Как да се справя в Сащ?

Съветът ми е да хванете първия самолет и беж към България.

Личното ми мнение е, че човек вижда нещата такива каквито иска да ги види. Дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна зависи от вас. Спрете да се вторачвате с негативните неща и опитайте да видите хубавите, със сигурност има такива, не сте отишли в ада все пак. И някак ми се струва, че голяма част от притесненията ви са свързани с уж сериозния приятел у дома. Така и така сте там, защо не пробвате да обърнете нещата в своя полза? Защото за това се иска малко хъс и кураж, нали, а е по-лесно да избягате обратно...

Е, никой не те е изпратил насила. Това е твое решение. Дъщеря ми има една приятелка, която като студентка ходеше всяка година на бригада в САЩ. Много беше доволна, а и си спечели парички. Но хората са различни, разбира се. Иначе правописът ти е под всякаква критика.

Ще свикнеш. Отишла си за парите там, нали? Стискай зъби и си мисли за какво ще ги похарчиш, когато се върнеш.
Излязла си от зоната си на комфорт, нормално е да си стресирана. Добрата новина е, че ще е само няколко месеца. А я си представи, ако трябва да работиш това цял живот?
Пак повтарям, поне ще изкараш някакви пари – не като нас едно време на ученически и студентски бригади, когато спяхме по сума ти народ в дървени бараки, хранеха ни с буламачи, взимаха ни здравето от работа, проверки, строева подготовка и какви ли не простотии, задължително ходехме облечени с грозни и неудобни униформи, общи външни тоалетни и бани без топла вода... И накрая ни плащаха някакви жълти стотинки – подигравка направо.
Поне ще видиш свят, ще създадеш контакти, ще упражниш езика... Сума ти предимства има една такава бригада, за които всъщност си отишла там, нали?

Не бих живяла в една стая с още 4 момичета за нищо на света. Дори за пари, за език да науча или каквато и да е целта, ще гледам условията да са приемливи, а в твоя случай не ми се струват такива.
Храната ако не те устройва, няма как да я промениш.
Сън 4-5 часа не е добре нито здравословно, нито пък ще вършиш добре каквато и да е работа.
На твое място бих се върнала.

Успокой се. Само 4 месеца си там. Мисли положително.
Работата тежка ли е?

Успокой се. Там си от 4 дни. Не си видяла още нищо. Квартира и работа се сменят, никой не те кара да работиш само това.

Знаела си, че отиваш далече, знаела си къде щр живееш, сега защо така с лошо?

Виж сега, няма лесно. И вкарала си едни пари за заминаването. Поела си ангажимент. Стискай малко зъби. Работи
 Спомни си за какво си отишла. Какво учиш в България?

Е, дай си още малко шанс, де. Повярвай си!
За 4-5 дни там може още и часовата разлика (8 часа!) да не си успяла да преодолееш.

В САЩ има всякакви откачалки, гарантирам ти, че никой не те гледа странно.
Как така сега разбираш къде ще живееш? Тези неща трябва да са били уточнени предварително, не си ли гледала какво подписваш?
Работата при твоя тип виза можеш да смениш само с разрешението на работодателя си. Ако той не е съгласен, може да те уволни и да оттегли визата ти.
Нямаш много варианти, освен да се стегнеш и да работиш здраво. Инвестиция за бригада не се избива с 40-часова работна седмица, почивка и сън.

И защо не се връщаш?

В първата година в която аз бях на бригада в Щатите 2018 в Мичиган си спомням колко много ревах и аз, заминах рано в началото на май и се върнах чак края на октомви. Първия месец беше много зор аз живях с 8 момичета в един гараж част от къща с 37 човека от целия свят. Като човек който никога не беше спал в легло различно от неговото беше голям шок. За споделените помещения имахме график и се редувахме кой да чисти, за продуктите за чистене събирахме общо пари. Понякога когато си свободна от добра воля може да поразтребваш когато не е твоята седмица просто за да не живеете в кочина.
Предполагам нямаш все още втора работа възползвай се от свободното време, разходи се разгледай града или селото, виж къде и кога има някакви партита или ако има църква на близо те организират вечери за студентите. Ако в града има Chamber of Commerce може да идеш там и да попиташ за втора работа или дали има някакви организирани срещи за студенти. Запознавай се с нови хора и научи за техните култури.
Относно храната да наистина е супер гадна избягвай хляба не стига че е сладък ами и корема много боли от него, аз си купувах ориз и пиле и си готвих за няколко дена, също така варени яйца или салата с домати краставици и пиле или ако нямаш време инстантни нудъли. Ако имат пъб и имаш вече събрани пари те съветвам да пробваш и храната там и във вички местни ресторанти може да си намерих нещо което да ти харесва а пък и е част от експириънса. В къщата в която живеех в седмицата си избирахме един ден и за вечеря някой готвеше нещо от неговата страна и беше доста забавно.
Хората там се съмнявам да те гледат странно, там има всякакви хора и на никой не му пука, не трябва да ти пука и на теб ако някой който никога повече няма да видиш или да говориш с него те е изгледал.
В пъврия месец аз се чувах с родителите ми всеки ден после когато дойдоха и другите студенти и се отпуснах започнах да им звъня един път в седмицата.
На всеки му е мъчно в началото особедно ако ти е първа бригада, ние в началото едната като ревнеше в стаята и всички почваха да реват, сега са ми останали спомените и много добри приятелства от цял свят.
Не го мисли и се забавлявай, и знай че каквото се случи в Америка си остава в Америка

Съвет за хляба - трябва да се препича в тостер или грил-сандвич. Бегълс са хубави, пак да се препичат.
Ако наблизо има Алди - има хубав италиански нарязан хляб в пакети, както и хубави франзели. Обикновено по-голяма част от пакетирания хляб е от дунапрененото тесто за брьош и е кофти.
Друго - търсете Trader’s Joe, Whole Foods - има всякакви хубавини за хапване, има хубав хляб и хубави кроасани с масло, както и тортили. Йогурти, сирена - бол. Има какво да се яде. Има и хубави ресторанти, особено в Тексас.
Америка е толкова разкошна, не й се плашете, моля!

Ама хората я гледат странно, това няма как да го оправи.