Да си жена е ужасно

Не виждаш връзката, защото не вникваш в същината на историята. Докато сами жените се определят като слабия пол и позволяват и на мъжете да ги третират така, че сме такива. Доставчикът не ми даваше да пренасям мебелите, защото това било тежка мъжка работа. В същото време вдигането на 2 пъти по тежка колика не прави впечатление на никой мъж, защото е женска работа. Няма разлики в заплатите в България конкретно, има едни жени които сами се подценяват. В историята от по-рано никой не обърна внимание, че са наели 2 жени, защото те сами са се подценили и са поискали двойно по-малко заплати. Ако бяха поискали колкото мъжете пак можеше да ги назначат на работа,   но вече преценката щеше да става на база на знания и умения. В случая работодателят никой не е дискриминирал- жените сами са се подценили и са се оценили на по-малко от мъжете. Ако в един магазин ми продават млякото по 3 лева, а в съседния същата марка е на 1.50 много ясно че ще си купя 2 бутилки от по-евтиното. Така че историята с мебелите не е за това дали мога или искам да вдигам тежко. Тя е за това, че не се възприемам като жертва, не се възприемам като по-слабия пол,  не се възприемам като по-назад в кариерата само защото съм била в майчинство и не позволявам и на другите да ги правят. И точно затова печеля колкото мъжете на моите позиции, 4.5 години слято майчинство не ми спряха кариерата и в момента съм на ръководна позиция, не допринасям за семейния бюджет, а изкарвам половината от него, не съм придатък на мъжа ми, а сме равностойни партньори. И ако се случи нещо лошо не съм зависима от никой и мога да разчитам на себе си. Проблемът на повечето жени е, че не мислят така наистина и сами се възприемат като слабия пол. Особено много личи в изказвания от типа- дадоха ми по-малко пари, защото съм жена и майчинството ми спря кариерата. Тези неща се случват, защото жените се подценяват, че сте слаби и не могат, внушават го и на околните и на себе си и най-важното- не изискват да ги възприемат по друг начин.

Напротив, вниквам и затова не разбирам.
Както написах, никога не съм вдигала количка и/или торби. Мога, но си щадя кръста. И винаги се намира някой мъж наоколо да помогне. И не, защото се подценявам. Щадя се. Не смятам за нужно да се доказвам точно по този начин.
Същото важи и за работата. В момента съм бременна за 5-ти път и не желая да се правя на героиня. Работила съм достатъчно, вкл. големите деца съм ги оставяла рано по градини и бавачки, за да се върна на работа, но явно пораснах, осъзнавайки колко ненужно е да се съсипвам с цел да не изглеждам слаба и от вече 3-та година не работя. И не, не съм придатък на съпруга ми, защото в противен случай трябваше да делим всичко, вкл. раждането и кърменето на децата. Прецених, че не съм товарно магаре, че да нося под една мишница и работа, и деца. Затова се "пенсионирах" рано (пък и стаж съм натрупала достатъчно) и реших, че е време да си почина.
Всъщност, точно борещите се постоянно за равенство жени са най-уязвими, защото са готови на всякакви саможертви, за да не би някой да ги подцени. Когато една жена има самочувствие и познава собствените си възможности, не е нужно да ги афишира.

То пък голям келепир да мъкнеш тежко, само и само да не вземе някой мъж да реши, че си слаба...
Цял живот като върша и женска, и мъжка работа, какво и на кого ли доказах нещо?! Още си чакам тиквения медал...
Съсипах си нервите и здравето само. За другия живот ще знам - да съм слаба и нежна, да си хубавея, и да не си меря възможностите с мъж.

Ами на мен много ми харесва да съм жена.

Харесва ми да съм красива и женствена, да се грижа за външността си. Харесва ми мъжкото внимание. Жената може да се оправи и сама, може да й помогнат и сума мъже, само защото е запърхала с мигли.

Някои изтъкват бременността като минус, за мен е плюс. Това е едно невероятно и уникално изживяване, в теб да се оформя живот, да расте, и накрая да го доведеш на този свят.

Що се отнася до умения, никога не съм се чувствала по-долу от мъжете, напротив, превъзхождам ги и в много дейности, които се водят мъжки. Всеки човек си има силни и слаби страни, но при мъжете винаги се гледа най-добрият, като се сравняват с жените, а за жените се гледа някакъв измислен нисък критерий.

В силата няма как да съм като мъжете, но моето тяло има други, изключително важни функции, та не се чувствам ощетена. Не ми трябва мъжете да са излишни, за да има полза от мен.

И да, светът често е нечестен спрямо жените, и често се опитва да ги постави по-долу. Но и повечето мъже не са безусловно облагодетелствани. На тях се пада тежка физическа работа, войни. Може да е логично, но не го прави приятно. Не мъжете движат света, а шепа хора с власт, от които зависят всички останали, включително мъжете.

Имаме късмета да живеем в едни от най-добрите времена да си жена, и човек изобщо. Може и по-добре, разбира се, но трябва умно да си подобряваме положението, защото разрухата е много по-бърза от градежа. А междувременно, няма нищо, което да ме накара, да искам да бъда мъж.

Добави обаче "в България". Защото в момента в някои щати на САЩ и в Афганистан ( и най-вероятно на много други места, но за тези двете ми изскочиха новини напоследък) се ограничават правата на жените. В някои държави в Европа също. Въобще където пусне пипала религия, става много зле за жените.

Да, абсолютен факт. И на много други места и до ден днешен е ужасно да си жена. Може би по-добре от преди, но много по-зле от това, на което сме свикнали тук. Затова и трябва да си ценим нашето (и да продължаваме да го развиваме и подобряваме). Вероятно отговорът ми щеше да бъде много различен, ако се бях родила в арабска държава - но тогава, сигурно нямаше да имам и право на какъвто и да е отговор.

Не е вярно, че е ужасно. На жените винаги им е по-лесно да си намерят гадже например, защото имат доста кандидати. Дори за работа, пак им е по-лесно да си намерят, защото повечето жени са хубави. Аз например миналата седмица, звъннах на една обява в джобс.бг и човека ми каза, че ще ми се обади. Още не ми се е обадил, значи нищо няма да стане.
Трябва да се бориш с живота авторке.

Последният пост сериозен ли е или е подигравка?

Напълно сериозен бях, защо реши че се подигравам?

Ами първо, жените имали - доколкото разбирам обичайно - доста кандидати. Много си зависи от жената, далеч не са всички така. Предполагам искаш да кажеш, в сравнение с повечето мъже. Дали не е защото евентуално повече мъже отколкото жени са склонни да забършат буквално първото, което им мине път? Е, моите впечатления са, че не малко мъже също имат доста кандидатки, честно казано дори такива, в които аз не виждам нищо привлекателно (което само по себе си нищо не означава).

Повечето жени били хубави, затова им е по-лесно да си намерят работа. Като изключим, че първата част е много относителна, красотата не е критерий за повечето длъжности. Все пак не всички с работа сме манекенки. Обявата в джобса и как не са ти се обадили не съм сигурна каква връзка има - че вместо на теб ще звъннат на някоя хубава жена ли? Не искам да отварям темата за отношението на някои работодатели към жени в детеродна възраст или към такива с малки деца.

Просто нещо не разбрах логиката.

Права си, не се бях замислял над тези неща. Исках да кажа, че нищо лошо няма в това да си жена и, че и жените имат предимства, както и възможности за развитие.

Е така вече съм съгласна

Авторката така и не се яви да каже защо точно не желае да бъде жена.В първия и единствен пост говори в множествено число.Какъв точно е неиния частен случаи не се знае.

Не че нещо, ама такива като авторката и да беше мъж, пак щеше да мрънка. И аз мога да кажа същото - ужасно е да си мъж, трябва да работиш, да носиш отговорност, да се грижиш за семейство, да се държиш мъжки.... Пък ако съм жена, просто отварям краката пред когото трябва и всичко ми се нарежда.

Rf, като мъж, винаги имаш опцията да отвориш бузките, пред когото трябва, и пак да ти се нареди всичко Е, само някои неща ще ти се пренаредят де

Но би ли избрал тази опция?