Аз се радвам, че бившия е жив и здрав и все пак съществува в живота на децата, въпреки че възпитанието е изцяло моя отговорност и той винаги е одобрявал как се справям и ме е подкрепял пред децата. То е много лесно да обвиняваш другия, че ти не си се справил. Мерило е колко ти се чува думата. Никоя майка не може да ме убеди, че таткото е виновен, че децата й не й чуват думата. Тук е й както си го направи... Да, пубертета може да промени нещата, но тогава ще се молим да имаме повече сили, за да сме ДО децата си в този труден за тях период, не срещу тях.
Скоро питах голямата "добре де, мамо, защо така ми говориш, с какво съм го заслужил?" и тя милата (на 10) "не знам, мамо, нещо ме кара, по-силно е от мен, съжалявам...и аз не мога да се позная"
Помня, че бях на ръба да я шамаросам, но реших да действам с дипломация и се получи. Наясно съм, че най - страшното предстои.
Бъдете силни, момичета! Никой няма силата на майката... Тя е само една. И ние сме благословени да сме тази единствена 🥰