми харесва да си сготвим и да си гледаме сериалчета. Приятелите ни на нашата възраст са същите. Петък вечер предпочитаме да се съберем у нас или у тях. Започва да ме боли сърцето да давам 20+ лева за 2 кюфтета и пържени картофи и чаша вино за 7-8 лева. Не че не излизаме изобщо, но рядко ни се иска.
-Дрешки и аз си следя промоцийки, следя сайтове за втора употреба или единични бройки с етикет. Имам 100% кашмирени пуловери за по 40 лева, ризи от коприна за 30 и после като видя, че полиестерен пуловер на Манго е 70+ лева, ами не ми харесва. За да си купя нещо по-скъпо трябва много, АМА много да ми хареса и да няма някъде по-евтин подобен вариант. Повече пари бих дала например за качествено кожено яке например, което е непреходно и издържа много години.
-Ако си харесам нещо по-скъпо, премислям го задължително поне 1 ден. Ако в следващите дни още го искам - взимам. Често, на другия ден дори не се сещам, че съм го искала.
-Следим промоциите в магазините. Ако нещо много ни се яде точно сега и не е намалено, ще си го вземем, но не прекаляваме с такива искания. Купуваме нещата, които не се развалят бързо в по-големи количества, ако са на промоция. Примерно съпругът ми има лактозна непоносимост и може да пие само бадемовите и подобните млека, и е роден в Стара Загора. Посещаваме майка му в Стз около 1 път на месец/два месеца. На връщане спираме през италианския магазин, където Алпро млеката са на 3 лева и купуваме 10-15 бройки на тази цена, не купуваме по 1-2 пъти на седмица по 7 лева от близките магазини.
Единственото, което купувам без много да му мисля е например злато. Цената си я държи, даже се качва, така че ако грама злато е приемлив спрямо продажната цена, купувам си. Купувам и инвестиционно злато. За халките намерих златар, който ги изработи по известен модел за 110 лева за грам, не се хвърлих на халки от мола, където ми искаха 215 лева за грам 14 карата.
Наскоро започнах и да се образовам за инвестиране като цяло (не в имоти).
И въпреки това не се чувствам сякаш се лишавам кой знае колко. Да, не нося блузки по 200 лева, ама какво от това. Предпочитам тези 200 лева да са в джоба ми за истински важните неща, не да впечатлявам неправилните хора.
Редно е да спомена, че още нямаме дете. Но търсим тристаен, надяваме се, че ще се появи.
П.С. Редно е да спомена и че в магазини като джъмбо и тн. НЕ влизам, освен за някое допълнение към коледната украса. Предпочитам да дам 120+ лева за тиган или тенджера, който да издържи 5+ години (имам такива), отколкото да дам 30 лева и да трябва да купувам нов след 1 година. По-евтино ми излиза качествения продукт.
Не пия, не пуша, по жени не ходя. Толкова пари спестих, че не мога да ги изхарча 
Мога да добавя още много по темата с пестенето, но основното е - заделяш 10% от това, което получаваш и не го пипаш. Записване и анализ на всички разходи, по пера. Аз например почти не купувам битова химия. Считам я за излишна и вредна. Другата част - български неизвестни марки са по-евтини и често по-качествени от много рекламираните вносни.
Внимателно оглеждане на бита. Учене на децата как се пести ток и вода. Един градус надолу на климатика например сваля с 10% сметката за отопление.
Храната се оказа, че ни е малък разход, а сме трима човека и голямо куче. Готвя и рециклирам, или замразявам. Храна не хвърлям.
Дрехите са почти изцяло от втората употреба и аутлет. Качествени и от естествени материи. Колела, детски колички и т.н. - също втора употреба.
Козметика - не купувам пет шампоана, докато не изхабя един. По същия начин процедирам с гримовете. Ноктите си правя сама, боядисвам се сама, но си позволявам скъпи естетични процедури, които ми спестяват ежемесечно висене по фризьори и козметици. Например една кератинова терапия за коса за 150 лв. и 8 месеца косата ми е като от реклама на "Пантен"
Децата имат собствени бюджети от 5-6 годишни. Много бързо научават, че покупката на едно винаги е за сметка на друго.
Много ходя пеша. Хем за здраве, хем пестя от гориво и градски транспорт
Внимателно оглеждане на бита. Учене на децата как се пести ток и вода. Един градус надолу на климатика например сваля с 10% сметката за отопление.
Храната се оказа, че ни е малък разход, а сме трима човека и голямо куче. Готвя и рециклирам, или замразявам. Храна не хвърлям.
Дрехите са почти изцяло от втората употреба и аутлет. Качествени и от естествени материи. Колела, детски колички и т.н. - също втора употреба.
Козметика - не купувам пет шампоана, докато не изхабя един. По същия начин процедирам с гримовете. Ноктите си правя сама, боядисвам се сама, но си позволявам скъпи естетични процедури, които ми спестяват ежемесечно висене по фризьори и козметици. Например една кератинова терапия за коса за 150 лв. и 8 месеца косата ми е като от реклама на "Пантен"
Децата имат собствени бюджети от 5-6 годишни. Много бързо научават, че покупката на едно винаги е за сметка на друго.
Много ходя пеша. Хем за здраве, хем пестя от гориво и градски транспорт
То и аз май съм така - ще фалират моловете ако всички сме такива.
Като бяха пуснали дънки, които ми харесваха от 120 лева на 60 лева си купих три броя еднакви и още си имам даже едните. От години не съм си купувал други дънки.
Трябва обаче да не дебелееш ама тъкмо и от ядене ще спестиш още малко за първата вноска за апартамента.
Като бяха пуснали дънки, които ми харесваха от 120 лева на 60 лева си купих три броя еднакви и още си имам даже едните. От години не съм си купувал други дънки.
Трябва обаче да не дебелееш
ама тъкмо и от ядене ще спестиш още малко за първата вноска за апартамента.
Значи аз по вашите критерии съм разсипница. Купувам храна каквато искам, не защото е на промоция. Често купуваме "фермерски", основно директно от производител, които излизат доста по-скъпо от това по веригите. Но примерно не купувам рукола, отглеждаме си я. Много рядко купувам готови сладкиши, тестени и пр. Имам кухненски уреди, с които ги приготвям. Откакто се порязах жестоко точно до вените на китката като бях бременна, не ща да чувам за "изгодни" чаши и чинии от Икеа.
Обикновено спестявам над 10% от заплатата си, но има месеци, в които например купувам нещо по-голямо за дома и не спестявам нищо. За сметка на това - никакви стокови кредити.
Да върна към темата за имотите - излязло е имотното приложение на Капитал. Няма да пускам линкове, има го в сайта. Интересни неща има, например интервюто с младия архитект за стандартите и как липсата им струва скъпо на купувачите.
Обикновено спестявам над 10% от заплатата си, но има месеци, в които например купувам нещо по-голямо за дома и не спестявам нищо. За сметка на това - никакви стокови кредити.
Да върна към темата за имотите - излязло е имотното приложение на Капитал. Няма да пускам линкове, има го в сайта. Интересни неща има, например интервюто с младия архитект за стандартите и как липсата им струва скъпо на купувачите.
Откакто се порязах жестоко точно до вените на китката като бях бременна, не ща да чувам за "изгодни" чаши и чинии от Икеа.
На Вилерой още нищо не съм счупила (да чукна на дърво), но на Икеа ми се пръсна в ръцете след леко чукване и се счупи с много остри ръбове.
Да не решите, че купувам само скъпа посуда, и ежедневна имам, но с най-евтините става като с дрехите - уж изгодно, накрая ти излиза по-скъпо.
От прозореца ми вече се виждат няколко крана. Усилено строят на зелената площ на изхода от метростанция Балан.
Да не решите, че купувам само скъпа посуда, и ежедневна имам, но с най-евтините става като с дрехите - уж изгодно, накрая ти излиза по-скъпо.
От прозореца ми вече се виждат няколко крана. Усилено строят на зелената площ на изхода от метростанция Балан.
Значи аз по вашите критерии съм разсипница. Купувам храна каквато искам, не защото е на промоция. Често купуваме "фермерски", основно директно от производител, които излизат доста по-скъпо от това по веригите. Но примерно не купувам рукола, отглеждаме си я. Много рядко купувам готови сладкиши, тестени и пр. Имам кухненски уреди, с които ги приготвям. Откакто се порязах жестоко точно до вените на китката като бях бременна, не ща да чувам за "изгодни" чаши и чинии от Икеа.
Обикновено спестявам над 10% от заплатата си, но има месеци, в които например купувам нещо по-голямо за дома и не спестявам нищо. За сметка на това - никакви стокови кредити.
Да върна към темата за имотите - излязло е имотното приложение на Капитал. Няма да пускам линкове, има го в сайта. Интересни неща има, например интервюто с младия архитект за стандартите и как липсата им струва скъпо на купувачите.
Обикновено спестявам над 10% от заплатата си, но има месеци, в които например купувам нещо по-голямо за дома и не спестявам нищо. За сметка на това - никакви стокови кредити.
Да върна към темата за имотите - излязло е имотното приложение на Капитал. Няма да пускам линкове, има го в сайта. Интересни неща има, например интервюто с младия архитект за стандартите и как липсата им струва скъпо на купувачите.
От прозореца ми вече се виждат няколко крана. Усилено строят на зелената площ на изхода от метростанция Балан.