Децата, кризата и финансите

Бихте ли споделили в коя държава живеете?

Като чета никои не е притеснен от кризата, никой не купува на децата безразборно неща, но толкова хора обявиха, че децата им имат от последните модели айфон.
Моите деца са малки и не разбират много от финанси и вярват в дядо Коледа.

И моите вярваха в дядо Коледа, но им бяхме казали, че поръчките към дядо Коледа се плащат от нас.Не за друго, а още от малки да знаят, че в живота няма нищо безплатно.

А е айде, ужасно ставало. Децата трябва да се учат от малки, че се разпростират според възможностите си. Ако ще и целия клас да има нещо, не съм длъжна и аз да купувам, ако нямам възможност в момента. Аз едно време нищо не съм искала от нашите, даже умишлено не съм им казвала за разни училищни екскурзии, да не им натоварвам бюджета.

Дори да имам възможност, пак не съм длъжна да го купувам.😉

Всякакви подаръци купуваме съобразно бюджета си. Децата го знаят.
Предполагам, че съфорумките, които купуват скъпи телефони или компютри на  децата си, просто могат да си го позволят.

Това как би Ви помогнало?

Синът ми е на 16, 11 клас. Иска да работи по специалността си - има знанията, има и опит донякъде (с познати, стажове). Пуска СВта най-нормално по обяви. Но като чуят възрастта му - всички казват да се обади пак, когато стане на 18. Поне 10 HRки са му звъняли, едната даже говори с мен и ми обяснява защо и как...
Може би в сивия сектор би се получило нещо, ама едва ли е генерално решение.
Явно е достатъчно сложно, че да не им се занимава с административното на работодателите.
Иначе и двете ми деца са обучени, че просто "искам" не работи.
Като бяха съвсем малки, просто ги насочвах към нещо друго, по-разумно да речем, или отбивах мераците им по някакъв начин. Като ученици 3-6 клас държах на писмена обосновка "защо искат конкретното нещо" (6-7 даже на английски, по възможност) 😁 Така се сдобихме с куче, например.
За много несъществени прищявки ги домързява да пишат и да разсъждават, съответно им се изяснява, че явно не им трябва точно това.

Никога не съм се впечатлявала от марки на дрехи, коли, телефони... Мъжът ми също. Повече се впечатлявам от прочетени книги, пътешествия по света и т.н Явно до някъде сме успели да възпитаме така и детето. Телефона му е доста стар модел на Самсунг, нов беше 200 лв , моят не е много по скъп. Лаптоп му купихме началото на 8кл защото започна да учи в паралелка с информатика и ИТ, учеха онлайн, правеха презентации и просто му трябваше. За дрехи и обувки, купуваме при нужда, нещо което му харесва. Той не е особено претенциозен, иска да му е удобно и толкова. Сега е 10 кл и износва яке което сме купили в 8кл ( тогава е било по голямо, сега точно). Не е от липса на финанси, просто не виждам смисъл да купуваме ново като има такова което е хубаво и му става. Вероятно по нечии стандарти и малко джобни му даваме, но той и тях не харчи , а събира.
Още миналата година му предложиха на едно място за поправка на телефони работа за ваканция. Вероятно живот и здраве лятото на 2023 ше работи. Има златни ръце и няма техника която да не може да поправи, разглоби, сглоби. Това е. Личен пример вероятно също има ефект, защото и аз и баща му не обичаме безцелно да зяпаме по магазините, а да пазарувам парцали, обувки, ако нямам нужда ми е безкрайно противно. Но пък почти всеки месец пристига кашонче с книги които съм поръчала онлайн.
П.п моят син няма Тик ток, Инстаграм, Фб, дори Вайбър. Има само скайп за частните си уроци и Дискорд. Тик той и Инстаграм били за кифли, Фб за пенсии ( явно и аз от тях 😂)

В нашето семейство гледаме на уредите като на уреди. Тоест предмети, улесняващи определена дейност. И както се стараем да си купуваме качествена храна, така се стараем да си купуваме и качествени уреди. А те не струват евтино. Предимството е, че се ползват по-дълго време. Давам пример с нещо тривиално - хлебопекарната ми е от най-известната марка за този тип уреди. Купила съм я преди 8 години за доста голяма сума тогава. Ами не е мръднала, като се има предвид, че се ползва ежедневно. Което пък автоматично прави високата й цена напълно оправдана. Същото важи и за телефони, компютри и други видове уреди, които купуваме вкъщи, включително и за сина ни. Мисля, че и досега неговият компютър държи първенство по вложени пари в него, като компоненти. Но пък не се налага да се ъпдейтва с години.

Относно уредите пък съм на мнение, че абсолютно всичко е до късмет.
ММ си купи някакъв супер къртач( не се сещам името на машината дали е такова) на една от най- добрите марки за професионална техника. На втория месец заяви гаранция, дадоха му нов, който оцеля малко повече. Машинка със същите специфики на Парксайт думка вече втора година.
Примерите са безброй. А компютър, който не трябва да се ъпгрейдва( ъпдейт пък съвсем) с години, не ми го хвали, няма такова животно. Дъното и процесорът на компютъра на голямата струваха половин бъбрек преди година. Вече не струват толкова, но и не са и толкова функционални, колкото налагат новите игри и програми.

Не мисля да влизам в спор. Да приемем, че освен знания имаме и късмет А понятието "половин бъбрек" също е субективно. При видеокарта с цена от четири цифри не мисля, че е проблем да вървят новите игри

С развитието на технологиите нещата остаряват още в магазина. Няма такова нещо, като не се налага ъпдейт или ъпгрейд на компютър. Че може да работи може, със сигурност, и едва ли със стандартно натоварване може да се разбере, че му трябва нещо отгоре..

Хлебопекарната ми е от 2010, струваше умопомрачителните 8 паунда (или 6 не помня вече) - 2ра употреба от e-bay, куча марка Не е мръднала.
Пералнята ми е БОШ - а-у нам си коя серия, харектеристики, всичко точно - мина й 5 годишната гаранция - тропа, лопа, вие .. гледаха я майстори - толкоз.
Винтоверт Макита (също сравнително добра марка за инструменти) - загрява и блокира на 10тия винт / за сметка на прост Парксайд, който вече 4-5та година не мърда (цяла къща построиха буквално два такива).
Това с известните марки точно нищо не означава. Изобщо не робувам на марки. Дори напротив.

Не робувайте бе хора, ма не се опитвайте да подчините всички на вашето мнение

Хич никак - те самите марки достатъчно си докарват подчинение
Криза нЕма...
Аз от предразсъдъци не страдам