Аз ли съм се чалнала.. или камъчето отдавна е обърнало колата-детските площадки

Глупости, разчупете малко модела от 8.00 до 17.00 на полето/в завода/ в офиса. В 21-ви век сме все пак.

Тоест, как да го разчупим Да не ходим на работа или да ходим когато си искаме, понеже сме в 21 век ?
Ако родителите на Иванчо са простаци и той пренася лошите си навици от вкъщи на училище или в градината, да - очаквам учителките да го спрат и да се опитат "да възпитат" други навици у това дете, за да не пречи на моето.

И да го разчупвам, и да не го разчупвам, малко родители имат възможност да не работят, или да работят от вкъщи, или с плаващо (удобно за тях) работно време. Масовия случай е от 8 до 17.00 или от 9 до 18.00ч.
Касита, напротив-правя разлика между възпитавам и уча. И в крайна сметка, детето ти се учи от твоето възпитание, нали така?! А да го научиш как да се държи в обществото е = на възпитание.

Е, добре де, Адел, но тук идеше реч за възпитанието, на което учителят трябва да учи /слагам учи и възпитава нарочно в едно изречение, макар да са нелепи едно до друго/ детето ми, докато аз работя. За това, на което аз е редно и трябва да възпитам поколението си писах в дългия си преходен пост.
До къде стига моралното право на учителя да възпитава децата, и то да ги възпитава с представите му за възпитание, пречупени през неговата строга индивидуалност? И какво точно да възпитава у едно дете? Да коригира отклонения от нормата- да, редно е да го прави, но да полага основи, които са родителско задължение, ми се вижда не само непосилно, но и нередно.
Аз не напразно споменах изразът "домашно възпитание" и липсата на изразът "училищно възпитание". И все пак училище има за корен "уча", не възпитавам.
Все пак нека има някаква разлика между "уча го да не си бърка в носа" и "учи Законите на Нютон".

Аз си мисля, че домашното и училищното възпитание не се изключват, а се допълват.
Учителите затова са педагози, особено началните учители са изучавали дисциплини като педагогика, детска психология, обща психология, физиология на ВНД, ако щете- нещо което като систематизирани познания едва ли е достъпно до всеки един родител.Учителите в началното училище ползват знания и практически опит за да коригират поведение, да изградят ценностна система и най-вероятно не такава каквато им хрумне , а базирана на добра теоретична и практическа основа.

Докато родителят при все желание и отговорност от една страна е пристрастен във възпитанието, от друга има вероятност самият той да не е наясно с много житейски ценности или как точно да ги предаде на децата.

Ето един пример- в моето детство не се говореше много-много за проблемите на хора с увреждания.Дори имаше един рефлекс на страх от тях, особено ако са с умствени увреждания.
Но няма да забравя в първи клас учителката ни в час по извънкласно четене как ни четеше "Сърце" на Едмондо де Амичис и отделните разкази се коментираха след прочитането им.Така ни учеха на съпричастие към деца увреден слух, зрение, физически и др. недостатъци, да бъдем внимателни към възрастни, болни.Коментарът сред 20-30 деца предизвиква емоции, спорове, запомнящ е.Докато майката и при най-добро желание я няма тази благодатна база.

Не зная спомняте ли си разказчето от началното училище "Сините листа" беше също много впечатляващ откъм дължимо човешко отношение.И днес, когато отправям молба или се отзовавам на молба мислите ми ме препращат към този разказ.

Може и да имам романтична представа за училището днес, може и да има дезертирали педагози от мисията си да възпитават деца.Но за мен училището наред с образованието дължи и възпитание и то не в по-малка степен от семейството.

Може би и аз не съм наясно, но за мен възпитавам е вид учене. Не на четмо и писмо, очевидно.

Между впрочем персоналът в ДГ в Бг не се ли нарича също възпитатели и помощник-възпитатели?

Да. И всичките задължително учат педагогика.
Абе, карай. Аз Касита я разбрах какво иска да каже 

Естествено,че и учителите щем-нещем участват във възпитанието на деца ни.
Но основната тежест за това трябва да поеме родителя.
За мен реплики от рода "В яслата работят педагози и затова си давам детето там,да го възпитат професионалистите.Тъй като аз не съм учила педагогика и не знам как да възпитавам." са абсурдни.
Тогава каква функция изпълнява родителя?
Може би единствено като финансов източник,не знам.......

Е, чак така и аз не съм съгласна. Мисълта ми беше друга, за това казах, че двете майки донякъде са прави. На възпитателите (!) в ДГ работата им е това-да работят с деца. Като педагози, като учители, понякога и като психолози и възпитатели.
В общи линии, едно дете, тръгвайки на детска градина, се подразбира (да не кажа, че е задължително) че вече има някаква основа, която родителите му са положили, на възпитание. И в ДГ се доразвива това, което е заложено от този, който трябва да възпитава детето си.
Въпреки всичко, доста често се наблюдава един парадокс при деца, ходили на градина и такива, които не са. Първите са приучени да бъдат в обществото, да играят с деца и съответно да се избягват конфликти. Вторите, ако са отглеждани предимно в домашна атмосфера и досега им с деца е би по-ограничен, имат пробем в общуването с останалите деца.
Освен всичко друго, замисете се-когато едно дете, в ДГ удари друго, обикновено следва наказание от възпитателката. Докато, на детската площадка, много родители пренебрегват лошото поведение на децата си спрямо другите, и те започват да приемат това си поведение за нещо съвсем нормално. Особено, ако са поощрявани от родителите или им се обяснява, че това е нормално.

Очевидно. Затова нееднократно писах, че има един вид възпитание, наречено "домашно", вменяването, на което като отговорност и грижа на учителите е неправилно.

Наричат се учители, а какъв е статутът на т.нар. лелки, за които се изисква само завършено средно образование, не зная.
Тук повечето се фокусират върху яслата и градината, в които детето прекарва около четири години до края на Онази възраст, наречена "първите седем". В училище става интересно. Не само заради възрастта на децата, а и заради числовият им превес пред учителя. А там те прекарват три пъти по четири години.

Адел, плюсовете едно дете да посещава детска градина са на кантар с минусите. И зависят от хиляди фактори. Обобщенията на едро не са ми по вкуса. Както и възлагането на прекомерни надежди в ролята на възпитателя (!).

основата се полага стабилно до 7-годишна възраст. На 3 са почти бебета, дори все още неизлезли от бебешката възраст, много са податливи на всичко, а основата вкъщи не е "стегнала", че да е здрава да издържи десет часа на ден сред двайсет други деца, също толкова некомпетентни и недостига на внимание и обучение от страна на учителя. В детските заведения се разчита на стадния инстинкт на децата, а примерите често не са от най-добрите за подражание.

Съгласна съм с казаното горе! И искам да допълня, че родителите са тези , които трябва да възпитат уважение към учителите и училището, не само самите учители.
Понеже познавам преподаватели, които ги е страх от учениците си.

И това с лелите и госпожите в детската градина - колко от тях са достатъчно мотивирани да дадат знание и грижа на децата ни? Всеки знае колко са притиснати родителите сега с местата за градините, с грижата да си запзят работата и пр. Лелките също много добре го знаят и за много от тях градината е място, където си има оставил детето си и трябва да го върнат цяло и невредимо. Дали е научило нещо, дали е гледало чалга канал, дали не са му дали вода, за да не пишка и да не си създават работа...Добрите кадри са едници. Така че  - семейството на първо място и после институциите относно възпитание.
И ако в семейството нещата куцат, трудно някой друг би помогнал.

Малко допълнение - въобще за какви институции да говорим, днес се вбесих:
Игнатов: Няма да забраня Азис, той е герой за децата!   

Да,това сме го про-коментирали доста пъти,но не намаля ефекта от фактите и след 5 години.
Повечето искат лесното и избират този вариант,но има и други родители,които смятат,че детето най добре се възпитава у дома (поне до 6- 7 години) и,че възпитанието е основна тяхна грижа .

На същото мнение съм .
Изобщо откакто живеем в  къща и не ходим по площадките съм си много добре .
И в новия квартал има деца , но като че ли са по - други ... идват играят си в двора с моя син - тихо ,  кротко  и така ... на другия ден той отиде при някое детенце ...
А на какво съм се нагледала по тези площадки , просто не ми се пише 

едно време родителите и бабите много дъържаха детето да се държи възпитано на площадката, дори специално си имаше ритуал на разходка цялото семейство и водене на детето на площадката в местната градска градина. Имаше някакво желание да се покаже образцово семейство с образцово дете.. А сега е точно наопаки, сякаш детската площадка или градската градина са най-доброто място за показване на простотия, агресия и всякакво лошо поведение от млади и стари. Място за излагация, а не за приятно изкарване на времето. На моменти започвам да изпитвам носталгия към този остарял и смятам за соц псевдоморал, или другояче презрително наричан еснафски морал.