Не знам как да процедирам при неспазване на уговорка

Въпросът е твоят интерес какъв е в тази "връзка"?

Отказвам да приема, че човек с повече от една мозъчна клетка би повярвал в това: ...и се разбрахме да живеем заедно до края на дните си, а всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска. Интересно, ако ти се влюбиш след месец или година, би ли загубила любовта си и би ли останала в тази връзка само заради уговорката? Въпросът е риторичен /уточнявам, в случай, че решиш да отговориш/.

Върши мъжката работа,до колото аз разбрах.

Щом няма чувства със същия успех можеш,да си наемеш иконом. При късмет и креватните задължения ще изпълнява.

Че имам и мен ме има някой.

Не мога да знам. Аз като не търся любовта, не я намирам. Търси я който има нужда от нея. А след като човек Х има нужда от любов (по моите разбирания) то той е длъжен първо да изчисти живота си и да го подготви за тази любов.

Ами не, ти имаш парите и вещите си, той има парите ти и вещите ти. Той не губи теб нали, нито ти него в случай, че си тръгнеш с парите, покъщината, колата, скенера, парцалите и сигурно пропускам нещо. 😉

Т.е. ти нямаш нужда от любов? Дооообре, щом казваш.

Не знам как толкова студен и пресметлив човек не се е сетил да сложи в сметките ,че нищо не е окончателно,освен смъртта.Това ,че той е обещал нещо и това го устройва ,не значи ,че след известно време обстоятелствата няма да променят и ти да останеш измаменото камилче.Същото се отнася и за него ,разбира се.

Ами, ако продължава да те задоволява жиголото, което си си наела, какво те грее, че бил се влюбил в някаква си, като не е спрял да си изпълнява задълженията?
Вярно, скъпичко ти излиза, но пък може и да му е златен, та да си заслужава...........

Доколкото разбрах, бележката, която си намерила не я е писал той или греша?

Просто има хора, които предпочитат спокойствието и сигурността  пред това да рискуват с влюбването и болката, която може да последва от него. Това, което Елена споделя ми се струва като по прагматичен подход към отношенията мъж-жена. Няма толкова много емоции, трепети и "пеперуди в корема". Чувствата са по-скоро обмислени, улегнали и премерени.
Елена, може да е добра идея ако се разделите за малко. За да видите как ще се чувствате освободени от уговорката си и свободни да не се съобразявате един с друг. Може би това ще ти даде различна переспектива.

Много "обичам" такива хора, които си мислят, че с пари се купува всичко. Това твоето не е любов, в никакъв случай. Да се уговорите да си изневерявате и да сте заедно е меко казано смешно. Щом нямаш нужда от мъж, защо си с него? Ти си си една самотна женица, с няколко пачки в джоба. Поне не задържай момчето, щом се е влюбило, стягай си багажа. Може да иска деца и истинско семейство.

Ако съм подходила във връзката с подобен материалистичен метод, ще съм хладнокръвна фурия, на която ѝ е ясно, че във всеки един момент мъжът до мен може да се "запали" по нещо "топло", както го нарече.
В такъв случай бих си подсигурила вариантите и не бих се учудила на тази поява. След като ролята му за и до теб се е изчерпала, чао. Товариш му багажа и него на таксито и да заминава. Изглежда студено и гадно, но във вашия случай бих го определила "каквото почукало, такова се обадило". Щом някой мъж е позволил да бъде купен и да е като държанка, значи не му е проблем да си замине по надлежния начин. Също толкова позорно, тихо и делово.

CruellaDeVil, този мъж никой не го задържа и кара да стои. Може по всяко време да си тръгне. Това, че той има финансова изгода да остане е негов проблем главно.
Допълнително, авторката казва, че няма нужда от любов, а не, че няма нужда от мъж.
Това, че някои има различни разбирания за нещата от теб не значи че трябва да го обиждаш.

Казваш, че си крайно студена и темерут, но искаш да имаш и да те имат...
Първо, в тази връзка нито имаш, нито те имат, не и пълноценно, не и в истинския смисъл. Второ, крайна студенина не виждам аз -  ти стоиш в напълно безмислена връзка, защото не искаш да си сама. Значи все пак има някакви нормални човешки нужди в теб. Нищо, че си ги решила служебно, като работа - с някакво присъствие, вършене на определени дейности, уговорки и т.н. и като партньорът не си спази уговорката, мислиш за "уволнение" и т.н. Но в същото време с желание ръсиш щедрост към него в материален аспект. Така го задържаш и смятам, че добре го осъзнаваш.

Само че колкото и добри "сделки" да прави човек, рано или късно когато изпита необходимите емоции, спира да му пука за всякакви уговорки. Иска просто да е щастлив. Човещинка. Затова е най-добре да прекратиш тези отношения и да оставиш човека да изживее или потърси щастието си. А знае ли се - някой ден може и ти да откриеш своето, нищо, че не го търсиш. Ако пък ли не, има мнооого мъже, които с радост биха заели мястото на сегашния.

Не сте чак толкова "хладна и студена" щом реагирате така на неговото хлътване при една уж отворена връзка - "всеки да се вижда с когото си иска, ако въобще иска".

Иначе по темата - рационално погледнато той не е нарушил уговорката. Щеше да е съвсем рационално да бяхте подписали едно договорче, но при липсата му - това че "обмислял" нещо си не може да е нарушение - никъде в правото не се гледа "обмисляне", гледат се само действия. Да дава пари на заем си е негово право - има си доход, може да си прави каквото си иска с него. Подаръците са си подаръци, доколкото изобщо са подаръци, щом са на Ваше име записани. Ако бележките бяха квитанции от проститутка (не че проститутката дава такива, разбира се), щеше ли да е ОК? Ако спеше с нея без да ѝ дава пари щеше ли да е ОК за Вас? Между другото като казах квитанции - наистина ли я кара да се подпише на бележка, че ѝ е дал пари назаем? Още малко и лихва ще ѝ поиска така... Намерили сте се, да Ви кажа... Или са нареждания за банков превод примерно "бележките"? Или не сте домислили историята?

Много сложно сте представили най-класическата историята на света за изневярата според мен. Правите се на много широкоскроена и нестандартна, но поне в това отношение реагирате съвсем като всички жени и мъже по света.

Щом нямате нужда от мъже - от жени имате ли нужда? Поканете я и нея за съквартирантка, може и някое дете да Ви роди. Ако пък от нищо нямате нужда - защо му се сърдите, че той има нужди? Повечето хора имаме нужда и от близост, и от любов. След като е "брак по сметка" или по-скоро "брак от удобство", не виждам защо се сърдите. Може би защото ще трябва да признаете пред себе си, че и самата Вие не сте точно такава, каквато Ви се ще да си мислите, че сте.