проблеми в първи клас

  • 7 247
  • 157
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 41 660
От там нататък темата си е чиста покана за интерпретации Wink

+ надъхване на майката да се бори с учителката до победата 😜

Майката поиска съчувствие и морална подкрепа и я получи. Както става в болшинството случаи - писалият получава съчувствие. Ако учителката се беше оплакала (майсторски поднесено и тенденциозно), щеше и тя да получи подкрепа.

# 121
  • Мнения: 6 846
А истината е някъде по средата. За съжаление ще страда детето......

# 122
  • София
  • Мнения: 12 006
Скрит текст:
Brumm, вие с всички хора ли сте на нож? На шефа или бизнес-партньори зъбите ли се? Не случайно казват, че дипломацията е изкуство.... другото прилича на двама засекли се на кръстовище "абе, ти педераст, що ми викаш педераст".
А това с клишето за "чужбина" само олеква мнението ви. Като не живеете в тази гадна страна, какво давате съвети за нещо чуждо ви?
Към авторката, от нахъсване и конфронтация ще пострада дете ти. Уверена съм, че не целиш това.
Не, не съм на нож с всички хора, но когато някой подхожда към мен без уважение, ще получи нещо повече от мила усмивка. И не защото децата ми са златните яйца, а защото не уважава мен.
Къде давам мнение си е лично моя работа, не мисля че с нещо съм ви задължила да ме четете или да ми отговаряте.

Афродита, смело предполагаш цял ден как се е развила ситуацията, изкарвайки детето и майката от лоши по-лоши, даже в последното си изречение си написала, че майката неглижира ситуацията и поощрява детето си към непослулание. Къде точно прочете това.
Или само ти можеш да пишеш свободни съчинения по темата?
Прочетох го в постовете на авторката - 2 разговора за 2 седмици. Защо след първия разговор е имало втори, едва около седмица по-късно? Ако майката беше реагирала още след първия, щеше ли да има втори разговор? А къде виждам че го поощрява - дойде да получи потупване по рамото, за мнението си че не детето й, а учителката е лоша и груба и не може да се справи с непокорно дете. Не видях да пита и да търси начини как да се справи с поведението на сина си или как да му покаже и обясни, че вече не е в детската градина и трябва да слуша учителката и да спазва определени правила. Такова поведение, предполагам демонстрира и пред него и то усеща, че пакостите му ще останат безнаказани, а може и да не разбере, че се държи нередно даже.

# 123
  • Мнения: 5 336
Не е питала как да се справи с възпитанието на детето си, защото вероятно няма нужда да й бъде обяснено. Толкова е близо до ума. Мисля, обаче, че вие в някоя от следващите страници, ще започнете да й давате насоки и в това направление.
Виждам, умеете доста волно да интетпретирате.

# 124
  • Мнения: 3 251
Случайно някоя от вас да събужда цял квартал сутрин с виковете по прекрасните? И после да ги праща да си чупят главите с тях учителките?

# 125
  • София
  • Мнения: 62 595
Съмнявам се да е само историята с водата, ваденето на учебниците и че спори с дете, което го е нагрубило.  Мисля, че авторката ни спестява поне още една случка, която може би е преляла чашата.

# 126
  • Мнения: 3 021
Вкъщи имаме правило, когато се караме и спорим помежду си, да не коментираме човека, а постъпката му. Защото така можем да си дадем обратна връзка за поведението и да покажем, че ни боли, без да унизим човека, да му сложим епитет или да го шамаросаме с обида.
Постъпи лошо, каза нещо гадно, държиш се несправедливо, това беше глупаво - а не ти си лош, гаден, несправедлив, глупав. Семействата, които наричат себе си с такива думи, нанасят щети върху партньора и децата си, обиждат и смазват с приказки. Ако аз не позволявам такива думи в дома ми между членовете на семейството, не виждам защо бих стояла с наведена глава да слушам как някой друг нарича близките ми еди-какви са. Не изповядваме явно едни ценности, възпитателно, морално, човешки, аз бих си потърсила учител, който не е безкритичен към детето ми или мен като родител и възпитател, но който води този диалог конструктивно.

# 127
  • София
  • Мнения: 12 006
Вкъщи имаме правило, когато се караме и спорим помежду си, да не коментираме човека, а постъпката му. Защото така можем да си дадем обратна връзка за поведението и да покажем, че ни боли, без да унизим човека, да му сложим епитет или да го шамаросаме с обида.
Скрит текст:
Постъпи лошо, каза нещо гадно, държиш се несправедливо, това беше глупаво - а не ти си лош, гаден, несправедлив, глупав. Семействата, които наричат себе си с такива думи, нанасят щети върху партньора и децата си, обиждат и смазват с приказки. Ако аз не позволявам такива думи в дома ми между членовете на семейството, не виждам защо бих стояла с наведена глава да слушам как някой друг нарича близките ми еди-какви са. Не изповядваме явно едни ценности, възпитателно, морално, човешки, аз бих си потърсила учител, който не е безкритичен към детето ми или мен като родител и възпитател, но който води този диалог конструктивно.
И каква е постъпката на майката, след първото й уведомяване, че има проблем с дисциплината на детето, след като то е продължило да прави пакости, до степен учителката да се принуди втори път да провежда разговор с родител? Или тя даскалката да си говори там, ама то нали е дете... какво толкова е станало Bowtie

# 128
  • Мнения: 41 660
Не знам каква е действотелността, но децата усещат какво е настроението на родителите зад думите. Може да му казваш "Ах ти лошо момче, такова", ама момчето усеща дали наистина си му сърдита или се радваш и гордееш, че не е някое от калъпа, а е мислещо и със свободен дух. Освен това много добре чуват какво си говорят родителите и пак анализират. И след като са асимилирали всичко това колкото и да му се дудне детето няма да се впрегне, защото си знае, че е проформа.
За мен лично отношението към училището, дисциплината и реда се внушава у дома много преди първия звънец.

# 129
  • Мнения: 3 021
Ще провежда и 8 пъти разговор, ако трябва.
На родителя се казва какъв е проблемът, и какви стъпки се очаква да предприеме той. Дават се препоръки как да се подходи в дадената ситуация и какви стъпки е нужно да предприеме едната и другата страна, за да стане детето пълноценен член на колектива. Уговарят си следващо обаждане или среща, за да говорят как са движи, има ли прогрес и какво друго се налага като следваща крачка. Говори се с факти, по същество, без определения и обиди по адрес на детето. 

# 130
  • София
  • Мнения: 12 006
Ще провежда и 8 пъти разговор, ако трябва.
Скрит текст:
На родителя се казва какъв е проблемът, и какви стъпки се очаква да предприеме той. Дават се препоръки как да се подходи в дадената ситуация и какви стъпки е нужно да предприеме едната и другата страна, за да стане детето пълноценен член на колектива. Уговарят си следващо обаждане или среща, за да говорят как са движи, има ли прогрес и какво друго се налага като следваща крачка. Говори се с факти, по същество, без определения и обиди по адрес на детето. 
Ето заради такова мислене, се стига до там, че ситуацията да ескалира още на 2рия разговор. Защото след първия, ефекта е бил нулев и учителката е наясно, че и 20 разговора да има, вероятно ефекта ще е същия. Не е приемливо да се разговаря и родителя да не предприеме нищо (поне не е написано). На такива родители, децата и да сменят учителката или училището, все попдат на "учителки, които не могат да се справят с маминото злато". Един клас са 25-30 деца, ако с на всяко родителите трябва да говори "по 8 пъти"? Процесът е двустранен, а не само учителката да си говори там и отсреща нищо.

# 131
  • Мнения: 12 494
Много ми е интересно какво точно трябва да направи майката, за да има ефект и да коригира поведението на детето в час, т.е когато тя не е там?
Разговори? Разбира се. Няма родител, който да не е обяснил на детето какво се очаква като поведение.
Наказание? Какво наказание е приемливо и има ефект, особено, ако както казваш проблемът е само в детето, т.е то е извън нормата? Да го лиши от десерт? От игра? А ако версията на детето не съвпада с тази на учителката, да го накаже за нещо, на което не е била свидетел ли? Ами, ако детето й казва истината и тя го накаже как ще едно тази това на взаимоотношенията им и на нейния авторитет?
Има неща, над които авторката трябва да се замисли и да потърси помощ. Едно от тях е липсата на авторитети. Ще се радвам да сподели, ако намери действащо решение, че и моето дете има такъв проблем. Желанието да спори, винаги да е право, да не приема друга гледна точка. Зад това също може да е скрито нещо друго.
И не е въпросът само, че учителката има проблем с детето, а начинът, по който го заявява. Защото зад квалификацията "най-лош от лошите" се крие не само професионално безсилие, а и прехвърляне на топката в ръцете на родителя, който не е в часа, за да упражнява контрол. Аз не прочетох "Учителката се обади и сподели, че не може да се справи с поведението на детето и ме съветва да направим това и това, предлага  това и това..."

# 132
  • Мнения: 6 846
Ох, с тази политкоректност вече става страшно. Вярно ли вярвате в тези глупости, как едно 7-годишно е винаги право и трябва да се гали по главичката. Майка му пък трябва да влезне в ръкопашен бой с учителката в защита на детето. Бащата в картинката го няма, защото е нежна душа......
Пишеш грозно, държиш се лошо, ама как пък така ще се назовават нещата с истинските им имена.

# 133
  • Мнения: 12 494
Леле, пише грозно първият месец на първи клас. Вярно ли? Ми има деца родени на 30.12 и такива на 1.01 в един клас. Разлика между момичета и момчета също има. Почеркът тепърва ще се формира

# 134
  • Мнения: 6 846
Акцентът е върху дали пишеш грозно или не. Дали се държиш лошо или не. Никой няма нужда от захаросани бози.

Общи условия

Активация на акаунт