"Различните" деца

Подкрепям идеята на catnadeen за нова тема по въпроса с агресията.

И нека новата тема да не се обръща на оплаквалня: "аз толкова много искам нещата да се оправят, но те не се оправят, безпомощна съм да внуша каквото и да е било на детето си. Нещастна съм и нека другите ни влязат в положението..."

Нека се концентираме на сполучливите решения (било то храни, хранителни добавки, лекарства, специалисти в областта, специален подход към детето и т.н.) и на начините как нещата да се подобрят.

Аз лично ще следя новата тема с голям интерес. И ще ви кажа защо... Голямата ми дъщеря е със Синдром на Даун. Какво отношение мога да очаквам към нея в масово училище от страна на т.н. "проблемни" агресивни деца?

 
Не бих могла да го кажа по-точно!
Обичам го с всичките му странности! Мисля, че любовта ми и отношението ми към него като към нормално дете, внушава и у околните подобно отношение към него. Хората като цяло го харесват, въпреки всичко.
Не знам как ще бъде в училище и безумно се страхувам от този момент. Все още съм оптимист, но след 2 години ме чакайте в клуба на черногледите. Не знам какво ще каже председателя...

catnadeen
Мисля, че никой не би могъл да предложи рецепта за това.
Аз лично реагирам според конкретната ситуация, като следвам някои мои принципи:
1. Обяснявам най-вече на детето. Децата винаги схващат по-добре от родителите, защото не са предубедени. Когато проявяват грубост и жестокост не са виновни, защото те просто копират лош пример на възрастен. За това се опитвам да обясня на тях, а не на родиътеля. Ако той не е успял да се справи до този момент, едва ли би могъл изобщо.
2. Никога на агресията с агресия.
3. Ако видя, че няма шанс да ме разберат, спирам да обяснявам и просто си тръгваме... като пожелавам на този родител никога да не му се случи да разбере наистина как се чувстваме ние.

Galq, искренно съжалявам че съм те наранила . Никога , ама никога не сам мислила  че сте " неудачници" , съжалявам ако така си ме разбрала.
Аз бих реагирала така и ако едно " здраво " дете напада моите и мисля че не деля децата на този принцип. Напълно съм наясно че живота носи най-различни поврати , и никой не знае дали утре няма да е на така наречения от теб " Ваш бряг".  
Извинявам се на всички майки , които съм обидила  

Не разбирам какво искаш да кажеш с това???
Звучи ми наистина грубо и враждебно. Надето пише тук, защото нейното дете имаше не малки шансове да е различно. Пише тук защото има второ дете с не малки шансове да е различно. Минала през съмненията, болките, безсънните нощи- всичко което описваш. Това, което видях, че тя постигна в общуването си в нашия форум, е точно това- тя израсна до там да приема децата си такива каквито са. Израсна до там да си помислиш, че е на другия бряг.(Адмирации Наде). А може би наистина е на другия бряг и трябва да вървим към нея, а не тя към нас.
Живко, ако можеш включи се. Беше ми разказал една много интерсна история, която промени отчасти погледа ми върху интеграцията.
Това е ключът- плюс много търпение.

все пак се извинавям - не искам да обиждам и без това наранените майки
моля само за едно - искам да НАМЕРИМ РЕШЕНИЕ
както писа Мая - мнвого теми се изписаха
ИСКАМ тази да ДАДЕ НАЧАЛО
на наш проект - как да се интегрират децата НИ!
и двете са ми болни - моля ви нека някой пусне нова тема за агресията, борбата с нея и интегрирането на АГРЕСИВНИТЕ деца /без оглед болни или здрави или зле възпитани/ в обществото ни и как да им промогнем да не бъдат опасни за околните и за себе си!

Наде, относно думите ти:  всички деца биват жестоки - и здрави  и с проблеми - не е така, зависи как подходиш към детето, ако то вижда агресия от теб и детето приема, че то също може да се държи така. Захвърли я таз агресия..

Зависи и възпитанието, зависи и атмосферата в къщи. Детето трябва да расте в любвиобилна среда, да е обградено с внимание, ласки, любов.
Има ли го това у вас, ти даваш ли им го? Самата ти казваш, че си агресивна...

Не знам защо си решила,че се смятаме за жертви и търсим съжаление ?Не искаме съжаление и милост!Ние просто искаме да бъдем разбрани!!!

Моля те, помисли си - кое е по-важно за теб - да научиш какво още можеш да направиш за възпитанието на детето си и да постигнеш успех или поне малък напредък, или да се опитваш да "превъзпитаваш" другите родители (не че няма нужда, но това е по-ненадеждната кауза, според мен и няма да стане само с пожелания и призиви)... Следя темата от началото и мен поне още не си успяла да ме накараш да те разбера... Не мога да повярвам, че детето ти толкова не те слуша, според мен просто ти обясняваш нещата твърде едностранчиво или пък не се замисляш особено, че и другите имат право сами за себе си...

Наде, не мисля че има смисъл да отваряме нова тема, просто защото и в тази за интеграцията писахме много и в тази за правата и в тази за ресурсните учители. Проблемът така или иначе го започнахме в тази, така че може да остане. Призовавам ви само - нека бъдем открити и незлобливи едни към други. Тук сме, за да си помагаме - кога със съвет, кога с това да пречупим нашия си мироглед. Пак казвам - няма да е лесно. Аз самата се опитвам да намеря път - първо към моето дете, така че то да не стане агресивно и после към света около него. И да, трябва да приемем децата си и когато се налага, дори през сълзи да обясняваме, че не е лесно, че и ние не знаме - това не е срамно да го признаем - има родители, които ще го разберат - сигурна съм в това /и да ще има и такива, които ще се изсмеят/.  Аз самата не знам как да реагирам и се уча в крачка - така че нека в тази тема споделяме как се справяме в градината, училището, на улицата с неразбирането и как можем градивно да помогнем интеграцията да се случи.
Ако искате просто можем да сменим заглавието....

Хайде стига сте се жалвали. Да, някое дете има диагноза, агресивно е - и какво сега, целия свят да се съобразява с него ли? Все пак по-добрата реакция е да го избягват, отколкото да го натупат.
Andgi-S, ти каква точно реакция очакваш в този случай?
И защо нападнахте catnadeen, като в живота нещата следват нормалния си ход - бият те - биеш или бягаш. Какъв ще е другия избор? Имам си и здрави деца, и увредено, ако дъщеря ми се бие, ще я бият, като не мога да й внуша да не го прави кой ще ми е виновен? Съдба! Интеграция е не да се търпи това, а да се направи нещо, за да не се случва.

Ей...
усещате ли, че разнищвате как да се интегрират родителите на нормалните и родителите на различните деца?
А къде оставихте децата? А те също имат какво да ни кажат - просто незнаят как да го направят...
Не това което НИЕ мислим, че е най-добро за децата ни винаги е правилното решение...

Аз съм една от тея майки, дето "стана" съвсем скоро майка на различно дете . На 4 години. И ми е още много прясно какво е да си и от едната и от другата страна.
Общо взето за мен големия проблем беше аз да се интегрирам към ситуацията... Към реакцията си към околните, когато ставаше дума за моето "непослушно" и "изоставащо" дете. Честно, когато разбрахме за проблема все едно някой ми беше сменил детето... с някакво друго ..."различно"... след фазата на отказ да приема нещата започнах да виждам, че всичко си е по-старому - това си е моето дете, всичко около него е все същото...но АЗ мога да направя така, че да го разбера. Да му помогна то да ми покаже какво, как и по колко. Тогава ще ми е много по лесно да построя този мост между него и околния свят. По който той ще трябва да мине сам, а не държейки се за мен.  Няма да му е лесно. Но ще трябва да го направи. Аз като майка ще му дам всичко което мога за да има този кураж да премине от другата страна, където хората едва ли ще го разбират. И да се научи той да ги разбира и той да се нагажда. Да бъде толерантен към тези които не го разбират - защото техните деца учат с подражание - и   може би ще подражават на него - на толерантния.

Мили мамчета,много ми е приятно да си бъбрим,но аз ще мога да се включа отново в понеделник.Нека не сме груби и да не се нападаме една друга.Нали за това е тоза форум-да си помагаме една на друга,кой с каквото може,а не да се караме и.Чао до понеделник!

Аз мога да говоря само за себе си и моето дете,как ние успяваме или не успяваме да се интегрираме.Лично аз смятам,ч в основата на всичко е говоренето-в смисъл такъв,че примерно аз искам,настоявам да обяснявам какво е моето дете,кое е специфичното в него,какво обича и какво не.Моето дете не е център на Вселената,но далеч по-лесно ще е за всички,които са в контакт с него,да знаят с какво дете си имат работа.ето тук аз срещам неразбиране,примерно с персонала на градината.искам да обясня всичко за детето си,искам да ме питат ,да ми казват те какво забелязват,какво мислят,и така заедно да намираме решение за различни ситуации.А не примерно някой да реши-оо,не,то това дете си е проблемно,дай да го държим за ръчичка да не му стане нещо.Не.В основата на интеграцията е диалогът-родители,от едната страна,и примерно педагозите,от другата страна.

Хубавите думи звучат наистина добре, но истината е, че колкото повече растат "различните" ни деца, толкова по- трудно става и за тях, и за околните, и...за нас. Това, което може да се приеме за нормално и за детско непослушание, и почти по нищо не се различава от непослушанието на детето в норма, и се толерира от околните, с възрастта става все по- драматично за обвързаните. И аз на 4 години разбрах, че сме различни, първите седмици имах чувство, че са ми сменили детето..после ...че си е моето. До 4 поведението на непослушното дете е "нормално", на 5..6..7...8...9, става все по "ненормално", когато е доста по- различно от това на ецата" в норма". Затова майките на по- малките деца виждат по- розово нещата и смятат, че с приказки и с времето нещата ще се променят, но когато детето е вече в училище...., всичко се преобръща..как да защитиш детето си от оклните и тях от него, те разбират и е горе- долу достатъчно да им се обясни коректно, по детски, детето ни пак разбира, но по негов си начин, и на него също обясняваме...знаете, със всичко пробваме..."Ще ти включа играта, ако се държиш така и така...ако не стискаш децата..", то рабира, но..не зависи от него. Ако можеше една майка на "различно" и пораснало дете да се включи, което беше от най - добрите в софийската математическа, беше подложено на невероятни унижения и обиди от съучениците си, заради "различността" си и всички в куп, и родители и учители искаха да изгонят детето от училището, учителите казваха ма родителите му, цитирам "Наистина показва най- добри резултати на олимпиадата, но детето ви не е за тук, не е нормално", мисля, че успяха и го изгониха....

О, съвсем не гледам нещата в розово, даже съм повече песимист, отколкото реалист. Това , което писах досега се отнасяше за конкретната ситуация - имало е причина, има следствие.
В класа на голямата ми дъщеря имаше момче с някакъв проблем. Никой не го обиждаше и не му се подиграваше, независимо че се обясняваше в любов на госпожата напротив, момичетата го бяха взели под крилото си, прибираха го в час... Момчето понякога забравяше да влезе в клас, не се справяше с материала, натрупа много отсъствия и слаби бележки. В крайна сметка остана на поправителни и за пореден път смени училището. Хубаво нещо е интеграцията, но може да се окаже твърде висока летва за някои, така както е измислена.