Как да си помогна?

  • 4 479
  • 134
  •   1
Отговори
  • Мнения: 83
Здравейте. Предварително благодаря, че ще изслушате проблема, който споделям тук. Ще бъда благодарна на обратна връзка и всякакви идеи от рода какво да направя, за да се справя и може би според вас на какво се дължи ситуацията.
Момиче на 29 г. съм. Това, което разказвам започна да се проявява леко и преди пандемията но ситуацията със затварянето сякаш много го засили. Имам силна връзка с родителите си и се виждаме всяка седмица, нищо че живея в друг град от 10 г. Нямам приятел. Преди 2 години почина баба ми малко над 80 г., а преди една - леля ми на 63 внезапно. От тогава изпитвам големи страхове да не загубя някой от тях, особено баща ми, те са почти на 60, да са живи и здрави. Слава богу са добре, няма причина за страховете ми. Понякога сънувам и големи гадости, свързани с починалите ми близки. Например последно онзи ден, че баща ми е в къщата на баба ми с нашата котка и аз се местя в друг град и я взимам със себе си и той остава сам. Много ме е страх, чувствам се и много сама до степен, че обмислям да се прибера при тях. Какво да правя?

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Не звучиш като да имаш живот извън родителите си. На 29г. отдавна не си момиче, а жена. Време е да прережеш пъпната връв, да поемеш отговорност за живота си. Какви хобита имаш, какво обичаш да правиш, работиш ли нещо, което обичаш, излизаш ли с приятели, ходиш ли по срещи с мъже? Може би имаш прекалено много свободно време за черни мисли.
Ако нищо от тези неща не помага, можеш да се обърнеш и към психолог.

# 2
  • Мнения: 9 790
Съгласна съм, че на тази възраст не си момиче. Потърси помощ за страховете си.

# 3
  • Мнения: 1 257
Пишеш, че нямаш приятел. А приятелки, среда? За млада жена на 29, която от 10 години живее и работи в един град, е доста странно да нямаш приятелки и среда. Изглежда това е градът, в който си учила - състуденти, колеги, съседи, хора  с общи интереси?
Колкото и да обичаш и уважаваш родителите си, колкото и силна да е връзката ви, това което описваш не е полезно и здравословно за теб. Ти трябва да имаш свой живот, ти си млада жена (а не момиче, което всеки уикенд си е при мама и тати). Моите сърдечни съболезнования за починалите ти баба и леля, но това е естественият ход на живота - поколенията се сменят, и рано или късно родителите ни също си отиват от този свят. Страховете ти са естествени, доколкото всички ги имаме, но не е естествено те да парализират възможността ти да живееш нормално. Потърси помощ.

# 4
  • Мнения: 83
Имам добра работа, в която се развивам. В България "пъпната връв" не е ли, когато не си самостоятелен, не ако си държиш на семейството . Иначе никога не съм имала приятел, но това няма общо

# 5
  • Мнения: 9 790
Имам добра работа, в която се развивам. В България "пъпната връв" не е ли, когато не си самостоятелен, не ако си държиш на семейството . Иначе никога не съм имала приятел, но това няма общо
Не съм съгласна.

# 6
  • София
  • Мнения: 35 227
Как да няма общо?

Потърси квалифицирана помощ - за всичко.
Тук няма да си намериш отговорите.

# 7
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Нямам предвид да спреш да обичаш и да се интересуваш от родителите си, а да излезеш от ролята на 10 годишно момиченце, което е безпомощно.

Разбира се, че има общо тоталната липса на връзка с друг човек - в случаят, с мъж. Ти не си пораснал човек, който е готов да поеме отговорност за себе си.

# 8
  • Мнения: 83
Аз си нося отговорност, работя и се издържам сама, развивам се в профисията си и ме уважават много други хора. Просто изпитвам страхове и самота

# 9
  • София
  • Мнения: 35 227
Тук никой не ти говори за работа, доход и издръжка. Не това те прави голям човек. Емоционално си застинала на 10, със съответните за възрастта страхове.

# 10
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Тези страхове може да са се отключили заради загубите, но то е нормално до някаква степен - в такава ситуация, не е трудно да се досетиш, че ако ги няма и родителите, ще си напълно сама. Затова хората създават връзки, собствени семейства, деца...

И затова те питах, излизаш ли на срещи с мъже, как смяташ, че ще ти се роди дете, ако нямаш приятел? Погледах ти старите постове, виждам, че питаш врачки и Таро по този въпрос... но трябват някакви действия от твоя страна, за да се случат тези неща.

# 11
  • Мнения: 2 081
Никога не си имала връзка и не мислиш , че това е проблем ?
Дано психолог ти помогне .
С Таро врачките не става .

# 12
  • Мнения: 1 275
Дори да си близо до роднините си, мислиш ли, че ще можеш ли да ги опазиш от това, което има да се случва? Помисли върху това, опитай се да рационализираш малко чувствата си, колкото и да звучи това като оксиморон. Това, че се виждате веднъж на седмица-две е съвсем достатъчно. И да ги виждаш по-често, това няма да промени обстоятелствата, които рано или късно ще се появят и ще доведат до разни неща.
Това, че си самотна, има много общо с проблема. Ако имаш разсейващи фактори, ако имаш приятели, с които да разпускаш, ако имаш собствено семейство, за което да се грижиш преди всичко останало, нямаше да се чувстваш точно така.
Но да, тук няма да получиш реална помощ. Можеш да чуеш/прочетеш обяснения, предположения, хипотези и дори те да са правилни, самата работа по разрешаването на проблема е дълъг, методичен и специализиран процес.

# 13
  • Мнения: X
Няма лошо да си близка с роднините и родното ти семейство, но за мен ненормалното е на 29 г. да не си имала приятел. Казвам ти го като човек на 30, явно сме на едни години и те уверявам, че повечето ми връстнички приятелки, вече имат собствено семейство или поне сериозна връзка.

Трябва ти среда с хора, с които имаш общи интереси, приятели, с които да излизаш, да споделяш, да пътуваш. За мен не е нормално единствените ти близки хора да са майка ти и баща ти. Това показва, че не умееш да изграждаш пълноценни връзки извън дома.

# 14
  • Мнения: 1 852
Скъсването на пъпната връв е прекратяването на прекомерната емоционална връзка с родителите и орбитирането около тях.
За малките деца най-важните хора в живота им са родителите, защото те разчитат на тях с живота си буквално. След това трябва да изградиш свой собствен център, включващ друга емоционална връзка извън родителското тяло - приятели, гадже, мъж, дете. Част от порастването е осъзнаването, че родителите ти ще остареят и починат. Реално аз съм на твоите години приблизително и родителите ми са на същата възраст като твоите, но никога не ми минават такива мисли през главата, нито имам желание да живея с тях. Как си представяш бъдещето, нямаш ли планове, идея поне, да имаш приятел, с който да живеете заедно, да ходиш по срещи, да имаш семейство, и това не противоречи ли на идеята да заживееш отново с вашите?
Трябва да си намеришп социален кръг и някакво хоби, с което да си заета, честно казано да ходиш при родителите си всяка седмица ми се вижда прекалено често.

# 15
  • Мнения: 14 956
При теб не е държане на семейството, а емоционална зависимост, която не е нормална за годините и положението, което твърдиш да имаш в обществото и професията си. Ти не искаш да се откъснеш от родителите си. Интересно е те какво мислят по въпроса?

# 16
  • Мнения: 1 275
Малко в кръга на шегата, но и не съвсем - вземи си куче Wink

# 17
  • Мнения: 7 421
Не си момиче, не си самостоятелна и не е нормално да си нямала приятел досега. Колкото по- бързо го осъзнаеш, толкова по- добре за теб.

# 18
  • Мнения: 10 910
А защо не си имала приятел? Никой не си харесала до сега? Никой не ти е откликнал на интереса? Направо е повече от странно.. имаш ли влечение към мъже или жени, може би?

# 19
  • София
  • Мнения: 4 668
Твоето генерално задължение към родителите е да оставиш поколение, след тях и след теб и да се грижиш за себе си. Не да им баеш, докато остаряват.
В тази връзка, натискаш си парцалите в големия град, където са мъжете и си намираш един сериозен и семейно ориентиран мъж. Ако имаш проблем с последното, идентифицираш го и го решаваш. Психолог, фитнес инструктор и тн.
Иначе ако чакаш модерните тенденции да чукнеш 40така, докато се накариерстваш, накрая вместо деца ще има куче.

# 20
  • Мнения: 2 352
Ти не живееш в момента, просто съществуваш. Сега ако не пътуваш, не се срещаш с приятели, не излизаш по срещи то кога?

# 21
  • Мнения: 170
Направо я съсипахте в тези коментари, дамата явно има психологичен проблем обвързан със смъртта, вие тръгнахте да я хокате, че си няма приятели... 

Консултирай се с психолог, нищо хубаво няма да излезе за теб от тази тема.

# 22
  • Мнения: 18 635
За тревожността може да трябва психиатър и медикаментозно лечение.
За другото - психотерапевт, да поработи върху колизията между "никога не съм имала приятел" и въпросите в темите за гледачки "ще имам ли дете до 1 година."

# 23
  • Мнения: 1 433
Пишеш, че изпитваш самота.  Работиш ли по въпроса?
Контакти извън работа, приятели? Не искаш ли да си намериш приятел?

п.п. Наскоро имаше тема от мъж "Да си сам на 30+", на 2-ра стр.

Последна редакция: пн, 12 юни 2023, 18:27 от Sanea

# 24
  • Мнения: 3 443
На 29 все още да не си имала приятел е наистина голям проблем.
Хормоните ти са пощурели, как няма да изпитваш самота?
Излизай сред хора, пий кафе (никой не ти казва да се метнеш на първият мъж), а да се срещнеш просто с нови хора на твоята възраст.

# 25
  • Мнения: 83
Eстествено, че искам но средата ми е много женска и не съм открила правилния човек до сега

# 26
  • Мнения: X
Виж, да беше на 19 и да кажеш, че не си имала гадже, ще го разбера. На 29 да не си намерила достоен, вече е проблем. Смени средата, премести се в голям град, търси контакти.

# 27
  • Мнения: 10 910
Аз пък предлагам да се метнеш на първия в дискотеката/ бара, дето си го харесаш и той отвърне. Емоция трябва и да се живее.. какво е това чакане, избиране, накрая вместо принца, идва коня.. С най-добри чувства го казвам!

# 28
  • Мнения: 6 564
И според мен не е нормално на 29 г да нямаш никакъв опит. Трябва спешно да промениш нещо.

# 29
  • София
  • Мнения: 4 668
Трябва да следваш модерната линия. След безброй коне се надяваш на принца. Simple Smile

# 30
  • Мнения: 2 352
Не е казано, че първия трябва да е последен. Освен ако не си силно вярваща, че трябва да имаш само един мъж в живота.

# 31
  • Мнения: 9 790
Трябва да следваш модерната линия. След безброй коне се надяваш на принца. Simple Smile
Нищо модерно няма в това и съвсем не е задължително да мине през ''безброй коне'', надяваща се на принц.

# 32
  • Мнения: 14 956
Особено ако конете са от типа имам още време. Да не се лъжем, че тази четвъртвековна псевдокариера е запазена само за простите жени.

# 33
  • София
  • Мнения: 4 668
Трябва да следваш модерната линия. След безброй коне се надяваш на принца. Simple Smile
Нищо модерно няма в това и съвсем не е задължително да мине през ''безброй коне'', надяваща се на принц.
Не е задължително, но често така става.
За модерното, справка съседните теми.
Не че съм против конете по принцип. Ама, умната.

# 34
  • София
  • Мнения: 35 227
да подкара каретата, по- хубаво от това няма какво да направи.
Иншаллах!

# 35
  • Мнения: 6 564
И двете крайности не са ок - никакъв опит до 29 г. или да е овършала де що има мъжко. Баланс трябва, баланс.

# 36
  • Мнения: 3 231
Развила си тревожност, консултация с психолог пробвай. Разбирам те, аз съм така за мъжа ми и за детето.

# 37
  • Мнения: 336
И двете крайности не са ок - никакъв опит до 29 г. или да е овършала де що има мъжко. Баланс трябва, баланс.

Може да е овършала всичко мъжко и пак да няма опит с връзките. А конкретно към авторката както се описваш, че си кариеристк, вероятно имаш високи стандарти за работата. Предполагам, че очакваш и мъж с такива високи стандарти за работа, навици и поведение. Така, че занижи малко критериите за мъж и разреди посещенията при мама и тате.

# 38
  • Мнения: 14 956
Едно е за млади хора и деца (особено собствени) да се тревожиш, друго е за хора, които естествено са тръгнали вече към вечните ловни полета.
На 29 да се прибира всеки уикенд в бащината къща в другия град - няма да свърти компания, камо ли мъж. Това не е тревожност.

# 39
  • Мнения: 3 231
Ами тя си няма никой друг, Нарциса, нормално е там да ѝ е фокусът. Аз съм без родители отдавна та там не знам какво да кажа... Тревожа се и за баба ми, на 98 е и умира от десет години (с извинение), все съм на тръни, ковид, грип... Натрапливи мисли, рационално знаеш, че всички са смъртни, и пак емоционално не можеш да го приемеш.

# 40
  • Мнения: 14 956
Разбирам те какво казваш, но тука не е това.

# 41
  • Мнения: 3 443
И утре (хипотично казано) като остане сама без мама и тати какво ще прави?
Без приятели, без партньор до себе си?
За това е хубаво да се запознае с нови хора, да излезе някъде. Срещите не значат непременно секс, поне малко разговори и интереси да обмени.
Тогава ще спре и да се вторачва в родителите си.

# 42
  • Мнения: 83
Да забравих, че в този форум знаете само да съдите. Всеки някой ден остава без някой. Не е гаранция и че няма да изпреваря аз тях.
Нямам приятел не защото чакам принца. Просто не съм срещнала подходящия, може би подбирам малко повече но знам, че като се появи ще е той. Не искам някой идеален, не се пазя не съм свръхрелигиозна за единствения но не мога и с всеки срещнат. Не се вторачвам в никой и нищо просто имам ценности

# 43
  • Мнения: 3 443
И защо така агресивно?
Какво лошо има в това просто да пиеш по питие с някой мъж (подчертавам пак без да лягаш с него)?
От там може да се запознаеш с негови приятели/приятелки.
Така ще си създадеш и друг кръг освен този с родителите ти и наистина ще се почувстваш по-добре.

Последна редакция: пн, 12 юни 2023, 20:13 от Arielle

# 44
  • Мнения: 10 910
Не е правила секс 29 години, как няма да е агресивна... Какво значи да съдим? Питаш и ти се отговаря. Не е нормално на 29 да си нямала мъж в живота си, не е нормално да мислиш кой кога ще умре и да се държиш за полата на родителите си... Сърди се колкото искаш, това е истината.

# 45
  • Мнения: 83
Вие сте много чувствителни. Съдите без да познавате човека и той като се защити - агресия. Не се държа за ничия пола, обичам си родителите, защото са ме отгледали и възпитали, но сама се оправям и издържам.Всеки го е страх от смъртта дори и да не си признава. По-добре да не си правил секс от това да не си знаеш бройката

# 46
  • Мнения: 9 790
Прекаленият светец и Богу не е драг.

# 47
  • София
  • Мнения: 4 668
Със сигурност е така, но както се каза, балансът е важен.
А бройката не е единственото, което гледат мъжете. Гледат и възраст, гледат и външност, и разбира се, човечност.

Този женски колектив не излиза ли по женски? В добри отношения ли сте? Запиши се на танци, ще срещнеш нови приятели и мъже и жени.

# 48
  • Мнения: 10 910
Шегуваш ли се? Да не си само ти, дето имаш родители... Да, всички ще умрем, но нямам намерение да прекарам живота си в очакване на този ден. По-добре да имам бройки, отколкото да чакам някакъв несъществуващ човек да се появи... казва му се живот на това.

# 49
  • София
  • Мнения: 4 358
Между "да не си правил секс на 29г" и "да не си знаеш бройката" има мноооооого голяма разлика.
Аз също го направих за пръв път на 24г., и на 29г имах точно 2 броя мъже в живота си. НО изобщо да не си имала приятел не е добре. Това се опитват да ти кажат хората. Социализирай се повече, посети психолог, ако е нужно и така и лошите мисли постепенно ще си отидат.
Срещай се с хора.

# 50
  • Мнения: X
Не се държа за ничия пола, обичам си родителите, защото са ме отгледали и възпитали, но сама се оправям и издържам.Всеки го е страх от смъртта дори и да не си признава. По-добре да не си правил секс от това да не си знаеш бройката

Обичай си родителите, но не бъди крайна. Не всеки го е страх от смъртта. Не е нормално да трепериш безпричинно, че някой ще умре, когато си е жив и здрав.

На 29 години не е по-добре да не си правил секс. Ти си на възраст, на която спокойно може да си майка. А търсиш валидация на неспособността си да се довериш на мъж. Съществува и нещо средно между заклета девица и да не си знаеш бройките. Не е нужно да си нито едно от двете.

Всяка събота и неделя в родния град с мама и тати няма да дойде принца. Въобще не го чакай. И кон няма да дойде.

На тази възраст хората се оглеждат вече за семейство и за сериозна връзка, след това деца. Мъжете също. Ти още не си преминала през тийнейджърството, когато хората започват да правят секс.

# 51
  • София
  • Мнения: 35 227
Всяка крушка си има опашка, авторке.
Искай темата да се заключи, защото Орлеанската Дева тук няма да станеш.

Книжките под мишка и при специалист, не у майкини.

# 52
  • София
  • Мнения: 4 668
В никакъв случай не искам да засягам авторката, но тази тревожност, вероятно недоверие, подозрителност, мнителност, нервност и лека агресия биха изкарали повечето "нормални, добри" мъже от нерви и биха отрязали опитите.
Някак липсва невинността, любопитството, желанието за нещо ново.
Няма опит, а връзките са и опитност и учене. Което върви по-лесно на млади години.
А ако се уцели кофти мъж, може егото да реагира много лошо и човек да се затвори и да отнесе още едно 5 години, и нещата вече отиват на зле, откъм планирането и времето.
Затуй, няма време за губене, леко, внимателно и умната. С повече действие. И никакво връщане у дома. Дори и за празници.

# 53
  • Мнения: 336
Май бях права. А и авторката потвърди частично мнението ми.

# 54
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Време е да спреш да си повтаряш фантазията, че не си срещнала подходящ човек, и затова си си още сама. Доста ще си помогнеш.

Потърси професионална помощ. Там ще ти обяснят най-добре.

# 55
  • Мнения: 10 910
Те мъжете ги усещат тези неща в една жена, сигурно бягат с 200 след 10 минути разговор за родители и смърт..

# 56
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 329
Много ме е страх, чувствам се и много сама до степен, че обмислям да се прибера при тях. Какво да правя?
Потърси консултация с психолог евентуално да ти обясни, че светът е пълен с хора, които няма да ти харесат, но някакси трябва да се живее в едно общество с тях. И наблегни на социалните си умения, на това да можеш да завържеш и поддържаш разговор за да ти е по-лесно да намираш и задържаш около себе си компания. Като начало опитай да забележиш и хубавите неща освен лошите, включително в това което казват околните.

# 57
  • Мнения: 2 352
Като се замисля предпочитам като стана (примерно) на 50г да не си знам бройката, отколкото да мятам крачоли от вкъщи до работа и до родителите ми и обратно. Нали ако трябва да правя избор между двете крайности.
Мисля че с годините си добила някаква и имагинерна представа за мъж. До толкова че никой няма да е достоен. Отделно, че залепването за полата на мама изобщо няма да ти помогне. Тя жената сигурно чака внучета, не да се прибираш в детската стаята. Едва ли ще те върнат ако решиш да се прибереш, но определено ще се тревожат много за теб и бъдещето ти.
Нареждам е към мненията, че ти трябва спешна нужда от работа със специалист.

# 58
  • Мнения: 7 421
Като те гледам как агресивно и заядливо отговаряш на добронамерени коментари, ясно ми е защо нямаш приятел и приятелки и търчиш да се хванеш за полата на мама всеки петък. Пуснала си тема, постарай се да си извлечеш поуки и да направиш опит да се подобриш, иначе какъв смисъл от темата ти?

# 59
  • Мнения: 170
Секс специалисти, семейни консултанти, психолози, от едно изречение направиха диагноза. Потресена съм от всичко написано и как темата не е заключена, дано сте доволни ...

# 60
  • София
  • Мнения: 35 227
Доволни бихме били, ако авторката се върне с обратна връзка след някой месец, че е предприела действия да промени статуквото и че се чувства спокойна за близките си и себе си.

Явно сама няма да може.

# 61
  • Мнения: 2 352
Какво се очаква да кажем. Че животът и е чудесен и да не променя нищо? Тя самата вижда, че има проблеми. Единствено работа с психолог може да и помогне да преодолее страховете си и да работи с уменията си за общуване.

# 62
  • Мнения: 6 564
Мен не ме бърка авторката и до 50 г. да си остане необвързана и залепена за родителите си. Но не знам дали нея няма да я бърка това.

# 63
  • Мнения: 14 956
Секс специалисти, семейни консултанти, психолози, от едно изречение направиха диагноза. Потресена съм от всичко написано и как темата не е заключена, дано сте доволни ...
Даже не сме почнали. А и тя е пуснала тема точно да пита. Само не знам що така не ù харесаха отговорите нещо. Какво се очакваше, да ръкопляскаме ли? На мен тя ми изглежда доста горда от себе си, а предвид описания образ - който я вземе , няма да я изтрае дълго.

Последна редакция: вт, 13 юни 2023, 12:29 от Нарцùса

# 64
  • Мнения: 6 564
Наредили се на опашка за 29-годишна задръстена мамина глезана.

# 65
  • София
  • Мнения: 4 668
Това не са ви форумните мъже. По-леко с обидите.

# 66
  • Мнения: 6 564
Самата авторка ни скача. Пуска тема и търси съвет. Не си помага като си заравя главата в пясъка.

# 67
  • Мнения: 1 852
Няма нужда и да се изсипват обиди срещу всеки автор, отварящ тема, който впоследствие не е съгласен с мнението на коментиращите. То не е и нормално да е съгласна. Ако беше се съгласила веднага с всички определения безропотно, щеше да е още по-проблемно. Човешко е да се защитиш, дори и да знаеш, че има доза истина в думите на останалите. Ненормално е другото.
Авторке, нали разбираш, че понеже си в едната крайност - никога не си имала приятел, може би не си имала и сексуални взаимоотношения, опитваш пред себе си да оправдаеш положението, че поне не си в другата. Да, ама крайностите винаги са лоши.
Според мен този твой страх, че ще загубиш родителите си всъщност е страх от самота и изоставяне и трябва да разбереш къде се корени. Когато те е страх, че ще бъдеш изоставена, трудно ще създадеш и дългосрочна връзка. Опитай се да се обградиш с повече хора, може и да участваш в доброволчество, то е много полезно за самочувствието и чувството за принадлежност към нещо. Обърни се към психолог, според мен много ще ти помогне, няма смисъл да живееш с натрапливи мисли и постоянен страх.

# 68
  • Мнения: 3 443
Съфорумките се ядосаха защото и на напълно добронамерени съвети авторката наскача на бой.

# 69
  • Мнения: 2 052
Животът ти в момента е празен откъм дългосрочни градежи, затова като мислиш за бъдещето в главата ти са страшни сценарии, загуби и страх. От тези неща никой не може да избяга, но е важно човек да посява днес хубавите неща, които иска да има е бъдещето си утре. Спри да се заблуждаваш, че си момиче, от години си жена. Прекрасно е, че си самостоятелна в битово отношение, време е да станеш самостоятелна и е емоционален план. Страховете ти са нормални, универсални, всеки се научава да живее с тях и да не позволява да превземат цялото му внимание и душевно състояние.
В много случаи като твоя самите родители подсъзнателно не са готови да се премине към новия, естествен етап на вашите отношения като възрастни и не ти помагат да заживееш като голяма жена. И имам силно предположение, че не си надживяла чисто детското желание да им угодиш с живота и решенията си. Успееш ли това, нататъка става по-лесно.

# 70
  • Мнения: 83
Благодаря. Разбира се, че не мисля, че моето не е крайност, нито съм горда със себе си във всяко отношение. Но не мисля, че на непознат човек е особено възпитано да се приказва и нарича с епитети мамина глезана, полата на майката, пъпната връв .. Агресията е от ваша страна, аз отговарям както се тръгне  ако тръгнете нормално няма да има защо и аз. Но каквото повикало такова се и обажда. Явно завиждате че съм млада.
Родителите ми са си нормални хора. Искат внуци разбира се. Казват че вече ми е време и че е божа работа кога и с кого.
Искам приятел разбира се. Но какво да направя като още не съм срещнала.

# 71
  • Мнения: 6 564
А какво правиш, за да го срещнеш? Някакви конкретни действия?

# 72
  • София
  • Мнения: 35 227
Млада си била преди 10 години, сега си на дереджето на 85% от списващите жени тук. Ни по-млада, ни по-вървежна.

# 73
  • Мнения: 10 910
Ти да не мислиш, че пишеш в пенсионерския клуб? Тука масово сме на по 30-35-40 години. Нелепо е да се твърди, че завиждаме на 30 годишна ЖЕНА, че е млада. Сама пускаш тънко, тънко някакви провокации и после се правиш на жертва.

# 74
  • Мнения: 18 635
Средната възраст чука на вратата Simple Smile С годините човек не става по-адаптивен, по-гъвкав или отворен към света, нито липсите и празнотите в десетилетията назад се запълват изведнъж свише. Лекувай проблемите овреме.

# 75
  • Мнения: 2 352
Хахаха...млада била Grinning И като си много млада какво правиш завряна при майка си?
Сама си го просиш!

# 76
  • Мнения: 83
Съгласна съм, че с годините не се оправят от самосебе си. Но мисля, че опита помага. Затова питам какво да направя за да се справя. Мисля че  мога и сама. Не искам да споделям с външни хора като психолози, мисля че най-добре мога да работя със себе си аз.
Е не пенсионерски, но определено повечето са в по-горната граница. Завряна съм била, това че нямам приятел не значи, че се държа за чужди поли. Имам си образование и хубава професия

# 77
  • Мнения: 6 564
Аз пак да питам - какво правиш, за да срещнеш подходящ мъж?

# 78
  • София
  • Мнения: 35 227
Коя по горна граница е тоя кърмачески форум?
Милион бебешки отчетни, детски ясли и градини, искам бебе, родители по градове, прием в първи клас и причие теми.

В езотерика и отвъдно няма млади, да.

Сама ако можеше, щеше да се справиш. Най-малкото щеше да имаш идея как, а ти не знаеш и питаш нас.
И без нужното образование се нашихме един след друг да ти намекваме и натвърдваме дей проблема, ама ти викаш - образована съм, живея сама, справям се, без грам да вникнеш в казаното.
Липсва ти емоционална интелигентност, не можеш сама да хванеш причинно-следствените връзки.

# 79
  • Мнения: 83
Какво да правя за да си намеря някой. Много е женска средата в която работя а не искам да се запознавам по интернет.

# 80
  • Мнения: 6 564
Чрез общи познати, в приятелска група, при практикуването на хоби. Ти съвсем ли никакви гаджета не си имала, дори за малко?

# 81
  • Мнения: 2 352
Не можеш и няма да се справиш сама, защото светогледа ти стига до образованието и хубавата професия. Имаш материалното, но емоционалното ти липсва.
Запиши се на някой курс, някакеи групови занимания, само това да излезеш на кафе с приятелка е възможност да срещнеш някой.
Между другото аз също бях негативно настроена към интернет връзки. Но покрай мен поне 4-5 двойки познавам, които са се запознали онлайн. Вече са семейства с деца. Така че и това не бих го отметнала като вариант.
Като стоиш само затворена са ти това опциите. Или да се запознаеш онлайн с някой или да започнеш да излизаш. Никой няма да почука на вратата ти и да ти се предложи.

# 82
  • Мнения: 25 724
Какво да правя за да си намеря някой. Много е женска средата в която работя а не искам да се запознавам по интернет.

Не ти е виновна средата. Бас държа, че повечето ти колежки са омъжени и имат деца.
Проблемът е в теб и докато не го проумееш, няма как да си помогнеш. Първо приемаш, че имаш проблем, после търсиш пътища за неговото разрешаване.
Имай предвид също, че след една определена възраст липсата на личен опит в отглеждането и възпитаването на дете се оказва голям проблем в твоята професия. Говоря за личен и постоянен ангажимент – без значение дали детето е родно, приемно, осиновено или на партньора.
Теорията си е теория, но само практиката води до нужната степен на емпатия, която е особено необходима, за да изпълняваш добре служебните си задължения.

# 83
  • Мнения: 438
Ако искаш да се запознаеш и най- вече да имаш връзка, спри да си ходиш всяка седмица при вашите. В онлайн запознанствата няма нищо лошо, дори напротив имаш шанс да отсееш тези, които тотално не ти допадат.
Колкото и клиширано да звучи излъчвай позитивна енергия мъжете сами ще потърсят контакт. И не чакай принца на белия кон, няма да дойде🙂

# 84
  • Мнения: X
Повярвай, раковина, тук много наборки имаш, никоя не ти завижда за младостта. Ако мислиш, че ти пишат лели и баби, защо пусна тема във форум с дъртаци???

Търсиш някакво оправдание, защото ти казваме истината, която не искаш да видиш.

И тук сме с професии, с образование, с доход и самостоятелност. Ми не си само ти! Но на твоите години не се правим на девата от Гуадалупе, а работим по въпроса със семейство, мъж, деца и тн.

Колективът на работа може да е женски, но и те ли са самотни на 29 г и не са виждали гол мъж? Не вярвам!

И в женските професии хората създават семейства. Учила си, в университета гадже не успя да свъртиш? Поне 4 години си имала с млади хора, ама не става като виснеш уикенда при мама.

Пробвай онлайн, много хора така се запознават. Не чакай принца да звънне на вратата, защото не става така. Намери си някакви интереси, хоби нямаш ли?

Горджъс ти го каза, нямаш емоционална интелигентност. Забила си се в “образована съм и чакам принца”. На 15 да си без опит е сладко, на 29 е плашещо. Мъжете не харесват фрийк жени.

# 85
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Не забравяйте, че авторката живее 15-20 години назад в миналото. Тя все още се смята за малко момиченце.

# 86
  • Мнения: 83
Чак пък подчертаваш да не забравят великото ти откритие, защото ти ме познаваш и днес и тогава та си напълно сигурна какво мисля за себе си

# 87
  • Мнения: X
Чак пък подчертаваш да не забравят великото ти откритие, защото ти ме познаваш и днес и тогава та си напълно сигурна какво мисля за себе си

Да цитирам ли първия пост, в който пишеш, че си момиче?

# 88
  • Мнения: 6 564
От другата ти тема разбирам, че си учителка. Предполагам имаш предимно колежки, малко колеги. На работното място трудно да намериш, но нямаш ли приятелки, с които да излизаш? От София ли си?

# 89
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Чак пък велико откритие :Д
Бяха нужни няколко твои поста, за да лъсне това "откритие". Вместо да се заяждаш, започвай да работиш по себе си още днес, защото нямаш време. Имаш да изживяваш тийн годините си, докато наваксаш, ще станеш на 40.

Последна редакция: вт, 13 юни 2023, 20:42 от Elunaria

# 90
  • Мнения: 3 443
На 29 вече си зряла жена, ти обаче се виждаш като момиче?
Излез от детската градина.
Момиче щеше да си ако беше между 12-18 годишна.
Докато се възприемаш като "момиче" далеч няма да стигнеш.

# 91
  • Мнения: 18 635
Колежките имат синове, братя, братовчеди, приятели - свои и на мъжете си, - винаги има вариант за попадане в смесена компания и поне 1 уикенд в месеца да бъде прекаран не на село.
Предполага се, че един човек на 30 години има колеги от университета, съученици, съседи, приятели.

# 92
  • Мнения: 83
Живея в София. Детска учителка съм. Имам малко приятелки излизаме понякога повечето са по-големи от мен. Момиче съм го казала като аналогия на пол какво толкова ви вади очите.

# 93
  • Мнения: 3 443
Как в София няма да успееш да срещнеш някого?
Пълно е с всякакви барове и развлечения където можеш да излизаш.
Щях да ти вляза в положението, ако си в някое село дълбоко в провинцията, но специално в София имаш толкова възможности стига да искаш да ги използваш.

# 94
  • Мнения: X
Живея в София. Детска учителка съм. Имам малко приятелки излизаме понякога повечето са по-големи от мен. Момиче съм го казала като аналогия на пол какво толкова ви вади очите.

Момичета и момчета са децата, с които работиш. Жени и мъже сме възрастните хора, в които влизаш и ти.

Самото определение, че си момиче вади очите.

В София можеш да правиш 1000 неща, да ходиш на всякакви групи по занимания, хобита, да катериш Витоша, да обикаляш барове, да тренираш каквото ти душа иска, да се запишеш на курс по нещо, да ходиш на благотворителен маратон.. мога да изброявам до утре.

# 95
  • Мнения: 6 564
Какви интереси имаш извън работата? Какво обичаш да правиш в свободното си време? В училище или в уни-то не си ли имала гаджета, пък ако ще в краткотрайни връзки?
Дай шанс на сайтовете за запознанства. Може да срещнеш готини хора, не подхождай скептично.

# 96
  • Мнения: 2 352
Направо не знам как една учителка може да не сложи една запетая на 3 изречения. Голямото образование, което имаш...
Слез малко на земята, че прекалено на високо си литнала.

# 97
  • Мнения: 2 052
Някакви несподелени любови имала ли си? А ухажори, които са те търсили, а ти не си им дала шанс? Какво не им достигна за одобрението ти поне за среща? До коя среща ти се развиват обикновено запознанствата с мъже?

# 98
  • София
  • Мнения: 4 668
Хмм, има и значение ти как изглеждаш и какъв мъж търсиш.
Може да имаш прекалено високи очаквания.
Ако имаш желание опиши желания мъж, а може и себе си.
Ако не, всичко е казано: повече позитивна енергия и отзивчивост и внимание към всички навън и повечко хобита с хора.
И никакво прибиране у родителите. Абсолютно забранено.

# 99
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 329
Вероятно момичето си търси момче, пък то ако са й връстници и нагоре ще са твърде възмъжали за да им харесва тинейджърско мислене с това непрекъснато противопоставяне на възрасти дето го спомена вече в няколко поста Rolling Eyes Порасни, мисли като възрастен, не става все някой да те води за ръка, трябва да проявиш инициатива сама. Хора се събират, празнуват заедно, формират се групички, там се запознаваш с други хора, не само с тези дето са те поканили. Обаче ако се държиш така на чомпе, никой няма да те покани да идеш никъде Wink

# 100
  • Мнения: 902
Колко различни отговори в тази тема и в друга подобна в същия раздел "Без цел и без посока..." ...
Авторке, трябваше да напишеш темата, описвайки всичките си душевни страдания - след загубата на близките си, несподелени любови особено, предателства, включително от "приятели", ти какво си правила за тях, тяхното отношение... Тогава отговорите щяха да са различни.
Макар че темата беше за страха. Не мисля, че ако се върнеш при родителите, той ще намалее. Нали пак ще ходиш на работа и т. н. За другото - не мога да коментирам, тъй като твои отговори няма, има само предположения-заключения от другите отговаряли относно това дали, къде и доколко се срещаш с нови хора и мъже.
Относно "момиче" - много жени го ползват, обикновено които са запазили младежкия си дух и излъчване. Аз лично го ползвах до около 24-5 год., но като го каже някоя за себе си около 30 и се чувствам подмладена, хаха. Това е в кръга на шегата.
Но ми прави силно впечатление колко определящо е как и с какви изразни средства на речта) е поднесен даден проблем/въпрос и т. н.

# 101
  • Мнения: 336
Няма ли някой форумен фрий лансър да я хване и да и разшири "приятелският кръг"?! Тогава нещата ще си дойдат на мястото! Joy

# 102
  • Мнения: 3 443
Няма ли някой форумен фрий лансър да я хване и да и разшири "приятелският кръг"?! Тогава нещата ще си дойдат на мястото! Joy

И да я хване, тя ако само за страховете си мисли няма да й помогне.
Някой спомена, че вероятно пред чужди хора само и за това говори и вероятно за това и си кукува сама.
Много правилно й е предложена психологическа помощ, тя обаче е прекалено горда, за да я приеме.

# 103
  • Мнения: 1 257
Мненията в темата са дори твърде меки и заобиколни, предвид високомерното отношение на авторката. Тя, разбира се, не отразява въпросите за приятели, състуденти, съседи, колежки и среда като цяло, което означава, че такива просто няма. Човек на 29 години, с образование и професия, в София, да няма среда, или поне една-две приятелки - това говори за много сериозни характеропатии. От началото на темата, мнението ми е непроменено, дори се затвърждава - задължително психологическа помощ, проблемът е огромен и авторката няма да се справи сама.

# 104
  • София
  • Мнения: 4 668
Не отричам, че проблемът не е за справяне сам.
За (някакво) оправдание ще кажа, че учителските среди, особено начално училище могат да са много токсични.
Това, разбира се, не оправдава случая. Има си най-различни места за интереси. Ако човек има интереси.
Не мисля, че начална учителка е кой знае каква професия и кариера. А щом се смята за такава, това Е проблем. Свързан с общия проблем. Авторката се взима прекалено насериозно. В нейното село може и да е връхта, ама в София, хора всякакви, и умни и глупави и учили и преучили.

Аз принципно съм "свободен", ама святкат бая лампи. Хубавите ябълки ги изяждат с прибутване и побутване. Колкото и да се натискат на клончето. Иначе, с кой да я запозная. В София всеки "бърза". Хората се делят на или заети и интересни (отделен въпрос колко) и незаети, но пък безинтересни. Та сингъл приятелите ми (мъже) или са със супер претенции, или са супер мързеливи и инертни. За жените да не отварям дума. Те са и 2те Wink

Прочее, една голяма част от хората са израснали с натякването "учи", "търси работа", "умната", "внимавай" и тн. И аз съм бил така. Та трудно може да се обясни, че социалната комуникация и динамика е поне толкова важна, колкото и образованието и кариерата. В резултат, объркани приоритети и загубено време.

# 105
  • Мнения: 7 493
Излизай по- често с приятелки, на различни места, общувай повече, усмихвай се.
Положителната енергия и  излъчването са важни качества за привличане на нови хора.

# 106
  • София
  • Мнения: 35 227
Ще се съглася с Танграта за себеоценката.
Многократно авторката изтъкна образование, кариерно развитие и младост като екстра добавена стойност, като коз в ръкава, който пази и тя не знае защо.
Мисълта, че ѝ завиждаме е съвсем реална за нея, което знам как да тълкувам, но ще се въздържа.
Всичко е с нагнетяване, тая тенджера трябва да се изпусне в контролирана среда.

# 107
  • Мнения: X
Сигурно имате наистина нужда от помощ. Мъжете колкото и да са станали инертни, винаги ще прихванат и заговорят привлекателна и приятна млада жена.
Друго е ако е с манталитет на "стара мома", но за да се разчупите и поразместите фокуса от професионално и да си намерите мъж и среда, наистина ще ви е необходима някаква помощ.
И е наистина стряскащо късно, но е крайно време да спрете да тичате при родителите си. Нямате ли хобита, занимания, забавления? Ако си вземете домашен любимец и излизате повече в парка, със сигурност ще се запознаете с повече хора.
И една от най-големите ви заблуди е, че сте постигнали кой знае какво в живота на 29 и някой, особено мъжете това го интересува особено. Обикновено гледат други неща. Още повече на пръв поглед. Въобще ходите ли някъде извън това при родителите си като екскурзии, на спортувате, на някакви събития? Просто в момента сте като затворен, костелив орех, който все още има възможност да се отвори и разлисти.
Ако имате намерение да се справяте сами си начертайте план: промяна във външния вид, спорт, промяна в поведението, по-неглиже общуване с други хора, активно излизайте запишете се на спорт, но не на женски занимания, а където има мъже. Ако сте учителка, трудно ще срещнете някой в професионалните си среди, така че трябва да помислите къде бихте могли да срещнете. Излизайте на бар - да не излезнете, облечена като учителка. Че по баровете най-редовно гледам жени, скупчени и облечени като за офис. Еми кой ще приближи и заговори подобна жена... Въобще в София особено имате много вариант. И за да срещнете някого, трябва да започнете да излизате с мъже. И то повече от веднъж, защото няма как да разберете понякога от веднъж дали сте съвместими. И другите са ви го казали, ама на 30г девственици им личи от далече по всичко и мъжете обикновено бягат. Така че трябва да помислите как да поработите върху сексуалността си и изграждане въобще на емоционални отношения с повече хора, а не с родителите си.
Надявам се, че няма да Ви обидя, но определено ще Ви е трудно да се справите сама и ще Ви е нужна професионална помощ.

# 108
  • Мнения: 10 910
На латино танци отиди. В друга тема го бях писала, че е лесен начин за запознанства. Едно време не остана човек, дето да не е забил "нещо" в тези среди, надали се е променило към момента. Може да звучи скандално, но там хората са весели, забавни, освободени, няма млади, стари, бедни, богати. Много даже и семейства създадоха покрай танците.

# 109
  • Мнения: 301
Ти сама искаш помощ, от заглавието на темата ти. Психологът не е чужд човек. Онлайн запознанствата не са нещо лошо. Самата ти имаш много предразсъдъци и така трудно ще "си помогнеш", особено сама. С годините и възрастта формираме дадено мислене, на базата на житейския опит, преживяното и страховете ни. много често не можем да си помогнем сами, а се въртим в порочен кръг. Наистина психотерапевт, а не случаен психолог би помогнал. На мен такъв ми спаси живота буквално.
Предполагам колко ти е трудно след загубата на близките ти. Много те съдят тук, но така им е по-лесно, хората са такива. Виждат някой с проблем и се радват, че не е техен, правят се на много разбиращи. Всеки има нещо в живота му, което не върви. При едни е кариера, при други връзка, при трети финанси. Но ако не потърсим помощ, някак си светкавично решение няма да дойде. Може би самата ти се оправдаваш пред себе си, за да не промениш нищо. Разбирам, защото и аз съм така.
Няма лошо да се виждаш с родителите ти, та те са ти най-близките хора. И аз се виждам с моите често, защото много ги обичам. Запознах се с мъжа ми в университета, той ми е втори мъж, не съм имала много, не съм се наживяла и това ми липсва. Не мога да си представя никога да не съм имала контакт с другия пол, да не съм изпитала любов, емоция, та любовта ни спасява. Може би изграждаш защитни стени и бариери около себе си. Не е нужно да излизаш и да си супер социална, в соц. мрежи има всякакви хора да, но можеш да срещнеш и свестен човек там. Дай си сама шанс! Ти нямаш опит и никаква база на сравнение, за това си мислиш, че той единствения е някъде там. Няма такова нещо. Заблуда е. Срещаш се с някой, не е нужно дори да се целунете, общувате, преценяваш, става ли за теб, не става ли и така. Дори можеш да си пишеш с различни момчета, да пофлиртуваш, повярвай ми, така ще ти се вдигне самочувствието. Ако някой от тях ти хареса, не пречи да се срещнете на някое по-населено място и да се запознаете. Голяма крачка е, но това е липсата в живота ти. И ти самата трябва да си отворена за това, иначе няма да се случи. Приеми енергията някак си, че си готова да пофлиртуваш и ещ видиш как и ще започнат в живота ти да се появяват мъже, дори по улиците заглеждай ги, мисли си- тоя е готин, така също навлизаш в енергията на жена, която е готова да има връзка в живота си. Общувай повече с противоположния пол, дори в разни магазинчета, където продават мъже. Аз често общувам с едно момче от фреша Grinning просто ей така, вдига ми се женската енергия и се чувствам красива, просто се опитай да се настроиш на тази вълна, млада си, не всичко е работа и професия. Хората не е хубаво да сме самички, дай шанс на мъжете, дай шанс и на себе си. Малки и минимални крачки Simple Smile

Последна редакция: ср, 14 юни 2023, 17:08 от angelika_

# 110
  • Мнения: 2 352
Само това и трябва, още да си вдигне самочувствието Grinning
Съдена е защото при всеки опит да и се даде някакъв съвет, за който тя пита, бива посрещнат агресивно и отбранително как тя можела сама.

# 111
  • Мнения: 21 586
Изчетох цялата тема и ей Богу, не можах да разбера защо при въпрос "Как да си помогна срещу тревожността за родителите" ми всеки втори отговор е "Намери си мъж!"

Темата е пусната в Психично здраве, а не в Семейни отношенвия, за да се дават съвети за свалки, а и  наистина ли вярвате, че намирането на мъж е панацея, като си намери мъж и хоп  - ще спре да се тревожи за близките си и няма да и пука.

Не става така.

# 112
  • Мнения: 1 433
Темата първоначално не бе ли в Семейни отношения?

Самата авторка сподели, че иска да си намери приятел, но не й се получава. Много от съветите са полезни в тази насока. Ако там постигне успех, може би и тревожността ще намалее.

# 113
  • Мнения: 21 586
Може би, а може би не. Аз мъж имам и пак изпитвам тревожност и нежелание да загубя родителите си,  останалия ми родител тоест.

Авторката е претърпяла загуби в близък период и явно не е готова да прежали и оставащите и близки. Не смятам, че редовния секс помага в това отношение, въпреки всички бъзици, които прочетох нагоре.  

Авторке, състоянието ти е често срещано и трудно за преодоляване сам. Наистина, посъветвай се с някой психолог, културна жена си, смятам, че няма да ти трябва много помощ, за да осъзнаеш, че такива страхове са нормални, но трябва да ги приемем и контролираме, да живеем с тях, като не позволяваме да ни обсебват, защото ако го направим, ще навредим на себе си и няма да сме адекватни, когато наистина родителите ни имат нужда от помощ.

По отношение на намирането на приятел, ако наистина искаш съвети, пусни си отделна тема, ако имаш нерви.

# 114
  • Мнения: 1 433
Разбира се, нека потърси помощ от психолог.
Пише, че е самотна, да игнорира дрязгите и отсее полезните неща. В тази насока имаше наистина много добри съвети, как да си създаде среда, на какво да обърне внимание у себе си.
А и психологът ще й помогне. Това са два проблема .
Скрит текст:
Авторке, състоянието ти е често срещано и трудно за преодоляване сам. Наистина, посъветвай се с някой психолог, културна жена си, смятам, че няма да ти трябва много помощ, за да осъзнаеш, че такива страхове са нормални, но трябва да ги приемем и контролираме, да живеем с тях, като не позволяваме да ни обсебват, защото ако го направим, ще навредим на себе си и няма да сме адекватни, когато наистина родителите ни имат нужда от помощ.
Hands V Така е.

Последна редакция: чт, 15 юни 2023, 11:41 от Sanea

# 115
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Темата беше в друг раздел, първоначално.
А липсата на връзка през целият й живот (поне аз така разбирам твърдението, че никога не е имала приятел), си е част от проблемите й, и нещата са свързани. Няма как нещо такова да стои във вакуум, несвързано с нищо друго.

# 116
  • Мнения: 21 586
Може и да са свързани, а може и да не са. Може пък да е обратното - нейната тревожност да и пречи да осъществява лесно контакти и като се избави от нея да стане по-комуникативна, да отделя по-малко време на родителите и спокойно да го влага в други занимания с други хора.

Разбира се, може и още десет страници да чете постове "Намери си приятел, защо не си намираш приятел, какво ти има, толкова е лесно да си намериш приятел, ама ти не си намираш приятел, защото си стара и смотана ли, намери си приятел и веднага ще спре да ти пука вашите живи ли са."

Аз си дадох съвета, авторката си решава какво и се чете.

# 117
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Няма как да се избавиш от тревожност без да започнеш да практикуваш нещата, които те тревожат. Терапии, които изцяло ти решават проблемите в рамките на една стая, няма. Така че и съветите за връзки и излизания са си много на място.
Само не знам как ще се помогне на човек, който отказва всичко. Не иска да среща мъже онлайн, не иска да излиза, да има хобита, психологът бил чужд човек... Как си я представя тази помощ, не знам.

# 118
  • Мнения: 2 352
Щом си чела темата, не видя ли че тя пита как да си намери приятел?
Първите още съвети бяха да работи с психолог, за да преодолее страховете си. Тя хем вижда, че има проблеми и иска да бъдат решени. Обаче като се стигне до действия прави тотален отказ.

# 119
  • София
  • Мнения: 35 227
Темата беше в СО, не чета психично здраве, това първо.
Второ - след нашите съвети и тоталния отказ на авторката от специалист, защото сама щяла да се справи, преминахме в издирването на мъж.
Ако някой си мисли, че всичко не е навързано, то това са авторката и явно Ирис.
Е, ние изказахме друга гледна точка, не виждам защо трябва да се съберем и ометем.

# 120
  • Мнения: 21 586
Целенасоченото намиране на приятел е задача за хора със здрави нерви, силна мотивация  и готовност да преглътнат много неуспехи. Особено пък онлайн. То така се намира приятел, принца чака в  Гепи ме. Или в залата за латино танци, където по принцип се отива с партньор, защото жените са много повече от мъжете и рискът да стоиш до стената като почне упражнението по двойки е огромен.

Авторката първо трябва да се справи със загубата, която е претърпяла, да се успокои относно здравето на родителите си, да преодолее желанието си да ги вижда всяка седмица, което е израз на подтика да се увери, че са добре, да си създаде някаква среда, пък дали ще си намери мъж, дали ще се получи с него и ще е читав, това вече е съвсем отделен въпрос и даже малко Божа работа.

Серия от неудачи, докато отсее до нещо приемливо, едва ли ще и се отрази благотворно. Това е за жени, които имат опит, могат да се смеят на поредния провал и познават динамиката на взаимоотношенията както със свестни мъже, така и с не толкова свестни. А не за тревожен човек, фиксиран в страха от загуба.

Тия  съвети са все едно, "роди си дете, време ти е,  и ще спреш да тичаш при вашите", а че вероятността да прехвърли тревожността си върху връзката и детето е много голяма, не се отчита.

Не случайно темата е прехвърлена от раздела за бъзици в раздела за здраве.
Авторката има глава на раменете,  да си прецени кои съвети ще и свършат повече работа.

Последна редакция: чт, 15 юни 2023, 12:21 от Iris04

# 121
  • София
  • Мнения: 35 227
Чела си отгоре- отгоре ми се струва.
Ние казваме първо да си оправи главата, тя каза няма пък, после да си найде мъж.
Сиреч - същото.

# 122
  • Мнения: 3 231
100% подкрепям мнението на Ирис.
Тя главата ей така се оправя. Даваш си срок до август и готово.

# 123
  • София
  • Мнения: 35 227
Не се оправя ей така, но ако не кажеш от днес! няма шанс да е и до другия август.
Отнякъде и някога трябва да се започне.

# 124
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Не, не, малко прекали. "Роди си дете", няма нищо общо с излизането с някой на кафе, намирането на хоби и пр. малки стъпки, които ще изградят увереност. Онлайн, е възможно най-безопасният начин да обмени по няколко изречения с мъже, дори не е нужно да излиза с тях първоначално.

# 125
  • Мнения: 3 231
С тези обиди само я затворихте повече.

# 126
  • Мнения: 3 443
Не, никой не я кара да ражда деца. Всички й казахме да излиза и да се среща с хора. Никъде не съм прочела някой да я подтиква да се омъжва и да ражда.

# 127
  • Мнения: 21 586
Не, не, малко прекали. "Роди си дете", няма нищо общо с излизането с някой на кафе, намирането на хоби и пр. малки стъпки, които ще изградят увереност. Онлайн, е възможно най-безопасният начин да обмени по няколко изречения с мъже, дори не е нужно да излиза с тях първоначално.

Увереност за какво, че родителите и няма да умрат, че като умрат тя вече ще си има хоби, приятели  и занимавки и няма да и е толкова тежко?

Увереността в себе си е хубаво нещо, но пред авторката стои въпросът  да приеме една жестока неизбежност, която чака всички ни и да направи така, че това да не пречи на функционирането и, и ежедневния живот. Да, излизането на кафе, намирането на хоби, дай Боже и на любим, и защо не семейство и дете, са чудесни неща, но не са лекарство срещу тази тревожност, няма гаранция, че като се прибере след кафето заредена от хобито, сънят как изоставя баща си с котката няма пак да я чака. както не и помага и ежеседмичното ходене при тях, няма да и помогне и ако се премести в близост, защото в момента, в който не са и пред очите тревожността дебне.

На мен самата ми е много трудно да приема въпросната неизбежност, защото при мен тя означава и окончателно откъсване на цяла част от живота ми, която отнесоха със себе си най-любимите ми хора. И това, че имам добър мъж и дете не ми помага особено нито да се подготвя, нито  да преодолея подтика да прекарвам максималното останало време с човека, който си отива, вместо да влагам в бъдещето и настоящето. Затова темата на авторката ми е близка, а отговорите в посоката, в която са - вероятно защото преди е била в лековат раздел - за мен са грешни. Като потребител мога да го кажа и да поддържам менението си, както и другите отговарящи своето.

Авторката, обаче, е човекът, който ще прецени накъде да насочи усилията си. Според мен няма да е грешно и да започне някаква терапия и паралелно с това се опита да си създаде и разведряваща среда.

Личният лекар, едни хубави изследвания, защото има много физиологични състояния, които могат да предизвикат тревожност,  и направление за психиатър са добро начало.  Ако пък ти звучи кофти психиатър, плати си една консултация с психолог, който тук ще ти препоръчат като добър и е помогнал на някого.

Последна редакция: чт, 15 юни 2023, 12:59 от Iris04

# 128
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 027
Извинявай, Ирис, но точно това казахме всички - изследвания, психолог, терапия, след което може да си намери и гадже. Все пак ѝ трябва и някакъв друг фокус, освен родителите.

# 129
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Страховете за родителите й са поредната капка в чашата й. Не знам защо го разглеждаш, като нещо изолирано, единствено и основен проблем. Очевидно, проблемът с изграждането на връзки с други хора, датира доста по-рано от този, та източникът на цялата тази съвкупност, вероятно се корени в нещо друго. Работа на психолозите е да разберат в какво.

# 130
  • Мнения: 21 586
Извинявай, Ирис, но точно това казахме всички - изследвания, психолог, терапия, след което може да си намери и гадже. Все пак ѝ трябва и някакъв друг фокус, освен родителите.


Е хубаво, дано да го направи.

# 131
  • Мнения: X
Извинявай, Ирис, но точно това казахме всички - изследвания, психолог, терапия, след което може да си намери и гадже. Все пак ѝ трябва и някакъв друг фокус, освен родителите.


Е хубаво, дано да го направи.

Ирис,

високате тревожност е свързана с много от споменатите неща: скъсване на пъпната връв, отваряне на повече лично пространство (лично, не професионално), включително и с това да започне да проявява интимност (или казано с други думи липсата на секс също увеличава тревожността, липсата на близост с други освен с родителите също. Само с родителите е характерно за една по-малко възраст). Затова и съветите ми се струва, че повечето са си съвсем на място. Имам близки около мен, които минаха по същия път, който се оказа нелек, но възможен. Затова по-скоро психолог, отколкото психиатър. Загубите само са задълбочили проблемите, които вече има, заради липсата на ресурс, с който да се справи. Тя е бедствала още преди да й се случат загубите само сега е установила, че има проблем. Така, че от нея зависи да намери начин, защото изглежда оправна и интелигентна.

# 132
  • Мнения: 125
Не е нормално на 29 да не си правил секс. Има си етапи в живота и през тях трябва да се мине, за да върви живота нормално. Един етап води към друг. И не казвам безразборен секс. Това е все едно на 29 да те кърмят. Не е нормално. Да чакаш правилното е абсурдно, защото то е според твойте виждания и може въобще да не е правилно. Ако толкова дълго си подтискала нагона, може да е избил в прекомерна привързаност към родителите, де да знам. И аз ги обичам и уважавам, но те са друго поколение, в друг етап от живота и не искам всеки уикенд да съм с тях.

# 133
  • Мнения: 10 416
Авторке, разбирам те. Аз също винаги съм се притеснявала за родителите си. Мога да кажа, че ги загубих на доста късна възраст. В момента, в който окончателно разбрах, че в близките месеци ще загубя майка си, си казах, че това е тежко, но така или иначе почти на всички хора се случва. И всички, в крайна сметка, го преодоляват. Кой по-леко, кой по-тежко. Така е. Няма гаранция, че в живота няма да се наложи да преодолееш и по-страшни неща от смъртта на родителите си. Не се кахъри от сега. Като му дойде времето, искаш или не искаш се справяш.
Затова всички ти казват да си намериш човек до себе си. Вярвай, че тези неща се преодоляват по-лесно от двама. Заедно с мъжа ми преодоляхме първо смъртта и боледуването на неговите родители, после и на моите. Най-тежко е, когато си сам.
И защо се лишаваш от прекрасните моменти на общуване с другия пол? Няма смисъл да придиряш чак толкова. Пускай се! Подходящ, неподходящ, всеки контакт ти носи опит. А точно опитът ще ти покаже кой е човекът за теб и ще ти помогне да го задържиш, а не да го изпуснеш от някакви предразсъдъци.

# 134
  • Мнения: 776
Да забравих, че в този форум знаете само да съдите. Всеки някой ден остава без някой. Не е гаранция и че няма да изпреваря аз тях.
Нямам приятел не защото чакам принца. Просто не съм срещнала подходящия, може би подбирам малко повече но знам, че като се появи ще е той. Не искам някой идеален, не се пазя не съм свръхрелигиозна за единствения но не мога и с всеки срещнат. Не се вторачвам в никой и нищо просто имам ценности

Там е работата, че никой не ви съди, а ви казват истината. Това, което пишете няма нищо общо с ценностите / хората със семейство на 29г. не са пропаднали, напротив, тяхното поведение е нормално, вашето е показател за някакъв проблем в психиката ви/, това са ваши внушения. Да се държите така за мама и тате на 29г. не е никак добре за вас и трябва да го осъзнаете по най-бързия начин, вместо да го определяте с думичките обич, ценност, уважение, доброта и т.н. Да не сте живяла с мъж досега е само във ваш минус. Не виждам никой да ви съди, напротив, хората ви помагат, като ви казват, че подобно поведение не е ок, защото за всяко нещо си има подходящата възраст. Както не е ок на 16г. човек да се отдели и да дондурка бебе, така не е ок и на 29-30 да не му се е случвало да е имал сериозна връзка. Страхувайте се за себе си, не за родителите си, те са си минали по пътя. Не се самозаблуждавайте, че след като работите и не живеете с тях, всичко е добре и сте пораснали. Има и други като вас, даже вече дъс собствени семейства и се държат денонощно за мама, по 300 пъти дневно и се обаждат и такива. И те са същата работа. Трябва да се отделите емоционално, да имате свой собствен живот, лични преживявания с хора, които не носят вашата кръв, да имате собствено семейство един ден. Никой тук не ви съди, по-лесно е съзнанието ви да изопачи истината и го прави, вместо да я приеме. Приемете ли истината, 2/3 от проблемна сте го решили, много е важно.

Общи условия

Активация на акаунт