В такива случаи моята мотивация винаги е била да не се върна с преклонена глава. Стискам зъби и продължавам.
- Публикувана: 6 май 2024, 15:41 ч.
- Последно мнение: 14 май 2024, 18:45 ч.
Как да се справя в Сащ?
4 месеца ще минат бързо, безценнен опит и "школовка". Няма за какво да ревеш, работи, усъвършенствай си езика и излез от вярването "как ме гледат", защото е само в твоята глава. Никой не му пука за теб, това е едно изпитание за теб, голяма си вече, чака те какво ли не в този живот. Храната била гадна, а някъде дори я няма. Нито гладна, нито жадна ще останеш и все ще намериш какво да ядеш, така, че и да ти е вкусно и да се нахраниш.
Америка е толкова разкошна, не й се плашете, моля!
Има как, просто ще трябва да сложи широката американската усмивка на лицето си, задължително, за да я приемат добре хората. И small talk разговори с колеги и клиенти, иначе не е учтиво.
Авторката, къде точно си в Тексас, ако искаш пиши ми на лични.
Никой не гледа странно в лошия смисъл. Най много да им е интересно от къде е акцента и.
Мен една съседка (нюйоркчанка в пенсия) , няколко месеца ме гледа странно и се опитваше да ме заговори, докато накрая изплю камъчето. Чудела се италиански или френски ми е акцента. Разговорихме се, образовахме се една друга, и вече се поздравяваме с усмивка.
Щатите е компот от култури, всеки със своите порядки и разбирания. Авторката да се възползва от това. Има какво да се научи от цялата ситуация.
В тексас хората са душички, богат щат, топъл климат, бургери и тютюн за дъвчене...
Мен една съседка (нюйоркчанка в пенсия) , няколко месеца ме гледа странно и се опитваше да ме заговори, докато накрая изплю камъчето. Чудела се италиански или френски ми е акцента. Разговорихме се, образовахме се една друга, и вече се поздравяваме с усмивка.
Щатите е компот от култури, всеки със своите порядки и разбирания. Авторката да се възползва от това. Има какво да се научи от цялата ситуация.
В тексас хората са душички, богат щат, топъл климат, бургери и тютюн за дъвчене...
Тя просто се чуди как максимално безболезнено да изкара 4те месеца и да се върне обратно.
Някак съм убедена, че е заради гаджето.
Наше роднинско дете беше в същото положение. Рев за гаджето, Америка гадна, тъпа...
След като се върна, забременя и гаджето я навря в къщата на село с родителите му, баба му, дядо му. Къщата малка, ама любов голяма. Срещам я миналото лято и ми вика " Како, всеки ден леща ядем. Няма пари". Иска Америка, ама няма вече. Та така.
След като се върна, забременя и гаджето я навря в къщата на село с родителите му, баба му, дядо му. Къщата малка, ама любов голяма. Срещам я миналото лято и ми вика " Како, всеки ден леща ядем. Няма пари". Иска Америка, ама няма вече. Та така.
Aвторката изохка преди една седмица и повече не се вясна.
За да се дадат адекватни съвети, трябва да се знае повече за мотивацията да замине (иска да спечели пари, иска да види свят, да завърже контакти, да остане нелегално, да се поочупи или просто е заминала, защото всички така правят), както и да даде малко инфо за нея (глезанка на тати, гледана в саксия, мъжко момиче, самостоятелен индивид, нежна душа или нещо друго). В детайлите е скрит ключът от палатката. Детайли няма да бъдат дадени, заради това и съветите няма как да бъдат адекватни, така че темата се превръща полека-лека в безсмислена.
За да се дадат адекватни съвети, трябва да се знае повече за мотивацията да замине (иска да спечели пари, иска да види свят, да завърже контакти, да остане нелегално, да се поочупи или просто е заминала, защото всички така правят), както и да даде малко инфо за нея (глезанка на тати, гледана в саксия, мъжко момиче, самостоятелен индивид, нежна душа или нещо друго). В детайлите е скрит ключът от палатката. Детайли няма да бъдат дадени, заради това и съветите няма как да бъдат адекватни, така че темата се превръща полека-лека в безсмислена.
Мъничка поправка, авторката се регистрира, пусна темата и изчезна.
Чиста пързалка.
Иначе звучи като глезено дете, което за първи път се сблъсква с живота и се чуди как да се измъкне от ситуацията. То у нас работодателите искат да си изработиш заплатата, пък какво остава в САЩ, където в работно време направо не принадлежиш на себе си.
Чиста пързалка.
Иначе звучи като глезено дете, което за първи път се сблъсква с живота и се чуди как да се измъкне от ситуацията. То у нас работодателите искат да си изработиш заплатата, пък какво остава в САЩ, където в работно време направо не принадлежиш на себе си.
Много си лигава. Как си тръгнала на бригада не знам. Като не ти изнася, връщай се, горките ти родители ще ти платят масрафа, сигурна съм. Страх те е гаджето да не си намери друга най-вероятно и оттам произлизат страшните мъки и паник атаки. Ами може и да си намери, нищо не ни е гарантирано в тоя живот.