Тя е с 2 леви и щеше да го размести. По принцип не смее да участва в мои проекти, защото си знае, че завършват зле 
- Публикувана: 5 дек. 2022, 18:06 ч.
- Последно мнение: 16 май 2023, 08:37 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 5)
Тя е с 2 леви и щеше да го размести. По принцип не смее да участва в мои проекти, защото си знае, че завършват зле
Мда, щеше да е трагедия 😂
Сега слушам по телевизията (в на Орлин Горанов предаването) въпрос за старата сватбена традиция булката да носи нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Спомних си как се смяхме с фризьорката ми на тази тема като се омъжвах. Пита ме, ще я спазя ли, казах, че изцяло ще я спазя. Нещо ново - роклята и всичко по мен. Нещо синьо - бях издокарала децата със сини аксесоари и носех още няколко резервни цветчета и ластичета в чантата. Нещо назаем - фризьорката ми зае едно цвете за фризурата. И нещо старо - аз. (Бях над 40 
)
) 
Нашия котарак не може да си отваря вратите, но като отворим входната да излизаме и много често се промъква и тича нагоре по стълбите на общата площадка и започва да се търкаля. През годините 2 пъти комшии са ни го носили, качил се до последния етаж и ние докато стигнем те ни го носят. Преди няколко години така изхвърча през вратата, ама пусто не видях нагоре или надолу. Та слезнах до вратата на входа...затворена значи не е излезнал навън...от 1-ви до 8-ми етаж се качих пеша, за да го търся...няма го. Ходих и до мазето...то само под стълбите е свободно пространство...другото със врати заключени. Няма го там. Още веднъж от 1-ви до 8-ми етаж пеша...няма го...вече започнах да си мисля да не би някой комшия да го е прибрал...щях да пиша една бележка във входа за загубен котарак. Слезнах пак до 1-ви етаж и тръгвам нагоре отново и го съзрявам спи върху едни кашони пред една врата на втория етаж. Той е персиец, такъв светъл цвят като кашон 🤣 2-3-4 пъти съм минала покрай него без да го забележа ..а той пък толкова се уморил, че чак заспал за толкова кратко време.
От това промъкване на котарака, вече 10 години живеем заедно с него и имаме навика да излизаме бързо през входната врата да подлагаме крака да не излезе, да се оглеждаме да не е изкочил, че като сме на гости или на почивка и пак така правим или се препираме хайде по - бързо да не излезе котарака, а той не е там, ама навик.
От това промъкване на котарака, вече 10 години живеем заедно с него и имаме навика да излизаме бързо през входната врата да подлагаме крака да не излезе, да се оглеждаме да не е изкочил, че като сме на гости или на почивка и пак така правим или се препираме хайде по - бързо да не излезе котарака, а той не е там, ама навик.
Нашето коте (в сестра ми) така обича да се измъква и разхожда във входа на блока, и в съседите по тераса - да им прави компания. Ако съседите не я видят (а там е офис), случвало се е да идват да отварят вечер да я пускат да си ходи 🤗Имайте едно на ум, прозорците във входа имат опция да се отварят "на ножица" и горката писана веднъж беше увиснала там в безпомощно състояние. Добре, че са я видели навреме и не се е удушила. Оттогава винаги поглеждат дали някой е оставил отворено. Авантюрист голям е иначе, на вилата се беше сбила с агресивна порода съседско куче и едва оцеля. Дано има не 9, а 90 живота, заслужава ги ❤️
Тази вечер съм абонирана за темата
Родителите ми имаха един котарак. От улицата взет, но много космат беше, огромен стана и дебел. На 17-18 години почина, а килограмите му бяха около 15. Дори и на мен не ми се вярва, като го пиша, моите котки повече от 4 кг. не са били, но такъв беше. Едва го натъпкваха в котешката чанта, като го водят на лекар.
Веднъж баща ми го изпуснал, като излиза да изхвърли боклука. Като се се прибрал, заварил една много уплашена съседка (и тя възрастна, като баща ми). "Съседе, някакво диво животно е влязло във входа, не смея да се прибера. На каква служба да се обадим?" Питал баща ми какво е дивото животно и, по описание, се сетил.. "А, това ще да е нашия котарак." "А не, не е котка това нещо! Много е по-голямо! Нещо като рис е. Ама оранжево."
Родителите ми имаха един котарак. От улицата взет, но много космат беше, огромен стана и дебел. На 17-18 години почина, а килограмите му бяха около 15. Дори и на мен не ми се вярва, като го пиша, моите котки повече от 4 кг. не са били, но такъв беше. Едва го натъпкваха в котешката чанта, като го водят на лекар.
Веднъж баща ми го изпуснал, като излиза да изхвърли боклука. Като се се прибрал, заварил една много уплашена съседка (и тя възрастна, като баща ми). "Съседе, някакво диво животно е влязло във входа, не смея да се прибера. На каква служба да се обадим?" Питал баща ми какво е дивото животно и, по описание, се сетил.. "А, това ще да е нашия котарак." "А не, не е котка това нещо! Много е по-голямо! Нещо като рис е. Ама оранжево."
Днес не мога да се похваля с мунщина, но много се смея. Представям си как натъпкват котарак в чанта, чак се задавих. Писала съм, и в нашата махала имаше един такъв дзвер, с форма и големина на възглавница. Беше полу домашен, полу уличен. Господарката му се оплакваше, че като го хване, всеки го искал да го мачка, но никой не искал да търчи да го лови.
Нашата котчица не е огромна ( макар да е дебеличка) и се побира в транспортната чанта, но проблемът е, че не иска да влиза вътре. Първият път я примамих с лакомства, които наредих в пътечка, водеща до чантата и продължаваща вътре в чантата. Добичето се излъга и докато схване какво става, вече я бях закопчала. Но номерът мина само първия път.
А предишният ни котарак често бягаше по стълбите и често се налагаше някой от нас да се дупи между етажите в опити да го забележи под купищата наредени вещи. И по пижама съм се дупила, и по къса нощница тоже, а някой от братята или баща ми беше търчал по боксерки след него ( това в случаи, в които някой излиза рано за работа и оставащите вкъщи хукваме да гоним беглеца, иначе и нормално облечени сме се дупили в другите части на деня). Естествено заварвали са ни съседи в такива неудобни моменти по пижама или гащи. Някои ни бяха свикнали и след втория път само поздравяваха и подминаваха.
И това с промъкването крадешком през вратата също ни беше навик покрай него. Погледите от домакините когато сме на гости и се промъкваме така винаги са били безценни в такива моменти.
А предишният ни котарак често бягаше по стълбите и често се налагаше някой от нас да се дупи между етажите в опити да го забележи под купищата наредени вещи. И по пижама съм се дупила, и по къса нощница тоже, а някой от братята или баща ми беше търчал по боксерки след него ( това в случаи, в които някой излиза рано за работа и оставащите вкъщи хукваме да гоним беглеца, иначе и нормално облечени сме се дупили в другите части на деня). Естествено заварвали са ни съседи в такива неудобни моменти по пижама или гащи. Някои ни бяха свикнали и след втория път само поздравяваха и подминаваха.
И това с промъкването крадешком през вратата също ни беше навик покрай него. Погледите от домакините когато сме на гости и се промъкваме така винаги са били безценни в такива моменти.
Държа си чантата в едната ръка, а с другата заключвам вратата на офиса. Тъмно е, но уличното осветление работи. Покрай мен се движи нещо, което не виждам добре и понеже има доста котета наоколо, започнах да му говоря, как нямам нищо за хапване в мен, колко е студено и т.н.
В момента, в който тръгнах осъзнах, че съм говорела на сянката на клатещата се в ръката ми чанта... И ѝ се извиних...
В момента, в който тръгнах осъзнах, че съм говорела на сянката на клатещата се в ръката ми чанта... И ѝ се извиних...
... И ѝ се извиних...
Снощи съм заспала с телефона в ръка.Събуждам се сутринта и виждам,че имам съобщение от сина ми.Гледам пратила съм му снимка на някакви много грозни сутиени и той смеейки се ми пише,че съм объркала чата.Обясних му ,че съм натиснала нещо без да искам.
Направих си кафе и докато го пия отварям отново месинджъра и се събудих окончателно.Оказа се,че тези грозни сутиени съм ги пратила на още 26 човека.Цяла сутрин обяснявах как сомнамбулствам.
Добре,че не съм ги и купила
Направих си кафе и докато го пия отварям отново месинджъра и се събудих окончателно.Оказа се,че тези грозни сутиени съм ги пратила на още 26 човека.Цяла сутрин обяснявах как сомнамбулствам.
Добре,че не съм ги и купила
Наскоро докато съненна изключвам алармата в 6.30 сутринта, звъннах във Вайбър групата на класа на дъщеря ми без да искам. Няколко майки, с който се имаме веднага ми писаха да питат какво става, а един татко ми върна обаждане.😊
Извиних се разбира се, но имаше и такива които бяха сърдити, че съм ги събудила.
Извиних се разбира се, но имаше и такива които бяха сърдити, че съм ги събудила.
