Поведение - типичното за възрастта явно, той, не че от сега е така, но стана съвсем нервен. Както и при вашите дечица, всичко е не и не искам (дори нещата, които реално иска). Тръшкане, рев, викане, чупи наред и блъска, посяга да удря (че даже и вика "бам" като ни удря ).
Има огромно желание да говори, той буквално не млъква, макар и повечето неща да са неразбираеми. Дооста неща казва вече, но е далеч от нормален говор. Казва неговото име, моето и на още няколко приятелчета от площадката. Доста други думички (освен стандартните да/не, баба/мама/тати и т.н.) казва. Започна често да ме известява като му се ака - казва ми "мамо, ако", но дотам. На гърне категорично отказва да седне. Купих сега пеещо, да видим ще пожъне ли успех (силно се съмнявам). Бибата все още не сме я махнали, нещо не мога да събера смелост. Имаме и друг проблем. Вманиячен е в едно негово одеало и буквално изпада в нервна криза ако го няма. Излизане навън или пътуване в колата са адски трудни. Постоянно го търси, плаче за него (вика му "нани"). Заспива само с него, даже лятото в жегата пак не можах да го махна. Но и като е буден го мъкне нон-стоп в него. Не знам какво ще го правим.
Началото на Ноември би трябвало да тръгне на ясла, а аз съм много притеснена. Ужасно е привързан към мен, ужасно е ревлив и труден по принцип и предвид, че никой-никога не го е гледал друг, мисля, че ще му е много трудно. А неща като ядене и сън там, ми се струват буквално невъзможни.
Честито ви бебоци, момичета! Да са най-вече здрави и спорно отглеждане с по-големите дечица.