Колко често каните гости вкъщи?

  • 147 785
  • 2 819
  •   1
Отговори
# 2 610
  • София
  • Мнения: 29 282
Никаква предпоставка не е. Брат ти просто си е такъв. Или на него подариха имот, а на теб не?
Никой нищо не е подарявал. И е предпоставка.

# 2 611
  • София
  • Мнения: 24 839

Изказването ти е доста гнусно и нямащо нищо общо с живота ми, мога само да съжалявам, че имаш такъв мироглед, явно средата ти е такава. Кога ще се задоми синът ми не зависи от форумската воля и от приписването на някакви имоти. И  детето ми ме обича независимо какво материално съм му дала, както аз обичам и уважавам родителите си.

Кое му е гнусното, че не можах да разбера? newsm78

Казвам какво аз не мога да разбера като отношение родители- деца.

А, то е това, което си написала- че имате няколко жилища, но че на синът ти нищо няма да му стане ако се напъне да си купи собствено, защото при теб така е било и добре ти се е получило.

Не съм те упрекнала- твоя работа е как ще си подреждаш живота, но наистина средата ми не е такава- точно защото аз съм си изгубила 13 години от живота, за да се блъскам за единия покрив над главата, го спестих на децата си, а така постъпиха и хората от " средата ми".

# 2 612
  • София
  • Мнения: 16 222
Хипотетично, младеж на 20+ с имот на негово име може да го продаде и да изхарчи парите. Или пък да продаде "неговото" и да купи на гаджето. Който иска нещо по-хубаво, да се потруди сам за него.

За колите - ако той иска да кара таралясник (което и прави, само да е спортна колата, а дали е в движение е друга тема), да не принуждава сестра си да кара таралясник. Колата, за която става дума, е безопасна, купувала съм я с цел да е безопасна. Той, като не иска безопасна кола, а иска спортна, да си я купува сам, аз там "не играя" (в смисъл, моето мнение за марка на колата, години и т.н. за него няма значение). Тук имаме и смешни случки: преди година ми е обажда баща му и ми се кара, как съм му разрешавала да си купува спортни коли, за 2 години тази била 4тата. Ами да, 4тата е, ама мен никой не ме е питал. Пък и не помня кога за последен път ме е питал за разрешение за нещо.

...
Гледам тук за започване от нулата говорите...каква нула, ако живее в тристаен апартамент на хубаво място, за който не плаща наем. Не едни, ами три гърди напред са спрямо връстниците си от провинцията са. Преди говини бях писала за "котвите". Е, това с сигуреното жилище си е "котва", нещо, което спира младите - по-лесно е да си в БГ на сигурно, отколкото по света, ама под наем...

# 2 613
  • Мнения: X
 Нищо не е сигурно, но не си струва да се наказват децата заради егоизъма на бабаите и дядовците си навремето към нас.  Peace

Последна редакция: чт, 23 ное 2017, 14:30 от Анонимен

# 2 614
  • Мнения: X
От "Аз ще си давам имотите под наем, синът ми да ходи под наем" стигнахме до имот на негово име. Иначе аз апартамент на мое име имах на 19, но го продадох едва след като с мъжа ми решихме, че ще се добавят пари и ще се купи къща с двойно по-голяма площ.

Как момче на 20 в България може да се справи с наем или ипотека? Че те на 19 са още в гимназията. Чак ми се струва, че дрънкате фантасмагории.
Не че е невъзможно да изкара пари за наема и другите сметки, но трябва още доста да изкара за приличен живот, защото той животът не се изразява само в плащане на задължителното. Аз така не го разбирам и не искам децата ми да живеят по този начин, нито да озверяват срещу собствените си деца, защото погрешно са разбрали, че така трябва. Така че се натискам сама да давам каквото мога и ще го правя докато мога.

Последна редакция: ср, 22 ное 2017, 22:46 от Анонимен

# 2 615
  • София
  • Мнения: 16 222
Писах 20+ (над двадесет, но под 30). Децата ми не са под наем. И никога, дори като студенти, не са живяли в такава мизерия (под наем), в която съм живяла аз (също като АбсурТ, 13 години).

Имам и "прекрасен" пример с бивша приятелка, която с години тропаше с краченце свекърите й да прехвърлят единия си апартамент на нея и НМ, а не само на НМ (сина им). Тя за сина им или за апартамента в София се е женила?

# 2 616
  • MI
  • Мнения: 11 868
Хубаво само Добър ден, но като дойде до поправяне на покрива, оправяне на фасадата или чистене на общоте части и леко се променя положението.

И като не иска да поправя покрива собственикът на другия етаж какво правиш? Даже законът за управление на етажната собственост не важи за сгради с до три обекта, които принадлежат на повече от един собственик, вместо което се прилага ЗС, според който ти трябват 51% собственост на общи части за да вземеш решение.
Пълна гаранция няма никога, но е по-вероятно да се разбереш с един, отколкото с 50. Знаем в България колко можеш да разчиташ на закона в този случай. И тук, дето може и да дадеш на публична продан за подобно нещо апартамента не е лесно да се реши проблема, камо ли у нас. Затова като отиде някой да гледа етажа ходят да се запознаят, за да са сигурни че ще е нормален и че няма да имат проблеми. Затова казах, къща сам е най-добре. Ако можеш да си го позволиш на желаното място.

# 2 617
  • Мнения: X
Напротив, много по-вероятно е да не се разбереш с един от когото изцяло зависиш, отколкото да събереш 51 % от 50.

# 2 618
  • MI
  • Мнения: 11 868
Ами аз се нагледах на сгради с проблеми докато търсехме да купим, затова съм скептична. И до съд се стига, ако се заинати, а там пиши го бегАло. И с бой не можеш ме вкара повече в голям блок, ако имам минимум избор. Колкото по-малко и по-добре поддържано, толкова по-добре за мен.

# 2 619
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 729
Кривият човек си е крив. Във входа на родителите ми живеят само 8 семейства, но няма как да се разберат. Има там едни опаки хора, 2 семейства и заинатяването им си е ей така, за спорта, не че нещо. Каквото и да се каже и са контра винаги. Та то си е до човек. За мен е много по- добре етаж от къща, самостоятелен вход и разделен двор, отколкото в блок. Е, самостоятелна къща е идеалното, но за който може да си го позволи.

# 2 620
  • Мнения: 6 986
Ние си плащаме ипотеката и нямаме нищо от родители, сиреч "оправяме се сами". Ама не бих отказала и не виждам НИЩО възпитателно в това да натириш детето си да плаща ипотеки, ако има опция да го пропусне.

Радвам се, че имаме вече наше (така де, наше И на банката към този момент, даже по-скоро е на банката Grinning ), но не чувствам някаква специална гордост да се бия в гърдите колко съм оправна и какви мамини синчета са уредените с техен дом. Напротив, намирам го за минус и предпоставка един ден при лошо стечение на обстоятелствата да се озовем на улицата (е, образно казано, майка ми ще ни остави да спим на дивана Grinning ) - в този живот всичко става.
Защо трябва да искаш на детето ти да му бъде трудно нарочно само да види колко тежък е живота и да се научи. Ще види, спокойно. Животът намира начин да ти покаже, че не всичко е песен без значение какво са ти дали, не е нужно насила да си създаваме допълнителни тежести.

# 2 621
  • Мнения: X
Детето е под наем в малък апартамент, защото родителите имат голям, който се обгрижва скъпо. Аз пък не виждам голям проблем. Апартамента си го чака, така или иначе.

# 2 622
  • Мнения: 6 986
Детето е под наем в малък апартамент, защото родителите имат голям, който се обгрижва скъпо. Аз пък не виждам голям проблем. Апартамента си го чака, така или иначе.
В този случай да, но разсъжденията зад него са ми странни. Не виждам защо това, че имаш покрив над главата си без да си отделял 60% от заплатата си всеки месец за него те прави несамостоятелен и неоправен. Има толкова много други начини да бъдеш оправен.

# 2 623
  • Мнения: X
Е надявам се момчето да взема голяма заплата и наема да му е малка част от разходите. Пък, дай Боже, да има възможност и апартамент да си купи и да не получи наготово бащиния. Все пак допълнителни доходи на двама пенсионери (бъдещи), никога не са излишни.

# 2 624
  • София
  • Мнения: 16 222
Аз пък не виждам нищо възпитателно в това да си мислиш, че нещо ти се полага, без да си го изработил, само защото носиш нечии гени. (Това е аристокрация...). Няма как да разбереш цената на хляба, ако някой ти го дава в устата.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт