Публикувана: 15 дек. 2019, 22:35 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2020, 12:44 ч.

Коледни мисли оттук-оттам

7 354
100
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 17 дек. 2019, 08:09 ч.

Мнения: 7 848

Ех, знаех, че ще се стигне до ...бананите.😂
Да, преди 30 г. Коледа не беше официален празник, както и Великден. Но на бъдни вечер винаги се събирахме у баба и дядо, и пак се спазваха традициите с постните ястия и содената питка. На другият ден, самата Коледа ходехме на гости, и у нас идваха. Имам спомен, че имаше големи снегове. Даже една Коледа я помня с катастрофа. На нас нищо ни нямаше, но колата бе повредена и празнувахме край едно крайпътно ханче.Обаче беше весело, макар и с напълно непознати
и много добри хора, които ни помогнаха да оправим колата и продължихме.

Имам детска травма от детската градина. На твърде крехка възраст разбрах, че Дядо мраз не е никакъв дядо Мраз, а човек от поддръжката в детската градина. А на самата Нова година, когато се носеха подаръците разпознах под мантията един съсед.
Имам хубави спомени от тези празници като цяло. Да! Нямаше банани, но имаше толкова по- вкусни неща. Истински.
Топли и дълбоко скътани в сърцето ми са тези Коледи. Защото нищо вече не е както е било. Хората, с които се състоеше вече ги няма...

# 46 17 дек. 2019, 11:15 ч.

Карлово
Мнения: 4 672

Цитат на: Франсоаз* в пн, 16 дек 2019, 13:11

Дааа, елхите бяха истински.Слагаха се и едни свещички, на щипки.Една година явно по-рано сме украсили елхата, беше явно пъизсъхнала, та като пламна тая ми ти елха... Laughing

баща ми сварва да я изнася от хола, а ние със сестра ми се радваме на "фойерверките" и се хилим....

Ех, спомени!

И наша елха горя веднъж. Татко я уви с едно одеало и я изнесе на стълбищната площадка. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако го нямаше със всичките тези свещички, памуци, за имитация на сняг и сухи клонки.
Това беше последната елха, която украсявахме в детството. Беше ми останала една опушена шишарка, но от местене се загуби.

# 47 17 дек. 2019, 14:43 ч.

Мнения: 2 664

Ехааа, момичета, върнахте ме в детството ...Помня големите преспи сняг, аромата на живата елха, красивите стъклени играчки...(когато някоя се счупеше, мама я натрошаваше с точилката и ставаше приказен блестящ прашец, с който украсявах картичките, които правехме в училище😊)
Имахме и едни специални прибори, чаши и сервизи, които се вадеха от най-високия шкаф специално за декемврийските угощения. И разбира се дреновите сурвачки, накичени с пуканки, чушки и сушени ябълки...☺️

Последна редакция: вт, 17 дек 2019, 14:49 от butterfly_^^_

# 48 17 дек. 2019, 16:17 ч.

Мнения: 5 262

помните ли кристалите по прозорците зимата със старите дограми ...
помните ли мириса на банани и мандарини в къщите преди Коледа ... сега така сме им свикнали ,че не ни е празнично при тези миризми ...
помните ли сребърните гирлянди и свещичките за елхата на едни щипки и бенгалския огън през прозореца ...

# 49 17 дек. 2019, 16:19 ч.

Мнения: 30 802

А, то мандарините и аз ги ям само по Коледа, извън сезона не ми се ядат...

# 50 17 дек. 2019, 16:20 ч.

sofia
Мнения: 8 948

И сега винаги си купувам бенгалски огън... много ми харесват искриците!

# 51 17 дек. 2019, 16:22 ч.

Terra incognita
Мнения: 12 297

Бананите от онова време имаха по- различен аромат, сякаш...

# 52 17 дек. 2019, 16:23 ч.

Мнения: 5 262

Баба ми и дшдо ми докато приготвяха вечерята ние в парка с шейната и се пускахме от обсерваторията надолу като бесни . Имаше толкова сняг и толкова деца от целия квартал .
От Либия ги внасяха бананите и ... постояваха на шкафа.
помня още ако се спукаше тръба и водата излиза измежду паветата и замръзва на много красиви фигурки. Също и чешмите в парка замръзваха и водата на кристали ....

# 53 17 дек. 2019, 16:42 ч.

В големите очи на малчо, а географски - София.
Мнения: 7 075

Моя спомен от Коледа - на село с баба ми, печка на дърва, с баща ми и сестра ми отиваме в гората до село, с шейната, да си отсечем елха (оказа се, че всъщност било бор, и било бракониерство, но това го осъзнах много по-късно), руски стъклени играчки за елхата, лапмички, от които бие ток, домашна храна и уют.

# 54 17 дек. 2019, 17:46 ч.

Мнения: 3 765

Преди 13 години на Коледа разбрах, че нося живот.
Това ми е най-скъпия спомен.
Най-тежката ми Коледа беше миналата, защото бях на хиляди километри от безкрайно скъп и обичан от мен човек.
Пожелавам си само споделени Коледи, от тази и до когато ме има.

# 55 17 дек. 2019, 19:11 ч.

Мнения: 11 573

Цитат на: VickyTaylor в вт, 17 дек 2019, 16:22

Бананите от онова време имаха по- различен аромат, сякаш...

Имаха, да.
Чакаше се на опашка, поне при нас, вземахме зелени банани, само такива имаше, след дълго чакане, и ги слагахме на най- високоя шкаф да узреят.

# 56 17 дек. 2019, 20:14 ч.

Мнения: 7 106

Аз си спомням, че бананите даваха само по 1 кг. на човек, за да стигнат за всички. Зареждане имаше само веднъж или най-много два пъти малко преди Нова година. Та ние се редехме цялата фамилия и се сдобивахме с цели 4кг.банани, които биваха надлежно укрити и всяка вечер ни се полагаше с брат ми по един банан, докато свършат. Последните 3-4 си ги деляхме на половинки, за да имаме по-дълго и сега като се замисля мама и тате май само са ни гледали как ги ядем... Sad

И нещо по-весело, спомням си готовите сурвачки имаха едни златисти панделки и цветя, какво мазане падаше по скулите и устните и клепачите, за да ни блести лицето, все едно сме с празничен грим Joy

# 57 17 дек. 2019, 20:48 ч.

Мнения: 1 186

Момичета, а помните ли куклите с руски имена, букли и паковани в картонена кутия с целофан? На мен ми подаряваха по една само за Коледа и Нова Година. С голямо нетърпение ги чаках, въпреки, че всичките изглеждаха еднакво. Simple Smile