1.Благодаря на доктора, защото в 6- та седмица щях да загубя плода, но с неговата терапия задържах.
2.Мен никога не ме е плашил или да е бил груб по време на бременността, дори се шегуваше и беше много чаровен.Кълнях се, че е велик.
3.Винаги съм чакала поне по 2 часа, но аз не съм мрънкач и това няма значение за мен.
И до тук с хубавото.
Когато водите ми изтекоха 2 седмици преди термин и изтекоха Напълно (констатация на дежурния в Шейново), аз се обадих на доктора, който помоли да му звъннат от болницата и да му кажат има ли нужда да идва. Дежурните ми се изсмяха и казаха, че им е писнало да си говорят с него(шега?!). Хвърлиха ме в стаята за тонове, щото места нямало. Още на първия преглед установиха, че няма да мога да родя естествено, заради много стегнат мускул. Никой не ми предложи секцио, цяла нощ с адски контракции и силно кръвотечение, а на етажа акушерки-йок. Доктора се появи към 8 и половина на другия ден(12 часа по-късно), прегледа ме и каза, че няма да стане нормално, но да изчакаме. Направи няколко секцио докато аз се гърча, на 9 см пак каза, че няма да стане нормално и когато вече крещях и се молих за секцио след 16 часа мъки, той реши да извика директора, който изрече нещо, което не искам да казвам и решиха, че няма нужда от секцио. АМИ ПОЗНАЙТЕ, КАК ТОНОВЕТЕ НА БЕБЕТО ЗАПОЧНАХА ДА ПАДАТ, ТЯ СЕ ЗАКЛЕЩИ И ВЕЧЕ БЕШЕ КЪСНО ЗА СЕКЦИО.Аз нямах сили да напъвам, припадах, свестявах се. Чистачката ми държеше ръката, а в стаята беше фул с какви ли не хора да гледат сеир. Жената, чието бебе се задушава, а тя не може да го роди. Някой се пошегува, че влагалището ми е толкова тясно... Блазя му на мъжа ми 🤦Започнаха да ми скачат на корема директора, акушерки, Вецев. Кошмар. Накрая се стигна до вакуум, който също изпускаше. Някой изкрещя, "няма смисъл, то умряло"...с натиск, напън, вакуум и епизиотомия- детето излезе, лилаво, с отпуснати ръце, без да диша. Добре, че успяха да я реанимират. Доктора пребледнял ми честити и ми се извини, след което ме заши и се омете. Минах през ада, не можех да пишкам, бях помляна цялата, не знаех бебето има ли увреждания, ще оцелее ли, взеха ми я. Слава Богу се оправи. 2 месеца и половина по-късно, установено от 2- ма други АГ, не добре зашита с възпаление на шевовете, сухота и адска болка във влагалището, едва стоя права. Не отидох повече да ме преглежда. Виня го, че не дойде, Виня го, че когато видя, че няма да мога нормално не ме сряза. Виня го, че викна директора да му дава акъл какво да прави. Виня го, че вместо за 40 минути да свърши всичко, аз раждах на сухо 20 часа!
И ако четете това някога доктор Вецев, благодаря Ви и Ви виня едновременно. Нямаше нужда с детето ми да преживяваме всичко това, заради неадекватността Ви. Намалете си работата, вече сте достатъчно велик доктор. Пробвайте да се върнете към човешките си настройки.
П. С. Бебето ми беше две кила и половина, не е кой знае какво и пак знаехте, че няма да мине. Вместо да бъде най-хубавият ми ден, беше най-огромният ми кошмар. Благодаря за доживотната травма, докторе.