Престъпление и наказание

стискаме палци да е прав

Виж сега - ти нали знаеш кой е бащата? За теб той е известен - така че ще кажеш на детето си кой е баща й. Аз поне така бих постъпила.

Моята дъщеря, припозната и лигавена от баща си се представя с моята фамилия.  Не знам защо тако го е решила, най-вероятно защото непрекъснато ме чува да си изолзвам фамилното име като говоря по телефона, но това е без значение. Винаги съм искала да носи моята /единствена в БГ/ фамиля, а не Георгиева /на баща й/. Ако така продължи да се представя - ще се пробвам след години да й я сменя. 

 

Иса,

И аз такива наставления дадох на близките около мен - бащата е известен, казва се еди как си (ако някой дип толкова се интересува ), но нашата фамилия е най-желаната възможна  !

Май съм го разказвала това, че имам приятелка, чиято дъщеря сама реши да се представя с фамилията на майка си (бащата я е припознал, но след първия рожден ден повече не се е обаждал), че дори в бележника и училищния дневник така е пожелала да я записват (и тука са блеснали с такт и дискретност педагозите - браво!). Дори детето един ден се върнало у дома и заявява на майка си: "Мамооо, колко сме добре така - само се обичаме, а не като тия деца, дето майките и татковците им постоянно се карат."

Децата ни наистина изненадват с мъдрост. А най-вече с това, че не драматизират излишно 

не ми пука с еднаква или различна фамилия сме
аз съм от край, където често записват бебетата с името на дядото, а не на родителите
ама сложно го обясних
братовчедка ми е Цокова на дядо си Цоко, а не Петрова, като родителите си. И с баща ми е така
Той е Савов от дядо си, а не е записан с фамилията на своя баща

а аз още преди сто години съм написала на вратата и на пощата и името на синчето
нищо че сме с различни фамилии
на кой му пука

и аз имам проблеми с различните фамилии,т.е. не аз ,а дъщеря ми.
сложиха нова домофонна система,и без да ме питат изтипосали само моето име,а аз исках и нея да пишат,щото основно децата нея търсят за игра.обаче,на дъщеря ми още и прави впечатление,защо не пишело сем..........казвам и-да пишем и теб,ще лепна нова лепка,а тя -не,така още повече щяло да личи,че живеем сами.интересно,че това не и правеше впечатление,когато бяхме пак двете-сами,и то цели 3 години,но с приятеля ми около нас
дайте ми съвет,освен това,казва,че се срамува в училище,защото беше казала на някои деца за това,че си имам приятел,че ще живеем заедно,а и някои от децата я бяха виждали с него,беше им разказала за новия апартамент,а сега излизало,че лъже.когато се изнесохме след краткия двуседмичен престой от "гнездото",тя казваше,че живее с баба си,защото аз съм много заета в момента.
аз все и обеснявам,че няма нужда тя да дава обяснения на когото и да било,че това е нашия свят и никой не го интересува какво става с нас,както ние не се интересуваме от другите.
казвм,че не бива да се срамуваме от това което ни се е случило,че никой не е застрахован.
но я усещам,че се измъчва,не може да го преодолее.взе по-малко да говори пред мен за това,защото понякога,след дълги обяснения аз не издържам,разплаквам се или избухвам.
ако сте били в подобна ситуация,кажете как я преодоляхте
може би не пиша на точното място,но покрай думата за фамилиите......

Аз, честно казано, никога не съм имала чак такъв проблем с моето дете
той приемаше нещата съвсем нормално.
Имаше един критичен период, когато беше в детската градина, тогава трябваше да разказват за родителите си пред цялата група
попита ме за кого да разказва, защото си имал само мама и ставала много кратко
Казах му, че той  пък има много роднини и те са неговото семейство
та беше разказал за мен, баба си, дядо си, кучето, котката, тритона и двата папагала
определено дълъг разказ

после не сме имали проблеми
даже му е кеф да казва, че сме с различни фамилии - екзотика

patricia_p, а ти защо не издържаш, разплакваш се или избухваш? Теб нещо притеснява ли те? Не искам да отговаряш на мен, а на себе си, защото децата обикновено попиват чувството за вина и притесненията на родителите си. Казваш й, че не бива да се срамувате, а ти самата срамуваш ли се? Не зная до колко съм била в подобна ситуация, но...синът ми е с фамилията на бившия ми съпруг, дъщеря ми с моята. Преди няколко месеца синът ми заяви, че иска да се казва като мен (и като сестра си, баба си, дядо си и тн., неговото лично семейство ) и аз най-спокойно му обясних, че не съм наясно дали мога да го постигна това, ще проверя и тн., както и му казах, че когато стане пълнолетен, би могъл сам да си смени фамилията, ако това за него е толкова важно. Вероятно съм отговорила достатъчно обстоятелствено, но и без притеснение, което той да улови във въздуха, та вече не ме и питал. Същият подход ми спестява терзанията на децата ми от всякакво "семейно" естество, давам пример: понеже сме извън България и тук масово се празнуват религиозни празници на поне няколко религии, национални на и аз нямам идея точно колко нации, та връщат се децата с картички за деня на бащата и гордо ми ги връчват. Аз похвалих рисунките и благодарих, а после смеейки се питам сина - това що на мен, а? Понеже съм и майка, и баща ли? Детето ме прегръща и: защото те обичам. Няколко дни по-късно, ходихме с майка ми и децата в голям търговски център и за да не изчезнат в зоната на здрача, на входа една девойка попълва име на бащата и мобилен телефон на стикерче, после лепят на детето. Взех аз двата броя стикери и срещу име на бащата най-невинно си пиша моето, а синът ме гледа и вика: мамо, ти си майка, не си баща. Е, и какво? Ако се загубиш, на кого искаш да те върнат? На теб, разбира се. Ми, ето на, това е решаващо в случая. Въобще и не се натовари, даже следващите 15 мин. се заливаше от смях и се шегуваше с мен, че съм баща. Така сме си водили и разговорите по онази много притеснителна тема за майките тук, а именно - защо аз нямам баща, защо той не ме търси и тн., и тн. Случва се, сине, мен не ме тревожи, че нямам съпруг, теб тревожи ли те, че нямаш баща? Ако трябва да бъда честна, много малко са ми били подобни темите на разговор, може би защото наистина аз не чувствам липса, която да прехвърлям и на тях, знам ли... Унифицирана рецепта, която да работи във всеки един случай и при всяко едно дете, надали има. Аз също далеч не съм уверена, че моя подход ще ни спести проблемите, които имат други семейства, подобни на нашето, но силно се надявам.

mimmy, моя трябваше да прави родословно дърво, ама и със снимки...направо взе да ми изброява: трябва ми твоя снимка, на сестра ми, на баба и дядо, на прабаба ми, на леля и чичо, а аз (въпреки, че прекрасно бях наясно защо) питам: що? ами нали трябва да си покажа семейството (това последното, съпроводено с достойна доза гордост и чувство за принадлежност в гласа)

Мими, и ние сме така...
Аз съм Събева, а родителите ми са Пенчеви.
Много е смешно, щот`на пощенската кутия пише сем.Пенчеви и Сабина Събева.
Ама сега вече сме фифти на фифти:
сем.Пенчеви и сем.Събеви 

На мен пък хич не ми пука, че Вяра не носи прословутата "бащина" фамилия...болно ми е, че детето няма да расте в нормална семейна среда (каквото и да означава това)...

нормалната семейна среда се състои от щастливи деца и родители
независимо то бройката и на едните и на другите
нормалното си го правим ние, а не го наследяваме от някаква държавна институция или обществено правило
аз и моето дете сме нормално семейство с нормална семейна среда и с приличен и нормален живот
толкова колкото сме

Да,бе,прави сте.може би ,защото още на мен не ми е минало "мъчното" и чувството на вина,че я вкарах в този филм и нея и себе си. Уж за хубаво го мислех.....
А децата са такива попивателни на нашите емоции,разбирам го. Ако аз го давам по-леко и небрежно,може би и тя ще се отърси а аз,ей на, 4-ти месец вече и още тази раздяла ми е в главата бях на гости при сестра ми и си обикаляме магазините,пазарим,всичко О.К.,но явно аз непрекъснато сравнения правя,все "изтървам"по нещо,та и тя най-накрая ме резна-"стига си мрънкала,вече". Та, явно там е разковничето

"Нормалното" се определя от обществото, т.е. някъде извън нас. Аз не смятам, че някой "отвън" е в правото си да ми определя моето "нормално" и "нормалното" на детето ми.
Щом то е щастливо, весело, доволно, и аз съм такава - значи сме "нормални". Нали целта е човек да е щастлив. Ако двамата души в семейството са щастливи, всичко е добре.
Смятала съм преди, че не сме "нормални" заради семейния ми модел - 2ма родители 2 деца - средностатистическа работа. Това показва само, че си вкаран в някакъв модел. 

Ей такъв искам аз да взема...  Профилът е изготвен, ще бъдем едно голямо щастливо семейство. Ощипете ме да се събудя. 

Не ми пука кой как определя нормалното...Ама светът и до днес, благодарение на клишетата съществува...
Та като говоря за нормалността, имам предвид простички битови ситуации, а не философията на живота в цялост 
Каси, ако нещо се обърка с канадския татко, аз съм втора...пу за мен!
Хем и пилето го правя с препечена коричка...мммм...страхотия... 

Ааа, не! Няма да се разберем! 

Аз от памперси и шишета не сколасах да си заплюя, но поне да се запиша, че и аз такъв го искам  !

...

А иначе - за "нормалното"...освен тъжната и необнадеждаваща демографска статистика, която май споменах преди време - че просто няма за всички, пък камо ли и "нормален"  - май просто трябва да започнем да мислим по-разкрепостено ли, как да го нарека?! "Нормално" семейство вече не е стандартното 2 родители, 2 деца..., ами колкото толкова. Само участниците да се държат като нормални хора! 

Една приятелка в бизнеса с недвижими имоти ми обясняваше неотдавна, че дори строителните компании са си променили архитектурните планове за жилищни сгради, съобразявайки се с новите тенденции - вече не се строяли толкова много големи жилища за големи семейства  ...

Майтап си правите вие, ама чвека наистина си търси жена, да си я доведе тук. От година и кусур е в БГ, хирург е, на 46.