Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

  • 18 522
  • 362
  •   3
Отговори
# 285
  • Мнения: 4 921
Здравейте, пускате ли децата сами на плаж? Става въпрос за 7-класничка, която иска да отиде с приятелки на плаж в близост до София Thinking Тоест, да пътуват сами в градския и после на плаж пак сами. Не съм я пускала досега и много се чудя дали е време да го направя. Първо, се притеснявам от басейна, второ, че ще излизат извън София, а пък и най-много, че няма да има възрастен с тях.
Разумът ми клони към Не, и че е още малка за такива неща, но пък не мога да й откажа.

# 286
  • Мнения: 9 047
Да, в 7ми клас я пуснах за първи път, вече е в 9ти и си ходи редовно.
Кой е басейнът, в Банкя ли? Ако е там, ходили сме много пъти и е супер, имам наблюдения, не мисля, че би станало нещо притеснително.

# 287
  • Мнения: 9 492
Какво значи извън София?
В рамките на града, в който живеем, и двете ми деца в момента (14 и 17 г.) могат да пътуват до съответните басейни с приятели без мен. Един от басейните е до нас и синът ми ходи там с приятели сам от 11-годишен. Градът ни е с транспорт и размерите, населението на Бургас.

# 288
  • Мнения: 24 891
На плаж не ходи сама или с приятели.На басейн, където има треньор сама ходих още на 11г

# 289
  • Мнения: 4 921
Да, за Банкя Grinning

# 290
  • София
  • Мнения: 5 320
Синкото е 8 клас, в Банкя ходиха миналата седмица с приятели.
ЕДИТ: АААААААаааааа, сега виждам, че съм в момичешката тема, ама ще го оставя все пак.

# 291
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 668
Моята ходи на плаж сама от миналата година; т.е. е била на 13. Не, че се счупва от много ходене, но понякога се събират да играят волейбол( не на тренировки) на плажа и после се къпят. Плажът е охраняем, на други не й е позволено да ходи. Че и с влак ходи до съседното село.

# 292
  • На морето!
  • Мнения: 5 796
И моята дъщеря на 12 и половина ходи веднъж сама (само с приятелки) на плаж. Надявам се и разчитам на възпитанието, което сме й дали, но въпреки това много се страхувам от инциденти, слава Богу засега не е повдигала въпроса за плаж с приятелки отново.

# 293
  • Мнения: 21 370
Намерих цигари и електронна,т.е. една скъсана оме и електронна.
Твърди че са на приятели.
Как бихте постъпили?

# 294
  • Мнения: 943
Няма да повярвам, че са на приятелка. Ще ми стане много неприятно. Понеже е нещо свързано със здравето ще се наложи да има наказание.
Какво да бъде не мога да кажа. За моето дете ще е вземане на телефона.

# 295
  • Мнения: 24 891
И аз мисля, че не са на приятел.
Ти не си ли усетила, че мирише на цигари?
Поговорете, когато си спокойна и сте само двете. Питай директно. Ако е пропушила какво можеш да направиш?! За мен е по- важно да има доверие в теб. Да, неприятно е, но ако е факт...

# 296
  • Мнения: 6 629
Разбира се, че не е на приятели.
Информация бих изровила и давала, и говорила, и обяснявала. Не съм попадала в подобна ситуация, признавам. Говоря наизуст, тоест, не от опит.
По-лошото в ситуацията не е че е пропушила, а че те лъже.

# 297
  • Мнения: 4 921
Бих реагирала различно, според възрастта на детето (не разбрах, Лисичке, твоята на колко години е?).
Голямо значение има дали е пропушила на 13, на 15 и на 17 години.
На моя приятелка детето след завършване си сложи хиалурон в устата, татуировки по ръцете, да не казвам как се облича, но детето е казало, че вече е пълнолетно и може да прави каквото си иска Sad

# 298
  • Варна
  • Мнения: 768
Била съм в нейната ситуация, надявам се да не попадам в твоята.
Майка ми реагира с наказание и постоянни проверки, аз реагирах с още повече криене.
Аз спечелих, пушех си редовно. Не пуша от повече от 15г. Може би го правех и на пук, че няма тя да ми каже какво да правя, че вече съм голяма. Тогава така съм си мислила.
Ако на мен се случи, няма да ми е приятно, ще се опитам да го променя, но ако не стане ще го приема. Има и по-лоши неща от пушенето, искам детето да ми има доверие, така ще мога и да контролирам все нещо.

# 299
  • София
  • Мнения: 17 452
Със сина ми беше така в гимназията, непрекъснато намирах ту цигара, ту електронна цигара, ту наргиле, просто кошмар беше. Говорихме, само това, говорене. Но аз съм много спокойна по принцип и като цяло не викам и не се карам, трябва нещо супер крайно да е станало, за да викна. Не съм правила драми и скандали, говорили сме защо, с кого, знае ли кое какво причинява - знаеше, естествено, те децата знаят повече от нас вече. Не знам как минахме през това, честно ви казвам, бяха няколко години, в които ходех със свит стомах какво ново днес ще намеря, ще разбера, ще науча.
Ама минаха, останахме си близки, нито пуши, нито пие към днешната дата, останаха си пуберски гъзарии.

Общи условия

Активация на акаунт