Публикувана: 8 окт. 2022, 10:48 ч.
Последно мнение: 15 окт. 2022, 08:34 ч.

Донорство на органи след смъртта

1 216
10
1

8 окт. 2022, 10:48 ч.

Мнения: 1 980

Здравейте, имам донорска карта, но тя, няма юридическа стойност. Доколкото ми е известно, последната дума е на близките. При положение, че съм омъжена, съпругът ми ли ще е човекът, който ще трябва да реши, или ще е нужно и съгласието на майка ми?
Предполагам, че най- добре е, ако смъртта ми настъпи в болнично заведение, за да може максимално да се съхранят органите, или греша? Ако смъртта е вследствие на онкологично заболяване например, това прави ли органите негодни?

# 1 8 окт. 2022, 11:05 ч.

Мнения: 41 019

99,9% съм сигурна, че съпругът ти може да реши и няма да питат други хора, те идват по-назад по реда както е с наследствата.
За болницата има логика - ако се случи у дома практически няма как да се вземат органите навреме, защото линейки не идват за починал човек, а по закон за да удостовери смъртта трябва да дойде съответното Джи-Пи, ама никога не идва и остава платена услуга, каквато предлагат от всяко погребално бюро - те си имат лекари на договор, които изготвят съобщението за смърт и после погребалната агенция отнася тялото. В последната година съм имала случаи на починал човек и в дома си, и в болница и виждам разликата. В болниците имат специални реанимационни екипи, които освен реанимацията могат и да поддържат тялото докато се вземат органи или друго. Особено ако са предупредени. Тогава има и готови дежурни екипи.
За рака не знам. Може би зависи дали има разсейки и дали има органи в които със сигурност няма... Не съм се замисляла, но май не става...

# 2 8 окт. 2022, 11:09 ч.

Мнения: 1 980

Много благодаря за отговора.

# 3 10 окт. 2022, 14:59 ч.

Мнения: 7 438

Мъжът ти е този, който може да дари органите.
Преди години в старата работа правехме доста трансплантации, та от първо лице знам, че винаги се взимат от млади хора, често след пътно- транспортни произшествия, или настъпила клинична смърт и то само в болница.
При нас трансплантираха сърца, като преди това нуждаещите се живееха с изкуствени такива няколко години и чакаха донор. Екип отиваше и взимаше сърцето. Самата трансплантация не е сложна, после с отхвърлянето имаше проблеми, но и доста хора оцеляха.
Нямаше Коледа и Великден и да не се извърши някоя трансплантация. Винаги се появяваше донор на тия Светли празници.

# 4 12 окт. 2022, 22:10 ч.

Мнения: 1 980

Много благодаря за отговорите. Дано някой ден да мога да помогна на други хора. Мъжът ми знае за това мое желание и твърди, че ще го уважи. Аз съм млада и здрава. Ако умра скоро, и при подходящи обстоятелства, се надявам да бъда от полза.

# 5 12 окт. 2022, 22:12 ч.

Мнения: 41 019

Пожелавам ти да не успееш в благородното си намерение Simple Smile

# 6 12 окт. 2022, 22:45 ч.

Мнения: 7 438

Цитат на: Forest rain в ср, 12 окт 2022, 22:10

Хубаво е,че има такива хора, мислещи и за другите, готови да помогнат. Едно такова младо момче спаси цели четири живота. Не знам по нататъшното развитие на реципиентите,беше преди много години, но самата клауза си заслужава. Много млади хора чакат и се надяват на донор, особено за бъбреци.
На теб пожелавам много здрави години и да не мислиш сега за това.

# 7 13 окт. 2022, 07:30 ч.

Мнения: 1 980

Благодаря, но човек никога не знае кога ще си отиде. Около мен в последно време доста хора починаха нелепо, включително и баща ми, затова се замислих още повече.

# 8 13 окт. 2022, 13:28 ч.

Мнения: 112

Цитат на: Forest rain в чт, 13 окт 2022, 07:30

Браво! И аз искам да даря органите си и съм предупредила близките си ако стане нещо с мен да ги дарят. Все още кърмя и затова не мога да дарявам кръв, но след това, живот и здраве, искам. Мисля и за даряване на тялото си намед. университет, но все още не съм сигурна...