Да ви споделя една от последните ми случки
Февруари - ще се прибирам до България с самолета. Пристигаме на летището, предаваме багажа. Таткото отстрани чака с бандата. Аз се навеждам да вдигна куфара и да го сложа на лентата и чувам един звук - Прасссссс! Панталона ми от вътрешната страна от коляното до горе се сцепи .
Ми сега . Имам 9 дена път са камили - това е сутринта в 5 ч а се очаква да се приберем в Стара Загора към 19 ч в най добрия случай .
С сцепен панталон просто не става.
Решавам да мина аз по гишетата на авиокомпаниите да питам да имат случайно игла и конец, поне временно да закърпя положението.
Първо гише - жена. Няма! Втори гише - жена. Пак няма! Трето гише - пак жена. Пак няма - . Вече почти изгубила надежда отивам на последното отворено гише. Поглеждам вътре - мъж . Срам не срам - питам и него, без да чакам положителен отговор. Човека ме погледна и ме попита - а какъв цвят ви трябва - . Извади ми цял несесер с 5 игли и 10 калерчета!!!
Спаси ми полета човека, да живеят мъжете!