Февруари, разбрах, че съм бременна, бяхме на преглед, чухме пулс и всичко беше прекрасно до 26 този месец, в който чух най-лошото, а именно спряла сърдечна дейност, последва абразио и кратък престои в болницата до днес. Мислех, че като се прибера ще ми е по - леко, обаче имам такава буца в гърлото и така ме свива сърцето, че не бях права и реших да пиша, да напиша писмо до бебето, за да излея всичко. Извинявам се, че ще стане прекалено дълго. Успех на всички следващият път, дано сме до финал. ❤️
Писмото:
До моето неродено ангелче, мое мило Мъниче
Скъпо мое, надявам се си усещало колко много те Обичаме, надявам се си усетило всяко мое докосване, чувало си гласа ми и си се чувствало желано...макар и за кратко време.
Не ни беше писано мило мое, не МИ беше писано да те усетя как растеш в мен, не ми пише писано да те прегърна за първи път, не ми беше писано да усетя и да вдишам с цели гърди арома ти, не ми беше писано да те видя как растеш, не ми беше писано да те имам.
Знам само , че на теб ти е писано обаче да си Ангел , моят, нашият Ангел... Знам, че където и да си за теб там е по-доброто място, знам, че сега отгоре ще ни пазиш, знам, че ни накара да погледнем света по различен начин. Знам и още нещо, ти ще си винаги в сърцето ми, първият ми трепет, ще си в мислите ми, първа моя любов, първо мое щастие, дори и без да съм те видяла те Обичам силно, толкова силно, че любовта ми да те грее и горе на небето където си. До последният си дъх, до последният ми ден живот... ти ще си в мен. Обичам те, мое неосъществено щастие ❤️