Как да оправя отношенията си с майка си?

  • 2 949
  • 65
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 473
Просто й отговаряй със сарказъм, недей да й показваш, че си зависима от мнението й. Като усети, че се отдалечаваш ще почне да се подмазва.

Ти сериозно ли?

Напълно сериозно и е права.
Когато имаш с/у теб разумен човек може и с думи да те разбере.
Когато обаче като тази майка има ментални липси и ниско ниво на интелигентност, трябва по-директно, защото стоплянето е трудно.

Това автоматично ще я принизи, а целта е да израсне.
Разбира се, изборът е неин.

# 31
  • София
  • Мнения: 28 963
Няма цел да израсне, а да оправи отношенията. Няма да стане, защото майка й няма да се промени. Най-добрият вариант е да се дистанцира. За момента, обаче, е невъзможно. Остава вариантът с безразличието, поне докато живеят заедно.

# 32
  • София
  • Мнения: 35 326
Когато излезеш от нейна власт - нещата ще се подредят. Тя ще - не ще ще приеме новото и ако иска да те запази - ще омекне.

Времето и разстоянието лекува. И ти и тя ще се наместите и ще се оправите.

# 33
  • Мнения: X
Това дете е било тормозено години наред, ами сега и вина да изпитва, че не може или не иска да прости на майка си, не е правилно. Детето има нужда от майка, не от друго наранено дете, което е позволило на травмите от живота да го озлобят. Майката е емоционален насилник, такива хора от прошка и разбиране не се трогват, нито променят. Според мен отговорът е само дистанция от нея.
Цитирам този пост не за друго, а за да кажа, че много ми се иска да бъде пиннат някъде и повече хора да го прочетат. Особено тези, които пеят песента "Ама, тя ти е майка. Ама , тя много те обича."

# 34
  • Мнения: 2 000
За съжаление времето и разстоянието нищо не лекуват. Да, момичето ще позабрави какво е било у дома и майка й ще й стане мила, ще почне да се прибира пак с идеята да оправи отношенията и ще се сблъсква отново и отново с неприятния нрав на майка си.
Мило момиче, това че майка ти е такава те е направило добър и състрадателен човек, може да и благодариш за това, но стой възможно по- далече от нея, за да се чувстваш добре. Имаш стойност като човек и без да са ти прибрани обувките или закачалката в края на гардероба, помни го това. Не е определящо за теб и няма защо да се стараеш да й де харесаш. Такива хора нямат угодия. Тъжно е, но приеми, че това в найният избор, макар и несъзнателен. Тя е голямият човек в отношенията ви и тя трябва да бъде пример и да ти помага в трудни ситуации, не ти на нея. А и не можеш да помогнеш на човек, ако той не желае и не вижда проблем в себе си.
Живей си живота и остави и нея да си живее своя, всеки с изборите си. Тя има правото на това, колкото и ти.
Помогни на себе си. Задай си този въпрос, как мога да помогна на себе си в тази ситуация и го направи.

А майка ти, тя вероятно не е лош човек и всичко това не го прави от лошотия. Но това не означава, че е добро за теб.
Фокусирай се върху себе си. Поинтересувай се какво е работа с inner child. Ще ти помогне.

# 35
  • Варна
  • Мнения: 1 793
Била съм и от двете страни - ако го раздава всичко разбираща, чистница, амбициозна - отделяш се и се справяш сама, иначе никакъв шанс да те приеме за равна и да се вслушва в мнението ти,.
От позицията на майка, чиято щерка на 13 й заяви, че е длъжна да мие, чисти и т,н.... - ми, рекох й, че е така, ама когато аз реша, така че любимата блуза, пола, дънки... ще са налични някога. Сарказмът не върши работа, щото е двупосочно - защо мислите, че такава майка няма да се нахъса да докаже на щерката нещо си и да стане по-зле? На моята й казах, че като не иска правила е свободна да се изнесе, не щя. Мина време и се обърна и рече трябвало да ме биеш, че да не натворя някои от глупостите. Слава богу, вече омъжена, с професия и перспективи, но и тя, и аз имаме спомени, без които можехме да минем

# 36
  • Мнения: 2 052
Майка ти ли ще плаща за университета?
Предполагам и баща ми ще поеме някаква част, те не са разведени, просто живеят на различни места за момента поради работата на баща ми. Не съм се бъркала там, вижда ми се малко странно детето да разпитва кой ще плаща университета, кой какъв процент от това ще поеме. На мен обучението ми е държавно, следователно таксата е доста по-ниска от това да учиш частно.

"Детето", което започва университет, е пълнолетен индивид. Важно е да се осъзнае като такъв и да се държи като такъв. И по принцип е добре човек да е наясно откъде идва ресурсът, който го издържа и му отваря път в живота, не е въпрос на нездраво любопитство това.

Нямам дъщеря на такава възраст, така че други съфорумки ще те посъветват много по-адекватно за цялостната картина. Но ако мислиш, че майките на другите момичета не държат на високия успех в училище, някои елементарни навици и не мърморят и натякват, лъжеш се. Невротично усмихнатите индивиди от рекламите и американските ситкоми не съществуват в живия живот и свалянето на детските розови очила към родителите е период, който преминават всички, обикновено от другата страна на цялото това недоволство стои една по-реалистична и нюансирана картинка и тя вече по-добре кореспондира на смесените чувства, които изпитваме ( и е нормално и имаме право да изпитваме) към родителите си.

# 37
  • Мнения: X
Но ако мислиш, че майките на другите момичета не държат на високия успех в училище, някои елементарни навици и не мърморят и натякват, лъжеш се.
Държа на високия успех. Дъщеря ми учи в 1АЕГ и все още успехът ѝ е над 5.50. Но съм далече от идеята да правя драми от някоя и друга петица или инцидентна четворка. Да мърморя и натяквам? Да, ако искам да постигна обратен ефект, точно това ще направя.

Последна редакция: пн, 08 авг 2022, 15:46 от Анонимен

# 38
  • София
  • Мнения: 13 010
Има разлика между това да държиш на успеха и това да държиш само на 6-ци, като правиш сръдни и цупни по-присъщи на малко дете при различна от това оценка. Между другото моите родители никога не са ми правили проблем за оценки, включително двойки, което не ми попречи да завърша с отличен училище и над 5 университета. Но не изпитвах страх да им споделя за някоя ниска оценка и знаех, че ме подкрепят винаги. За сметка на това си спомням как една съученичка в първи клас рева неконтролируемо цял час, защото й бяха писали петица.

Последна редакция: пн, 08 авг 2022, 15:45 от Лъвица

# 39
  • София
  • Мнения: 28 963
Да държиш на високия успех и да бъдеш отровен родител са две различни неща. Парите не са извинение за подобно поведение.

# 40
  • Мнения: 2 052
Значи, в литературата има едно нещо -  unreliable narrator, и пространните описания на тийнове как майките им четат конско за оценки и искат "само шестици" и същевременно мрънкат на четворки (от които явно има достатъчно за обсъждане)  са точно такива - да се четат с едно наум.

Отделно от темата и не лично отправено -
Скрит текст:
много ми боде в очите как за няколко години речникът ни тук из темите се подмени, накъдето и да погледнеш все токсични отношения, отровни родители и травми, като някакво булшит бинго е като отвори човек темите.

# 41
  • Мнения: X
И това за unreliable narrator е вярно. Но има наистина отровни родители, нищо че този израз се цвъка къде ли не и за кого ли не.

Последна редакция: пн, 08 авг 2022, 16:15 от Анонимен

# 42
  • Мнения: 2 052
Уиш,

...

Скрит текст:
В никакъв случай не сравнявам, просто споделям, и също ще изтрия, че е оффтопик.

Последна редакция: пн, 08 авг 2022, 16:29 от Обич Синеока

# 43
  • Мнения: 22
Майка ти ли ще плаща за университета?
Предполагам и баща ми ще поеме някаква част, те не са разведени, просто живеят на различни места за момента поради работата на баща ми. Не съм се бъркала там, вижда ми се малко странно детето да разпитва кой ще плаща университета, кой какъв процент от това ще поеме. На мен обучението ми е държавно, следователно таксата е доста по-ниска от това да учиш частно.

"Детето", което започва университет, е пълнолетен индивид. Важно е да се осъзнае като такъв и да се държи като такъв. И по принцип е добре човек да е наясно откъде идва ресурсът, който го издържа и му отваря път в живота, не е въпрос на нездраво любопитство това.

Нямам дъщеря на такава възраст, така че други съфорумки ще те посъветват много по-адекватно за цялостната картина. Но ако мислиш, че майките на другите момичета не държат на високия успех в училище, някои елементарни навици и не мърморят и натякват, лъжеш се. Невротично усмихнатите индивиди от рекламите и американските ситкоми не съществуват в живия живот и свалянето на детските розови очила към родителите е период, който преминават всички, обикновено от другата страна на цялото това недоволство стои една по-реалистична и нюансирана картинка и тя вече по-добре кореспондира на смесените чувства, които изпитваме ( и е нормално и имаме право да изпитваме) към родителите си.
Че съм възрастен пълнолетен индивид спор няма. Далеч и не го отричам. Но и на 130 години да стана едно нещо няма да се промени- тези хора са мои родители и аз тяхно дете, каквото и да става това не се променя. Мен не ме отглеждат 30 души, само баща ми и майка ми, които не са разведени, в момента само се налага баща ми да работи извън града. Чуват се всеки ден, прибира се, виждаме се. Знам откъде идва ресурсът. Но да питам "Хей мамо, татко дайте да направим сметката, искам да знам кой каква част от моето обучение поема, кой плаща университет, кой други разходи." Според мен това е нагло. Те са партньори в този живот, те са създали това семейство и те решават сами кой колко и за какво ще дава пари и нито аз, нито някой друг има право да се меси в техните планове.
Висок успех и аз самата държах да имам, но не винаги съм успявала да назубря перфектно в кои части на света има желязо, газ, мед и т.н. На повечето ученици например не им върви математиката, не винаги е до това, че въпросният не е седнал да учи, просто не се получава.
Елементарни навици? Ако мислиш, че зарязвам чиниите си в мивката, цапам и не почиствам след себе си, лъжеш се. Напълно наясно съм, че никой не е длъжен да ми търпи мизериите. Но и не мисля, че закачалка между дрехите в моя гардероб е причина целият блок да чува гласа на майка ми.

# 44
  • Мнения: 2 013
Мисълта ми беше съвсем друга, не знаех дали родителите ти са заедно и дали ако се опълчваш на майка си тя ще откаже да ти плати университета. Има и такива хора. Тоест ако не иска да ти плати дали ще можеш сама да се справиш.

И аз имах кофти моменти, когато получавах нежелани оценки, не беше, защото не ми се учеше, а защото не разбирах материала. Вместо да се види къде  е проблема или да се потърсят уроци, отнасях конско и заплахи, които не ми помогнаха много, освен да намразя предмета и да се притеснявам какво ще стане.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт