Здравейте, за първи път пиша тук, но чета отдавна.
На 24 г. съм, с приятеля ми сме заедно от 9 год., а от 4 год. живеем заедно в апартамента на майка му.
Като цяло не ни е скучно, къде се разбираме, къде се караме, времето минава бързо и неусетно и ето, че започнах да си мисля за нещо по-сериозно. Тъй като се събрахме доста малки, никой не е бързал за никъде и сме си живели едва ли не ден за ден, докато преди 3 години не забременях неочаквано след скъсан презерватив. Бях много уплашена, мислех само как нямаме пари и няма да се оправим.
Дали съдба или природа, се оказа кухо яйце..
Откакто се случи това, несъзнателно започнах да гледам с други очи на връзката ни.
Аз се мобилизирах, намерих си работа с добро заплащане, започнах курс за цяла нова професия, откакто ми се качи заплатата започнах да разглеждам и имотните сайтове с идеята някой близък ден да не живеем в апартамента на майка му. Общо взето искам да подсигуря каквото мога, за да може живот и здраве като имаме дете то да има реализирана и спокойна майка, която не е припаднала от страх, като е видяла теста.
Само, че моя приятел лека полека загуби всякаква амбиция. Напусна си стабилната работа, стоя 2-3 месеца вкъщи, после започна при познат на надник, ден за ден. Не е особено доволен, но не търси друга работа.
Не му се работело за хората вече, добре, предлагам му да направим сервиз, да си работи за себе си. Той е адски кадърен и го познават много потенциални клиенти.Преди искаше, но нямахме възможност за кредит, а сега като можем се дърпа.
Не искам да го насилвам за нищо в никакъв случай, но преди беше по-нахъсан, а сега е забуксувал на едно място.. нищо не му се прави, не си използва и занаята, не му се и учи за друго.. искам да му помогна, да го побутна някак, защото знам, че може. Мислех, че е временна дупка, но продължава вече месеци това му състояние.
Някой ако е бил в подобна ситуация, моля за съвет..
На 24 г. съм, с приятеля ми сме заедно от 9 год., а от 4 год. живеем заедно в апартамента на майка му.
Като цяло не ни е скучно, къде се разбираме, къде се караме, времето минава бързо и неусетно и ето, че започнах да си мисля за нещо по-сериозно. Тъй като се събрахме доста малки, никой не е бързал за никъде и сме си живели едва ли не ден за ден, докато преди 3 години не забременях неочаквано след скъсан презерватив. Бях много уплашена, мислех само как нямаме пари и няма да се оправим.
Дали съдба или природа, се оказа кухо яйце..
Откакто се случи това, несъзнателно започнах да гледам с други очи на връзката ни.
Аз се мобилизирах, намерих си работа с добро заплащане, започнах курс за цяла нова професия, откакто ми се качи заплатата започнах да разглеждам и имотните сайтове с идеята някой близък ден да не живеем в апартамента на майка му. Общо взето искам да подсигуря каквото мога, за да може живот и здраве като имаме дете то да има реализирана и спокойна майка, която не е припаднала от страх, като е видяла теста.
Само, че моя приятел лека полека загуби всякаква амбиция. Напусна си стабилната работа, стоя 2-3 месеца вкъщи, после започна при познат на надник, ден за ден. Не е особено доволен, но не търси друга работа.
Не му се работело за хората вече, добре, предлагам му да направим сервиз, да си работи за себе си. Той е адски кадърен и го познават много потенциални клиенти.Преди искаше, но нямахме възможност за кредит, а сега като можем се дърпа.
Не искам да го насилвам за нищо в никакъв случай, но преди беше по-нахъсан, а сега е забуксувал на едно място.. нищо не му се прави, не си използва и занаята, не му се и учи за друго.. искам да му помогна, да го побутна някак, защото знам, че може. Мислех, че е временна дупка, но продължава вече месеци това му състояние.
Някой ако е бил в подобна ситуация, моля за съвет..
