Maria's Reviews > Земя за прицел

Всичко в тази книга ми хареса, а четенето й ми достави удоволствие, което отдавна не съм изпитвала с някоя книга. Превъзходен стил, обран и без излишен патос. Може би най-много ми харесва това, че Свобода Бъчварова не дава никаква оценка на героите си, оставя ги да се представят чрез мислите и действията им без да ги съди. Допада ми всичко в мирогледа на стария банкер, споделям виждането му за света, за икономиката, за патриотизма, дори за образованието. Харесвам такива хора – практични, без излишни емоции що се отнася до работата и задълженията им. На пръв поглед няма идеали, но не е така. Особено за партиотизма, за войната, за държавното управление, за ролята на чуждия капитал. Старият Скарлатов е патриот на дела, не на думи, работи за икономическата независимост на България, която е основна предпоставка за всяка друга независимост.
Удивена съм колко съвременно звучи книгата – все едно описва политиката на България в момента, а не преди 110 години. Може би подобно описание преди 25 години би било цинично, но от гледна точка на днешния ден звучи съвсем свежо – безумните далавери с държавния дълг, парламентарния цирк, платените медии, начинът на справяне с експерното мнение и т.н. и т.н. Спестяваме си единствено политическите убийства, и то от скоро. Какво показва това за българите? Изводите са повече от плачевни – за повече от 100 години политическата и икономическата системи в България не се е развила, въртим се в кръг, повтаряме едни и същи грешки, така и не сме успели да изградим обществен капитал, нужен за справяне с подобни недъзи.
Не ме подразниха и социалистическите наклонности на младия Скарлатов. Дори епизодът да е включен по конюнктурни съображения (да не забравяме все пак кога е писана книгата!), пак не досажда, защото не е натрапчив. Брезов също е симпатичен, не е твърде фанатизиран, а съвсем човечен и земен.
Изобщо това е книга, от която може да се почерпи доста информация. За съжаление показва неща, от които ми става тъжно и болно за България и още по-лошо – показва ми, че няма изход от блатото в което сами сме се набутали. Нямало е изход преди 100 години, няма и сега. Не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.