А педиатърка всъщност ми обърна внимание само като ме пита, какво точно работя, за да й дам някаква консултация. Като разбра, че не се занимавам с нейните дертове - отново пълен игнор. Разбрах, че са вземали кръв на детето за някакви изследвания и я попитах за какво са го изследвали. Отговорът беше - "за разни болести". "А за какви точно?" - питам пак, "за генетични" - ми отговаря, което си е пълна подигравка, все едно 50% от болестите не са генетични. Така и не разбрах за какво са го изследвали ....
И за дрехите да добавя - единия ден ми го носят моя хубостник издокаран с боди с къс ръкав, а беше септември, ръцете му - синьо-зелени направо. Помолих да му сменят блузката, сестрата дойде след малко с две дрешки - на едната копчетата й скъсани, другата - гащеризон за 6-месечно - и ми казва "Само тези са останали, изберете си което искате".
Действително, дребни неща и бели кахъри, ама като са толкова дребни, какво пречи да се вземат някакви мерки по въпроса, след като на всички са им направили впечатление ... А иначе да ви кажа честно, не посмях да се оплаквам докато бях там заради детето - все пак и то, и аз сме в техните ръце, знам ли ги как ще реагират ...