Смешки от форума 38

Здравейте,
Опитвам се да разгадая символиката на един училищен стенопис. Може и на вас да ви се стори интересно, като разкриване на загадка от миналото. Изработен е през 1993 г. от Ботьо Ботев.
Можете ли да ми помогнете с разпознаването на образите и символите от него?

В центъра е Хермес, долу е герба на Стара Загора.

В центъра на картината виждаме Хермес или Меркурий. Както е известно, Хермес е бог - покровител на крадците, а Меркурий - на търговията. Обединявайки двете значения, стигаме до извода, че за автора на творбата най-голямо значение има комбинацията от кражба и сделка, за което в българския език има една много точна дума - далавера. И по -точно - далаверата, която си е уредил, спечелвайки поръчката за стенописа.

На заден план виждаме голяма къща на два етажа, която представлява резултата, в който художникът смята да инвестира парите, спечелени от далаверата. По-надолу имаме две букви, книга и перо. С тях творецът ни подсказва колко лесно ще изкара парите си - все едно да надраска две букви. А най-отдолу е показан символично източникът на средствата - общинският бюджет на Стара Загора.

По средата в дясно художникът е изобразил себе си като уважаван майстор (забележете пищното детайлно облекло, което липсва при другите фигури), водещ кон с голе-е-еми дисаги. Още един намек за това колко много пари ще изкара от далаверата - няма да се съберат в джобовете му, а ще му трябва кон с дисаги, за да ги отнесе.

В ляво виждаме официално облечен мъж с малко дете, а зад тях - паметник. Мъжът, разбира се, е директорът на училището, който е уредил далаверата. Момченцето представлява сина му, а паметникът на заден план символизира обещанието на директора един ден да уреди да построят паметник на художника. Ако не той, то сина му.

Зад директора виждаме жена с протегнати към далаверата ръце и жадно вперени в нея очи, която чак се изправя на пръсти от нетърпение да я огрее и нея. Очевидно - млада учителка, чиято липса на облекло е прозрачен намек за начина, по който си е осигурила участието...

Зад нея виждаме фигура на елегантна жена. Най-вероятно това е колежка на предната, към която творецът е имал аспирации първоначално, но тя му е отрязала квитанциите. Затова е изобразена, обърнала гръб на художника и далаверата.

В ляво от божеството на далаверата виждаме три персони с радостно вдигнати ръце и изражения на възторжен идиотизъм, пускащи гълъби. Те символизират положителните отзиви на критиците за творбата. Златистият им цвят подсказва, че те ще бъдат позлатени за мнението си.

Под тях има мъж и жена със значително по-интелигентен вид и израз на едва сдържано омерзение, обърнали гръб на цялата далавера. Тъмният цвят, в който са нарисувани, символизира критичните отзиви за стенописа, стилизираните скали с фалическа форма до тях - точното им мнение за творбата,  а фактът, че са по-малко на брой от златистите фигури - че отрицателните мнения за произведението няма да са много.

И стигаме до най-интересната част - тази горе в дясно, с компютъра и двете фигури. Едната е разлята и безформена, изпълнена в студени цветове и напомняща призрак, с пръсти върху клавиатурата. Втората - златист аватар с красиво очертано лице и с гердан от е-е-ей такива големи рубини. За правилното разбиране на този фрагмент следва да отчетем, че през '93-та нямаше интернет. Тогава съществуваха единствено групите FidoNet. Реално това беше първата възможност в цялата история на цивилизацията хората да общуват групово анонимно от произволно разстояние, създавайки си това, което днес бихме нарекли "профили в социалните мрежи". Т.е. да се представят за нещо, което не са и да създават свои идеализирани образи. Преди 30 години това беше нещо революционно ново. За информация на по-малките - по него време филмът "Матрицата" още не беше създаден. Току-що беше излязъл по кината "Човекът с косачката" по едноименния роман на Стивън Кинг, в който за първи път се разглеждаше идеята за виртуално съществуване. В този контекст, фигурата с пръсти върху клавиатурата символизира реалния потребител, златистата фигурка - аватара, който той си създава, а компютъра и цифрите зад него - цифровите технологии, които правят това възможно. Очевидно художникът е бил силно впечатлен от навлизащите нови технологии и е пресъздал това си усещане във фрагмент от стенописа.