Здравейте. Не съм очаквала някога да пиша по тези тема, но ето че и това се случва! Живота не може никак да ме изненада. Имам приятел, с който живеем на семейни начела над 5 години. Нещата при нас се развиха много бързо и заживяхме заедно още от началото на нашата връзка. След година-две исках да го напусна, но седнахме и се разбрахме да живеем заедно до края на дните си, а всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска. Съгласих се, защото не виждах смисъл да започвам нещо ново и да се разочаровам отново и отново, след като мога да си живея така спокойно. НО!- прибрах се от командировка и намерих бележки, че е давал пари на някакво момиче от месеци. Питах го коя е и той явно не се е усетил от къде мога да знам въобще за съществуването й, защото нито се следим - нито ме и интересува. Прибра се разреван, били се запознали преди 2 месеца, много се влюбили, тя му искала пари на заем, той и бил давал, но се бил СЕТИЛ, че много ме обича, не искал да се разделяме (явно тя го е карала)... Тук идва момента, че това за мен е нарушаване до някаква степен на нашата уговорка (след като е обмисляна раздяла), но надали той смее, защото над 90% от нещата са закупени с мои пари, които разбира се, че ще си ги взема. Имам финансовата независимост, имам и къде да отида, ако реша да си тръгна НА МОМЕНТА. От моето заминаване само той губи - първо, защото винаги съм била щедра и съм му купувала куп неща (на мое име, разбира се) като започнем от лаптоп за 6500лв, айфони, таблети, скенери за по 900лв и тн и тн и тн, второ - не се знае как ще реагира момичето, след като разбере, че първо луксозното му возило не е негово (служебно е) и второ хубавия му дом и доброто финансово състояние не отговарят на това, което й е говорил и показвал (тук не става дума, че аз съм милионерка, но 2 добри заплати са много повече пари отколкото 1 заплата, защото надали девойчето работи, след като му е искала пари за наем и сметки, а така той ще трябва да поеме освен нейните сметки, и изцяло нашите, които остават на негов гръб). Отделно майка му почина преди няколко месеца, сега баща му е много болен - винаги съм била до тях и съм ги подкрепяла (най-вече финансово), цялото семейство ме обожава и ми звънят постояно. Вече не смея да вдигна на сестра му, защото имат достатъчно проблеми в семейството, за да ги занимавам и с нашите. А той е от дълбоката провинция и при тях нещата стоят много по-различно, и не биха разбрали нашата уговорка като цяло. Не знам как да процедирам - да му простя (не за изневяра, а за това, че си е мислел за раздяла) и да остана с него ИЛИ да си събера нещата и да звънна на такси...
- Публикувана: 29 дек. 2017, 19:12 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2017, 22:01 ч.
Не знам как да процедирам при неспазване на уговорка
Направо паднах. Не знаех, че съществуват и такива връзки. Значи вие нямате ангажименти един към друг, а ти на всичко отгоре наливаш пари в него до безкрай. Човекът е напипал златната мина и го знае. Как да не реве, че може да му се изплъзнеш...
Точно го е купила.
Точно го е купила.
А може ли да уточниш какво друго включва/изключва вашата уговорка? Понеже казваш, че единствената причина да обмисляш някакви неща в момента, е фактът, че той бил помислил за раздяла, ама говориш и за пари, покупки, роднини и т.н. 
И друг въпрос - след като от твоето заминаване само той губи, стана ми интересно ти какво точно печелиш от тези отношения, за да стоиш?
И друг въпрос - след като от твоето заминаване само той губи, стана ми интересно ти какво точно печелиш от тези отношения, за да стоиш?
Явно много го обичаш,но то и това ще е до време. .
Къде е тази обич? Тя още преди години е искала да го зареже, отделно е свободна според уговорката да се среща с други мъже.
Остнахме заедно след като любовта ми към него изстина, защото се разбрахме, че е хубаво да имаме някой, с който да минаваме заедно през живота. Не мога да се оплача - върши и поема изцяло мъжките задължения. Добре ми е, не ме занимава с глупости. Мисля да напусна, защото нямам намерение да чакам докато той реши така да се развият нещата. По принцип нямам нужда от мъже и не виждам полза много от тях.
Много ясно, че ще говоря за пари, покупки и роднини, защото това са нещата от живота. Като съм се обвързала с него и съм решила да се познавам със семейството му, да поддържаме някаква връзка с тях, която в последните месеци е всекидневна... Парите винаги играят роля - надали девойчето ще го кара да се разделим, ако е на ясно, че хубавите му нещица заминават с мен, а той остава без достатъчни финанси за хубав живот и ще трябва и квартира да сменя, за да може да поема изцяло всички сметки и да си живее що годе добре. Аз ако си тръгвам, прибирам всичко, което съм купила. Той трябва да се радва, че няма да прибера и дрехите, които са лично от мен купувани за него!
Много ясно, че ще говоря за пари, покупки и роднини, защото това са нещата от живота. Като съм се обвързала с него и съм решила да се познавам със семейството му, да поддържаме някаква връзка с тях, която в последните месеци е всекидневна... Парите винаги играят роля - надали девойчето ще го кара да се разделим, ако е на ясно, че хубавите му нещица заминават с мен, а той остава без достатъчни финанси за хубав живот и ще трябва и квартира да сменя, за да може да поема изцяло всички сметки и да си живее що годе добре. Аз ако си тръгвам, прибирам всичко, което съм купила. Той трябва да се радва, че няма да прибера и дрехите, които са лично от мен купувани за него!
Нали за това е темата- да видя на къде се връти света, понеже аз съм крайно студена, педантична, бих казала до голяма степен темерут. Наистина не съм очаквала някога да коментирам по темата, нито и да се налага да се допитвам до '' топли хора'', да прочета тяхното мнение, да видя дали не преигравам...
Отказвам да приема, че човек с повече от една мозъчна клетка би повярвал в това: ...и се разбрахме да живеем заедно до края на дните си, а всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска. Интересно, ако ти се влюбиш след месец или година, би ли загубила любовта си и би ли останала в тази връзка само заради уговорката? Въпросът е риторичен /уточнявам, в случай, че решиш да отговориш/.
Въпросът е твоят интерес какъв е в тази "връзка"?
Въпросът е твоят интерес какъв е в тази "връзка"?
Щом няма чувства със същия успех можеш,да си наемеш иконом. При късмет и креватните задължения ще изпълнява.
Въпросът е твоят интерес какъв е в тази "връзка"?
Отказвам да приема, че човек с повече от една мозъчна клетка би повярвал в това: ...и се разбрахме да живеем заедно до края на дните си, а всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска. Интересно, ако ти се влюбиш след месец или година, би ли загубила любовта си и би ли останала в тази връзка само заради уговорката? Въпросът е риторичен /уточнявам, в случай, че решиш да отговориш/.
...
Не мога да знам. Аз като не търся любовта, не я намирам. Търси я който има нужда от нея. А след като човек Х има нужда от любов (по моите разбирания) то той е длъжен първо да изчисти живота си и да го подготви за тази любов.
Не мога да знам. Аз като не търся любовта, не я намирам. Търси я който има нужда от нея. А след като човек Х има нужда от любов (по моите разбирания) то той е длъжен първо да изчисти живота си и да го подготви за тази любов.
Т.е. ти нямаш нужда от любов? Дооообре, щом казваш.
Не знам как толкова студен и пресметлив човек не се е сетил да сложи в сметките ,че нищо не е окончателно,освен смъртта.Това ,че той е обещал нещо и това го устройва ,не значи ,че след известно време обстоятелствата няма да променят и ти да останеш измаменото камилче.Същото се отнася и за него ,разбира се.
Не знам как да процедирам - да му простя (не за изневяра, а за това, че си е мислел за раздяла) и да остана с него ИЛИ да си събера нещата и да звънна на такси...
Ами, ако продължава да те задоволява жиголото, което си си наела, какво те грее, че бил се влюбил в някаква си, като не е спрял да си изпълнява задълженията?
Вярно, скъпичко ти излиза, но пък може и да му е златен, та да си заслужава...........
Доколкото разбрах, бележката, която си намерила не я е писал той или греша?
Просто има хора, които предпочитат спокойствието и сигурността пред това да рискуват с влюбването и болката, която може да последва от него. Това, което Елена споделя ми се струва като по прагматичен подход към отношенията мъж-жена. Няма толкова много емоции, трепети и "пеперуди в корема". Чувствата са по-скоро обмислени, улегнали и премерени.
Елена, може да е добра идея ако се разделите за малко. За да видите как ще се чувствате освободени от уговорката си и свободни да не се съобразявате един с друг. Може би това ще ти даде различна переспектива.
Елена, може да е добра идея ако се разделите за малко. За да видите как ще се чувствате освободени от уговорката си и свободни да не се съобразявате един с друг. Може би това ще ти даде различна переспектива.
Много "обичам" такива хора, които си мислят, че с пари се купува всичко. Това твоето не е любов, в никакъв случай. Да се уговорите да си изневерявате и да сте заедно е меко казано смешно. Щом нямаш нужда от мъж, защо си с него? Ти си си една самотна женица, с няколко пачки в джоба. Поне не задържай момчето, щом се е влюбило, стягай си багажа. Може да иска деца и истинско семейство.
Ако съм подходила във връзката с подобен материалистичен метод, ще съм хладнокръвна фурия, на която ѝ е ясно, че във всеки един момент мъжът до мен може да се "запали" по нещо "топло", както го нарече.
В такъв случай бих си подсигурила вариантите и не бих се учудила на тази поява. След като ролята му за и до теб се е изчерпала, чао. Товариш му багажа и него на таксито и да заминава. Изглежда студено и гадно, но във вашия случай бих го определила "каквото почукало, такова се обадило". Щом някой мъж е позволил да бъде купен и да е като държанка, значи не му е проблем да си замине по надлежния начин. Също толкова позорно, тихо и делово.
В такъв случай бих си подсигурила вариантите и не бих се учудила на тази поява. След като ролята му за и до теб се е изчерпала, чао. Товариш му багажа и него на таксито и да заминава. Изглежда студено и гадно, но във вашия случай бих го определила "каквото почукало, такова се обадило". Щом някой мъж е позволил да бъде купен и да е като държанка, значи не му е проблем да си замине по надлежния начин. Също толкова позорно, тихо и делово.
CruellaDeVil, този мъж никой не го задържа и кара да стои. Може по всяко време да си тръгне. Това, че той има финансова изгода да остане е негов проблем главно.
Допълнително, авторката казва, че няма нужда от любов, а не, че няма нужда от мъж.
Това, че някои има различни разбирания за нещата от теб не значи че трябва да го обиждаш.
Допълнително, авторката казва, че няма нужда от любов, а не, че няма нужда от мъж.
Това, че някои има различни разбирания за нещата от теб не значи че трябва да го обиждаш.
Въпросът е твоят интерес какъв е в тази "връзка"?
Казваш, че си крайно студена и темерут, но искаш да имаш и да те имат...
Първо, в тази връзка нито имаш, нито те имат, не и пълноценно, не и в истинския смисъл. Второ, крайна студенина не виждам аз - ти стоиш в напълно безмислена връзка, защото не искаш да си сама. Значи все пак има някакви нормални човешки нужди в теб. Нищо, че си ги решила служебно, като работа - с някакво присъствие, вършене на определени дейности, уговорки и т.н. и като партньорът не си спази уговорката, мислиш за "уволнение" и т.н. Но в същото време с желание ръсиш щедрост към него в материален аспект. Така го задържаш и смятам, че добре го осъзнаваш.
Само че колкото и добри "сделки" да прави човек, рано или късно когато изпита необходимите емоции, спира да му пука за всякакви уговорки. Иска просто да е щастлив. Човещинка. Затова е най-добре да прекратиш тези отношения и да оставиш човека да изживее или потърси щастието си. А знае ли се - някой ден може и ти да откриеш своето, нищо, че не го търсиш. Ако пък ли не, има мнооого мъже, които с радост биха заели мястото на сегашния.
Не сте чак толкова "хладна и студена" щом реагирате така на неговото хлътване при една уж отворена връзка - "всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска".
Иначе по темата - рационално погледнато той не е нарушил уговорката. Щеше да е съвсем рационално да бяхте подписали едно договорче, но при липсата му - това че "обмислял" нещо си не може да е нарушение - никъде в правото не се гледа "обмисляне", гледат се само действия. Да дава пари на заем си е негово право - има си доход, може да си прави каквото си иска с него. Подаръците са си подаръци, доколкото изобщо са подаръци, щом са на Ваше име записани. Ако бележките бяха квитанции от проститутка (не че проститутката дава такива, разбира се), щеше ли да е ОК? Ако спеше с нея без да ѝ дава пари щеше ли да е ОК за Вас? Между другото като казах квитанции - наистина ли я кара да се подпише на бележка, че ѝ е дал пари назаем? Още малко и лихва ще ѝ поиска така... Намерили сте се, да Ви кажа... Или са нареждания за банков превод примерно "бележките"? Или не сте домислили историята?
Много сложно сте представили най-класическата историята на света за изневярата според мен. Правите се на много широкоскроена и нестандартна, но поне в това отношение реагирате съвсем като всички жени и мъже по света.
Щом нямате нужда от мъже - от жени имате ли нужда? Поканете я и нея за съквартирантка, може и някое дете да Ви роди. Ако пък от нищо нямате нужда - защо му се сърдите, че той има нужди? Повечето хора имаме нужда и от близост, и от любов. След като е "брак по сметка" или по-скоро "брак от удобство", не виждам защо се сърдите. Може би защото ще трябва да признаете пред себе си, че и самата Вие не сте точно такава, каквато Ви се ще да си мислите, че сте.
Иначе по темата - рационално погледнато той не е нарушил уговорката. Щеше да е съвсем рационално да бяхте подписали едно договорче, но при липсата му - това че "обмислял" нещо си не може да е нарушение - никъде в правото не се гледа "обмисляне", гледат се само действия. Да дава пари на заем си е негово право - има си доход, може да си прави каквото си иска с него. Подаръците са си подаръци, доколкото изобщо са подаръци, щом са на Ваше име записани. Ако бележките бяха квитанции от проститутка (не че проститутката дава такива, разбира се), щеше ли да е ОК? Ако спеше с нея без да ѝ дава пари щеше ли да е ОК за Вас? Между другото като казах квитанции - наистина ли я кара да се подпише на бележка, че ѝ е дал пари назаем? Още малко и лихва ще ѝ поиска така... Намерили сте се, да Ви кажа... Или са нареждания за банков превод примерно "бележките"? Или не сте домислили историята?
Много сложно сте представили най-класическата историята на света за изневярата според мен. Правите се на много широкоскроена и нестандартна, но поне в това отношение реагирате съвсем като всички жени и мъже по света.
Щом нямате нужда от мъже - от жени имате ли нужда? Поканете я и нея за съквартирантка, може и някое дете да Ви роди. Ако пък от нищо нямате нужда - защо му се сърдите, че той има нужди? Повечето хора имаме нужда и от близост, и от любов. След като е "брак по сметка" или по-скоро "брак от удобство", не виждам защо се сърдите. Може би защото ще трябва да признаете пред себе си, че и самата Вие не сте точно такава, каквато Ви се ще да си мислите, че сте.
И на мен ми изглежда много съшита с бели конци историята. Ама все пак, в техника е безумно да инвестираш пари, обезценява се много бързо. Има смисъл да си вземеш достатъчно качествен лаптоп/компютър, че да ти върши работа (има си програми, които изискват по-мощен процесор, по-хубав монитор и пр.), да имаш достатъчно добър телефон, ако работата ти налага да ползваш интернет в движение и т.н., но повечето техника е просто за кеф и удоволствие и дори малко употребявана се продава на загуба.
Нито авторката обича този човек, нито пък той нея. Не живеят, преживяват ...Както майката, която е зарязала детето си и е тръгнала на работа като в същото време компенсира отсъствието си със скъпи играчки, така и авторката залъгва себе си, че е важна за някого, като му купува разни материални неща.
И за чив й е с 15 години по-възрастен от нея, от дълбоката провинция? Може би защото е по-лесно маниполируем откъм чуства и за всякаква "мъжка работа" в пряк и преносен смисъл? Въпросът беше риторичен.
Викай си такси и отивай на шопинг за поредния балък. Дано той да спази уговорките.
И за чив й е с 15 години по-възрастен от нея, от дълбоката провинция? Може би защото е по-лесно маниполируем откъм чуства и за всякаква "мъжка работа" в пряк и преносен смисъл? Въпросът беше риторичен.
Викай си такси и отивай на шопинг за поредния балък. Дано той да спази уговорките.
По принцип нямам нужда от мъже и не виждам полза много от тях.
По това което си разказала, изглежда точно обратното- имаш нужда да си с някой, макар и без любов. Щом си избрала този начин на живот, изглежда че се страхуваш да останеш сама. Ако не ти трябват мъже, защо не си останала сама? Реално имаш финансова независимост и смяташ, че си си самодостатъчна, така че не виждам пречка.
Аз като не търся любовта, не я намирам. Търси я който има нужда от нея. А след като човек Х има нужда от любов (по моите разбирания) то той е длъжен първо да изчисти живота си и да го подготви за тази любов.
Любовта обикновено идва без да се търси. А тези, които търсят любов, често удрят на камък.
Струва ми се, че се правиш на горда и независима жена, но в същността си си съвсем различна. Струва ми се също, че си влюбена в този мъж, щом връзката му с другата те е подразнила. Реално той не е направил нищо, с което да наруши уговорката ви, но явно си се подразнила, че може да е влюбен в нея.
CruellaDeVil, този мъж никой не го задържа и кара да стои. Може по всяко време да си тръгне. Това, че той има финансова изгода да остане е негов проблем главно.
Допълнително, авторката казва, че няма нужда от любов, а не, че няма нужда от мъж.
Това, че някои има различни разбирания за нещата от теб не значи че трябва да го обиждаш.
Допълнително, авторката казва, че няма нужда от любов, а не, че няма нужда от мъж.
Това, че някои има различни разбирания за нещата от теб не значи че трябва да го обиждаш.
Много съм впечатлена от теб.
По темата: Аз бих си тръгнала в твоята ситуация. Бих търпяла подобни отношения само и единствено при наличие на деца. Разбирам, че си разочарова от мъжете и че не вярваш да намериш искрена любов, но след като си създала темата, то явно не ок да стоиш в тази връзка.
Иначе, ако те интересува мнението ми, според мен хора като теб са за предпочитане за съжителство, пред разни топли, както ти ги наричаш, но за сметка на това несериозни и емоционални хора, които вдигат скандали за щяло и нещяло. Предполагам обаче, че мъжете биха се уплашили от жена като теб, защото си различна от повечето жени, и за това за теб е трудно да си намериш партньор, с който да градите общ живот.
По темата: Аз бих си тръгнала в твоята ситуация. Бих търпяла подобни отношения само и единствено при наличие на деца. Разбирам, че си разочарова от мъжете и че не вярваш да намериш искрена любов, но след като си създала темата, то явно не ок да стоиш в тази връзка.
Иначе, ако те интересува мнението ми, според мен хора като теб са за предпочитане за съжителство, пред разни топли, както ти ги наричаш, но за сметка на това несериозни и емоционални хора, които вдигат скандали за щяло и нещяло. Предполагам обаче, че мъжете биха се уплашили от жена като теб, защото си различна от повечето жени, и за това за теб е трудно да си намериш партньор, с който да градите общ живот.
Нещо не ми се връзват нещата - Аз му купих .... На мое име е купено.... Аз му подарих.... А през това време неговите доходи къде са? Може би с тях сте се хранили, плащали сметки, излизали по разходки, заведения?! Нали и той работи? Не си седи в къщи и да чака ти да купуваш всичко?
Казваш: ако си тръгна, вземам всичко. А той така ли мисли?
И защо подаряваш? - Да го вържеш за себе си? Да ти бъде благодарен - емоционално да го обвържеш? Да се чувства виновен, ако реши да те напусне?
Или подаряваш, защото така се чувстваш щастлива? Че си зарадвала някого? Че си помогнала на някого? До колко би се определила като безкористна? Ако помагаш на семейството му, защото това те прави щастлива, би ли говорила толкова много за материалните покупки?
Най-лесно е да си събереш багажа и да си тръгнеш. И ако всичко е наистина така както си го описала - нямаш нужда някой да ти подпише разрешение.
Но май си свикнала с този човек и въпреки, че в някои отношения те дразни, не искаш да прекъсваш тази връзка.
Не пишеш как живеете - като съквартиранти, без близост - секс? Или като семейни?
Казваш: ако си тръгна, вземам всичко. А той така ли мисли?
И защо подаряваш? - Да го вържеш за себе си? Да ти бъде благодарен - емоционално да го обвържеш? Да се чувства виновен, ако реши да те напусне?
Или подаряваш, защото така се чувстваш щастлива? Че си зарадвала някого? Че си помогнала на някого? До колко би се определила като безкористна? Ако помагаш на семейството му, защото това те прави щастлива, би ли говорила толкова много за материалните покупки?
Най-лесно е да си събереш багажа и да си тръгнеш. И ако всичко е наистина така както си го описала - нямаш нужда някой да ти подпише разрешение.
Но май си свикнала с този човек и въпреки, че в някои отношения те дразни, не искаш да прекъсваш тази връзка.
Не пишеш как живеете - като съквартиранти, без близост - секс? Или като семейни?
Е тя да не го държи насила.
Друг е въпросът, защо той стои. Може би му е изгодно, за него си и за семейството му. Но след като е предполагаемо влюбен в друга е редно да си тръгне и да се откаже от материалните благинки. Все пак той е този, на който е почнало да не му изнася положението с "уговорката".
Друг е въпросът, защо той стои. Може би му е изгодно, за него си и за семейството му. Но след като е предполагаемо влюбен в друга е редно да си тръгне и да се откаже от материалните благинки. Все пак той е този, на който е почнало да не му изнася положението с "уговорката".
Препоръчани теми