- Публикувана: 26 апр. 2020, 15:00 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2020, 00:17 ч.
Фентъзи и фантастика -19
Прочетох и втората книга на Звездная. Първите 80-90 страници ги изчетох за час, после обаче обядвах, после писах в други форуми, после вечерях...свърших към 18,30 и то с доста прекъсвания.
Продължавам да не съм впечатлен, но аз не се впечатлявам то схватки от типа "Свекърва -снаха" нито от типа "свекърва благородничка /свекър благородник- снаха от простолюдието" . Сега като чета по-бавно ми правят впечатление някои думи като свекърмонстър, кото много ме дразнят. монстър е чудовище, ако ще превеждаш едната дума, превеждай и другата. Навремето имаше един филм с Джей Ло "Свекървище", е това е по-нормална дума. По-същия начин ме подразни думата "опръстениха ме", няма такава дум в речника. Пак казвам, разбирам че трябва да е смешно, но мен такива неща ме дразнят. Дилемите на героинята са ми странни. От една страна е на път да стане крепостна робиня, а от друг - с гордост в излишък, поставя условия на племенника на Императора. Той пък хем я желае толкова и иска да има пълен контрол над нея, хем не иска да я притиска...абе и неговата не е лесна, хем го сърби, хем го боли.
В интерес на истината в поредицата ми стават симпатични доста герои- например шегаджията Елохар, също и златокосата Ри с нейния хаплив хумор, брат й Юрао, , грижовната лейди Верис....но точно главният герой и главната героиня са ми невероятно скучни. Все още чакам от Дея да направи нещо изключително.
Продължавам да не съм впечатлен, но аз не се впечатлявам то схватки от типа "Свекърва -снаха" нито от типа "свекърва благородничка /свекър благородник- снаха от простолюдието" . Сега като чета по-бавно ми правят впечатление някои думи като свекърмонстър, кото много ме дразнят. монстър е чудовище, ако ще превеждаш едната дума, превеждай и другата. Навремето имаше един филм с Джей Ло "Свекървище", е това е по-нормална дума. По-същия начин ме подразни думата "опръстениха ме", няма такава дум в речника. Пак казвам, разбирам че трябва да е смешно, но мен такива неща ме дразнят. Дилемите на героинята са ми странни. От една страна е на път да стане крепостна робиня, а от друг - с гордост в излишък, поставя условия на племенника на Императора. Той пък хем я желае толкова и иска да има пълен контрол над нея, хем не иска да я притиска...абе и неговата не е лесна, хем го сърби, хем го боли.
В интерес на истината в поредицата ми стават симпатични доста герои- например шегаджията Елохар, също и златокосата Ри с нейния хаплив хумор, брат й Юрао, , грижовната лейди Верис....но точно главният герой и главната героиня са ми невероятно скучни. Все още чакам от Дея да направи нещо изключително.
Чак копия не мисля, но има някаква схема. Втората е доста по-добра.
Само една книга имам недочетена. Много се борих да я завърша, но ми причиняваше физическа болка едва ли не да продължавам да я чета. Много я препоръчвали, била класика. И сигурно е така, но е толкова далече от моя мироглед.. Интересното е, че в приложението на "Свят без карай" пишеше, че авторката на въпросната книга съветвала Фолет по литературните въпроси.
Джон, ако имаш главоболие от четене, мини да те види очен лекар.
Да спра със спама, допълних си в голяма степен колекцията с книги на ТП от намаленията. Много съм щастлива. Повечето съм ги чела от библиотеката едно време и нямаше как да ги задържа
Джон, руснаците имат един типичен жанр, ироничен женски детектив, който не е измислен от тях, но е много популярен и продаваем, нещо като смесица от криминална интрига, битова сатира и чиклит. Характерни за него са, че главната героиня се явява нещо като Пепеляшка (или серсем пиле, дето и господ гнездо му вие), която в резултат на щастлива случайност попада в обстановка и среда, до момента недостъпни за нея и обикновено е в близка (не винаги романтична) връзка с вариант на "мент" (т.е., милиционер/следовател/представител на службите или бивш такъв). Освен това, езикът е много специфичен, разговорен, с много порусийчени чуждици, главно заемки от английски, но прихващащи падежни окончания (като "...ее подруги в сопровождении своих бойфрендов..." - произволен цитат от нета). От там идва този "свекомонстр", който, впрочем, се среща и в някои форуми - реално не е чист русизъм, а мешавица от руско-английски, който аз също бих оставила в превод, като му добавя българско Ъ, за подчертаване на цялата салата.
По аналогия с този жанр, в последните години се налага "женската" иронична фантастика с много сходни елементи, в т.ч. криминалната интрига и езика, но просто в друга обстановка - фентъзи, военна фантастика или подобни.
По аналогия с този жанр, в последните години се налага "женската" иронична фантастика с много сходни елементи, в т.ч. криминалната интрига и езика, но просто в друга обстановка - фентъзи, военна фантастика или подобни.
Джон, руснаците имат един типичен жанр, ироничен женски детектив, който не е измислен от тях, но е много популярен и продаваем, нещо като смесица от криминална интрига, битова сатира и чиклит. Характерни за него са, че главната героиня се явява нещо като Пепеляшка (или серсем пиле, дето и господ гнездо му вие), която в резултат на щастлива случайност попада в обстановка и среда, до момента недостъпни за нея и обикновено е в близка (не винаги романтична) връзка с вариант на "мент" (т.е., милиционер/следовател/представител на службите или бивш такъв). Освен това, езикът е много специфичен, разговорен, с много порусийчени чуждици, главно заемки от английски, но прихващащи падежни окончания (като "...ее подруги в сопровождении своих бойфрендов..." - произволен цитат от нета). От там идва този "свекомонстр", който, впрочем, се среща и в някои форуми - реално не е чист русизъм, а мешавица от руско-английски, който аз също бих оставила в превод, като му добавя българско Ъ, за подчертаване на цялата салата.
По аналогия с този жанр, в последните години се налага "женската" иронична фантастика с много сходни елементи, в т.ч. криминалната интрига и езика, но просто в друга обстановка - фентъзи, военна фантастика или подобни.
По аналогия с този жанр, в последните години се налага "женската" иронична фантастика с много сходни елементи, в т.ч. криминалната интрига и езика, но просто в друга обстановка - фентъзи, военна фантастика или подобни.
Аз кривнах по пътя на препрочитането и чета сборника "Сините пеперуди" на Вежинов. Тоя мой така любим разказ "Когато си в лодката" имам чувството, че мога да го препрочитам до безкрай. 
За скоростта на четене - забелязала съм, че на четеца чета по-бързо, отколкото на хартия, но някак по-повърхностно. Използвам този (д)ефект, когато искам да избутам някоя книга по-бързичко, а не ми се зарязва по някаква причина (най-вече го правя със "служебна" литература).
За скоростта на четене - забелязала съм, че на четеца чета по-бързо, отколкото на хартия, но някак по-повърхностно. Използвам този (д)ефект, когато искам да избутам някоя книга по-бързичко, а не ми се зарязва по някаква причина (най-вече го правя със "служебна" литература).
@winekind, мерси з загрижеността. Астигматик съм и имам минус 25 на дясното око, лявото ми е наред. Това състояние ми е от години, редовно минавам годишни прегледи. Имам и очила за четене ( навремето струваха 80 лева - 40 лев рамката и 40 самите стъкла). Рядко ги ползвам обаче очите ме болят само когато е сумрак или съм уморен от много четене/работа на компютър.. Например след 9,30 ч. сутрин рязко ми се подобрява зренето поради повечето слънчева светлина.
@gargamela аз няма нищо протиив идеята за Пепеляшка - частен-детектив, дори ме забавлява. Но жаргонизмите трябва да се превеждат и за това обвинявам нашите преводачи. Когато англичаните използват жаргон превеждаме, а когато руснаците използвт - не превеждаме. Освен това такава дума - свекомонстър просто не звучи. и понеже н може се каже чудовището-свекърва (макар че преведно става), аз бих използвал фразеологизма свекървище така всички биха разбрали идеята, но в същото време не се смесват думи от различни езиции. Да, и н мен ми прави впечатление че при братята руснаниц много герои имат руски имена, личи си че не се влият от "амерканската" мода. Такова нещо съм виждал и пр Чудинова, и при Глуховски, и пр Буличов, и при Луканенко, сега го срещам и пр Звездная - вещииците са всичките с руски имена,(Благодат Никаровна, Любомира Михайловна, Василена...а като чух Иванко, веднагасе сетих за "убиеца на Асеня") а и Даря е типично руско име. Смея да твърдя,че ми допада, жалко че повечето българи не използват български имена за героите си.
Иначе - снощ до 3 ч. четох третата част. Тази част ми хареса (доста) повече от предшните две. Не че е нещо особено, но понеже имаше някакво действие, някакъв екшън. Все по-любим ми става Елохар с неговия мрачен хумор. Особено ми хареса посещението при вещиците.
и
а това ми е просто любимо
В тази книга като цяло има много повече забавни ситуации, макар и тя да страда от слабостите на предните две, но....по-разчупена ми дойде. Дори само с посещението в селото при роднините, усетих че се отдалечавам от "американския стил" и това ми допадна.
@gargamela аз няма нищо протиив идеята за Пепеляшка - частен-детектив, дори ме забавлява. Но жаргонизмите трябва да се превеждат и за това обвинявам нашите преводачи. Когато англичаните използват жаргон превеждаме, а когато руснаците използвт - не превеждаме. Освен това такава дума - свекомонстър просто не звучи. и понеже н може се каже чудовището-свекърва (макар че преведно става), аз бих използвал фразеологизма свекървище така всички биха разбрали идеята, но в същото време не се смесват думи от различни езиции. Да, и н мен ми прави впечатление че при братята руснаниц много герои имат руски имена, личи си че не се влият от "амерканската" мода. Такова нещо съм виждал и пр Чудинова, и при Глуховски, и пр Буличов, и при Луканенко, сега го срещам и пр Звездная - вещииците са всичките с руски имена,(Благодат Никаровна, Любомира Михайловна, Василена...а като чух Иванко, веднагасе сетих за "убиеца на Асеня") а и Даря е типично руско име. Смея да твърдя,че ми допада, жалко че повечето българи не използват български имена за героите си.
Иначе - снощ до 3 ч. четох третата част. Тази част ми хареса (доста) повече от предшните две. Не че е нещо особено, но понеже имаше някакво действие, някакъв екшън. Все по-любим ми става Елохар с неговия мрачен хумор. Особено ми хареса посещението при вещиците.
Скрит текст:
К-к-как да ви кажа, магистър — аз даже кимнах, — ако трябва да съм честна, не съм
съвсем сигурна, че вие не бихте ме хвърлил в гърлото на някоя хищна твар, изключително и
само заради възпитателния елемент!
Към мен се обърнаха с изумен вид. Измърмориха нещо, свиха рамене, а след това се
взряха в портичката. Ако можех да съдя по сменящите се изражения на лицето, Еллохар все
още обмисляше думите ми.
Така и излезе:
— Няма да те хвърля — магистърът ме разтърси за рамото, — ти ми харесваш, Риате.
Пауза, а след това язвителна забележка:
— Но, да знаеш, когато продължиш рода Тьер с някой и друг палавник, тогава с
удоволствие ще нахраня с теб някое зъбато чудовище. Аз не съм лош, Риате, но съм
отвратително отмъстителен.
съвсем сигурна, че вие не бихте ме хвърлил в гърлото на някоя хищна твар, изключително и
само заради възпитателния елемент!
Към мен се обърнаха с изумен вид. Измърмориха нещо, свиха рамене, а след това се
взряха в портичката. Ако можех да съдя по сменящите се изражения на лицето, Еллохар все
още обмисляше думите ми.
Така и излезе:
— Няма да те хвърля — магистърът ме разтърси за рамото, — ти ми харесваш, Риате.
Пауза, а след това язвителна забележка:
— Но, да знаеш, когато продължиш рода Тьер с някой и друг палавник, тогава с
удоволствие ще нахраня с теб някое зъбато чудовище. Аз не съм лош, Риате, но съм
отвратително отмъстителен.
и
Скрит текст:
е, не това е ли мрачен хумор? А вие колко души сте убил?
— Изобщо или конкретно лично аз със собствените си ръце? — уточни магистърът. —
Много, Риате. И какви са тези толкова интимни въпроси?-
— Изобщо или конкретно лично аз със собствените си ръце? — уточни магистърът. —
Много, Риате. И какви са тези толкова интимни въпроси?-
а това ми е просто любимо
Скрит текст:
Присвивайки очи, Еллохар мрачно се поинтересува:
— Ти съвест имаш ли? — и тъй като аз си замълчах, продължи: — Не, аз разбира се, съм
в течение, че съвестта в Тъмната империя е качество абсолютно излишно и ненужно, но
имайки предвид, че теб те е избрал Тьер, у когото това качество присъства в изобилие, аз
наивно предполагах, че подобното избира подобно и така нататък.
— Имам си аз съвест — даже ми стана неприятно, — но аз си имам и кантора, освен
това, и, между другото, Юрао, когато се върне ще види палтото ми, а мен не.
— Нямаш ти съвест, Риате — отсъди магистърът.
— Ти съвест имаш ли? — и тъй като аз си замълчах, продължи: — Не, аз разбира се, съм
в течение, че съвестта в Тъмната империя е качество абсолютно излишно и ненужно, но
имайки предвид, че теб те е избрал Тьер, у когото това качество присъства в изобилие, аз
наивно предполагах, че подобното избира подобно и така нататък.
— Имам си аз съвест — даже ми стана неприятно, — но аз си имам и кантора, освен
това, и, между другото, Юрао, когато се върне ще види палтото ми, а мен не.
— Нямаш ти съвест, Риате — отсъди магистърът.
В тази книга като цяло има много повече забавни ситуации, макар и тя да страда от слабостите на предните две, но....по-разчупена ми дойде. Дори само с посещението в селото при роднините, усетих че се отдалечавам от "американския стил" и това ми допадна.
Не е само до скорост
Естествено. Да, аз нямам проблем с осъзнаването на текста въпреки че чета бързо, но ако книгата е хубава чета по-бавно.
Обаче има една особеност - аз искам на всяка цена да стигна до края, ще се побъркам ако не го знам. Ако книгата е хубав ще я чета отново, отново и отново - но края трябва да го знам. Т.напр. веднъж преди близо 20 години четох в далечен приятел книга втора от Позитронните роботи, стигнах до средата и не я завърших. а вкъщи имам само трета. Докато не я пуснаха в Читанка (ведно с първа) винаги съм се тормозил как свършва
Обаче има една особеност - аз искам на всяка цена да стигна до края, ще се побъркам ако не го знам. Ако книгата е хубав ще я чета отново, отново и отново - но края трябва да го знам. Т.напр. веднъж преди близо 20 години четох в далечен приятел книга втора от Позитронните роботи, стигнах до средата и не я завърших. а вкъщи имам само трета. Докато не я пуснаха в Читанка (ведно с първа) винаги съм се тормозил как свършва
Е, зависи какви книги харесваш. Аз Робин Хоб съм я изтъркал по кориците....Така де щях да я изтъркам по кориците, ако не я четях в Читанка.
Сагата за убиеца между 200 и 300 пъти съм прочел. Живите кораби които си ги купих сиурно за десети път ги подхващам вече, а ги знам наизуст. Трета трилогия за убиеца ме а малко блудкава, ама вече съм я чел 3 пъти. Мъглороден 1 сигурно поне десет-двадесет пъти съм го чел вече.
"Конан" -ите знам наизуст на коя страница какво се случва. Дори съм писал отзад на книгите с молив, по-интересните за мен сцени, за да отивам направо на тях.
от "Принц на драконите" на Мелани Роун мога да пресъздавам цели диалози. По същия начин съм и с филмите - "Смело сърце" и ранните филми на Шварценегер (Конан, Терминатор, Терминтор 2,Заличителят) съм ги гледал стотици пъти и не ми омръзват.
Но, да има книги, които не бих погледнал втори път в живота си. Стъкленият трон на Маас е една от тях.
Сагата за убиеца между 200 и 300 пъти съм прочел. Живите кораби които си ги купих сиурно за десети път ги подхващам вече, а ги знам наизуст. Трета трилогия за убиеца ме а малко блудкава, ама вече съм я чел 3 пъти. Мъглороден 1 сигурно поне десет-двадесет пъти съм го чел вече."Конан" -ите знам наизуст на коя страница какво се случва. Дори съм писал отзад на книгите с молив, по-интересните за мен сцени, за да отивам направо на тях.
от "Принц на драконите" на Мелани Роун мога да пресъздавам цели диалози. По същия начин съм и с филмите - "Смело сърце" и ранните филми на Шварценегер (Конан, Терминатор, Терминтор 2,Заличителят) съм ги гледал стотици пъти и не ми омръзват.
Но, да има книги, които не бих погледнал втори път в живота си. Стъкленият трон на Маас е една от тях.
