Какво ви вдига?

  • 5 107
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 591
Освен семейство ми - пътуванията и да съм до вода. Много се зареждам, много разпускам, много обичам. Ако завидеше от мен щях да живея на брега на Барселона.
Покрай короната това беше, което ми липсваше най-много, преди това детето беше много малко.
Понякога, когато се натоваря психически усещам колко трябва да наваксвам и все недостига време.

# 16
  • Мнения: 712
Че ако не изплувам, ще затъна още повече.

# 17
  • София
  • Мнения: 38 711
Ами аз се вдигам някак. Два три дни плача, седя си на дивана, после ставам, къпя се, обличам се, гримирам се, намирам си някакви задачки, занимания приятни и така.
От октомври до февруари бях в жестока дупка по принцип, но както е видно, оцелях!!

# 18
  • Крайбрежен район
  • Мнения: 2 216
Лошите дни не трябва да се подценяват. Те са много важни в нашето израстване, защото ни предават ценни уроци. Учат ни, че съществуват обстоятелства, навици, хора, които трябва да изоставим за да подобрим живота си. Без тях няма как да оценим хубавите.
Сравнението с други хора от типа на "Има и по-зле от теб" не ми помага особено, въпреки че често го използвам като съвет. По-скоро обръщам внимание на себе си вътре в мен, какво мога да направя за да подобря нещата тук където съм, в тази ситуация, с това, с което разполагам. И нещо много важно преди да започна - спирам да се обвинявам, да се бичувам, да се наказвам. Всички сме хора и грешим и имаме своите слаби моменти. Това е първото стъпало към изкачването нагоре.

# 19
  • Мнения: 7 423
Работата и огледалото. Поглеждам се, харесвам се, казвам си "споко, моето момиче, всичко ще е наред". И се захващам яко за работа. На мен ми помага.

# 20
  • София
  • Мнения: 16 208
Отговорностите ме вдигат. Прекалено много хора зависят от мен.

Иначе, откак е почнала войната в Украйна, няма ден, в който да не плача, понякога, ако ММ не е наблизо, даже с глас. 

# 21
  • Мнения: 18 566
Преди бяха пътуванията и партита с приятели.
В момента нищо. Откато е войната живея в страх. Затънала съм. Не ме вълнува нищо, не се справям с нищо, на ръба съм. Плача всеки ден, страхувам се, бясна съм, защото съм безсилна и нищо не мога да направя, това ме плаши много.
 Имам много проблеми в момента. Но всичко от това може да се нареди, само мир и здраве да има. Нищо не смея да искам вече, нищо. За нищо не мечтая. Искам си само предишния живот, колкото и зле да се чувствах, колкото и трудно да ми беше. Искам си живота и спокойствието отпреди 24 Февруари.
В свят на Трета Световна не искам да живея.
 Възхищавам се на тези от вас, които казаха, че близките, работата, отговорностите ги вдигат. Силни сте, и сте борбени. Браво!

# 22
  • Мнения: 2 214
Вдига ме детето, мечтите за неговото бъдеще. Когато съм унила, затварям очи и си представям морето, знам че и това лято ще се заредя от енергията му. Често падам, защото съм депресивна, но не го показвам, работя, правя нещо и то взима, че ми минава. С дете на 9 и сама,  не мога да си позволя да се отчайвам.

# 23
  • София
  • Мнения: 38 711
Аз съм с две деца и почти сама. Аха да се депресирам и звънва телефона да правя нещо за някой от двамата.

# 24
  • Мнения: 458
Абе като зависят и други хора от теб, не си позволяваш да затъваш. И така...
Гледай да си правиш повече дребни неща дето ти носят радост на теб.
Опитвай да не се впрягаш много
В кръга на шегата: някой беше казал, че няма смисъл да се гледа много сериозно на живота, щото и без това никой не се измъква жив от него Stuck Out Tongue Winking Eye

# 25
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Децата и работата, но когато нещата много загрубеят, има един силен, здравомислещ мъж до мен. За късмет, в  малкото случаи, когато той е бил в "дупка" аз съм била насреща.
С годините нещата, които те държат над водата се променят, зависи от етапа на живота.

# 26
  • Great Britain
  • Мнения: 2 208
Екзотични пътешествия,любовта към себе си.

# 27
  • Мнения: 4 969
Решението на проблема! Когато го имам, място не мога да си намеря. В началото съм отчаяна, после започвам да мисля и търся варианти ( решения) Съставя ли си ги, започвам да дишам..

Иначе детето,  работата, приятели, танци..все ме откъсват от мрачни мисли.

За жалост съм влезнала в кофти серия и днес получих лоша вест. Ако намеря работещо решение ще дишам свободно, както не съм в последните 4-ри години.

# 28
  • Мнения: 1 022
И аз като Рокстар-две деца, които не могат все още без мен.Нямам работа,живея с единия крак навън (викат му "право на ползване 🤨).Няма я пътеводната светлина в живота на всеки човек-майка ми,ставам за да чуя баща ми и да се грижа за децата ми.Имам и любов,но децата са преди нея....Живее ми се,вдигам се,за да ги видя пораснали и взели хляба си в ръце.Дотам я докарахме😢Слава богу,че още има кой да помага,сама не бих се справила,поне така си мисля!Та децата ме вдигат,като повечето от нас.

# 29
  • Мнения: 734
Добре, явно за всеки потъващите пясъци са различно състояние. Но ако дойде период в живота, където нямате много избор за действие... Не се появява подходяща половинка, подходяща работа заради кризата, подходящи отношения със средата и си е въпрос на време всичко. Заживявате ден за ден, без очаквания, без план, без търсене на смисъла във всичко... Това е пътя за намиране на себе си ли е или е пускане по течението, което ще ви удави? Как разбирате реално правилно ли действате?

Общи условия

Активация на акаунт