Нова година-за АВГУСТинче нов късмет - а АВГУСТинки се зареждат с пюренца отвред

Нишесте и/или каша:
- И нишестето, и кашите са еднакво калорични.
- Нишестето е 100% въглехидрати, без важни витамини и минерали.
- Кашата е високовъглехидратна, но готовите каши са обогатени с витамини и минерали, домашните са естествен източник на витамини от В-групата и някои важни минерали.
- Кашата и изобщо зърнените храни са много важни на този етап – независимо от теглото на детето трябва да присъстват всеки ден в менюто. Може да дава по-малко количество каша или каша наполовина смесена с плод, но не трябва да се изключва без причина.
- При наличието на съвременни марки каши или желание да се приготвя домашна каша от различни био зърна, нишестето има смисъл да се дава само от време на време, за разнообразие.

Подправки
Сол = след 1 год.
Захар = след 1 год. или възможно най-късно

Зелени подправки = 8 м.
Целина = 7-9 м. (алерген)
Целината е силен алерген. Въпреки че това се отнася най-вече за листата, а не за корена (който обикновено се слага в пюретата), разумната възраст е след 7-8 м. Целината е сред алергизиращите съставки, за които се препоръчва на производителите на храни да бъдат отбелязвани върху етикета.


Чушката е подходяща за по-ранна възраст.
Въвежда се след първите няколко зеленчука.
Задължително зелена на този етап. След 8-9 м. може червена.
По-голямо количество може да предизвика подуване на стомахчето.
Вари се на пара или във вода, самостоятелно или с други зеленчуци.
Люспата се бели лесно.
Може да се ползват пресни, замразени или печени чушки.
Масло:
6 м. = най-рано (продукт с краве белтък)
8 м. = желателно (преди това може да се добавя рафинирано олио)

С каква готова каша е добре да се започне?
Оризова, дори да не е първа храна.
След оризовата - по избор, според предимствата на всеки вид зърна.

Със захранването започва и предлагането на вода.
Кърмата има идеално балансиран състав, но с включването на каквато и да било твърда храна се променя солният баланс в организма. Затова водата е много важна.

Не е задължително детето да пие. Колкото иска, толкова. Важното е да познава вкуса й.
Много често активните кърмачета започват да пият вода доста късно.
Водата се предлага по всяко време - след хранене (има мнения, че тогава децата са склонни да пият), между храненията, възможно най-често при горещо време.

Ако детето не иска вода, няма нужда от трикове - подслаждане, замяна със сокове и т.н. Например в градината на дъщеря ми не предлагат сокове, а само вода, с идеята децата да свикват с вкуса от ранна възраст и да я харесват. Това правило е съобразено с местните, френските и американските препоръки за хранене на деца до 6 год.




Алергенен потенциал
Жълтъкът е слаб алерген.
Яйцето е силен алерген заради белтъка.
Реакция към жълтъка може да се дължи на белтъчни следи върху него, не на самите протеини в жълтъка.
Теоретично се счита, че след 6 м. организмът може да толерира жълтък.

Възраст
За здраво, неалергично дете възрастта 10 месеца е напълно подходяща и според най-консервативните схеми. Всъщност, няма официална схема на захранване, която да препоръчва жълтък по-късно от 9-10 м.
Причината за по-късно включване на жълтъка е преди всичко неговия спорен хранителен състав, не толкова алергията към него.

Връзка с други храни
След като е въведен един вид месо и основните каши, няма проблем да се включи жълтък. Все пак той има важна хранителна ценност. Няма връзка с пилешкото.

Количество и честота
Количеството от 1/4 жълтък се достига за седмица примерно. Няма универсално правило.
След това не е задължително да се дава през ден и да се редува с месото. На 10 м. може да се дава в един ден с месото, но в различни хранения. Честотата на предлагане за възрастта е до 2-3 пъти седмично, примерно по 1/2 жълтък.

Жълтъкът може да се замрази :
- твърдо сварен, без белтъка, внимателно завит или в плътно затворен съд (за да не изсъхне)
- твърдо сварен белтък може да се замрази, но става твърд и воднист след размразяване, по-добре да се замрази суров отделно от жълтъка
- суров жълтък, с добавка на щипка сол или захар (за да не е лепкав след размразяване), в плътнозатворен съд, трайност 3-4 месеца


Пресен банан:
- на 6 м. най-рано
- на 7-8 м. най-добре

В някои схеми и по други географски ширини е сред първите храни за захранване, без да е обработен на пюре.
При захранване около 5-6 м. може да се включи през шестия месец. Но може и да се изчака възрастта за пресни плодове т.е. около 8 м.

   


... мисля да сваря заешко месо (намерих си домашно) и да го замразя във формички за лед.
Знаете ли колко време мога да съхранявам така замразените кубчета?
И въобще добър вариант ли е?

Удобен вариант, става за малко дете.
Оправдано е, ако целта е запазване на домашно месо.
Присъства в почти всяка книжка със съвети за хранене и рецепти за най-малките.  
Но е добре продуктите да се консумират половин-един месец преди указания по-долу краен срок.

Част от месото може да се замрази сурово, на малки порции, за да се запази по-дълго време.
Има значение и вида на фризера, където ще се съхранява - дали поддържа поне -18 градуса, колко често се отваря и т.н.

Трайност на замразени термично обработени продукти (в месеци):
Чисто месо: 1-2
Зеленчуци: 3-4
Зеленчуци с месо: 1-2
Зеленчуков бульон: 1-2

Трайност на сурово замразени продукти (в месеци):
Месо
Пилешко: 8-10
Пиле (цяло): 12
Телешко: 6-10
Агнешко: 6-10
Свинско (без мазнина): 4-6
Свинско (с мазнина): 2-4
Мляно: 3-4
Пушено: 1
Колбаси: 1-2

Зеленчуци: 8-10
Подправки: 6-12

Плодове: 10-12
Сокове: 6-8
1.   И двата варианта стават.

В първия случай: първо месо, после глутен.
Аргументи: след като е въведен един вид месо и е минало достатъчно време от захранването с месо, вторият вид месо може да се включи по-бързо. След това се започва редовното въвеждане на глутен с овесени ядки – проблемът може да е не толкова в самия глутен (особено ако вече са давани макар и малко глутенови бисквити и сухари), колкото да се въведе плавно една нелека пълнозърнеста храна като овесените ядки. В повечето случаи се понасят добре, но е възможно да предизвикат и подуване на стомахчето.

Във втория случай: първо глутен, после месо.
Аргументи: Глутенът може да се дава 5-7 дни  примерно, като за това време не е задължително да се стига цяла доза овесени ядки или друга глутенова храна. След това може да се включи втори вид месо, междувременно ядките или друга глутенова храна продължават да се дават, тъй като целта е детето да приема глутен редовно. Така се разнообразява месното хранене, все пак 9 месеца е добра възраст за още един вид месо. Между другото, след 9-10 м. може да се въведе всеки един основен вид месо (телешко, свинско, всякакво птиче), така че няма голямо значение какво ще се включи като втори вид месо. Идеята е да има все пак някакво разнообразие, не е задължително да се дава целенасочено и редовно още вид месо.

И в двата случая не е нужно глутенът да се отлага още, дори е нежелателно да се закъснява.


2. Трето хранене може да се включи и сутрин, и следобед. Няма правила, зависи от режима.

Може да се започне с плодово пюре или още по-добре пресен плод, към което впоследствие се добавят малко зърнени храни и така се превръща в пълноценна закуска. Темповете за преход от леко плодово пюре към по-засища закуска се диктуват от детенцето. Ако детето е активно кърмаче, тогава ситуацията е още по-индивидуална. След това може да се оставят само зърнени храни, с добавка на сирене или други млечни постепенно става класическа закуска за дете около годинката. Пресните плодове се изместват следобед или меьду храненията.

Не е проблем да се дават зърнени храни два пъти дневно.



"Досега опитах 2 дни морков, 2 дни тиква - без особен успех"
--> Напълно, напълно нормална реакция. Шеще да е странно и необичайно, ако детето ядеше с желание...

"тя не я харесва"
--> Бебетата нямат оформен вкус. Откъде да знае кое да харесва и кое не, досега е яла само мляко.

"Какво да направя"
--> Предлагай търпеливо тези два вида пюре.


Напълно нормална реакция при захранване.
Детето трябва да свикне, това е:
- първа твърда субстанция
- първи различен вкус от млякото
- първа различна консистенция
- първи опити с лъжичката

За въвеждането на първата спокойно могат да се предвидят 10 дни.
Това е хубав и разумен съвет в добрите схеми на захранване.

Преминава се към нова храна, ако:
- детето изпитва явно отвращение от храната
- има позиви за гадене, повръщане и пр.
- неспокойно е, сърди се и пр.

Не се преминава към нова храна, ако:
- детето се мръщи (това не е признак за нехаресване на храната на този етап)
- детето играе с лъжичката и не проявява интерес към храната (то не знае все още за какво служи)
- избутва храната с език (това е инстинкт за самосъхранение, детето не знае какво му се слага в устата и са защитава)

И още нещо за вкуса:
Вкусът на едно бебе е много нежен и необременен с опитването на каквато и да било храна. Безвкусната храна за възрастен всъщност има доста силен и изразен вкус за едно дете на 6-8 м. Въпреки че кърмачетата познават вкуса на различните храни през кърмата, нежеланието при захранването е съпротива не само срещу вкуса, но и срещу консистенцията, лъжичката, столчето за хранене и т.н.

Какво може да се направи:
1. Предлага се по-течно пюре.
2. Добавя се кърма, само първите няколко дни, за да се улесни прехода към новия вкус.
3. Няма нужда да се скача веднага на друга храна, това може да обърка детето и няма гаранции кое ще му хареса.
4. С първата храна се подхожда търпеливо, може да се предлага поне 7 дни, но без да се насилва детето.

Един примерен подход за захранване:
* първа храна = 10 дни
* втора храна = 7 дни
* трета храна = 5-7 дни
* после = 3-5 дни (по-особените храни повече дни и според специфичната за тях схема)

Схемата е чудесно замислена, покрива основните групи храни за възрастта. Продължителността за въвеждане на всяка нова храна също е добра, това е важно първите месеци от захранването; след това новите храни могат да се включват спокойно през 3 дни (без специфичните като жълтък, глутен и т.н.).

Няколко идеи, преценката е твоя:
- Вторият вид месо може да се въведе за 3-6 дни, няма смисъл да са отново 10 дни.
- През 8 м. олиото може да се редува със зехтин.
- Зелените подправки са хубаво допълнение около 8 м., още повече, че сега е сезонът - те не се въвеждат отделно като нова храна.
- Ако предлагаш домашна храна, след 7 м. може да заменяш обикновения ориз с пълнозърнест - хем е по-полезен, хем има малко по-различен вкус и осигурява повече разнообразие в храненето.
- Може да вмъкнеш броколи, например между втория вид месо и мангото - то е богато на желязо и има нежни фибри.
- Бананът може да е пресен, няма смисъл да е от пюре на тази възраст. Крушата също може да е сурова, но може и от пюре, а малко по-късно, с наближаването на 8-ия месец, да се вмъкне сурова круша и ябълка.
- Кашата от царевица е трети вид каша, ще е минало доста време от захранването, вече може да се включи за по-малко от 7 дни. Така ще можеш да вместиш още някакъв плод - на тази възраст и предвид сезона гроздето например е добър избор.

Много хубава схема - важното е, че имаш идея как да протича най-плавно захранването. Това позволява лесно да променяш замисления план в ход, според детето.

_______________... от 2 седмици отказва всичко. Хапва първите 3-4 лъжички с апетит и после затваря уста ...

Две седмици не са продължителен период, няма повод за притеснение.
Може да е както от зъбите, така и проблем да задържа вниманието си върху едно й също нещо, на тази възраст осъзнатото любопитство вече е много силно.
Засега няма нищо лошо в това да си настоятелна в храненето, но ако продължи повече от три-четири седмици, тогава няма смисъл от триковете.

* Като първа стъпка - може да смесваш любимата каша със зеленчуците.
* Пробвай да промениш нещо, свързано с храненето - да преместиш столчето, да смениш съдовете или лъжичката и др.
* Давай й да взима храната в ръка. На тази възраст и предвид сезона може да й даваш да смуче парче краставица например. За всеки случай може да е увито в марля или я следи непрекъснато, за да не се задави.
* И още нещо, което не е най-правилното като подход, но може да помогне - след като откаже пюрето, добави нова съставка, която леко да промени вкуса.
* Опитай друга консистенция, по-едро пасирана храна, по-леко или повече затоплена, по-течна или по-гъста и т.н.
* Увеличи мъничко интервала между храненията, нека да се почувства гладна.
* Слагай я да се храни с теб или със семейството, нека е на масата с 'големите'.

___________________не мога да дам цяло пюре за 2 дни и трябва ли да хвърля остатъка на 3 ден???

Може да го замразиш.
Не е най-добрата идея, но няма проблем да се съхрани.

Зеленчуковото пюре има трайност 3-4 месеца във фризер.
Зеленчуковото пюре с месо има трайност до 2 месеца във фризер.


120-130 г са добро количество за възрастта. Може да увеличиш още малко количеството, без да се притесняваш:
1. Първото и най-важно условия е достатъчно количество кърма – кърменето е чудесно.
2. Ако първо се предлага мляко, после твърда храна, количеството твърда храна няма значение. Кърменето на поискване е достатъчно често, така че пюрето и кашата винаги се предшестват от кърмене.
3. Зеленчуковите пюрета не са много калорични, кашата с плод – също. Наддаването на тегло е комплексен фактор, количеството твърда храна влияе най-малко на този етап.

Царевичната каша може да се вмести между пуешкото и броколито, за да има разнообразие и възможност за редуване на зърнените храни. Може и преди/след пилешкото. Става и още един вариант - да дадеш царевица в пюре за 3-4 дни (от 7 месец може), а после да въведеш царевичната каша по-бързо, защото вече са давани два вида каши и е въведена царевицата като нова храна.


Месо - всеки ден или през ден:

Може през ден – това е традиционен подход според българските педиатри.
Може всеки ден – повечето схеми на захранване препоръчват месо всеки или почти всеки ден.

Например месото в готовите пюрета за захранване е разчетено точно за всекидневен прием. В този смисъл не е малко, както често се коментира.

След 10-12 м. месо се предлага поне 5-6 пъти седмично. Дотогава:
- редува се през ден по-голямо количество
- дава се всеки ден по-малко количество


Направо си питам кое като сок е нормално да предлагам на 3 1/2-4м бебе, което е кърмено на поискване и не пие вода?

А каква според теб е ползата от сока?
Още повече, че имаш опит с още едно детенце и виждаш колко се е променило качеството на сегашните бебешки млека и храни в сравнение с преди, колко често вече се срещат алергиите при малки деца и т.н.

Отговорът на въпроса ти: Кърма. АМ.
Никъде, ама никъде няма официални препоръки да се захранва преди минимум 4 месеца.  
Освен в учебниците на педиатрите отпреди 20-30 години.
Даването на нещо, различно от мляко, е захранване.
Даването на сок е захранване.

Бебешките храни (пюрета, каши, сокове) са за възраст след 4 месеца, като това обикновено означава 4 навършени т.е. от началото на 5-ти месец. Забранено е да се произвеждат храни за бебета под 4 месеца, включително сок. И има защо.

И още нещо:
* Ако детето свикне със сладкия вкус на плодовете и соковете, после трудно ще приеме зеленчуците и кашите.
* Проблемите със стомаха вследствие на ранно и неправилно захранване, особено с агресивни храни като сокове, се проявяват в ранна юношеска възраст.
* Морковите са най-нитратните зеленчуци, след цвеклото и спанака; черешите са сред 12-те най-пестицидни плодове.
* Избутването на храна или сок е инстинкт за самосъхранение. Изобщо не е задължително да е свързано с харесване и нехаресване на вкусове.

По-добре оризова каша на 4 месеца, отколкото сок.  
Таткото може да помага с лъжичката.

Вместо ти да се извиняваш на педиатъра, нека тя се извинява, че те напътства да си гледаш детето с методи отдавна отречени и забравени в съвременното детско хранене…




... да продължа ли с морковчето или да сменя с друг зеленчук или може би направо да мина на безмлечна оризова каша?
Оризовата каша е добро решение, особено за по-чувствително и проблемно стомахче.
Хубаво е да се дава поне седмица за начало. Втората нова храна може да се включи за 5-7 дни.

Алергичната реакция обикновено се проявява до 3 дни след първия прием на храна, но неразположенията на стомахчето, свързани с все по-голямото количество храна, могат да се проявят и след 5-6 дни. Храносмилателните ензими имат нужда от време да свикнат с храната и да я обработват правилно.

От кога мога да давам млечни каши?. Кърмя на поискване, не съм заместила хранене
Когато решиш - за разнообразие.
Докато кърмиш достатъчно (за деня и преди/след хранене), няма нужда от млечни каши.

1.мога ли да дам на бебка зеленчуково Пюре от тиквички и царевица ... давала съм картоф,тиква,морков,тиквички,карфиол
2.какъв е редът на въвеждане на кашите?Въвела съм само оризова каша и днес мисля да купя на HIPP-елда и плодове.

1. Може. Въвеждаш един нов продукт, точно както трябва да бъде на този етап от захранването.

2. Може елда, но зависи какви са плодовете. По-добре да са въведени преди да се даде кашата.
Или първо предлагаш чистата каша от елда, после плодовата.
Няма стриктен ред за въвеждане на кашите според вида на зърната - избираш този, който е най-удачен за детето и начина му на захранване.

оризова каша -> кафяв ориз -> елда -> царевица -> просо -> киноа, амарант
оризова каша -> елда -> царевица -> просо -> киноа, амарант
оризова каша -> елда -> просо -> царевица -> киноа, амарант
оризова каша -> царевица (нишесте) -> елда -> просо -> киноа, амарант

Оризовата каша е добра за начало. След нея може каша от пълнозърнест ориз, но това е удачно, ако се дават домашни каши - заради асортимента на готовите каши. В случая кафявият ориз се въвежда за няколко дни, защото все пак е пълнозърнеста, нелека храна.

Елдата е добро продължение. Не е тежка за захранено дете, не е сериозен алерген, регулира стомахчето, добавя още желязо и важни белтъчини. Може да се редува равностойно с ориза.

Царевицата не е толкова ценна - няма важна хранителна стойност и не е безобидна откъм алергии. Ако не е в голямо количество или е под формата на царевично нишесте, може около 6-7 м., иначе около 8 м. Може да се въведе преди просото защото често присъства в състава на готови пюрета или за да се предлага многозърнеста каша или кисел за разнообразие.

Просото не е съвсем леко за храносмилането, но се приема сравнително добре и има отлична хранителна ценност. Може да се включи през 7-8 м., евентуално малко преди това като съставка на каша или като заместител на ориза в зеленчуково пюре. Добре се съчетава със зеленчуци, особено такива с повече желязо, не само като самостоятелна каша.

Киноата има отлични хранителни качества, по-добри от тези на останалите зърнени храни по няколко показателя. Освен това не е типичен алерген. Не е задължително да се бърза с нея – когато детенцето напредне със захранването, например около 9 м., тогава може да се включи като самостоятелна каша и да се използват хранителните ѝ предимства. Преди това по-важни остават класическите зърна (ориз, царевица и т.н.) и успешното им включване им в менюто. След това вече може да се разнообразява с различни зърнени храни и комбинации.

Амарантът се въвежда подобно на киноата – може да бъде едно от безглутеновите зърна, но може и да се даде след въвеждането на глутена с цел по-богато хранително меню. Амарантът е след киноата като хранителна ценност.

   



Киселът не е най-пълноценната храна на зърнена основа.
Но има своите ползи.
Може да се дава за разнообразие, примерно 1 път седмично.

---------------------------------------------------------

Киселът в началото на захранването:

1. Щади храносмилането.
Нишестето/киселът е подходящо за хора с чувствителна храносмилателната система: то е част от диетите, които щадят стомашната лигавица. Чистото нишесте не е нито химически, нито механичен дразнител за стомаха.

2. Само за разнообразие.
Киселът е алтернатива на кашите в началото. След въвеждането на глутена киселът има добри заместители. Друга причина да се предлага от време на време като следобедно хранене е например когато обедните зеленчуци са били по-тежки и по-целулозни.

3. Млечно-плодово хранене.
Киселът се приготвя наполовина с плодове и ако се добави кърма/АМ (след като се свари възможно най-гъста консистенция), всъщност се получава млечно-плодова каша с полезна хранителна стойност. Без захар.

4. Достатъчно калории.
Като храна киселът е еквивалент по енергийна стойност на кашата т.е. може да бъде заместител, защото е също толкова хранителен откъм въглехидрати.

5. Недостатъчна хранителна ценност.
Нишестето няма витамините от В-групата на зърнените каши, особено пълнозърнестите. Друг недостатък са добавените витамин в готовите каши, както и целулозата и естествените витамини и минерали на домашните пълнозърнести каши.

6. Въвежда се царевица.
Царевичното нишесте е добър начин за въвеждане на царевица около 7 м. Иначе царевицата не е лека за храносмилането, нишестето е щадящ вариант за включване на царевицата.

---------------------------------------------------------

Кисел = нишесте + мляко + плод
Идеята е да се предложи плодово-млечно хранене с достатъчно калории.

Съставки
нишесте = царевично натурално (без глутен), пшенично натурално (с глутен), без аромати, без оцветители
мляко = кърма (прясно изцедена или замразена), АМ, прясно мляко, сухо мляко
плод = пресен пасиран, от пюре
захар = нежелателна (внася още калории, но разива ненужно вкус към сладкото и уврежда зъбите)

При кърмаче
[нишесте + вода + плод] + кърмене 30-60 мин. преди/след хранене
[нишесте + вода + плод] + изцедена кърма към готовото охладено нишесте


Приготвяне

Вариант 1:
Нишестето се вари с вода.
След като се охлади до температура за ядене се добавя пресен пасиран плод или плодово пюре.
Ако се добавя кърма, нишестето се приготвя максимално гъсто (например в съд с незалепващо покритие), за да поеме повече кърма.
От ензимите на кърмата се втечнява до няколко минути.

Вариант 2:
Пресните плодове са варят леко в повече вода.
След това се добавя нишестето, размито в малко студена вода, и са вари до готовност.
Този вариант в удачен, когато детенцето все още не е захранено със сурови плодове и не се предлага готово плодово пюре.
Може да се добави кърма.



Количество пюре
Количеството е добро за възрастта – за 8 м. обикновено се препоръчват около 160 г на едно хранене, а след 9 м. около 180-190 г. Тези норми са съобразени с обема на стомахчето на теория и честотата на хранене, но все пак всичко е много индивидуално. 120-140 г са достатъчни, още повече. че допълваш с мляко.

Количество мляко
Млякото се набавя с 4 млечни хранения, плюс нощното кърмене. Това би трябвало да покрива минимума, а може би сте в нормите. Засега няма повод за притеснение. Ако обаче махнеш постепенно кърменето, само АМ в храната няма да е достатъчно. Можеш да добавяш АМ в обедното пюре, но ще трябва да се дава отделно мляко поне сутрин и вечер, плюс 2 пъти в храната. След 1 год. млечният режим може да се промени, в зависимост от това колко често се храни детето и какви други млечни храни приема.

Преминаване към АМ
Можеш да пробваш да предлагаш АМ с чаша или шише с накрайник.
За начало може да се смеси с кърма, като за 2-3 дни намаляваш кърмата са сметка на АМ. Това е полезен трик да се приучи едно активно кърмаче да приеме млякото по-лесно. Ако отказва АМ, предлагай го във времето, когато вече е гладна – не звучи добре подобен подход, но често помага да се възприеме вкуса на АМ. Тази тема за вкуса на АМ и кърмата може да бъде от полза, но пък дано преходът премине плавно и безстресово.

   
Единствено и само обрив най-често не означава алергия или непоносимост към храна.
При алергия обикновено са налице поне 2 признака.
Има разлика в симптомите при алергия към храна и непоносимост към храна.

Другите признаци освен обрива, по които се разпознава една действителна хранителна алергия или непоносимост, са разделени на 3 вида:
1) свързани с дихателната система
2) свързани с кожата
3) свързани с чревната и храносмилателната система
==> При реална хранителна алергия са налице прояви от поне 2 различни вида или поне 2-3 прояви от 1 вид.

Пример за признаци от 1-ия вид: течащ нос без видима причина, кихане, кашлица и др.
Пример за признаци от 2-ия вид: ситен обрив, суха кожа на бузките, тъмни кръгове под очите и др.
Пример за признаци от 3-ия вид: стомашни болки и подуване, повръщане, диария със слуз, запек и др.

--------------------
Много често всяко петънце и пъпчица се свързват с хранителна алергия или непоносимост, а причините най-често са свързани със специфичната физиология на тази възраст или съвсем прозаични причини – изпотяване, реакция към слънцето или замърсена вода, претопляне, нестабилна терморегулация, мръсни ръчички, отминал прием на Панадол или считани за безобидни неща като витамин С, неподходяща козметика, състава на конкретна марка храна  и т.н., и т.н.

Според едно специализирано проучване (University of Portsmouth/31.01.2008 г.) се оказва, че родителите са склонни да набеждават всеки обрив, зачервяване или екзема за алергия или непоносимост.

А реалността е друга. От изследваните 800 бебета в рамките на 3 години, за 1/3 от тях родителите считат, че имат непоносимост към храна. Но само 27 се оказват алергични към храна, като те са част от всички близо 60 деца, които изобщо развиват някаква алергия на даден етап (за възрастта 6-36 м.)



При обривите от претопляне пъпчиците са ситни, ясно различими една от друга. Могат да бъдат навсякъде по тялото, особено около вратлето, гърдите и гръбчето, но рядко само по бузките или лицето например. Понякога изчезват по-бързо, понякога по-бавно.

При обривите от хранителна алергия/непоносимост пъпчиците са ситни, подобни на тези при претопляне. Но за разлика от тях, те по-скоро се сливат по няколко в малки петънца. Тези петънца могат да бъдат почти незабележими или по-ясно различими и леко червеникави. Самата кожа около пъпчиците е по-суха (при изпотяване е по-скоро нормална). Освен това само обрив не е признак за хранителна алергия/непоносимост, трябва да има и друг признак - тези признаци обаче невинаги се разпознават лесно при по-леките форми на реакция.




   

Кога месо
Месото се въвежда около 1 месец след началото на захранването (според европейските схеми) или около 2 месеца след това (според американските схеми).

Какво месо
За начало може всяко месо, което отговаря на две условия:
- крехко
- без мазнини
В повечето схеми на захранване като първо месо се посочват равностойно: птиче (пиле или пуйка), телешко, агнешко. Заешкото почти не се среща. На следващ етап се включва риба, свинско, бройлер или някои от червените видове месо.

Ред  на въвеждане
Редът на въвеждане няма значение или пък зависи в голяма степен от местните традиции. Препоръката да се започне с бяло птиче месо е по-скоро в смисъл да се започне с някакво крехко месо, без мазнини.

Пауза между видовете месо
Между първите 2 вида месо е добре да се направи пауза от около 20 дни или 2 седмици. Веднъж включено в менюто, месото се счита за въведено. Обаче тъй като е възможно детенцето да направи някаква реакция към състава на самото месо например, добре е да се въведе по класическото правило 3-4 дни. Така се дава и възможност да храносмилането да се приспособи.

Дни на въвеждане
Първият вид месо се въвежда се 3-7 дни. Дозата за 6-8 м. е около 15 г. Най-напред може 2-3 лъжички от готово пюре, после 1/3 бурканаче, после 2/3 в продължение на ден-два-три, после цяло. Може и по-бързо, по преценка. Зависи как ще се разпредели готовото пюре или дали ще се приготви домашно.
Когато се въвежда, месото се дава всеки ден. След това се редува през ден със зеленчуци (и жълтък, когато се въведе).

Колко често месо
До 10-12 м. се редува през ден месно и зеленчуково пюре. След 1 год. е добре месото да се включи по-осезаемо и да се предлага 5-6 пъти седмично.

   
За първата твърда храна изобщо може да се предвидят повече дни – нежното стомахчето трябва да свикне с една напълно различна субстанция от кърмата, да я приеме, да я обработва правилно и съответно да се избегнат обичайните проблеми при захранване като запек, подуване на стомахчето и т.н. Това е също период на адаптация на вкуса на детенцето към нещо непознато.

За видовете или типовете храна (зеленчуците като вид храна, плодовете като вид храна, кашата като вид храна и т.н.) е добре да се въвежда серия от няколко зеленчука, няколко плодове и пр. през период от 2-4 седмици.

   


Преди - да
Причината да се наложи практиката на захранване със сок е следната: преди 20-30 години (когато много от нашите педиатри са получили дипломите си) продължителното кърмене не е било толкова подкрепяно, а изкуствените млека са били много далеч като състав и качества от сегашните АМ. И ако едно дете не получава (достатъчно) кърма и се храни с изкуствено мляко, на възраст 2 месеца това мляко няма нужната хранителна стойност откъм желязо, мазнини, въглехидрати и пр. Затова тогавашните млечни смеси се допълват със сокове и бульони, тъй като това е единственото нещо, което едно бебе на 2-3 месеца може да яде. Вредата от сокове на тази възраст е ясна.

Сега - не
Сега ситуацията е друга: ползите и насърчаването на изключителното кърмене първите 5-6 месеца са безспорни и много популярни. Ако едно детенце е на кърма 5-6 месеца, то няма нужда от допълните калории и витамини на сока. Кърмата е изключително балансирана и достатъчна като състав. От 6 м. нататък детенцето вече е физиологично готово да приема твърда храна, вкл. плодови пюрета. От 8 м. може и пасирани пресни плодове. А плодовете имат по-важна хранителна ценност от соковете (заради фибрите, пектина, повече витамини и пр.)

Сок 6-12 м.
Соковете съвсем не са забранена храна за периода 6-12 м., напротив. Все пак в доста схеми на захранване присъстват като препоръка, макар и в неголямо количество и до един път дневно. Но тъй като в началото на захранването е по-важно детенцето да свикне с истинска твърда храна и всяка негова хапка е ценна, за да покрие повишените му енергийни нужди, сокът не е толкова важен елемент от детското хранене за тази възраст.


==> Така логически мястото на сока като продукт с важна хранителна стойност идва някъде около 9-12 м., когато вече не може да бъде за сметка на кърмата или другата храна, а е полезно допълнение към тях. Дечицата вече упражняват дъвкателните си умения и 'тренират' храносмилането с плодове и други храни, така че сокът не може да обезсърчи детето да яде повече твърди храни или да увреди стомахчето му.  

   

Предлагането на каквото и да било, различно от мляко, е захранване.
Даването на сок е захранване.

Сокът има много недостатъци, но не се отрича напълно в началото на захранването на възраст 5-6 месеца , включително от педиатричните школи, които препоръчват осъвременени схеми на захранване. В този случай сокът най-често се предлага като алтернатива на плодовото или зеленчуковото пюре при захранване не по-рано от 5-6 месеца - въпрос на личен избор е с кое да се започне. Освен това сокът се предлага за кратко и се прави сравнителен бърз преход към истинска твърда храна – плодово или зеленчуково пюре. В случая възрастта (5-6 м.) го позволява, в сравнение с едно бебе на 2-3 месеца, което може само да преглъща сок.

По тази логика сокът може да се пропусне като начална храна и да се въведе директно пюре по преценка на възраст 4-6 м. В началото на захранването е по-важно детенцето да свикне с истинска твърда храна и всяка негова хапка е ценна, за да покрие повишените му енергийни нужди - сокът не е толкова важен елемент от детското хранене за възрастта  преди 8-9 м. Така логически мястото на сока като продукт с реална хранителна стойност идва някъде около 9-12 м., когато вече не може да бъде за сметка на млякото или другата храна, а е полезно допълнение към тях. Дечицата вече упражняват дъвкателните си умения и 'тренират' храносмилането с плодове и други храни, така че сокът не може да обезсърчи детето да яде повече твърди храни или да увреди стомахчето му.


След пуешкото може да предложиш други нови зеленчуци, плодове или зърнени храни.
Следващото месо въвеждаш поне 10-14 дни след началото на захранването с първия вид месо. Може да е заешко, може да е пилешко, няма значение. За втория вид месо са достатъчни 3-6 дни за въвеждане, по преценка.
После следва глутенът. Независимо какво количество глутенова каша е достигнато след няколко дни захранване с глутен, после се предлагат други нови плодове или зеленчуци, а паралелно глутенът плавно се увеличава.  

Може да следваш варианта месо-глутен-месо, за да не се измества назад глутена. Тук в първия параграф има повече подрбоности.

Броколи + месо е отлична комбинация:
- броколито съдържа желязо, а комбинирането на 'растително' с 'месно' желязо подпомага по-ефективното му усвояване
- броколито е богато на витамин С, а това е един от най-важните фактори за по-добро усвояване на желязото

2.   Трябва ли детето да има установен режим, за да се започне захранването?
Твърдата храна се предлага горе-долу по едно и също време, плюс-минус един час.
В началото на захранването няма да е грешно, ако храненето е съобразено напълно с режима на детето. После нещата ще се променят от само себе си и детенцето ще подскаже кое е най-добре за него.

4. Когато се въвежда нов продукт - дава се малко от него и после вече въведен - например лъжичка зеленчук преди/в оризовата каша?
Нов продукт се въвежда по няколко начина:
- 1 лъжичка нов зеленчук към въведен, после 2 лъжички нов за сметка на по-малко количество въведен и т.н. (предимство: така детето приема по-лесно новия вкус)
- първо се дава 1 лъжичка нова храна, после се дохранва с въведената (предимство: така детето усеща чистия вкус на новите храни)
- дава се 1 лъжичка нова храна и се дохранва с мляко, после 2-3 лъжички плюс мляко и т.н. (предимство: така се въвеждат храни, които трудно се комбинират с въведените, или се включва второ хранене за деня)

5. Какво приблизително количество каша/пюре да достигна без заместя храненето, но все пак да е достатъчно?
Зависи от детето, най-сигурният начин е първо да се дава млякото, после пюрето.
Няколко лъжички през първите 2-3 седмици са достатъчни; за възраст 6-7 м. са достатъчни до 150-160 грама.

6. Колко време след началото на захранването е нормално да въведа второ хранене
2-ро хранене = втори месец от захранването




Оризова каша - седмица.
Първата високовъглехидратна храна действително може да предизвика запек или тежест в стомахчето, ако се въведе прекалено бързо. Стомашните ензими се настройват към новия тип храна, след зеленчуците и плодовете.




   
Съвсем правилно си преценила.
Месото е важно, през 8 м. трябва да се включи.  С него най-лесно се внася нужното желязо, което е и по-лесно усвоимо от това в жълтъка. Освен това месото е слаб алерген и няма причина да бъде отлагано.
Глутенът също няма повод да бъдат отложен сметка на жълтъка – при здраво, кърмено, необременено дете 6-7 м. е напълно подходяща възраст за глутен. Освен това така се осигурява по-разнообразно и съответно по-лесно хранене със зърнени храни.

месо --> глутен --> жълтък

Може през ден месо и жълтък.
Може всеки ден или почти всеки ден месо, а жълтък 2-3 пъти седмично.
И двата подхода се препоръчват. Първият е типичен за българския начин за захранване, но пък се дава повече месо на един прием. Вторият разчита на по-редовен, но по-умерен прием на месо. Примерно готовите пюрета са съобразени с този начин на захранване.

Трето хранене може да се включи между 8 и 10 м., когато детето е готово.
Може да е закуска (може пак нещо зърнено), но може и междинно хранене с плодово пюре сутрин или привечер, ако детето още не е готово. После се добавят зърнени към плодовото пюре и става основно хранене. Няма проблем да се дават зърнени храни два пъти дневно. Или пък сутрин постепенно се включват зърнени храни с нещо млечно, а следобед или привечер остават каша с плод. На 9-10 м. кашата привечер може да се замени с нещо зеленчуково или да се редуват.

Схемата е много добре.
Как ще са наредени храните по групи зависи от много фактори – и местните традиции, и сезонността на зеленчуците и плодовете, и индивидуалните особености на детето.
Дните също са добре разчетени, особено в случая на алергично предразположение – както през първия месец, така и през втория. След 9-10 м. бързо могат да се въведат достатъчно храни; в началото на захранването разнообразието не е приоритет, важното е да се покрият основните групи храни (зеленчуци, плодове, зърнени, протеини и т.н.)

Зеленчуци - каша -  плодове е много разумен вариант.
Предимствата са няколко:
- започва се със зеленчуци (които не са сладки)
- после идва ред на месото (актуалната тенденция е да не се отлага много)
- добавят се зърнени храни за калоричност, разнообразие и включване на второ основно хранене (не е задължително да се бърза с кашите)
- между 7 и 8 м. могат да се включат директно пресни плодове (ябълка, круша, банан)

* Млечни = 9 м. е напълно подходяща възраст за дете без алергии; може да се почака още малко във вашия случай, но могат и да се въведат преди 1 год., ако детето не е проявило някакви специфични проблеми.
* Кайсии и праскови = слаб алерген. На пюре може още на 6-7 м., пресни от 8-9 м. нататък, най-вече според сезона. Щом са обелени, няма проблем. Кайсиите не са в списъците с топ-алергени в ранна детска възраст, има други далеч по-алергизиращи плодове…

   


---------------

Редът на въвеждане на плодово или зеленчуково пюре няма определящо значение. Важното е да се осигурява достатъчен прием на мляко в периода на захранване и до първата година.

Според доста схеми на захранване може да се започне равностойно с плодове или зеленчуци, на възраст поне 4 месеца, най-добре около 6 месеца. Хубавото в повечето от тези схеми е, че изборът е оставен на родителите т.е. отчитат се индивидуалните особености на детенцето. Другият вариант е каша, която се препоръчва като първа храна най-вече в американските схеми на захранване – защото е нискоалергенна и сравнително безпроблемна храна.

Сокът е спорна тема в захранването. Наистина има много недостатъци - но обективността изисква да се отбележи, че не се отрича от повечето педиатрични школи в началото на захранването на 6 месеца (вкл. от такива, които препоръчват осъвременени схеми на захранване). В този случай сокът най-често се предлага като алтернатива на плодовото или зеленчуковото пюре при захранване не по-рано от 5-6 м. - въпрос на личен избор е с кое да се започне. Освен това сокът се предлага за кратко и се прави сравнителен бърз преход към истинска твърда храна – плодово или зеленчуково пюре. В случая възрастта (5-6 м.) го позволява, в сравнение с едно бебе на 2-3 месеца, което може само да преглъща сок.

По тази логика сокът може да се пропусне като начална храна и да се въведе директно пюре по преценка на възраст 4-6 м. В началото на захранването е по-важно детенцето да свикне с истинска твърда храна и всяка негова хапка е ценна, за да покрие повишените му енергийни нужди - сокът не е толкова важен елемент от детското хранене за възрастта 6-9 м. Така логически мястото на сока като продукт с реална хранителна стойност идва някъде около 9-12 м., когато вече не може да бъде за сметка на млякото или другата храна, а е полезно допълнение към тях. Дечицата вече упражняват дъвкателните си умения и 'тренират' храносмилането с плодове и други храни, така че сокът не може да обезсърчи детето да яде повече твърди храни или да увреди стомахчето му.

Тази неадекватна препоръка за сок и захранване на възраст 2-3 м. е свързана пряко с факта, че преди качеството на изкуствените млека е било крайно незадоволително (плюс факта, че не се е подкрепяло толкова активно кърменето). Съответно единственият начин остава да се вкарат отвън витамини, минерали и т.н. чрез сокове и пюрета. Сега при качеството на всички марки АМ (или при кърмене) няма никакъв смисъл от нещо друго - млеката са наистина добри. Другата храна само ще създаде проблеми преди възраст 4-6 м.


ЗЕЛЕНЧУЦИ
За
- имат по-неутрален вкус (в сравнение със сладките плодове)
- слаб алерген (картоф; тиквичка; тиква; морков)
- разнообразен витаминен и минерален състав
- колкото по-рано се въведат, толкова по-лесно се възприемат
Против
- зеленчуковата целулоза е сравнително тежка
- някои дечица ги възприемат по-трудно заради вкуса

ПЛОДОВЕ
За
- имат сладък вкус като млякото и това прави прехода по-лесен
- подходящи са само нискокиселинни плодове - напр. банан или авокадо
- бързоусвоими захари, добра калоричност
Против
- плодовите киселини са сериозен проблем за нежното стомахче, дори в по-късна възраст
- детето може да изгради предпочитание към сладникавия вкус
- не могат да заместят хранене

ОРИЗОВА КАША
За
- слабоалергенна
- щадяща за крехкото храносмилане
Против
- кърмата/АМ са богати на въглехидрати и няма нужда първите храни да са житни
- не толкова разнообразен витаминен и минерален състав
- евентуално може да запича

   





   
Кашите са източник на:
- калории
- разнообразие в менюто
- важни витамини от В-групата и някои ценни минерали
Добре е вече да присъстват в менюто, въпреки доброто наддаване на тегло. Освен това детенцето се движи все повече, а само зеленчуци, плодове и месо няма да са достатъчни, за да покрият завишените енергийни нужди и изключително ускорения растеж до 1-годишна възраст.

Кашите могат да се дават за самостоятелна закуска, може към плодовото пюре. И двата начина са правилни. Ако смесваш с плодово пюре, реално се дава 1/2 доза каша, така че няма повод за притеснение от прекалено наддаване. Опитай и детето ще подскаже кое му харесва и за кой вариант е готово. На 8 м. плодовете не са основно хранене.



Жълтъкът може да се дава на друго хранене, не е задължително да се редува през ден с месо. За детенце на 10-11 м. спокойно може да се включи на закуска или към следобедното хранене. Редуването се отнася за по-малка възраст и е по-скоро практика от старите схеми на ранно захранване. Достатъчно е месото и жълтъкът да се вместят в две различни хранения за деня, няма проблем за дете над 10 м.

Щом да въведени зърнените като тип храна, може да вместиш друг вид зърна между двата вида месо, или нов плод, или каквото друго прецениш, стига да не е 'особена' храна. Редът и дните за новите храни е ок.

   





В самото начало на захранването няма нужда от мазнини – маслото е с краве белтък, зехтинът е тежък за стомахчето. Около 7-8 м. може да се добавя мазнина – краве масло (ако прецениш, че е подходящо; все пак има схеми, в които се препоръчва преди 7-8 м.) или зехтин (много полезен вид ненаситена мазнина, но пък не е лека за чувствително храносмилане).

Мазнините са много важни, постепенно се включват в менюто олио, масло, зехтин в желания ред. Дневните нужди от мазнини се покриват от мазнините в пълномаслените млечни продукти (кърмата също е такава), месото, добавеното в храната растително олио и/или маслото.




Кашата е направена нарочно с неутрален вкус, особено кашата за захранване. Вкусът и обонянието на едно незахранено бебе няма нищо общо с тези на възрастен – те са много чувствителни, нежни и недоразвити.

Вкусът на един възрастен е притъпен от консумация на солено, подправки, силни храни и напитки през годините. Безвкусната храна за възрастен е напълно приемлива за едно бебе. По-силно изразеният вкус и аромат на една храна могат да бъдат причина за отказа й, въпреки че кърмачетата 'познават' вкуса на различните храни през кърмата и се предполага, че по-лесно привикват с тях.

По-скоро детето може да се дразни от самата консистенция, от лъжичката, от храната и храненето изобщо. Нормално е за втори ден захранване. Каша с круша или друг плод е добра комбинация. Продължавай да предлагаш по 3-4 лъжички, няма нужда да се увеличава количеството засега, след седмица или повече ще свикне. Важното е детето да няма позиви за повръщане, да се дразни, да се ядосва. Смръщената физиономия и отдръпването от храната е нормална реакция в самото начало на захранването.




Цвекло = възраст поне 7-8 м.
- Определено е за по-късна възраст. На 6 м. има други, по-важни зеленчуци от гледна точка на витамини, фибри и пр.
- Цвеклото има силно изразен разхлабващ ефект, дори в малко количество може да провокира активна перисталтика, особено за едно неукрепнало храносмилане.
- Обикновено се включва около 10-12 м., но може и около 7-8 м. в детско пюре.

Спанак = възраст 10 м.
- Доста тежък зеленчук, с много целулоза.
- Зелените листни зеленчуци се препоръчват поне след 9-10 м., въпреки че има готови пюрета за доста по-ранна възраст.
- Спанакът не съдържа нищо, което да не може да се набави от други зеленчуци, освен това не е толкова богат на желязо.

Кайсии, праскови = 6-7 м.
- Спокойно могат да се дават под формата на пюре от тази възраст.
- Не са начело на списъците с храни-алергени.
- Няма причина да се отлагат при здраво, неалергично дете.
- Много полезни плодове.

Овесена каша
- За първоначалното въвеждане на глутена може да се отделят повече дни.
- Важното е да се включи бавно и да се дава редовно през първия месец.

Оризова каша
5 дни са добре за оризова каша, ако няма да достигаш пълната доза. Спокойно може да я смесваш и с зеленчуци, и с плодове. Ако искаш да достигнеш пълната доза възрастта и ако детенцето е съгласно, може да предвидиш 6-7 дни, за да може стомахчето да свикне с високовъглехидратна храна като оризовата каша.

Плодови сокове
- По-добре пресни плодове до 9-10-месечна възраст вместо сок т.е. докато детето си изгради по-стабилни хранителни навици.
- Предимствата на плодовете са:
1) регулират стомаха, защото съдържат фибри
2) насърчават детето да дъвче
3) учат детето какво е твърда храна
И трите причини са еднакво важни за началния етап на захранване.

Други храни
- Грахът се счита за алерген, но 8-10 м. е добра възраст. Избягва се най-вече при деца с АБКМ, иначе няма смисъл да се лишава детето.
- Доматът трябва да е термично обработен.
- Пшеницата може да се отложи, 3 вида други глутенови зърна за 1 месец са напълно достатъчни.


Жълтък и месо не се дават заедно т.е. в едно хранене.
Но могат да се дават заедно в рамките на деня – едното за обед, другото за закуска или вечеря.

След 10-12 м. месото се дава поне 5-6 пъти седмично, това са препоръките и на СЗО.
Жълтък и цяло яйце се дават 2-3 пъти седмично, като не се редува с месото, а се включва в отделно хранене.
На тази възраст се редува месо/риба или месо/бобови.




   
А моя педиатър ми каза да не давам още зелени храни
Зелените листни храни (спанак, коприва, маруля и подобни) са нож с две остриета. Най-добре е да се дават след 10 м.

Бобовите (грах, зелен боб) може около 7-8 м. Протеините им са много ценни и ако няма проблем със стомахчето или млечна алергия, те са много ценна част от менюто.

Зелените подправки се започват около 8 м. Няма смисъл по-рано рано – няма нужда от прекалено овкусяване на храната, могат да бъдат алергени и др. Магданоз или копър в символични количества може и мъничко по-рано. Целината е алерген!

Зелените и жълтите на цвят зеленчуци са за предпочитане пред червените в началото на захранването – примерно червените чушки се дават след зелените; доматите са след 8 м. Има теории за алергенността на червените плодове, но са доста спорни и не са универсални, зависи от самите видове плодове или зеленчуци.


Докато захранвам с тези грутенови продукти, които трябва да се дават поне един месец редовно, с нищо друго ли не се препоръчва да се захранва?
Да речем през 12-те дни на овесената каша не мога ли в последните 4 дни да въведа някой плод или зеленчук?

Можеш. Глутенът го въвеждаш плавно за месец, но през това може да вкарваш други нови храни (зеленчуци, плодове, месо и т.н.).


Колко време след пуешкото трябва да се изчака?
Щом пуешкото е второ въведено месо, следващата нова храна (вкл. глутен) се дава по стандартната схема след 3-6 дни.

Овесената каша всеки ден в продължение на колко време да я давам?
Даваш я примерно 6-10 дни, след това продължаваш с друга нова храна или друга глутенова храна. Междувременно даваш овеса и/или друг глутенов продукт максимално често, докато мине месец.

И понеже наш момък ходи на ясла вече и съответно яде там на обяд и следобяд, мисля да почна да му давам закуска.
Рано ли е и подходящо ли е да му давам овесената каша така?
Закуска - на 8-10 м. или когато детето е готово. При активните кърмачета обикновено е след 9-10 м.
Овесената каша е идеална закуска за дете над 7 м.

Дори и между второто месо и глутена ли интервала трябва да е 2 седмици?
Не.



Кога месо
Няма проблем да се въведе още един зеленчук, за да се осигури разнообразие, и тогава да се въведе месо. Вдигането на хемоглобина само с храна става бавно, реално са нужни 2-3 месеца за видим и стабилен резултат. Така че няколко дни по-късно или по-рано нямат значение.

Въвеждането на месо около месец след захранването т.е. в края на 6 м. или началото на 7 м. при захранване на 6 м., е най-често срещаният и най-актуалният подход. Иначе месото би могло да се въведе и сред първите храни, дори преди кашите. Например Ла Лече Лига препоръчват да се започне със зеленчуци или плодове, дори месото може да е първа храна, а кашите идват чак след това в захранването на едно здраво и активно кърмаче.

План за захранване
Идеята за захранване е добра и правилна. Плодовете са нова храна.
Времето за въвеждане е достатъчно, в началото наистина се тръгва по-бавно, но на 11-12 м. ще се чудиш какво ново да въвеждаш. Примерните схеми на стр. 1 са много полезни. Достатъчно е да дадеш 3-4 зеленчука и месо през първия месец, 1-3 вида безглутенови каши и 2-3 вида плодове през втория месец (може и още някой нов зеленчук междувременно), второто и всяко следващо месо се вкарва за 3-5 дни без други паузи и не отнема много време. После смесваш или заместваш безглутеновите каши с глутенови и вкарваш глутена. Жълтъкът може да почака до 9 м., но ако целта е да се включи още една 'желязна' храна, може и през 8 м.

По-ефективно усвояване на желязото
За по-добро усвояване на желязото от месото е добре то да се комбинира с 'железни' зеленчуци, например броколи. Освен това тъмното птиче месо има 2 пъти повече желязо от светлото месо - може да се започне с бяло месо, но после да се премине към тъмно, ако се дава домашна храна.





Глутеновите храни са нов вид храни сами по себе си - примерно ръжта е по-трудносмилаема, пшеницата може да е алерген и т.н. Затова е добре да се въвеждат поне в продължение на 3-4 дни. Освен това зависи от самия продукт, с който се въвежда глутена - някои деца реагират с колики на овесените ядки, други имат нужда от време да приемат консистенцията на пасираните ечемичени ядки и т.н.

Другият вариант е да се дават корички хляб или сухари за гризкане, но за детенце на 9 м. е по-добре глутенът да се въведе целенасочено и в нормални количества (примерно с каша) и да се знае, че действително е въведен.

Не си закъсняла, независимо какво си въвела. Стига да се дава достатъчно мляко и да не липсват основни групи храни от менюто, няма чак такова значение какво е въведено.





   

Зърнени храни
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Просо                     6.8
Елда                       3.9
Ечемик (глутен)     6.0
Овес (глутен)         4.6
Пшеница (глутен)  3.1

- Усвояемостта на желязото от пълнозърнестите храни е доста ниска поради фитатите и фибрите (напр. вареното просо съдържа около 1.0 мг желязо).
- Желязото като добавка (за обогатяване на каши и пр.) е по-ниско усвоимо от желязото от 'естествени' източници.
- Усвояемостта може да бъде подобрена по няколко начина:
  * прием едновременно с витамин С
  * накисване на зърната
  * отделна консумация на продукти, богати на калций


Месо
Съдържание на желязо (мг/100 г):
Телешко месо           3.1
Пуйка (тъмно месо)  2.4
Пуйка (светло месо) 1.2
Пиле (тъмно месо)    1.6
Пиле (светло месо)   1.2

- Желязото от месото (хемовото желязо) се абсорбира най-лесно, за разлика от желязото в листните зеленчуци (нехемовото желязо).
- Желязото от месото се усвоява оптимално при комбинациш с 'железни' зеленчуци.


Зеленчуци (подходящи за 7-12 месец)
Съдържание на желязо (на 1 чаша):
Цвекло                        2.8
Леща (сварена)          6.6
Спанак (сготвен)        6.4
Грах (сварен)              1.2
Броколи (варено)       1.1
Брюкс. зеле (варено) 1.1

- Усвояването на желязото от растителен произход е до 10%.
- Когато се консумират едновременно храни с хемово и нехемово желязо се оптимизира усвояването на желязото.
- Витамин С също подобрява абсорбцията му.


Желязото в просото се усвоява доста неефекитнво – това се отнася за растителното или нехемовото желязо. Обикновено се усвоява около 3-10% от наличното желязо, което се дава срещу името на всяко зърно или зеленчук в дебелите книги.
Желязото в месото е хемово т.е. съществува в друга органична форма, която позволява да се усвои с доста по-малко загуби. За сравнение с растителното желязо, процентът на усвояване на хемовото е средно 40%.  

Няма смисъл да се търсят цифри, които сравняват реалното усвояване на желязото в една или друга храна - това зависи както от начина на приготвяне, съхранение и комбиниране с други съставки, така и от сорта на дадена храна и т.н. За бебета най-важният източник на желязо остава месото, донякъде рибата и жълтъка, защото в малко количество храна е концентрирано добре усвоимо желязо. Зърнените и листните ‘железни’ храни допълват режима, но само с тях е трудно да се поддържа железният баланс на тази възраст. В по-късна възраст може.

   



задължително ли е да се въведе царевица и просо преди глутена?
Не.
Това е редът на въвеждане на познатите видове безглутенови зърна, няма смисъл да се изреждат всичките.
Въвеждаш тези, които считаш за подходящи за вашия режим. Другите после.

нали може някои зърнени да се въвеждата и дават като добавка към зеленчуковото пюре
Да.
Това е чудесен начин да се разнообрази ориза в пюретата и същевременно да се дават полезни зърна.

Смятам оттук нататък да давам новите зеленчуци и плодове по 3-4 дена, но се чудя за кашите
И кашите може по 4 дни.

И кои са по-тежки и опасни (за евентуална алергия) храни
Спанак (целулозен), домат (непоносимост към киселината), цвекло (разхлабва, в умерено количество), целина (алерген, не винаги), череши (газообразуващи), киви (възможен алерген), пълнозърнеста ръж (тежка за стомаха) и др.



Зеленчуци:
- морков, пащърнак, тиквичка, чушка (5-7 м.)
- броколи, карфиол, царевица, праз, зелен фасул (6-8 м.)

Ориз:
Веднъж въведен, оризът може да се дава под всякаква форма.
При пасиране става лепкав, добре е да се пасира с повече бульон от варенето на зеленчуците или с друга течност.
Месото е добре продължение след кашата.

Първото месо може да е:
- пуешко (тъмно и светло)
- пилешко (тъмно и светло)
- заешко
- телешко
- агнешко

Птичето месо се препоръчва често, защото е крехко и с малко мазнини. Не се прави разлика между бяло и тъмно месо - препоръката за започване с бяло месо е свързана по-скоро с изискването да бъде с по-леко и с малко мазнини, но спокойно може да се дава тъмно месо. В готовите пюрета не е означено дали месото е бон филе или от бутчета. Другата причина е, че в бялото месо т.е. по-далеч от костите, се концентрират по-малко от химическите субстанции, с които се отлгеждат бройлерите. Пилешкото се избягва като първо месо само в някои случаи на алергични деца.  

Заешкото рядко се среща като препоръка за първо месо, не защото не е подходящо, а защото е въпрос на кулинарни традиции. Счита се за 'чисто' месо, но не е точно така за промишлено отглежданите зайци.

Телешкото също може да е първо месо, има такива схеми на захранване, макар че по-често се въвежда като втори вид месо след птичето. Ценно е, защото има 2-4 пъти повече желязо от птичето месо.

Агнешкото е леко месо, с ниско съдържание на мазнини. Може да се започне с него под формата на бульон, а след това да се включи сред първите видове месо заедно с птичето и телешкото. Счита се почти единодушно за слаб алерген от различните схеми на захранване.

Купено или от пюре
* За начало е добре да бъде био или от пюре. Има схеми на захранване, в които бройлерите се въвеждат доста късно – ако се дава пилешко, препоръката е то да бъде био, от пюре или домашно.
* Когато се дава купено месо, добре е да се спазвате следните препоръки: 1) дава се бяло месо, тъй като в него отлаганията от различни антибиотици и химикали са по-малко; 2) изхвърля се първата вода, в която е вряло месото, в нея преминава остатъчната химия от месото.
* В една от темите назад бяха обсъждани пилетата 'Дюк', това е хубав вариант за домашно приготвени пюрета.

   



Мазнина в кашите

Добавянето на мазнина в кашите има за цел:
- да повиши енергийната стойност (детенцето расте с много ускорени темпове на 6-12 м.)
- да внесе допълнително мазнини (които са важни за развитието на клетъчните мембрани, мозъка, ретината, нервната система и т.н.)

Може и без мазнина в кашите:
- Стига да се осигури дневния прием на мазнина чрез зеленчуковото пюре например (8-10 гр или ½ до 1 ч.л.)
- Зърнените култури са богати основно на витамини от В-групата, които са водноразтворими т.е. нямат нужда от мазнина за усвояването им.

Подходящи мазнини:
- Всеки вид растителна мазнина е подходяща.
- Може и краве масло, ако е въведено.
- Рапичното олио е препоръчвана мазнина от гледна точка на традициите и местния вкус в Германия, Австрия, Швейцария, Северна Америка.
- Зехтинът е равностоен заместител на рапичното олио - и двете са растителни мононенаситени мазнини.



Магданоз, копър
- около 8 м.
- зелените подправки се считат за алерген (но алергията често не е от типа на хранителната): при липса на алергично предразположение може около 8 м.
- първоначално се въвеждат обработени в лека степен (добавят се 2-3 мин. преди да са готови зеленчуците)
- после в свеж вид
- режат се и се добавят непосредствено преди да се пасира или поднесе пюрето (с цел запазване на витамин С в максимална степен)


... или давате комбинации и без да сте въвели някоя от съставките?

Не се въвеждат отделно мазнините и подправките.
Евентуално и съставки като лук, лимонов сок и пр.
Не се въвеждат отделно различните видове нишесте, ако самите зърна са били въведени под формата на каша или пюре.

Всички други зеленчуци, плодове и зърна се въвеждат отделно в началото на захранването:
1) за да се проследи алергия
2) за да се проследи коя съставка не се понася добре от стомахчето (в случай на болки от новата храна, разстройство и т.н.)

Спанакът е зеленчук, който може да предизвика проблеми точно по втория критерий - има доста фибри, тежък е за стомаха, съдържа доста оксалати, желязото не е толкова много, за да оправдае въвеждането му в по-ранна възраст. Поради тези причини повечето схеми на захранване го препоръчват по-късно, въпреки че има готови пюрета за възраст 5-6 м. Броколи може от 6 м. като малка част от пюрето. Около 8-10 м. е най-добре да се предложи в по-голямо количество. Същото се отнася карфиола.


Цитат на: невенчоУ в Събота, 07 Март 2009, 19:15
... стерилизираните чушки ...
Чудесен вариант.
Могат да се дават по този начин и от по-ранна възраст.
Спокойно могат да се ползват, стига да нямат готови прахчета, аспирин или нещо подобно за стерилизация

Ето какво имам за глутена от Косе Босе:
Като се въведе глутена е хубаво да се дава всеки ден поне 1 месец,за да свикне организма.
Основният проблем с глутена е именно постепенното му въвеждане,а не първия прием.
Дори успешно въведен,глутенът може да бъде проблем и да отключи непоносимост:
-ако се приема в по-големи количества
-зависи с какъв продукт е въведен/овес,ечемик,ръж,пшеница/
Първоначално глутенът трябва да бъде много малка част от общото количество храна.
Може да се отключи непоносимост на доста по-късен етап след въвеждането,както е писала и Ванилия-от 9 до 24 месеца след приема.



   

Мазнините са много важни до 2-годишна възраст:
- участват в изграждането на ретината, мозъка, нервната система, хормоните, клетъчните мембрани, защитната обвивка на вътрешните органи и др.
- подпомагат усвояването на мастноразтворимите витамини (А, D, E, K)
- повишават енергийната стойност (много калории в малък обем, това е важно предвид малкото стомахче и изключително интензивния растеж)

Едно примерно съотношение на мазнините в детското хранене:
* 2/3 ненаситени, от които:
         - половината са мононенаситени (зехтин, рапично олио, авокадо и др.)
         - половината са полиненаситени (слънчогледово олио, риба, ядки)
* 1/3 наситени (краве масло, кокосово масло и др.)

Дневната норма от мазнини обикновено се покрива с храната и кърмата/АМ, плюс добавянето на 1/2 до 2 ч.л. мазнина в пюрето или кашата. Обикновено половината от това допълнително количество е масло, другата половина – някакво растително олио.

Ползата от ненаситените мазниние в ясна, въпреки че пренасищането с някои от тях може да има обратен ефект. Маслото е наситена мазнина, но предвид няколкото ценни витамина в него и калориите е важно за възрастта. Наситените мазнини са ‘лоши’, но само ако се прекалява с тях; те участват в ключови процеси от формирането на организма.


Ескимо и изобщо рибеното масло може да бъде само от полза.
Но съвсем не е задължително да се дава.
Силно препоръчително е в случаите на дерматити и екземи примерно, за по-добър апетити и тонус като цяло и др.

Има някои разлики между продуктите с рибено масло, но не са чак толкова съществени.
Вместо капсули може да се заложи на риба в менюто (тези с омега 3) и други храни (ленено семе, авокадо и пр.)

Морков + мазнина
В морковите концентрацията на витамин А е сравнително висока.
Витамин А има също в спанака, доматите, тиквата.
Извлича се най-добре, ако мазнината се добави по време на готвене - докато зеленчуците се задушават в малко вода например.

8-10 г е количеството мазнина на ден за възрастта до 12 м.
Добре е това количество да бъде разпределено поравно между растителните мазнини и кравето масло, според етапа на въвеждане т.е. 5 г масло и 5 олио на ден. 
Може да се сложи цялото количество от 1 ч.л. зехтин или друга мазнина в едно ядене – или кашата, или пюрето, но може и да се раздели в две хранения.



   
За лъжичките – обемът няма толкова значение, важна е идеята да се захранва постепенно. Водиш се по детето за количеството и това е. В самото начало може да се мери с бебешките лъжички, за да не бърза излишно.

За чушката – счита се за въведена, ако се дава няколко дни поред, дори да е само по няколко лъжички. Проблем с по-голямото количество чушка е не толкова вкусът (децата имат доста различен вкус от възрастните), а фактът, че може да е газообразуващ зеленчук.

За месото и кашите
Може и по двата начина:
1. Въвеждаш един вид месо за 7 дни, после продължаваш с кашите. 7 месеца е добро начало за месо, още повече, че съвременната тенденция е месото да се издърпа малко по-рано.
2. Двете каши ги въвеждаш за 2 седмици примерно. После месо – детето ще е на около 7 м. 3 седмици, не е късно. Следващото месо може да включиш след 14 дни, вече ще сте над 8 месеца, детето е захранено с доста неща, може да се скъси интервала между първото и второто месо.

За количеството месо
Пасирано или накълцано - зависи от детето. До 8-10 м. повечето деца предпочитат пасирано.
Пробвай колко се събира в една формичка за лед.
Може да се ориентираш по следните мерки:

2 к.л. месо (пасирано или ситно скълцано) = 10 г месо
1 с.л. месо (пасирано или ситно скълцано)= 10-15 г месо
10-15 г месо = 1 парченце 2х1 см



Косе Босе моля те да ми отговориш, защото съвсем се обърках. Моето бебе е на 9 месеца и половина.
При въвеждането на нови храни се опитвам да има разнообразие (...) дали е правилно или е по-добре да въвеждам по групи (...)
На 9-10 м. няма смисъл да се редуват стриктно серия плодове, серия зеленчуци и т.н.
Това се отнася за първия-втория месец на захранването – целта е захранването да бъде максимално щадящо за стомахчето, което дотогава е познавало само млякото. След 3-4 месеца захранване и след като са въведени храни като месо и жълтък, по-важното е вече храните да се комбинират правилно, да се дават разумни количества според възрастта и детето и т.н.

… Да смятам ли царевицата за въведена /не пише какво количество за царевичните люспи в кашата/ или е по-добре да я "довъведа" с някое пюре или чиста царевична каша
Царевицата е въведена е, ако си я давала поне 2-3 дни.
Няма значение дали е била като съставка в каша, чиста каша или в пюре.
Можеш да продължиш с царевичен продукт по твоя преценка - само ако е чиста царевична каша, започваш с по-малко.


домашни каши от брашно от елда, от амарант -  колко често могат да се дават
Кашите
Каша може да се дава 1-2 дневно, всеки ден.
Добре е всеки ден да присъства нещо зърнено в менюто, като количеството е горе-долу като това на зеленчуците и плодовете за деня.

След възраст 9-10 м. и след като детето е захранено с глутен, вече могат да се включват почти всички зърна. Можеш да правиш кашите от брашно, но вече можеш да пробваш и само пасирани или намачкани зърна. Примерно просото става доста меко и кашаво при хубаво сваряване; някои дечица могат да го хапват без пасиране на тази възраст; може също да се смеси с пасирани плодове или зеленчуци с цел получаване на смес с малко по-едри частици и насърчаване на дъвкателните умения. Амарантът горе-долу също става. Сварените зърна от елда обаче е по-добре да се пасират заради люспичките.

Брой хранения
Броят на твърдите хранения отговаря на възрастта 9-12 м. От 9 м. нататък започва въвеждането на режим с 3 основни хранения и 1 междинно хранене. При някои деца това се случва по-бързо и по-лесно, докато други (особено активните кърмачета) просто не са готови на тази възраст и започват да се хранят по тази схема едва на 1 год.

Освен броя на храненията, зависи и какво е количеството храна. На 9-12 м. е достатъчно да се дават около 180-190 г на едно хранене плюс кърмене по желание на детето, а на 1 год. се достигат около 200-250 г. Това са съвсем условни числа, които единствено описват идеята детето да се храни често, но с неголеми количества. Във вашия случай очевидно детенцето самичко се вмества в един правилен и хубав режим.

Присъединявам се към другите дами с още инфо за третото хранене:

1-ви месец захранване = 1 път дневно храна + кърмене
2-ри месец захранване = 2 пъти дневно храна + кърмене
после = според детето

"Ако са минали 2 месеца от захранването – може трето хранене за деня.
По принцип с третото хранене няма смисъл да се бърза много, защото това остават основните хранения до 1 год., само се добавят още 1-2 междинни, ако и когато детето желае. Освен това третото хранене невинаги се въвежда лесно при кърмени деца, обикновено по-бавно се отказват от кърменето за закуска за сметка на повече твърда храна. При въведени 3 твърди хранения е по-трудно да се дава достатъчно кърма (дори кърменията да не са заместени), в този случай нощното кърмене е предимство и по-скоро не трябва да се маха."

"На тази възраст [9 м.] може вече да се включи постепенно още нещо като трето хранене. Но зависи от детенцето, може и по-късно. Не е задължително нито закуска, нито по-стабилно хранене, може леко междинно хранене за начало (напр. малко плодове). Само колкото да се пробва дали има готовност и желание, оттам нататък самó ще покаже. Дори да е за сметка на кърмата, броя на кърменията и млечните хранения изглежда напълно достатъчен за възрастта."

"Трето хранене се въвежда през третия месец от захранването – но когато детенцето получава повече кърма, няма смисъл да се избързва с повече твърди храни. 3 пъти твърди храни на ден е достатъчно за тази възраст т.е. 2 основни хранения (зеленчуци и каша) и 1 междинно (плодово пюре). За сравнение: режимът на детенце на 10-12 м. следва да включва 3 пъти твърда храна дневно и нещо леко 1 път дневно между храненията. 
Няма гаранции, че детенцето ще наддава повече с още едно твърдо хранене."



Глутен = края на 6 м.
Глутен = 8-9 м.

Повечето схеми на захранване в Европа се придържат към по-малката възраст. Причината – вероятността глутенът да създаде проблеми е най-голяма до третия месец т.е. преди навършването на 4 м. След тази възраст рискът от проблеми с глутена рязко пада, особено ако детето е било изключително кърмено и все още е кърмаче по време на въвеждането. Съответно няма основания менюто да се ограничава без причина само до безглутенови зърна. Дори има изследвания, че въвеждането след 7 м. също е рисково, макар и не толкова, колкото въвеждането преди 4 м.

Американските схеми препоръчват по-късно въвеждане на глутен. Причината е, че се дава възможност на храносмилането да узрее и да се справи безпроблемно с обработването на глутеновите белтъци. Например в Библиотеката доста статии са превод или препратка към американските препоръки. Като цяло обаче, прекалено отложеното въвеждането на доста храни (включително  на глутена) се счита за необосновано с практически данни и това е една от най-сериозните критики към американските схеми.

Прекалено отложеното въвеждане на глутен при едно алергично необременено дете не се счита за превенция - дори напротив, това може да създаде проблеми. За непоносимост към глутена факторите с най-голяма важност са: 1) наследствеността и 2) липсата на изключително кърмене поне до 3-4 месеца.

За гризкане:
- оризови сухари (внимание за други добавки)
- царевични сухари (внимание за други добавки)

За чесане на венците (обаче невинаги е безопасно при зъбчета):
- парченце краставица, увито и завързано в стерилна марля (децата могат да отхапят парченце дори с голи венци)
- парченце ябълка, увито в стерилна марля
И аз мисля да въведа глутен с овес на Хип 


Кашите са добро решение за момента - оризова каша или на оризова основа. След като даваш оризова каша за седмица примерно, за да се стабилизира стомахчето, после можеш да пробваш оризова с малко елда примерно. Чистата елда не е съвсем безобидна за едно чувствително стомахче. Или оризова с царевица, не си спомням на коя фирма беше. Нишестето също е леко и щадящо за стомахчето, може да се дава само за разнообразие, докато въведеш повече неща.

След това въведи плодове чрез каша – не ги давай като чисто пюре. Като посвикне с тях, тогава пробвай да ги дадеш отделно. Ябълката беше ли добре сварена/задушена и достатъчно сладка, може това да е провокирало неразположението.

А щом реагира на кравето мляко през кърмата, и то по този начин, дали е само чувствително стомахче, търсили ли сте мнението от гастроентеролог или алерголог?

.
* Непълнозърнести или рафинирани зърна: бял/полиран/бисерен ориз, пшеница, ръж, овес; пшенично и царевично нишесте; плюс производните им.
* Пълнозърнести или нерафинирани зърна: кафяв/червен ориз, пшеница, ръж, овес, зърнени ядки (въпреки че са преминали през нещо като рафиниране), елда, киноа, просо; плюс производните им.
* Рафинирани с добавка на фибри: има такива видове ориз и пшенични брашна например.
* С високо съдържание на фибри: кълнове, трици.
* Многозърнести храни: смес от различни зърна и семена, може да са както пълнозърнести, така и рафинирани.

След 1 год. повечето храни могат да се въвеждат за 2-3 дни.
Например първия ден детето може само да опита от даден плод, колкото да се тества алергия, на следващия ден се дават 30-50 г, после 70-100 г. Може да се раздели на два приема, но все пак има значение дали храната е от слабите алергени и дали товари стомахчето.

- Манго може за 2-3 дни, първият ден може да се започне и с 2-3 парченца, защото е слаб алерген.
- Ръж като съставка на друга храна или на нещо тестено може също за 2-3 дни, но ако се дават чисти ръжени ядки или хляб, тогава е по-добре въвеждането да се разтегли в 3-4 дни. Ръжта, особено пълнозърнестата, не е лека за стомахчето, има доста фибри.
- Киноата може да се добави като 1 лъжичка в друга каша, на втория ден 1/3 от дозата, на третия ден пълна доза или в комбинация с нещо друго. Белтъчините на киноата са сравнително лесносмилаеми, подобно на елдата, но все пак не е типична местна храна и е добре да се тества първия ден с малко количество.

Зеленчуците с повече фибри могат да се дават по-внимателно – например брюкселското зеле или пресните зеленчуци като морковите. По-особените храни като белтък и ядки е добре да се въвеждат поне за 3-5 дни. При цитрусите е важно не само първите дни на прием, но евентуална реакция на киселината при по-често предлагане на по-големи количества (особено ако се дават заедно с пресни домати напр.)

* На 6-7 м. плодовото пюре може да се счита за самостоятелно хранене.
* След 7-8 м. плодовото пюре не се счита за основно хранене.

   


Идеята е да не се дават само пълнозърнести или само рафинирани храни.
Няма единодушни мнения какво трябва да е точното съотношението, но все пак най-често се препоръчва редуване.
Ползите от пълнозърнестите са безспорни, но те също товарят по-нежното детско храносмилане.

Не е проблем да се дават през ден или всеки ден овесени и други ядки, детска каша или сварени зърна, те са сравнително леки за стомахчето. Но пък в такива дни е добре да се избягват пълнозърнест хляб, бисквити от пълнозърнесто брашно, тестени пълнозърнести и т.н., особено ако са от пълнозърнеста ръж или с добавка на трици примерно. Другият проблем е, че консумацията само на пълнозърнест хляб или сухари може да е предпоставка за анемия, в комбинация с други фактори. Добре е да се дава и бял, и пълнозърнест хляб.

Захарта се избягва възможно най-дълго. Макар че в схемите за хранене на деца между 1 и 3 год. традиционно се препоръчва определен прием на захари дневно (около 15-20 г), тези захари могат да се набавят както от продукти като мед, конфитюр, бисквити и подобни, така и от плодовете примерно. Бялата и кафявата захар са крайно нежелателни за пряка консумация, но ежедневното набавяне на захари от други източници е много важно, за да функционира мозъка и други глюкозависими клетки.

Сол може да се включи след 1 год. Тя изпълнява някои много важни функции в организма. Важното е да не се надхвърля максималния прием на сол за възрастта, който е до 2 грама.

Хлябът не е задължителен, може да се замести със сухари или други тестени изделия. В менюто за възраст 1-3 год. се появява като допълнителна храна към основното ястие, тъй като внася допълнително въглехидрати - стомахчето все още има доста ограничен обем (между 300 и 400 мл), а детето продължава да расте с много ускорени темпове. Хлябът е един от източниците на сол, които най-често се подценяват. Спокойно може да даваш сухари вместо хляб; от попарата няма смисъл, щом харесва ядките и кашите.

   



* Повечето широко използвани подправки не са хранителни алергени.
* Въвеждането им се отлага за по-късен етап, тъй като могат да дразнят стомаха - не заради алергенния им потенциал.
* Ако се въвеждат преди 1 год. – винаги да е като нова храна и да се следи за реакция. Възможни са индивидуални реакции предвид крехката възраст.
* Някои подправки са алергени по принцип, но не хранителни – например соковете на растението или семената предизвикват обриви при допир, но това не са често срещани случаи.

Разрешени подправки под 1 год.:
- босилек
- джинджифил
- индийско орехече
- копър
- кориандър
- куркума
- лимонова кора
- магданоз
- мащерка
- мента
- портокалова кора
- риган
- розмарин
- червен пипер
- чесън

Проблемни подправки под 1 год.:
- ванилия (да не съдържа алкохол)
- горчица
- канела (спорен алерген)
- къри (понякога алерген)
- лимонов сок или лимонена киселина (по няколко капки може преди 1 год.)
- целина (алерген)
- хрян

Млечните продукти с пресечен белтък (сирене, извара, кисело мляко) могат да се въведат преди 1 год. Белтъкът в маслото също е обработен. Друг е въпросът дали да са от краве мляко.

Пресеченият белтък на сиренето и изварата (получен под въздействието на маята и изваряването на суроватката) е малко по-лесно усвоим от пресеченият белтък на киселото мляко (получен в резултат на млечно-киселата ферментация). Оттук – и редът на въвеждане.

От друга страна, бактериите в киселото мляко имат благоприятно въздействие върху храносмилането, а сиренето като концентриран белтъчен продукт и поради високата масленост не се препоръчва в голямо количество (до 30-40 г преди 12 м.). Оттук – необходимост от редуване на различни млечни продукти, без прясно мляко.

Белтъкът на прясното мляко е с непреработена верига и се пресича в стомаха (под въздействието на стомашните сокове). Храносмилателните ензими в детското стомахче не са достатъчно, за да го преработят безпроблемно, затова е трудносмилаемо и се отлага за по-късен етап.


1. (...) притеснявам се да не би да е недостатъчно това, което получава като мляко детето за цялото денонощие? (...)
2. (...) Мога ли да считам, че съм въвела и пшеничния глутен чрез тези бисквити? Въвеждането на глутен започна точно преди месец. (...)

1. Ако детето има поне 4-5 пъти кърмене за денонощие за възраст 8 м., това би трябвало да му осигурява нужното мляко. Около 9-10 м. не е нужно всяко хранене през деня да е придружено от мляко - ако детето суче активно и хубаво през нощта, това му набавя необходимата кърма и на практика на всяко твърдо хранене съответства някакво количество мляко. Въвеждането на стандартни млечни храни няма значение, те не заместват пълноценно кърмата или АМ, само разнообразяват храненето.
2. Глутенът е въведен. Може и по този начин, идеалните варианти за въвеждане на глутен не са задължителни, нито пък винаги са възможни на практика. Само да добавя, че проблемите с глутена често се проявяват между 9 и 24 м., но това са най-вече случаите с алергична обремененост, липса на кърмене и т.н.

Самата каша може да се съхранява.
Преди хранене се добавят плодовете или млякото.

В началото на захранването действително е добре да се дава храна, приготвена същия ден.
На по-късен етап зърнените и зеленчуковите храни могат да се съхраняват до 24-48 часа, както готовите пюрета.
Добре е да се сложат в плътно затворен съд, с възможно най-малко свободен въздух в него.

... забелязвам ситни пъпчици по вратлето,коремчето и гръбчето ...
Възможно ли е да е реакция към глутена?
Обривът не е типична реакция към глутена. Освен това изглежда по-различно. Лекото неразположение, без други специфични симпотими, също не е.
Причината вероятно е друга, не се притенсявай засега.
Ако прецениш, спри кашата за малко, за да отшуми обрива.

   

Пробвай да добавиш тиква към оризовата каша. По принцип тя е най-безобидна от гледна точка на коликите и фибрите. Ако стомахчето вече е стабилно, би трябвало да се приеме добре. При първия прием може би стомахчето не е било готово, самата тиква в чист вид може да е дразнила повече или да е било по-гъсто пюрето и т.н. След това можеш да пробваш или круша, или ябълково пюре към оризовата каша. Печената ябълка запича, ябълковото пюре по-скоро не. Бананът се счита за запичащ, но не винаги е така. Можеш да пробваш и круша вместо ябълка, сега вече ситуацията е различна. Въпреки че и тиквата, и крушата са въведени, добре е да ги дадеш за няколко дни, за да видиш как се приемат при увеличаване на количеството.

След каша 2 седмици, тиква около 3-6 дни и круша и/или ябълка 3-6 дни, ще е минал месец след новото захранване т.е. вече можеш да издърпаш кашата следобед и да започнеш зеленчуците като обедно хранене. Междувременно може да предложиш авокадо, то съдържа доста мазнини и фибри, които регулират стомахчето.

Материалите на СЗО за захранването са доста общи – обсъждат насоките, принципите, възрастта за захранване, но няма препоръки за конкретни храни, конкретен ред на въвеждане на храните, предимствата на едно или друго захранване и т.н. И няма как да е така, педиатричните препоръки по места зависят от традициите, местните особености и др. С каша за захранва традиционно в С. Америка, Япония, Австралия, някои европейски страни. Преведените статии в Библиотеката за кашите са обикновено от тези географски ширини. Доста от европейските схеми започват с пюрета, кашата остава дори след месото. Ла Лече Лига имат интересни материали за захранването, като считат, че кашата не е нужно да бъде първа храна. Това все пак се отнася за захранване след 6 м. и за безпроблемни случаи.


Сурови плодове
Може след 6 м.
- само някои плодове (банан; авокадо; грозде; пъпеш; ябълка - спорен плод; манго - евентуално)
- не трябва да предизвикват никакъв стомашен дискомфорт

Най-добре след 8 м.
- всички гореизброени могат да се включат и от 8 м.
- суровите плодове са по-силен алерген от термично обработените
- плодовите киселини стимулират двигателната активност на стомахчето (проблемите идват в по-късна възраст)
- суровите плодове съдържат доста фибри (товарят храносмилането)
- в много схеми на захранване сурови плодове се предлагат именно след 7-8 м. (с някои изключения)

Първите пресни плодове, независимо от възрастта, трябва да бъдат нискокиселинни и слабоалергизиращи:
- ябълка (сладка)
- круша (сладка, не много твърда)
- грозде (обелени зърна)
- банан (да не се прекалява с количеството, съдържа хистамин)
- авокадо (съдържа много мазнини, зависи кога и как се предлага)

Избягва се смесването на пресни плодове, поне в началото. Причините са две: за да опознае детенцето 'чистия' вкус на даден плод и за да не се претовари храносмилането поради различната смилаемост на плодовете.

Допълнение за ябълката: в някои схеми се препоръчва сурова, но по-често се среща мнението да е леко термично обработена. Ако е прясно пюрирана, ябълката не е лесносмилаема (заради целулозата и пектина). Ако е под формата на сок, той също може да бъде агресивен за стомаха.

Консумират се до 15-20 мин. след разрязването, почистването и пасирането, след това пресните плодове имат много малко витамини в резултат на окислителните процеси.

Има и научно обосновани теории, че е добре да се предлагат за начало пресни плодове, типични за местните географски ширини, но практиката по-скоро не доказва правотата на тези теории

Праскови, кайсии
- пюре: 6-8 м.
- сурови: 8 м.
- слаб алерген! (в детското захранване не се считат за проблемни мъхести плодове)
- при алергична обремененост: след 1 год.
- ценен витаминен и минерален състав (витамин С, бета-каротин и др.)
- регулиращ ефект (алтернатива на крушите и сливите)
- суровите плодове съдържат пектин (може да дразни нежното стомахче)
- средноцелулозни (не са леки за стомахчето, но най-вече сурови)
- едно наум за плодовите органични киселини в пресните плодове (дори да са видимо зрели и сладки)

кво представлява обезмасленото мляко на прах и защо го има във всички готови млечни каши?

Ако липсва изрично означение и/или млякото не е описано подобно на АМ (с дългите обяснения за съставките на едно АМ), значи е обикновено краве мляко.
Има каши, които съдържат едновременно АМ и обикновено обезмаслено мляко.
Разумният вариант е кашите с неадаптирано мляко да се дават от 8 м. най-рано.

Обикновеното мляко в бебешките храни може да е:
1) Обезмаслено - счита се за по-лесносмилаемо и по-полезно заради добавените ненаситени мазнини, но самият белтък не е преработен. 
2) Пълномаслено - по-близо е до естествения състав на самото мляко, тъй като не преминава през преоцеса на частично премахване на животинските мазнини и добавяне на растителни такива, но белтъкът не е преработен и не отговаря на нуждите от конретен вид мазнини за дете под 1 год.

Разлика между обезмаслено мляко и АМ - в полза на АМ:
1) От гледна точка на алергията и поносимостта от организма:
- белтъкът е обработен (най-проблемният и алергизиращ белтък, казеинът, е в пъти по-малко)
- белтъчините и солите са по-малко (не товари бъбреците)
2) От гледна точка на хранителната ценност:
- обогатено е с важни минерали
- обогатено е важни мазнини
- обогатено е с млечна захар
- обогатено е с допълнителни витамини

   

Храни, към които е удачно да се добавя жълтък:
- в зеленчуково пюре
- в зеленчукова супа
- в зеленчукова каша
- към пресни пасирани зеленчуци като домати, краставица и др.
- в плодово пюре (има такива съвети за злояди деца)

Храни, към които не е удачно да се добавя жълтък:
- не се комбинира с месо в едно хранене
- не се комбинира с бобови храни
- избягва се комбинирането със сирене при възможност (най-вече под 1 год.)


можем да правим елда със сирене и масло като попара, ако не сме въвели още глутена

Това е най-хубавата солена комбинация с елда.
Маслото придава чудесен вкус на елдата, а сиренето пасва отлично.
Елда с малко масло и кисело мляко също е много вкусен вариант за малко по-късна възраст.
Елдата може да се готви като ориз - със зеленчуци или зеленчуци с месо.

Освен елда, същите комбинации стават с просо, киноа, амарант.
Хлябът от попарата може да се замести с всякакви зърнени храни - глутенови или безлгутенови, ядки или брашна.

Риба
12 месец:
- повечето риби са силен алерген
- морската риба е по-силен алерген от речната (херинга, скумрия, сьомга, треска)
- риба тон и скумрия (от консерва) – имат високо съдържание на хистамин
8-10 месец:
- 40% от рибните алергии са към конкретен вид риба, а не изобщо (напр. хек е подходяща риба или всякакво филе)
- съдържа незаменими аминокиселини (повече от месото)
- съдържа полиненаситени мастни киселини (по-лесно смилаеми от животинските)
- рибата съдържа по-малко съединителна тъкан (лека за храносмилането)


Агнешко, телешко, риба – кога?
Месо въведено в 5-6 м. (ранно захранване)
- телешко: 6-7 м.
- риба: 6-8 м.
- агнешко: 7-8 м.
Месо въведено около 8 м. (късно захранване)
- телешко: 9-10 м.
- риба: 10-12 м.
- агнешко: 10 м.
Месо въведено около 8 м. (при алергично предразположение)
- телешко: 12 м.
- риба: 12-18 м.
- агнешко: 12-18 м.


Агнешко, телешко, риба – ред на въвеждане?
Група 1: пуешко; заешко; пилешко - домашно, био или пюре
Група 2: [телешко, говеждо; агнешко; пилешко - бройлер; свинско] + риба

Първо се въвеждат белите меса (Група 1), като редът на въвеждане може да е различен, няма строго правило. Пилешкото може да бъде алерген – за предпочитане е след пуешкото и заешкото (или дори след телешкото). Не е задължително всяко от трите меса да бъде въведено – например в някои схеми на захранване заешкото отсъства, предлагат се само пуешко и пилешко като първи вид месо.
После се въвеждат червените меса (Група 2), редът на въвеждане също не е стриктен. В някои схеми на захранване свинското (крехко и без мазнини) се предлага преди рибата и наравно с телешкото.
Рибата се въвежда преди червените меса или между тях, според етапа на захранване, традициите, вкусовете и/или желанието на детето.


Характеристики на видовете меса и риба
Агнешко
-> Слаб алерген (въпреки че има мнения и за обратното). В повечето източници агнешкото е сред слабоалергенните храни.
-> Възможно е да разхлабва.
-> В някои схеми на захранване (Италия, Белгия) се предлага сред първите видове месо след заешкото.
Телешко
-> Съдържа видово специфичен белтък. Има еднакъв антигенен състав с кравето мляко, сирене и масло – въвежда се внимателно (при АБКМ).
-> Много добър източник на желязо.
Риба
-> Най-често срещани алергични реакции спрямо: мляко, яйца, риба, соя, ядки, целина и т.н.
-> В някои схеми (Англия) се препоръчва по-мазна риба (мазнините са важна част от менюто на растящия организъм)
Дроб (пилешки)
-> Не се възприема като подходяща храна преди 10-12 м. (това е филтърът на животинския организъм за всички отрови, препарати и пр.).
-> Може да се включи в менюто между 7 и 9 м. (Англия, Испания и др.)
Морски дарове
-> Ракообразните са по правило алерген (раци, омари, скариди) - след 2-3 год.
-> Мекотели-алергени: миди, стриди (първостепенните съобразжения за изключване от менюто не са свързани с опасността от алергия)


По темата:
От 10 м. нататък – може и е препоръчително да се предлага месо поне 5-6 пъти седмично.

Относно честотата на предлагане безспорно има разминаване в схемите на захранване, въпрос на местни педиатрични традиции и географски ширини. Но има една обща препоръка: от 10-12 м. нататък в детското меню всеки ден трябва да присъстват месо, риба или яйце. На тази възраст месото може да се предлага 5-6 пъти седмично, риба - 1 път седмично, постно – евентуално 1 път седмично. Жълтъкът не е нужно да се редува с месото, достатъчно е да се предлага не повече от 2-3 пъти седмично.

Количеството за 10 м. – препоръките варират от 25 до 50 г дневно, което се равнява на 2-4 с.л. пасирано или ситно скълцано месо. Различията отново са въпрос на педиатрична школа. Има схеми, които препоръчват по-умерен прием на месо (напр. френските), като тази тенденция се запазва и след 1 год. Други схеми традиционно са по-настоятелни в това отношение (испанските, руските и т.н.).

Пюретата съдържат напълно достатъчно количество месо според някои стандарти и недостатъчно, ако се съпоставят с други.

Видът на месото е другото важно нещо, освен колко често се предлага и по колко. За възраст 10-12 м. е важно да се редуват различни видове месо, тъй като всяко от тях си има предимства в детското хранене. Свинското и агнешкото са напълно допустими и са добро допълнение към птичето и говеждото, рибата също може да бъде добра алтернатива на тази възраст.


Количествата и честотата на предлагане са доста условни, особено от гледна точка на вноса на желязо:
- Тъмното птиче месо съдържа около 2 пъти повече желязо от светлото.
- Телешкото съдържа около 4-6 пъти повече желязо от пилешкото.
- Важно е месото да се комбинира с подходящи зеленчуци, богати на желязо – това подпомага усвояването на двата вида желязо (хемово и нехемово).
- Усвояването на желязото зависи и от фактори като количеството мазнина и как са нарязани продуктите.

От гледна точка на белтъчините/протеините, добър еквивалент на месото са някои бобови храни, например лещата. Ако е въведена на възраст 10 м. и се предлага 1 път седмично или по-рядко, тя може да бъде алтернатива на месото поради високото съдържание на белтъчини (въпреки че те не са толкова добри).


Сега редувам, но не през ден, а през два дни по два дни давам (заради годността на пюретата) ...
... дали е правилно, но пък общото количество месо за седмица напр. си е същото

Правилно е.

Месото може да се дава през ден или на всеки два дни т.е. половината дни в седмицата са месни, другите са безмесни. В случая количеството месо следва да е малко по-голямо, ако се спазват точно препоръките по българската школа.
Другият вариант е да се дава месо всеки ден или 5-6 пъти седмично т.е. възможно най-често. Количествата са по-умерени, готовите пюрета са добри за такъв подход.

Жълтъкът се дава в различно от месното хранене. Може сутрин, може в ранния следобед, може вечер (но след като е въведен по друго време).

Храни, към които е удачно да се добавя жълтък:
- в зеленчуково пюре
- в зеленчукова супа
- в зеленчукова каша
- към пресни пасирани зеленчуци като домати, краставица и др.
- в плодово пюре (има такива съвети за злояди деца)

Храни, към които не е удачно да се добавя жълтък:
- не се комбинира с месо в едно хранене
- не се комбинира с бобови храни
- избягва се комбинирането със сирене при възможност (най-вече под 1 год.)
 

... дадох по малко масло на дребния, в продължение на 5 дена. Май се запече от това
... сирене и ако да, какво е най-подходящо - овче или краве?
... Сирене нормално ли (тип фета) или от тези за деца (тип Кири)?

Мазнините по принцип регулират стомаха, дори разхлабват в началото на захранването. В някои случаи се препоръчват като спомагателен фактор срещу нередовно стомахче.

Кравето сирене е напълно подходящо за здраво, неалергично дете.
Няма проблем да се почне с овче или козе, но съвсем не е задължително.
Ако се сравни хранителния състав - всяко си има и предимства, и недостатъци.
Кравето е стандарт в детското хранене.

Бяло саламурено сирене, добре изкиснато в продължение на поне 24 часа, е отличен избор.
Не се препоръчва в чуждите схеми, защото се счита, че е произведено от непастьоризирано мляко. По оригиналните технологии наистина следва да е така, но по принцип стандартните млечни продукти се правят от пастьоризирано мляко.
Кири също е добър избор, но ако няма хубаво българско сирене, мое мнение. То е по-скоро млечна смес от типа на топените сирена. Просто марка. Кравето бяло сирене също има подходящ състав като съдържание на мазнини и калций.


как да въведа меда, имам предвид количеството и кога мога да го считам за въведен? Като състав кое му е полезното?

Въвеждане - както всяка нова храна. Обикновено реакциите се проявяват доста бързо.
Като дневна доза - не съм срещала много и достоверни препоръки, но до 1 к.л. или около 5 гр дневно е приемливо.

Всъщност в детското хранене медът не се дава с чак такова предимство пред захарта и подобни 'бързи' захари. Много често в схемите се дава като алтернатива на конфитюра примерно, който традиционно не се покрива с предствата за здравослвно хранене.
Предимствата му за деца: лесноусвоима захар; имуностимулант и антиоксидант; много калории в малък обем.

Реалната хранителна ценност зависи много от самия мед.


Момичета как се въвеждаше прясно мляко?

Първо в храна - каша, застройка, крем, палачинка, кекс и т.н.
После - директно за пиене.
Това се отнася най-вече за възрастта непосредствено след 1 год.

При по-големи дечица не е нужно да бъде толкова предпазливо. Но тъй като прясното мляко за директна консумация може да предизвика както разтройство, така и запек, добре е да се пробва каква ще бъде индивидуалната реакция с постепенно увеличаващи се количества в рамките на 2-3 дни.


... как да продължа с овеса - отначало или мога да давам по-голямо количество/пълната доза?
... да продължа с другите глутенови храни една след друга ... При положение, че са пълнозърнести - по колко време да отделя за въвеждането им?
... въвеждайки шпелтата мога ли да приема, че съм въвела пшеницата

Може пълна доза, няма проблем от гледна точка на глутена.
Но конкретно в случая може да е проблем за стомахчето, ако не се с стабилизирало напълно и е било на диета.
Опитай 1/2 или 1/3 първия ден, после ще прецениш.

Пълнозърнести - колкото други храни, 3-6 дни.
Следи се за реакция и се дават достатъчно течности (срещу запек и тежест в стомахчето).
Ръжта може да е тежка за стомахчето; ечемикът е сравнително добре смилаем.

Въвеждане на шпелта = въвеждане на пшеница


Мога ли да използвам кафява захар за 11 месечно бебе или по-добре за начало бяла?
Всъщност няма съществена разлика. В детското хранене захарта си е захар - идеята е да се ограничава. Освен нерафинираната и рафинираната захар, към 'бързите' захари спадат също фруктозата и глюкозата на прах.
Ако все пак слагаш, кафявата теоретично е по-добрия вариант.

Все пак 'бързите' захари са много важни за глюкозависимите клетки, включително мозъка - така че вместо захар може да се ползва мед след 1 год., сушени плодове (накиснати+пасирани или смлени), сироп от агаве и др.
Знаете ли откога  мога да давам черен дроб

Черен дроб
- от хубаво пюре: може около 9-10 м. т.е. предлага се след като са въведени основните видове месо или между последните видове   
- като стандартен продукт: по-добре да се избягва, това е филтърът за лекарствата и цялата химия, която преминава през животинския организъм
- много добър източник на хемово желязо: съдържа 3 пъти повече желязо от телешкото и 5-7 пъти повече от пилешкото

В повечето схеми попада в периода 7-9 м. заедно с основните видове месо, риба, жълтък. Логично е първо да се включат основни видове месо и жълтък примерно, а дробът реално остава малко по-късно.


Модифицирано нишесте
Нишестето е преминало през една или повече химически обработки (окислено, частично хидролизирано и пр.).
Асоциацията с генно-модифицирани храни няма нищо общо.

След тази химическа обработка модифицираното нишесте:
- може да се ползва за сгъстяване
- става по-лесно усвоимо от организма и не е необходима термична обработка на храните преди консумация (за пюрета, каши и кремове без варене и т.н.)
- не вреди, но не е здравословно

... дадох по малко масло на дребния, в продължение на 5 дена. Май се запече от това
... сирене и ако да, какво е най-подходящо - овче или краве?
... Сирене нормално ли (тип фета) или от тези за деца (тип Кири)?

Мазнините по принцип регулират стомаха, дори разхлабват в началото на захранването. В някои случаи се препоръчват като спомагателен фактор срещу нередовно стомахче.

Кравето сирене е напълно подходящо за здраво, неалергично дете.
Няма проблем да се почне с овче или козе, но съвсем не е задължително.
Ако се сравни хранителния състав - всяко си има и предимства, и недостатъци.
Кравето е стандарт в детското хранене.

Бяло саламурено сирене, добре изкиснато в продължение на поне 24 часа, е отличен избор.
Не се препоръчва в чуждите схеми, защото се счита, че е произведено от непастьоризирано мляко. По оригиналните технологии наистина следва да е така, но по принцип стандартните млечни продукти се правят от пастьоризирано мляко.
Кири също е добър избор, но ако няма хубаво българско сирене, мое мнение. То е по-скоро млечна смес от типа на топените сирена. Просто марка. Кравето бяло сирене също има подходящ състав като съдържание на мазнини и калций.

От Косе Босе:
Авокадо
- 6-8 месец (в някои осъвременени схеми на захранване - като първи плод)
- слаб алерген (не е цитрусов плод)
- неутрално действие (не запича)
- сравнително лесносмилаемо (средноцелулозно)
- ценна хранителна стойност (витамини А и С, фолиева киселина, желязо и др.)
- високо съдържание на мазнини – около 24% (важни за растежа през 1-вата година)
- калорично (средно 20 пъти повече от други плодове)
- подходящо при злояди деца (много калории в малко количество)
- при алергично предразположение – доста по-късно (участва в няколко кръстосани алергии)
- комбинира се добре и със солено, и със сладко (има неутрален вкус)

Приготвяне:
- сурово: пасирано или намачкано с вилица (ако е добре узряло, вътрешността е гладка, без нишки и може лесно да се намачка с вилица)
- може върху филийка хляб с друга добавка (съдържа доста мазнини)
- по-леки комбинации с плодове (круша или ябълка; портокал или киви; банан)
- комбинация с млечни продукти (кисело мляко 1-2% и мед; нискомаслена извара; сирене)
- вариант на 'бебешко' гуакамоле (след 12 м.) : авокадо + бланширан домат + капка лимонов сок + малко задушен лук, върху филийка пълнозърнест хляб



   
мога ли да давам първо новата храна, независимо каква е, а после да давам например каша с круша, или каша с тиква?
Примерно, давам утре морков няколко лъжички и после каша с круша?

Може, но стават 3 различни храни в едно хранене, които трябва да се 'смесят' в стомахчето.
Освен това ще се комбинират плодове и зеленчуци в някои случаи, което не е удачно.

Всъщност дечицата имат доста чувствителен и нежен вкус - като се изключат първите и специфичните храни, за които може да е оправдано да се дават в чист вид, след това едва ли е проблем да се въвеждат нови вкусове в смесена храна.

Цитат на: elipepova в Вторник, 08 Септември 2009, 20:50
Мога ли да дам в един ден 2 пъти глутен
Може, ако са минали 3-4 седмици от захранването с глутен.
Това са най-предпазливите препоръки.

Цитат на: change of heart в Вторник, 08 Септември 2009, 21:17
Преписвам етикета от Био чисто пилешко месо /Хип/, 125гр.:
Състав: пилешко месо (40%), вода, варен ориз, рапично масло 1.6%, месо 50г
А дали трябва да увеличаваме количеството на месо? Аз давам 1/2 такова пюре на ядене.
Ако даваш месно пюре 4-5 пъти седмично - не, няма нужда от повече месо.

   
Мами с бебчета на 8-9 месеца, давате ли пъпеш и грозде? Гроздето как се дава всъщност

Пъпеш
- възраст: когато се въведат пресните плодове (може от 6 м., най-добре от 8 м.)
- може сред първите плодове
- слаб алерген
- лесносмилаем за нежното стомахче (над 90% вода)
- невисоко съдържание на фибри
- слабокиселинен плод
- добра хранителна ценност в детското хранене (бета-каротин, витамин С, минерали и др.)
- тъй като се предлага в сравнително ранна възраст, трябва да се внимава при разрязването да не попадне замърсяване от кората (расте върху земята)
- не се прави разграничение между видовете (може с гладка кора, може с мъхеста)

Грозде
- може от 8 м. (пасирано, сурово или сок)
- може от 6-7 м. (има схеми, в които е веднага след първите плодове)
- след 10-12 м. или дори след 2-3 год. се дават цели зърна (опасност от задавяне)
- слаб алерген
- добра хранителна стойност (ценни лесноусвоими захари, някои витамини)
- може да предизвика подуване на стомахчето
- едно наум за киселините
- плод, който задържа доста пестициди (още една причина да е старателно измито и обелено)


1) Подходящ ли е зеленият боб за комбиниране с месо?
2) подходяща термична обработка на месо ли е печенето във фурна?

1. Да.
Зеленият боб не е толкова тежък за храносмилането, колкото се счита понякога.
Няма причина да не се комбинира с месото.
Ако храненето е на основата на зелен боб, комбинацията с месо би могла да натовари стомахчето, индивидуално е.

2. Да.
По-продължителното печене на фурна е достатъчно, за да гарантира безопасност на храната.
Единствено печенето на скара не се препоръчва преди 1 год., а в някои случаи и варенето на месо на пара.

   

Какво значи "модифицирано нишесте"?

Модифицирано нишесте
Нишестето е преминало през една или повече химически обработки (окислено, частично хидролизирано и пр.).
Асоциацията с генно-модифицирани храни няма нищо общо.

След тази химическа обработка модифицираното нишесте:
- може да се ползва за сгъстяване
- става по-лесно усвоимо от организма и не е необходима термична обработка на храните преди консумация (за пюрета, каши и кремове без варене и т.н.)
- не вреди, но не е здравословно
 

След 1 год. е добре да се добавя малко сол в готвената храна. Отделно е солта от сиренето, кашкавала, хляба и други храни.
Нормата е 2 г дневно.
Едно полезно правило за възрастен - около 3/4 от солта се набавя от готови храни.

Липсата на сол също е опасно, както и предозирането.
Всички 'лоши' думи за солта са свързани с прекомерната й консумация, но липсата й може да наруши осмотичното равновесие в организма. Натрият е в основата на различни градивни процеси, влияе върху съдържанието на соли в кръвта, храносмилането и други биологични взаимодействия.

Между другото, още един скрит източник на сол за по-големите дечица е готовото мюсли.

 Сусамът е силен алерген - може да предизвика тежка реакция и затова е опасно да се предлага в по-крехка възраст. Препоръчва се да се включи поне след навършена 1 година.
Сусамът е сред няколкото хранителни съставки, които задължително трябва да се означават на етикетите, защото са универсални и силни алергени.

----------------
Сусам
- най-рано на 1 год.
- има доста препоръки след 2 или 3 год. (въпреки че има и някои мнения преди 12 м.)
- при алергични деца след 3 год.
- силен алерген
- тежка алергична реакция: това е основната причина да се включва в менюто на деца, които са по-укрепнали и са поне над 1 година

Сусамовото семе по принцип се въвежда във възрастта за ядки, с изключение на фъстъците. Тъй като няма единодушно мнение сред педиатричните организации кога е най-подходщата възраст за орехи, лешници и подобни, като възрастова граница за ядки и сусам остава интервала от 1 до 2 години, евентуално след 3 год.

Сусамът е един от най-сериозните алергени (с уговорката, че това зависи в голяма степен от географските ширини и кулинарните традиции). Поради тази причина той е сред 14-те продукта, наличието на които производителите са задължени да означават стриктно върху етикетите съгласно европейските директиви.