Анет аз съм "за".Имам нужда да говоря за диагнозите на детето ми и какво да правя за да продължи живота ни напред.
- Публикувана: 9 юни 2007, 15:20 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2007, 12:27 ч.
интеграция на родители на "специални" деца
Много се зарадвах, че е започната тази тема. Преди време започнах да мисля, че всъщност и ние, родителите на специални дечица имаме нужда от съвети и помощ, за да се държим адекватно при различни ситуации. Давам си сметка, че съм предубедена и по-чувствителна дори към хорските погледи, камо ли към приказките и търся "под вола теле". Такава среща ще бъде много полезна, с удоволствие ще се включа. Благодаря ти Анет. 
здр отново,
радвам се че има интерес..описаното от Rossoneri е доста споделяно от родители явление,чест и прави че си дава сметка за него. Има някои трикове които помага да се премисли ситуацията и пак няма да я променим,но нашата гледна точка малко се измества и това помага много..
*
докато давам акъл аз,дъщеря ни беше абсол.изневиделица диагностицирана с кръвно заболяване..нищо особено страшно,но определено живото-променящо...по този повод си дадох сметка колко много неща са в наши рьце(баби- драма,ситерката и се тръшка,рев повсеместен)..ние сме позитивни,говорим за болестта,не крием евент.лоши неща-да видите как хората взеха да го приемат по-малко драматично и като естествена част от живота(това го повтарям през 10 мин като ми се зажалва някой колко нам си кво си детето...)
радвам се че има интерес..описаното от Rossoneri е доста споделяно от родители явление,чест и прави че си дава сметка за него. Има някои трикове които помага да се премисли ситуацията и пак няма да я променим,но нашата гледна точка малко се измества и това помага много..
*
докато давам акъл аз,дъщеря ни беше абсол.изневиделица диагностицирана с кръвно заболяване..нищо особено страшно,но определено живото-променящо...по този повод си дадох сметка колко много неща са в наши рьце(баби- драма,ситерката и се тръшка,рев повсеместен)..ние сме позитивни,говорим за болестта,не крием евент.лоши неща-да видите как хората взеха да го приемат по-малко драматично и като естествена част от живота(това го повтарям през 10 мин като ми се зажалва някой колко нам си кво си детето...)
Anette, мисля, че трябва не само курс за мами, а и за баби.
Навсякъде положението с бабите е трагично - от нелепи успокоения до драматични изпълнения...Пуснах линк към темата и в друг един форум, за деца с вродени лицеви аномалии.
Благодаря ти много за усилията и пожелавам всичко най-добро на детенцето ти!
Навсякъде положението с бабите е трагично - от нелепи успокоения до драматични изпълнения...Пуснах линк към темата и в друг един форум, за деца с вродени лицеви аномалии.
Благодаря ти много за усилията и пожелавам всичко най-добро на детенцето ти!
;
Като стана дума за баби... аз все си мисля, че и тя малко има вина като че ли. Евала й права, че се нави да я гледа. оставих й Гери на 6 месеца и половина и почнах работа. Гледа я до 1 година и 2 месеца, докато тръгне на ясли. Но през този период, нямаше такова излизане по паркове, разходки... това не е мама...
стоеше повече в къщи и като усетила бабата, че детето се заблява в "Планета" по песните и кротува и така бабата рахат... ама мисля, че за детето не е било подходящо.
Някак си израсна през тези месеци като единак, нямаше такава среда сред децата. Все си мисля, че ако си я бях гледала аз, нямаше да е така.
Но, пустия му живот - да не изпуснеш хубавата работа.. ама знаела ли съм тогава, че изобщо съществуват такива заболявания и пък нито най-малко съм очаквала, че ще имам тези проблеми с Гери при първо нормално дете!
стоеше повече в къщи и като усетила бабата, че детето се заблява в "Планета" по песните и кротува и така бабата рахат... ама мисля, че за детето не е било подходящо.
Някак си израсна през тези месеци като единак, нямаше такава среда сред децата. Все си мисля, че ако си я бях гледала аз, нямаше да е така.
Но, пустия му живот - да не изпуснеш хубавата работа.. ама знаела ли съм тогава, че изобщо съществуват такива заболявания и пък нито най-малко съм очаквала, че ще имам тези проблеми с Гери при първо нормално дете!
Ето една новина за обучение на специалисти, които да работят с родители и деца с проблемно поведение:
http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … =377&Itemid=1
http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=view … =377&Itemid=1
Сега попаднах на темата и ми стана интересно. Не се смятам за компетентна в тази област и не искам да коментирам, а просто да разкажа за нас. Аз съм леля на детенце, което не вижда. Имам две дъщери, които нямат видими проблеми. Раждането на Вики промени живота на всички ни, защото се нуждае от повече внимание. Но ние много я обичаме и за нас- за мен, за децата ми тя е точно толкова сладка, колкото винаги сме искали да бъде. Бих искала тя да беше като другите, да нямаше проблеми, защото така би било най добре за нея, но ние си я харесваме такава, каквато си е и проблема и за нас не е проблем. Децата ми спокойно и с много любов говорят за братовчедка си, всички в училището им знаят за нея, съучениците, дори госпожите. А малката дори я беше включила в съчинението си-май за ваканцията беше. В техните разкази тя си е точно такава, каквото си е- а проблема и определено не е причина за притеснение за тях, а просто някякъв страничен факт, който те назовават с цел описание в стил"Тя има черна и дълга коса" Винаги е било така и никога не ни е било трудно да общуваме. Дали сме се интегрирали?
И за мен разходките с Анди започват да се превръщат в поредното изпитание.Тя е на 2год.с ДЦП. Вече личи отдалеч че ''нещо не е както трябва'' и хорските погледи направо ме побъркват.Като седнем в парка се чувствам ужасно,гледайки здравите деца.Не ме разбирайте грешно,просто страдам много и искам Анди да е като тях-да тича,да говори или поне да каже:мамо.Вчера в магазина детенце,колкото Анди искаше да и купят червило,а мойто мишленце даже и вода не може да си поиска.
andrea.a ,много болка има в думите ти...рецепта за жалост няма,малко умствена гимнастика оба4е може да помогне..пример-нали знаеш как казват 4е няма 2 еднакви деца и 4е ако имаш 2 деца самия ти най-голямата грешка е да ги сравняваш едно с друго(дори да са си здрави-прави и ок) защото така отнемаш от индивидулаността им? Идеята е да от4етеш какво Е твоето дете,а не какво Не Е,да преглътнеш 4е не иска 4ервило,но пък може само от теб са си поиска.... и ти да го разбереш и да му до дадеш и пр.Това е 4исто мозъ4но упражнение,иска се доста практика и повторение, но в един момент ти става автомати4но и позитивния поглед не 4е променя ситуацията пер се,но ни помага ние да минем през нея по-съхранени..
*
сериозни проблеми по темата, които обсъждахме миналата седмица в моя курс, са вината (какво сторих 4е то4но на мен..) и несбъднатите о4аквания(моето дете ще свири на пиано,а то не може да седи примерно)..родителите споделиха много интересни механизми до които сами да стигнали за да преборят тези 4увства/мисли..
аз още си боря вината с на Ния кръвта,изобщо не казвам 4е е бързо и лесно,иска си мислене и информираност,но опеделено ми е по-добре като правя нещо по темата,а не си пла4а мъл4аливо само..
*
сериозни проблеми по темата, които обсъждахме миналата седмица в моя курс, са вината (какво сторих 4е то4но на мен..) и несбъднатите о4аквания(моето дете ще свири на пиано,а то не може да седи примерно)..родителите споделиха много интересни механизми до които сами да стигнали за да преборят тези 4увства/мисли..
аз още си боря вината с на Ния кръвта,изобщо не казвам 4е е бързо и лесно,иска си мислене и информираност,но опеделено ми е по-добре като правя нещо по темата,а не си пла4а мъл4аливо само..
Относно несбъднатите очаквания...И аз исках да си имам момченце, да го водя по планините, да му показвам птици и билки... а той не ще дори да говори... Питам се какво ще стане като порасне... и изобщо..... в един момент си помислих, че познавам един човек, млад, красив, добре платен и материално подсигурен, който обаче е нещастен, щото въпреки всичко гореизброено, не му спори с жените. В същото време един приятел, роден с цепка на устната и небцето, отгледан от любящи родители, които са го накарали да се чувства уверен в себе си (а и доста усилия са положили да няма говорен дефект), е обичан и се чувства разбран.
С други думи, майчината любов може да навакса онова, което природата е спестила...
Също и друго - този ми прятел казваше, че това е като тест - може да няма много приятели, но поне тези, които има, са истински и свестни.
Защото добре платения хубавец рискува да е заобиколен от неискрени използвачи.
С други думи, майчината любов може да навакса онова, което природата е спестила...
Също и друго - този ми прятел казваше, че това е като тест - може да няма много приятели, но поне тези, които има, са истински и свестни.
Защото добре платения хубавец рискува да е заобиколен от неискрени използвачи.
Anette,наясно съм с всичко,което ми казваш.(и още кооолко ще има да се уча 
)Вярата ми,че детенцето ми ще направи "скок напред" е силна.Щастлива съм на всяко зрънце напредък в нея.
Днес,докато си правих умствена гимнастика с Андреа в парка,за мой лош късмет видях стара позната.Та както си говорихме и аз според съветите ти започнах с хубавите неща за Анди,тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да живеят.
Станах и си тръгнах,просто не бях в състояние да и отговоря подобаващо.Потресена съм.
)Вярата ми,че детенцето ми ще направи "скок напред" е силна.Щастлива съм на всяко зрънце напредък в нея.Днес,докато си правих умствена гимнастика с Андреа в парка,за мой лош късмет видях стара позната.Та както си говорихме и аз според съветите ти започнах с хубавите неща за Анди,тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да живеят.
Станах и си тръгнах,просто не бях в състояние да и отговоря подобаващо.Потресена съм. 
тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да живеят.
Най-просто казано - простотия и добре си направила, че си си тръгнала.
Anette,наясно съм с всичко,което ми казваш.(и още кооолко ще има да се уча )Вярата ми,че детенцето ми ще направи "скок напред" е силна.Щастлива съм на всяко зрънце напредък в нея.
Днес,докато си правих умствена гимнастика с Андреа в парка,за мой лош късмет видях стара позната.Та както си говорихме и аз според съветите ти започнах с хубавите неща за Анди,тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да живеят.Станах и си тръгнах,просто не бях в състояние да и отговоря подобаващо.Потресена съм.
)Вярата ми,че детенцето ми ще направи "скок напред" е силна.Щастлива съм на всяко зрънце напредък в нея.Днес,докато си правих умствена гимнастика с Андреа в парка,за мой лош късмет видях стара позната.Та както си говорихме и аз според съветите ти започнах с хубавите неща за Анди,тя умозаключи,че такива деца,едва ли не,не трябва да се оставят да живеят.
Станах и си тръгнах,просто не бях в състояние да и отговоря подобаващо.Потресена съм.аз вярвам 4е ако пазим позитивността си,ако декларираме оби4та към и напредъка на децата си,ако не се срамуваме от разли4ността им и нашата такава покрай тях- и света (някога) ще запо4не да се държи по-естествено..